Решение по дело №1136/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 47
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20193130101136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……./18.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД П., II СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА

 

при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1136 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от И.С.Г., ЕГН ********** с адрес: *** срещу “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258.

В исковата молба ищецът твърди, че през месец юни 2019г., И.С.Г., наследник на С. С. Г., ЕГН **********, починала на 01.11.2012г. е установил, че е спряно електрозахранването на обект с административен адрес град П., ул***, с клиентски № ********** и абонатен № ********** като след справка е узнал, че за същия е издадена Фактура за корекция на сметка за потребена ел. енергия, в резултат на констатирано неточно измерване на електрическа енергия на стойност 6559.08 лева за периода от 13.03.2017г. до 12.03.2018г., начислена в рамките на проведена корекционна процедура която е изпратена на наследодателката му С. С. Г..

Ищецът разбрал, че въз основа на извършена от служители на Енерго-Про Мрежи АД, ЕИК ********* проверка на електромер 1114021363258429, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №1301315/12.03.2018г., ответното дружество е осъществило корекция на дължимата сума за потребена ел. енергия, като е начислило допълнително количество ел.енергия за периода от 13.03.2017г. до 12.03.2018 г., чиято стойност е в общ размер на 6559.08 лева. В Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 755/02.05.2019 г, издаден от БИМ, ГД „МИУ“ РО - Русе е визирано, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема и че електромера не съответства на техническите характеристики.

Твърди се, че ищецът не дължи посочената по-горе сума, тъй като не е осъществили реално потребление на определеното от ответното дружество в корекцията допълнително количество ел. енергия, още повече, че процесната сума е изчислена от ответника не въз основа на показанията на съответното СТИ, а по приета от самия него формула, при отсъствие на обективно необходимите предпоставки, поради което оспорва изцяло констатациите в горе цитираните документи.

Протоколът е съставен в нарушение на релевантните разпоредби на ОУ ДПЕЕП, тъй като не е подписан от ищеца, той не е известен за проверката, поради което и не е присъствал при осъществяването й.

Оспорва се начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида, като твърди, че са неправилни и незаконосъобразни.

Изследването на БИМ е извършено година след демонтажа на електромера.

Корекционната процедура е осъществена при отсъствие на предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия да извършва едностранна корекция на потребената електроенергия и в частност за релевирания период.

В договора за продажба на ел. енергия не се съдържа действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, ищецът не е изразявал съгласие с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.

Общите условия за договорните отношения на двете търговски дружества – „Енерго-Про Продажби“ АД и „Енергоразпределение Север“ АД с контрагенти не са приети по надлежния ред. Ищецът не е запознат със същите и поради това са неприложими в отношенията с дружествата.

Размерът на паричната сума по корекцията е определен произволно и от лице, което не притежава необходимите за това правомощия. Към датата на осъществяване на проверката -12.03.2018г. в правната действителност не е съществувал нормативен акт, който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената ел. енергия на съответния потребител за минал период от време.

Прави се възражение за нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.146 ал.1 ЗЗП на клаузите, уреждащи едностранната корекционна процедура.

Иска се постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 6559.08 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 12.03.2017 г. - 12.03.2018г.  за обект на потребление с административен адрес град П., община П., ул. ***, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за което е издадена фактура № **********/10.05.2019 г, претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Твърди се че, предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Процесната сума не е претендирана от ответното дружество за заплащане от ищеца, поради което той не притежават активна процесуална легитимация в настоящото производство. Оспорват правото на собственост на ищеца въз основа на наследяване.

Твърди се, че ответното дружество е в облигационни отношения със С. Г. за продажба на ел.енергия при общи условия.

Заявяват, че ако се приеме, че предявеният иск е допустим, то същият е изцяло неоснователен. Твърди се, че  е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищците, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби” АД за потребена електрическа енергия на стойност 6559,08 лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/10.05.2019 г.. Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена електрическа енергия в размер на 36937 кВтч, и се дължи на основание ПИКЕЕ, вр. чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

 Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.

Твърди че, съгласно § 2 от ПЗР от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019 г. процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, а това бил реда уреден в чл.48 – чл.51 от ПИКЕЕ.

 Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в находящ се в град П., ул."***, с абонатен № ********** и клиентски № **********.

На 18.03.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в процесния обект от служители на „Електроразпределение Север” АД, в присъствието на двама свидетели. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1301315. При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 15.8.3 е отчетена ел.енергия в размер на 36937 квтч. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, същият е подписан от двама независими свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр. № 1114 0213 6325 8429, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.

