РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Бяла, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
при участието на секретаря Михаела Г. П.а
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно
дело № 20234510200333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Г. О., обл.В. Т.
ул.“Б. Б.“ № ., ет.., чрез адв. Д. П., от ВТАК със съдебен адрес в гр.Г. О., обл.В. Т., ул.“Г. И.“
№ ., против Наказателно постановление № 38-0005816 от 10.08.2023г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН са
наложени административни наказания „Глоба” по чл.93в, ал.2 от ЗАвПр в размер на 500
лева, за извършено нарушение на чл.34, §.1, изр. първо, пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и
по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3000 лева, за извършено нарушение по чл.139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на
МРРБ.
С жалбата се оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Иска се неговата отмяна, като се претендират направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на жалбата.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 30.06.2023г., актосъставителят И., инспектор в РД „АА“ - Русе, изпълнявал
служебните си задължения съвместно с И. С. И. в гр.Бяла, като се били позиционирали на
автобусна спирка по бул.“С. С.“, в близост до кръстовище с ул.“Я.“. Около 23:00ч., спрели
за проверка товарен автомобил „С.“ с рег.№ .... от кат. N3 с прикачено към него полуремарке
„В.“ с рег.№ ...... от кат. О4, извършващ обществен превоз на товари – царевица, с пътен
лист № 0017095, товарителница с № 0045685 и нареждане за експедиция № ********** от
30.06.2023г. В хода на проверката и от представеното нареждане за експедиция установили,
1
че общата маса на МПС и ППС била 50 120кг., което надвишавало нормите определени с
Наредба № 11 на МРРП, с 10 120кг. Водачът не представил разрешение за претоварването.
При извършената проверка било констатирано също, че водачът С. не използва карта
за водач в дигиталния тахограф, която да отчита време на управление и почивка. От
направената разпечатка от дигиталния тахограф било установено, че водачът не използва
картата на водача за времето от 13:54ч. на 30.06.2023г. до 22:34ч. на 30.06.2023г.
За извършените нарушения бил съставен АУАН, който водачът подписал без
възражения. Въз основа на така съставения АУАН, Директора на РД „АА“ - Русе издал
атакуваното НП, връчено на жалбоподателя лично на 23.09.2023г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
При извършената служебна проверка съдът намира, че не са допуснати нарушения
във връзка с ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Нарушенията са безспорно установени и е доказано тяхното извършване.
Възраженията релевирани в жалбата са бланкетни и неоснователни. В хода на
извършената проверка от служителите на РД „АА“, самоличността на водача е била
безспорно установена, а от извършената проверка на документите е доказано извършването
на нарушението, доколкото в нареждането за експедиция е отразено теглото на товара и
общата маса на МПС и ППС. Същата съдържа подпис на водача, който е бил наясно с
претоварването. Следователно деянието е доказано от обективна и субективна страна.
Що се отнася до другото нарушение, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, в жалбата не се сочат конкретни оплаквания, които да бъдат обсъдени.
Същото е установено безспорно, като в момента на проверката е било констатирано, че
водачът не е поставил картата на водача в дигиталния тахограф, а от приложената към
преписката разпечатка на тахографа, се съдържа информация за времето през което не е
била използвана картата на водача.
Съдът счита, че при определяне на наказанието, наложено на основание чл.93в, ал.2
от ЗАвПр, наказващия орган се е съобразил изцяло с предвидената в закона санкция, която е
в абсолютен размер на 500 лева. При индивидуализацията на другото наказание обаче,
административнонаказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, за водачите е предвидено
наказание глоба в размер от 500лв. до 3 000лв. В случая АНО е наложил глоба в максимален
размер от 3 000 лева, като изложените в НП съображения за размера на глобата, са с оглед
тежестта на нарушението - значителното превишаване нормата от 40 000кг. Съдът счита, че
извършеното нарушение действително се отличава с по-висока обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, вземайки предвид, че
превишението на максимално допустимата маса е с 10 120кг. Значителното превишаване на
максимално допустимата маса на ППС определена за движение по пътищата поставя в
реална опасност участниците в движението, като създава предпоставки за настъпване на
тежки пътно-транспортни произшествия. От друга страна обаче, наказващия орган не е
събрал сведения относно имотното състояние на нарушителя или за извършени от него
2
предходни нарушения. С оглед на това, в тази част, НП следва да бъде изменено, като бъде
намален размера на наложената глоба до размер около средния, а именно 1 500 лева, като се
вземе предвид тежестта на извършеното нарушение и това че същото е за първи път. В
останалата част НП следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част на жалбата. С атакуваното наказателно постановление са наложени две
глоби на жалбоподателя, поради което и при липса на изрично посочване досежно начина за
определяне на адвокатския хонорар, съдът приема, че уговорената сума от 350 лева е
поравно за всяка една от глобите. НП е потвърдено за едното наказание и изменено по
отношение на другото, като наложеното наказание е намалено наполовина, поради което и
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на ¼ от договорената сума - 88
лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0005816 от 10.08.2023г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на С. П. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Г. О., обл.В.
Т. ул.“Б.Б. № 1., ет.., в частта, с която на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3000
лева, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1 500
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0005816 от 10.08.2023г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе в останалата част.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище в
гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5, да заплати на С. П. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Г. О.
обл..В Т. ул.“Б.Б.“ № ., ет.., сумата от 88лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________
3