Решение по КНАХД №1702/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Ч. против Решение № 603/4.08.2025г., постановено по НАХД № 2135/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменено Наказателно постановление № 824070-[рег. номер] от 17.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Бургас, с което на „ФРУТЕЛА АМ“ ЕООД, [ЕИК], за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Според него съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел липса на „щателно издирване“ при хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Твърди, че в конкретния случай контролните органи са положили неколкократни усилия да връчат акта- изпратена покана за явяване на съставяне на АУАН и две посещения на вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството, който е останал невръчен единствено поради бездействието на задълженото лице. Сочи, че не е съществувала обективна възможност за извършване на друго издирване, за да се приеме, че не е извършено щателно издирване. Излага съображения за липса на идентичност между нормите на чл.43, ал.6 от ЗАНН и чл. 269, ал.3, т.2 от НПК.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Преди заседанието е постъпило становище от процесуалния му представител, с което се иска оспореното решение да бъде отменено, а по същество - да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от другата страна, в случай че той е над предвидения минимум.

Ответникът „Фрутела АМ“ ЕООД не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление. Счита, че административнонаказателното производство е законосъобразно по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН и не са налице процесуални нарушения.Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е констатирал, че обжалваното наказателно постановление е било издадено от наказващия орган извън давностния срок по чл. 34 ЗАНН. Приел е, че с оглед събраните по делото доказателства незаконосъобразно е била приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН и е било спряно производството. Посочил е, че от данните по делото може да се направи обоснован извод, че контролният орган не е предприел всички възможни действия за откриване на нарушителя за връчване на АУАН, за да се приеме, че по делото е налице хипотезата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН.

Този си извод е обосновал със следните факти: „Била е изпратена покана до адреса на дружеството, която е била връчена на 01.02.2023 г. на лице, което е било установено на адреса и с оглед отбелязването (майка) може да се направи извод, че е близък родственик на законния представител на жалбоподателя. През месец април са били извършени две посещения на същия адрес в рамките на осем дни (на 12.04 и 20.04.2023 г.), като в изготвените протоколи е посочено, че на адреса не е било открито лицето или негов представител. При тези данни органът е спрял производството, като е приел, че е било извършено щателно издирване на лицето и не е било установено.“.

Според съда, положените усилия не могат да се определят като щателно издирване на лицето. За да се приеме, че лицето не е било установено при две посещения на адреса, следва посещенията да са били извършени в рамките на по -продължителен период от време от 8 дни, за да се преодолее обективната възможност лицето да отсъства за по-дълъг период от една седмица. Отделно от това от съставените протоколи при посещенията на адреса не става ясно, дали са били оставени съобщения за явяване, както и дали са били събрани данни за лицето от съседно пребиваващи лица. По-скоро от съставените протоколи може да се изведе, че посещенията са израз на извършвана формална дейност от представители на контролния орган, нямаща за цел установяване на лицето, а формално покриване на критериите за изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 6 ЗАНН.

Съдът посочва, че несъмнено под израза „щателно издирване“ законодателят в чл. 43, ал. 6 ЗАНН не е възложил и вменил на АНО задължения за установяване на лицето, такива каквито се изискват в наказателното производство при провеждане на задочно производство по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, но приема, че извършените в случая действия по откриване на лицето не са достатъчни да обосноват извършено щателно издирване.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК, препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Органите на НАП са съставили два протокола, с които целят да докажат, че на 12.04. (сряда) и 20.04.2023г.(четвъртък) са посетили адреса на дружеството и не са намерили никой. От тези протоколи не се установява в коя част от деня са посещенията. Същите са извършени през непродължителен период от време- 8 дни. Няма посещение през дни, които не са работни.

Същевременно по делото е установено, че поканата за съставяне на АУАН е връчена на адрес на управление на дружеството, като същата е получена от майката на законния му представител. Този факт предпоставя извод, че в Търговския регистър е посочен домашен адрес като адрес на управление на дружеството. При това положение е повече от възможно в делничен ден и в работно време законният представител на дружеството да не се намира на адреса му на управление.

От съществено значение е и обстоятелството, че след двете посещения на адреса в рамките на 8 дни, след 20.04.2023г., не са полагани никакви други усилия за установяване на лицето в почти двегодишен период. По делото няма и данни връчването на АУАН на 24.01.2025г. да е резултат от проведена издирвателна дейност.

Отделно от това, както отбелязва първоинстанционният съд, наказващият орган е възложил на кмета на О. Ц. да връчи издаденото наказателно постановление, но тази възможност, предвидена в чл. 43, ал. 4 ЗАНН не е била упражнена при връчване на съставения АУАН.

Щателно издирване по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е такова издирване, при което органът полага всички възможни легитимни усилия, за да намери лицето. В конкретния случай, както правилно е приел районният съд, органът демонстрира формалистичен подход, който цели единствено да се предаде привидност на някакво издирване.

В тази връзка следва да се отбележи, че законът изисква органът да извършва проактивни действия по издирване на лицето, което е установил, че е извършило административно нарушение, а не да се позовава на бездействието на това лице, тъй като такова бездействие няма. Лицето не е длъжно да знае или да предполага, че органът желае да му състави и връчи АУАН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 603/4.08.2025г., постановено по НАХД № 2135/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.