№ 139
гр. Велико Търново, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500339 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на Окръжен съд
Велико Търново Гаранционен фонд София е осъден да заплати на К. Р. Р. сумата 20 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на
дядо му Т. Д., настъпила от пътнотранспортно произшествие на 8.10.2016 година, ведно със
законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането, считано
от 7.09.2018 година до окончателното му изплащане, на основание чл. 79, ал. 1,
предложение първо от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 557, ал. 1,
точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение са отхвърлени искът за разликата над 20 000 лева до
претендираните 50 000 лева, претенцията за мораторна лихва за времето от 8.10.2016 година
до 7.09.2018 година като неоснователни и недоказани.
Със същото решение Гаранционен фонд София е осъден да заплати на адвокат М.
И. сумата 1 130 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
С посоченото решение Гаранционен фонд София е осъден да заплати по сметка
на Окръжен съд Велико Търново сумата 800 лева – държавна такса върху уважената част от
1
исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на Б. Д. Д. като трето лице помагач на
Гаранционен фонд София.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Гаранционен фонд София против
Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на Окръжен съд Велико
Търново в частта, с която е уважена претенцията. Във въззивната жалба се излага, че от
събраните по делото доказателства не се установява наличието на особено близка връзка,
надхвърляща обичайната житейска привързаност между дядо и внук по смисъла на
Тълкувателно решение № 1/21.08.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на
ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, изключителност на
претърпените от ищеца болки и страдания. Първостепенният съд при постановяване на
решението не е отчел факта, че смъртта на Т. Д. не е променила съществено живота и бита
на ищеца. От събраните гласни доказателства и липса на конкретни факти от
действителността, също не може да се направи категоричен извод за съществуващата
необичайно близка връзка между ищеца и пострадалия. Изтъква се, че Окръжен съд Велико
Търново неправилно е тълкувал разпоредбата на § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането – към
датата на пътнотранспортното произшествие – 8.10.2016 година, К. Р. Р. не е попадал в
кръга на посочените от Върховния касационен съд лица, на които следва да се дължи
обезщетение. Нарушен е принципът на справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за
задължението и договорите; обезщетение в размер на 5 000 лева е напълно достатъчно да
репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. Развити са подробни съображения в
жалбата. Проследяват са промените на нивата на застрахователно покритие, минималната
работна заплата за страната, цитирана е съдебна практика по сходни случаи.
Направено е искане да се отмени Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. №
305/2020 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част и да се постанови
друго такова, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан; алтернативно –
при извод за дължимост на обезщетение от Гаранционния фонд, решението да се отмени за
сумата над 5 000 лева. Претендират се направените по делото разноски съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
450 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от К.
Р. Р., Б. Д. Д. – трето лице помагач на Гаранционен фонд София.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на
Гаранционния фонд поддържа жалбата.
Пред Апелативен съд Велико Търново адвокат М. И. – пълномощник на К. Р. Р.,
оспорва жалбата.
Пред въззивната инстанция третото лице помагач Б. Д. Д. изразява становище да
2
не се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на ищеца по делото.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по Гражданско дело № 305/2020 година на Окръжен съд Велико
Търново е образувано въз основа на предявен от К. Р. Р., представляван от адвокат М. И.,
против Гаранционен фонд София частичен иск с посочено правно основание чл. 557, ал. 1,
точка 2, предложение второ, буква „а“ от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, чл.
52 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че на
8.10.2016 година, около 16.00 часа в град Горна Оряховица, на ул. „Васил Левски“ до № 2А
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320”, с рег.
№ ВТ 54 ****, собственост на Г. Н. Л., водачът Б. Д. Д., движейки се с превишена за
участъка скорост, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил смъртта на пешеходеца Т. Г. Д. С действията си водачът на автомобила нарушил
разпоредби от Закона за движението по пътищата. С Присъда № 4/5.01.2017 година на
Окръжен съд Велико Търново, изменена с Решение № 157/22.08.2017 година на Върховен
касационен съд на Република България, влязла в сила на 22.08.2017 година, подсъдимият Б.