На 09.05.2019г. „Електроразпределение Север” АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 15.8.3 - 36937 квтч. количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информанионната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.

На 10.05.2019 г. „Енерго-Про Продажби” АД издава фактура № **********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно- 6559,08 лв.

С писма от „Електроразпределение Север” АД  и от „Енерго - Продажби” АД са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.

Излага се, че ако съдът счете нормата на чл.50 ПИКЕЕ за неприложима, то да приложи общата уредба на чл.183 ЗЗД.

Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави уточнение на предявените искове и частичното им оттегляне. Производството по делото е частично прекратено с протоколно определение от 13.11.2019г. по отношение на първите два иска за периодите 13.03.2017 г. - 06.04.2017 г. за 2530 квтч на стойност 449,26 лв. и за 07.04.2017 г. – 30.06.2017 г. на стойност 1527,50 лв., представляваща стойността на служебно начислена електроенергия в размер на 8602 квтч. и е продължило  по отношение на иска за периода 01.07.2017г. – 12.03.2018г. за сума в размер на 4582.32 лева, представляващи стойността на 25 805 квтч..

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От Удостоверение за наследници с изх. № 21093/23.04.2019г., издадено от община Варна, район Приморски; Удостоверение за наследници с изх. № 21400/14.02.2013г. се установява, че С. С. Г. е починала, на 01.11.2012г. и е оставила за свой наследник по закон майка си И. П. Г., починала на 27.01.2013г. и оставила за свой наследник ищеца И.С.Г..

На 12.03.2018г. е направена проверка на монтирания електромер на обекта на отчитане на електроенергия от ответното дружество, на адрес град П., ул. ***, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за което е съставен Констативен протокол № 1301317/14.03.2018г.. Видно от него електроизмервателното средство с фабричен No 1114 0213 6325 8429 е било демонтирано за експертиза, като на обекта е поставен нов електромер. Проверката е била извършена от двама служители на ответника в присъствието на двама свидетели – Г. Г. и Д. Т.. 

От Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 755/02.05.2019г. се установява, че е извършена проверка на демонтирания електромер с фабричен No 1114 0213 6325 8429, съгласно който при софтуерно четене на СТИ е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала електроенергия по тарифа 15.08.3 – 0036937.686 kWh, която не е визуализирана на дисплея.

От Становище за начислена електрическа енергия от 09.05.2019г. се установява, че за периода от 15.03.2017г. до 14.03.2018г. е одобрено да се начисли на ищеца допълнително общо измереното количество електроенергия от 36937 квтч., електроенергията е начислена за 3 подпериода: от 13.03.2017г. до 06.04.2017г. – 2530 квч., от 07.04.2017г. до 30.06.2017г. – 8602 квч., за периода от 01.07.2017г. до 12.03.2018г. за 25 805 квч..

Ответникът е издал Фактура № **********/10.05.2019г., обективираща задължение в размер на 6559.08 лв. за 22 889 квтч.. на лелята на ищеца С. Г., чиито наследник е той за обекта на потребление гр.П., с абонатен № ********** и клиентски № **********, от които за периода 13.03.2017г. – 06.04.2017г. 313,47 лева без ДДС за 2530 квч, 1078.01 лева без ДДС за 8602 квч за периода 07.04.2017г. – 30.06.2017г., 4000.55 лева без ДДС за 25805 квтч за периода 01.07.2017г. – 12.03.2018г..

От Писмa до Г. и Известие за доставяне се установява, че ответникът е изпратил уведомление до починалата Г. за извършената проверка на СТИ, за констатациите от проверката и за издадената й фактура.

От Протокол за монтаж/демонтаж/ проверка на директен електромер от 25.02.2014г. на служители на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи"АД, за СТИ с фабр.№ 1114 0213 6325 се установява, че същия е монтиран на 25.02.2014г. с нулеви показания в двете тарифи.

От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че процесния електромер е преминал задължителна проверка за годност в БИМ. Към датата на проверка уредът е бил сертифицирано техническо средство за измерване на енергия.

Според протоколът на БИМ има външна намеса в тарифната схема на електромера, което позволява преминалата през регистър 15.8.3 електроенергия да не се визуализира на екрана на дисплея, но според протокола тези процесни 0036937,686 KWh електроенергия са преминали през електромера и не са визуализирани на екрана.

Една от основните команди, която е записана в софтуерната програма в процесора на електромера е, когато през измервателната му система премине определено количество електроенергия, то тя да се записва в определен регистър и в същото време да се визуализира на екрана на дисплея на електромера. Тази функция на процесора е нарушена, което означава, че има вмешателство в програмата за тарифиране на процесния електромер.