Д. Д. е признат за виновен за извършеното престъпление и му е наложено наказание
лишаване от свобода за четири години и осем месеца, лишен е от право да управлява
моторно превозно средство за срок от седем години.
К. Р. Р. е внук на починалия. Отношенията между тях били много топли и близки,
основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Те имали
много силна емоционална връзка, дори по-силна от тази с биологичните родители. К. Р. Р.
приемал дядо си като „втори“ баща. Той бил достоен пример за него през целия му
съзнателен живот, давал му много ценни житейски съвети, изградил го е като личност,
благодарение на доброто възпитание, което му осигурил. К. Р. Р. получавал от дядо си
подкрепа за всяко едно препятствие в своя живот. Мъката и болката са нестихващи за него и
към момента.
Към датата на пътнотранспортното произшествие за лек автомобил „Мерцедес
ЦЛС 320”, с рег. № ВТ 54 ****, управляван от виновния водач Б. Д. Д., не е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което ищецът
предявил съобразно чл. 380 от Кодекса за застраховането писмена претенция пред
Гаранционен фонд София за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Гаранционен
фонд София да заплати на К. Р. Р. сумата 50 000 лева (частичен иск от 100 000 лева) –
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие
смъртта на дядо му Т. Г. Д. лихва върху обезщетението от датата на непозволеното
3
увреждане – 8.10.2016 година, до окончателното изплащане на сумата; да присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Гаранционен фонд град София, с който оспорва претенцията по основание и размер – не се
установява между починалия и ищеца да е имало дълбока емоционална връзка,
претърпените болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тази родствена връзка; изтъква се, че обезщетението съобразно § 96 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането се определя в размер
на 5 000 лева; оспорва началния момент на дължимост на законната лихва върху
обезщетението; прави искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за конституиране като трето
лице помагач на Гаранционния фонд на виновния водач за процесното пътнотранспортно
произшествие –- Б. Д. Д..
С Определение от 30.06.2020 година като трето лице помагач на Гаранционния
фонд е конституиран Б. Д. Д. на основание чл. 219 от ГПК.
Пред първата инстанция адвокат Н. И. – пълномощник на Гаранционния фонд, с
писмено становище оспорва иска.
Третото лице помагач Б. Д. Д. не се е явил в съдебно заседание пред Окръжен съд
Велико Търново и не е изразил становище по претенцията.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от К. Р. Р. против Гаранционен фонд София частичен иск е с
правно основание чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“, във връзка с чл. 558, ал. 5 от Кодекса за
застраховането.
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани
МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република
България, на територията на друга държава членка, или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането).
С Присъда № 4/5.01.2017 година по НОХД № 519/2016 година на Окръжен съд
Велико Търново, изменена с Решение № 157/22.08.2017 година по наказателно дело №
4
464/2017 година на Върховен касационен съд на Република България, влязла в сила на
22.08.2017 година, подсъдимият Б. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 8.10.2016 година
около 16.00 часа в гр. Горна Оряховица, на ул. „Васил Левски“ до номер 2А, при
управление на лек автомобил „Mercedes CLS 320“, с рег. № ВТ 54 ****, собственост на Г. Н.
Л., движейки се със скорост от 99,8 километра в час, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 21, ал. 1; чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и по
непредпазливост причинил смъртта на Т. Г. Д. деянието е извършено на пешеходна пътека –
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „б“, във връзка с ал. 1, б. „в“, във
връзка с чл. 342 от НК, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и чл.
119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са установени всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане – на 8.10.2016 година водачът на лек автомобил марка
„Мерцедес ЦЛС 320”, с рег. № ВТ 54 **** – Б. Д. Д., виновно причинил пътнотранспортното
произшествие, в резултат на което настъпила смъртта на Т. Г. Д.
Ищецът К. Р. Р. е внук на починалия Т. Г. Д.
Безспорно е, че към момента на пътнотранспортното произшествие за лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС 320”, с рег. № ВТ 54 ****, управляван от Б. Д. Д., не е имало
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
К. Р. Р. е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред Гаранционния
фонд (вх. № 24-01-701/7.09.2018 година) в съответствие с чл. 380 от Кодекса за
застраховането, по която е постановен отказ (Писмо с изх. № 24-01-701/13.09.2018 година на
Гаранционния фонд).
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016
година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България е прието, че
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/1961 година и ППВС № 5/1969 година, и по изключение
всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи
от смъртта му продължителни болки и страдания, подлежащи на справедливо обезщетяване
в конкретния случай. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително търпими от смъртта му вреди.
Тълкувателните решения не са нормативни актове, чието действие да е по
правило за в бъдеще. Дадените с тях разрешения се прилагат от съдилищата по съответните
правни спорове. Противоречието на съдебен акт с тълкувателно решение е основание за
допускане на касационно обжалване. С тълкувателните актове на Върховен касационен съд
на Република България не се създава ново правило, а се осъществява общо тълкуване на
конкретна правна норма, при чието прилагане е възникнала противоречива или неправилна
5
съдебна практика, цели се осигуряване на еднаквото и точно прилагане на закона от
съдилищата. Тълкувателните решения са свързани с прилагането на разпоредба, чиито
смисъл и съдържание са били предмет на тълкуване. Тълкуването, дадено с първоначално
приети тълкувателни решения, важи от момента, в който правната норма е влязла в сила (тя
е имала съдържанието, посочено в тълкувателния акт). При условие, че след
постановяването на тълкувателен акт е настъпила промяна в тълкуваната разпоредба, в
свързани с нея други правни норми или в обществено- икономическите условия, които
обуславят неприложимост на даденото тълкуване или го правят несъответно на
действителния смисъл на закона, постановеният нов тълкувателен акт, с който даденото вече
тълкуване се изоставя с оглед приемането на ново такова, няма обратното действие,
присъщо на първоначалните тълкувателни актове. В последната хипотеза тълкувателният
акт се състои от две части – с първата се дава ново тълкуване на конкретната правна норма,
а с втората се обявява за загубил сила предходен тълкувателен акт от момента на
постановяване на новото тълкувателно решение. Установеното ново тълкуване на правната
норма следва да се прилага от съответните органи, за които е задължително, по случаите,
отнесени за разрешаване от тях след постановяване на тълкувателното решение, както и по
заварените към съответната дата, но с действие занапред – в хипотезата, при която преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти от значение за
съществуващото между страните правоотношение, породените от тях правни последици
трябва да се преценяват с оглед на тълкувателния акт, действащ към момента на
настъпването им. Производството по настоящото дело е инициирано на 18.05.2020 година,
т.е. след приемането на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по тълкувателно дело
№ 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, поради
което съдът следва да съобрази даденото с него разрешение относно кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на техен близък.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен
и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 година и №
5/69 година на Пленума на Върховния съд – в случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия.
6
Обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на
лица, извън кръга на тези, визирани в постановленията на Пленума на Върховния съд, се
присъжда при създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението; действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала
изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между
починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 година и Постановление №
5 от 24.ХІ.1969 година на Пленума на Върховния съд.
Към момента на инцидента Т. Г. Д.е бил на седемдесет и една години, а К. Р. Р. –
на двадесет и пет години. Свидетелката М. Т. Д. – дъщеря на починалия и майка на К. Р. Р.,
обяснява че отношенията между последния и неговия дядо били много силни и близки –
като между баща и син. Свидетелката се разделила с бащата на сина си, когато той бил на
година и половина, и оттогава Т. Г. Д.се грижел за него („Синът ми е единствен внук на
баща ми и той виждаше в негово лице желания син-мечта“). Домовете им били наблизо и те
били постоянно заедно. Т. Г. Д.се грижел за своя внук, когато майка му била на работа,
водел го на детска градина, в парка, учил го да кара колело, ходел на родителски срещи. К.
Р. Р. споделял повече с дядо си, отколкото със своята майка, допитвал се за неговото мнение.
След злополуката К. Р. Р. се затворил в себе си – спрял да говори, да се среща с приятелите
си, отбягвал всички, по цял ден лежал, нищо не го интересувало. Впоследствие той заминал
да живее и да работи в град София. При всяко свое връщане в град Горна Оряховица К. Р. Р.
посещавал гроба на дядо си. Свидетелката смята, че той все още не може да преживее
инцидента, изпитва страх да се обвърже, да допусне някой до себе си, постоянно си спомня
за случки, преживени с неговия дядо.
Показанията на свидетелката М. Т. Д. не се опровергават от други доказателства
по делото, поради което съдът дава вяра на същите.
Въз основа на данните по делото съдът приема за безспорно установено
наличието на силна привързаност и трайна, дълбока емоционална връзка между Т. Г. Д.и К.
Р. Р.. Дядото е бил като баща за своя внук поради развода на неговите родители, когато
ищецът (ответник по жалбата пред въззивната инстанция) е бил в невръстна детска възраст.
Внезапната и нелепа смърт на Т. Г. Д.е причинила на К. Р. Р. болки и страдания, които
надхвърлят по интензитет и времетраене обичайните негативни емоционални преживявания
при родствена връзка от този вид. Справедливо е К. Р. Р. да бъде обезщетен за действително
претърпените и доказани неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо.
В § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 101/2018 година, в сила от 7.12.2018
година, е регламентирано максимално обезщетение в размер на 5 000 лева за лицата по чл.
7
493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането.
Съобразно чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност” при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване
на такава застраховка без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите
членки могат да предвиждат, всяка държава членка изисква застраховката, посочена в чл. 3,
да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а) в случай на
телесно увреждане – минимална сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за
събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди – 1 000 000
EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. С Решение от
24.10.2013 година на Съда на Европейския съюз по дело С-277/12, задължително за
съдилищата в държавите членки, е прието, че чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на
Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите
членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни
превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и
член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година
за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките
„Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства, трябва да се
тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при
използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за
неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно
произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност
на застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство национално
право. Според Съда на Европейския съюз чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 е необходимо да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решението на Съда на
Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обезщетението, дължимо за
претърпените неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост в съответствие
с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, без да се взема предвид ограничението,
предвидено в § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение
и допълнение на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 101/2018 година, в сила от
7.12.2018 година.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
8
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смърт, от
значение са възрастта на пострадалото лице, неговото обществено положение, отношенията
му с близките, които претендират обезщетение за неимуществени вреди, други
обстоятелства. Следва да се отчитат и икономическите условия, а като ориентир за размера
на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 8.10.2016 година,
когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната застрахователна сума
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка 1 от Кодекса за
застраховането), а минималната работна заплата за страната е 420 лева.
С оглед продължителността и интензитета на конкретно претърпените
неимуществени вреди от К. Р. Р. от кончината на неговия дядо, установени в процеса,
възрастта на починалия, липсата на данни той да е страдал от заболявания, обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта на Т. Г. Д.(внезапно, неочаквано, по начин, различен от
естествения за всяко човешко същество), съдържанието на съществувалата между последния
и неговия внук силна духовна и емоционална връзка, необратимостта на понесените
морални болки и страдания, обществено-икономическите условия в страната при
проявлението на вредите и към настоящия момент, нивата на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът приема, че паричният
еквивалент на понесените неимуществени вреди от К. Р. Р. възлиза на 10 000 лева. Не са
налице предпоставки за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок или
в по-нисък размер от посочения. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите се присъжда според спецификата на всеки отделен случай.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В
настоящото производство не са наведени доводи за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на Т. Г. Д.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от К. Р. Р. против
Гаранционен фонд София частичен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“,
във връзка с чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 10 000 лева. В останалата част
(за сумата над 10 000 лева до присъдените 20 000 лева) същият е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на
Окръжен съд Велико Търново в частта, с която Гаранционният фонд София е осъден да
заплати на К. Р. Р. сума над 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от смъртта на дядо му Т. Д., настъпила от пътнотранспортно
9
произшествие на 8.10.2016 година, е неправилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска на К. Р.