Процесното количество електроенергия в размер на 36 937 кВТч, натрупано в регистър 1.8.3 не е визуализирано на екрана на дисплея на процесния електромер.

Корекцията е извършена за периода от 13.03.2017г. до 12.03.2018г. /една година/, на основание на чл. 50 от ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на електромера, при което е установено точното количество неотчетена електроенергия.

Направените изчисления, за остойностяване на определената за доплащане ел.енергия е изчислена математически точно със зададените параметри и крайната цена е съобразена с Решенията на утвърдените от /ДКЕВР/ КЕВР цени, действащи в рамките на процесния период.

В настоящия случай е налице неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ - ако измервателният уред е настроен да записва консумираното количество електроенергия в регистър 1.8.3 то задължително, това количество електроенергия трябва да се визуализира на екрана на дисплея, за да се види в коя часова зона е потребена „прочетената" енергия.

Налице са технически предпоставки за извършване на допълнително начисляване на електрическа енергия, определени в чл. 50 от ПИКЕЕ.

При нулеви показания на нощна и дневна тарифи, съответно регистри 1.8.1 и 1.8.2, показанията в регистър 1.8.3 и регистър 1.8.0 не могат да бъдат различни от нулеви.

От показанията на св.Т. и св.Г., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че през пролетта на 2018г. служители на ответното дружество са сменили електромера в магазина, в който работи св.Т. и тя и св.Г. са подписали протокола за смяна на СТИ. Св.Г. не е чел протокола.

От показанията на св.Д., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че той заедно с колегата си С. Д. е извършил проверка на процесния електромер. Той е бил свален от таблото и поставен в торба, за да бъде изпратен за изследване на БИМ. Лицата, които подписали протокола били запознати със съдържанието му.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответното дружество сума в размер на 4582.32 лева за периода 01.07.2017г. – 12.03.2018г., представляващи стойността на 25 805 квтч. електроенергия по фактура № **********/10.05.2019г., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за обект на потребление, находящ се в град П., община П., ул. ***, с клиентски № ********** и абонатен № **********.

Възражение за нищожност с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП на клаузите, уреждащи едностранна корекционна процедура.

Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в процесната фактура, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита.

Ищцецът носи доказателствената тежест да докаже че страните са в облигационно правоотношение по повод продажба на електроенергия, че е наследник на С. Г. и тя е била клиент на ответното дружество с обект на отчитане – град П., ул.***, с клиентски № ********** и абонатен № **********.

В тежест на ответника е да докаже, че страните са се намирали в облигационно отношение по силата на сключен действителен договор за извършване на посочените доставки на ел. енергия, обстоятелството, че се явява изправна страна по същия, като е изпълнил поетите с договорите задължения; вмешателството в софтуера на проценсия електромер, позволяващ непълно отчитане на преминалата през електромера електроенергия, действащи общи условия, уведомяването на ищцата за проведената корекционна процедура, дължимостта от ищцата на сумата по процесната фактура.

Между страните не се спориа и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е наследник на С. Г., която е титуляр по партидата на отчитане на процесния електромер.

Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ, на който се е позовал ответникът при извършване на корекционната процедура.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.

С решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм.д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по реда на чл.185 – чл.196 АПК, са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, Правила/та), приети с т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 год. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР, Комисията), обнародвани в Държавен вестник (ДВ) брой 98 от 12.11.2013 год..

Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК, съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт има действие по отношение на всички.

Съгласно чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.

В Държавен вестник бр. 97 от 23.11.2018г. е обнародвано решение Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд. Следователно окончателно с влязло в сила съдебно решение от 23.11.2018г. е отменен подзаконовия нормативен акт, даващ право на ответното дружество да коригира количествата измерена електроенергия.

Отмяната на подзаконов нормативен акт действа занапред. Това означава, че към датата на извършване на корекцията, ответното дружество е имало правно основание да начислява процесната електроенергия.

Приложима остава практиката на ВКС, постановена с решения № 165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., с която е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, в случай, че не е налице подзаконов нормативен акт за това, а приложими се явяват единствено общите условия на електроразпределителните дружества.  

Настоящата корекция е осъществена към момента, в който е било налице законово основание за това, и следва да се има в предвид следното:

Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответника за извършване на корекцията, в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

Съдът намира, че на първо място следва да се докаже наличие на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия.