Р. по чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“, във връзка с чл. 558, ал. 5 от Кодекса за
застраховането за сумата над 10 000 лева до присъдените 20 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Т. Г. Д.при пътнотранспортно
произшествие, станало на 8.10.2016 година по вина на Б. Д. Д., управлявал лек автомобил
„Мерцедес CLS 320”, с рег. № ВТ 54****, като неоснователен и недоказан. Решение №
74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на Окръжен съд Велико Търново в
останалата обжалвана част относно претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е правилно и следва да се потвърди.
С оглед несъвпадането на изводите на въззивната инстанция с тези на
първостепенния съд за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на Окръжен съд Велико
Търново е неправилно в частите, с които Гаранционен фонд София е осъден да заплати: сума
над 400 лева до присъдените 800 лева – държавна такса върху уважената част на иска по
сметка на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК; на адвокат М. К.
И. сума над 406 лева до присъдените 1 130 лева – адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция К. Р. Р. следва да бъде
осъден да заплати на Гаранционен фонд София сумата 200 лева – направени разноски пред
Апелативен съд Велико Търново (заплатена държавна такса) съразмерно с уважената част от
въззивната жалба. К. Р. Р. следва да бъде осъден да заплати в полза на Гаранционен фонд
София сумата 150 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК.
Гаранционен фонд София следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат М.
К. И. сумата 565 лева – адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
жалбата на Гаранционен фонд София, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА, с която Гаранционният фонд София е осъден да
заплати на К. Р. Р. сума над 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от смъртта на дядо му Т. Д., настъпила от пътнотранспортно
произшествие на 8.10.2016 година, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес: град Горна Оряховица,
10
*******, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ********** – адвокат М. К. И., против
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********, с
правно основание чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“, във връзка с чл. 558, ал. 5 от Кодекса за
застраховането за сумата над 10 000 лева до присъдените 20 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Т. Г. Д.при пътнотранспортно
произшествие, станало на 8.10.2016 година по вина на Б. Д. Д., управлявал лек автомобил
„Мерцедес CLS 320”, с рег. № ВТ 54****, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година
на Окръжен съд Велико Търново в останалата обжалвана част относно претенцията
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
ОТМЕНЯ Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА , с която Гаранционен фонд София е осъден да
заплати сума над 400 лева до присъдените 800 лева –държавна такса по сметка на Окръжен
съд Велико Търново, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 74/31.05.2021 година по гр. д. № 305/2020 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА , с която Гаранционен фонд София е осъден да
заплати на адвокат М. К. И. сума над 406 лева до присъдените 1 130 лева – адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА К. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес: град Горна Оряховица, *******,
със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ********** – адвокат М. К. И., да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********, сумата
200 лева (двеста) – направени разноски пред Апелативен съд Велико Търново (заплатена
държавна такса) съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА К. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес: град Горна Оряховица, *******,
със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ********** – адвокат М. К. И., да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********, сумата
150 (сто и петдесет) лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ********, да заплати в полза на адвокат М. К. И., с адрес: гр. Велико Търново,
*******, сумата 565 (петстотин шестдесет и пет) лева – адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от жалбата на Гаранционен фонд София, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието на Б. Д. Д., с ЕГН **********, от гр.
Горна Оряховица, ул. „Освобождение“ 14 – трето лице помагач на Гаранционен фонд
София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12