Доколкото ищецът е битов абонат, монтираният в обекта му СТИ следва да отчита по две тарифи 1.8.1. и 1.8.2. явяващи се дневна и нощна тарифи. Няма основание за отчет по тарифа 1.8.3. (Т3). Няма данни абоната да е сменил предназначението на обекта си или да има друг законен повод да бъде взета в предвид и отчетена тарифа 1.8.3., какъвто е смисълът на разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ. Поради това съдът намира, че не е налице основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ. Вмешателство /било то софтуерно или механично/ е предвидено като основание за корекция на сметка само в хипотезата на чл.48 от ПИКЕЕ, не и в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Доколкото корекцията по чл.50 от ПИКЕЕ не визира вмешателство, то установеното софтуерно вмешателство от СТЕ, не може да бъде основание за корекция по чл.50 от ПИКЕЕ.

На второ място коригираното количество електрическа енергия следва да бъде изчислено като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й.

В настоящия случай не е ясно кога е допусната „грешката” и в какво се състои тази „грешка”, доколкото се твърди манипулация в софтуера на СТИ. От събраните по делото доказателства /СТЕ/ се установява, че няма техническа възможност от вещото лице да се установи кога е натрупана електроенергията в тарифа 1.8.3. Затова неясно е как е определен периода, в който е била налице „грешката”. Ответникът е взел за начална дата на неточното отчитане датата период от 9 месеца 01.07.2017г. – 12.03.2018г. преди датата на проверката. Няма доказателства обаче, че това е в действителност началното на неточното отчитане. Предвиденият  в ПИКЕЕ, нормативно определен краен период от една година, не освобождава ответника от задължението му да установи кога точно е възникнала грешката, съответно кога е открита. Крайният момент съвпада с датата на констативния протокол, съгласно който неточното отчитане е установено и СТИ е подменен, но началната дата на неточното отчитане не е установена в случая при условията на пълно и главно доказване, следователно не е установен периода, за който следва да бъде извършена корекцията. Не може да се установи технически, че претендираната ел.енергия е преминала точно в рамките на твърдения период.

Предвид гореизложеното съдът не приема за точно начисленото количество електроенергия на ищеца, нито приема за точно определен периодът, за който е начислена тази електроенергия. Следва да се има предвид, че не може да се установи по кое време на денонощието е преминала тази енергия, за да бъде изчислена според цените за дневна и нощна тарифа.

В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на възражението на ищеца за нищожност с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП съдът намира същото за неоснователно. За извършването на корекционна процедура не е необходимо виновно поведение на потребителя. Извършването на корекционната процедура е законосъобразно и предвидено в ПИКЕЕ обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., намиращи приложение в случая приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката.

Съдът намира, че разпоредбата на чл.183 ЗЗД е неприложима в случая, тъй като по отношение на продажбата на електроенергия са приложими специалните правила предвидени в ЗЕ.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството предвид уважения иск и направеното оттегляне на два от първоначално предявените искове. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника също следва да се присъдят разноски предвид оттеглените искове, по които производството е прекратено. Ищецът е сторил следните разноски: 263 лева за платена държавна такса за производството, 5 лева за съдебни удостоверения. От тези разноски на ищеца следва да се присъдят съразмерно с уважения иск и с оттеглените искове сума в размер на 187,23 лева.

Ответникът е сторил следните разноски: 250 лева – депозит СТЕ, 20 лева за призоваване на свидетел, 1572 лева с ДДС адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Съдът намира за основателно направеното възражение, тъй като процесното дело не представлява правна и фактическа сложност. Според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС минималното възнаграждение в случая е в размер на 657,95 лева, съдът намаля адвокатското възнаграждение на ответната страна на 700 лева, към което следва да се прибави и ДДС и така определеното възнаграждение става в размер на 840 лева. На ответникът съразмерно с оттеглените искове, спрямо които производството е прекратено следва да се присъдят 334,53 лева.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.С.Г., ЕГН ********** с адрес: *** от една страна и “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258, че И.С.Г., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ НА Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: *********  сумата в размер на 4582.32 лева за периода 01.07.2017г. – 12.03.2018г., представляващи стойността на 25 805 квтч. електроенергия по фактура № **********/10.05.2019г., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за обект на потребление, находящ се в град П., община П., ул. ***, с клиентски № ********** и абонатен № **********., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.  

  ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258 ДА ЗАПЛАТИ  на И.С.Г. ЕГН ********** с адрес: ***,  сумата в размер на 187,23 лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. 

  ОСЪЖДА  И.С.Г., ЕГН ********** с адрес: ***ДА ЗАПЛАТИ  на “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258 сумата в размер на 334,53 лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок, считано  от връчване на страните на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: