Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВОГЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти
състав, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Катерина Ненова
при секретаря Мария Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 132 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН
Образувано е по жалба на М.К.Н. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 20-0353-000366/08.07.2020
г., издадено от Началника на РУ - Своге, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
във вр. с чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени три
наказания глоба, съответно в размер на 2000 лв., 10 лв. и 10 лв., както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на процесуалните и материалните норми. По
отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се посочва, че АНО не
е уточнил точно коя от алтернативно предвидените хипотези на цитираната норма е
нарушил водачът. Нарушено било правото на жалбоподателя да избере по какъв ред
да бъде изследван за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества. Твърденият отказ на жалбоподателя да бъде тестван с
техническо средство не бил установен по надлежния ред съгл. Наредба № 1/2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгл. чл. 3а от Наредбата следвало да се
даде възможност на нарушителя да избере дали да бъде изпробван чрез
доказателствен анализатор или чрез медицинско лабораторно изследване. Не били
доказани по безспорен начин фактът на извършеното нарушение, авторството и
вината на жалбоподателя. Този порок бил допуснат още на фаза издаване на акта за
установяване на нарушението. По същество се иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Административно – наказващият орган не е взел
становище по жалбата, като в откритото съдебно заседание не изпраща
представител.
Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, поддържа
доводите и исканията си, изложени в жалбата. Отново акцентира, че авторството
на жалбоподателя не било доказано, тъй като по време на проверката процесният
автомобил не бил в движение, както и че на нарушителя не била разяснена
възможността да бъде изследван с доказателствен анализатор. В допълнение се
сочи, че събраните гласни доказателствени средства са житейски нелогични. В
наличната по делото докладна записка никъде не било отразено, че жалбоподателят
е разпознат от полицейските служители.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и доказателствени средства по делото, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 04.07.2020 г. св. В.Д.Т., … в РУ – С. при ОДМВР – С.,
в присъствието на св. А.И.Н., също полицейски служител, в гр. Своге на ул. „…“
срещу № спрели за проверка лек автомобил
„Ситроен Евазион“ с рег. № …., управляван от собственика М.К.Н.,***В. ***. На
водача било разяснено по какъв начин може се извършва пробата, но същият отказал
да бъде изпробван с техническо средство дрегер № 7510ARBA 0099 за употреба на алкохол. Издадени му били Талон за
изследване № 07429, Направление за ФСМП – гр. Своге, както и 7 бр. холограмни
стикери с № 021813. При проверката също така водачът не представил свидетелство
за управление на моторно превозно средство (СУМПС), контролен талон към СУМПС и
свидетелство за регистрация на МПС. Въз основа на така направените констатации,
бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който
жалбоподателят отказал да подпише.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
административно наказващият орган е възприел изцяло констатациите в него, като
е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, за което е
наложил на М.К.Н. административни наказания „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, както и наказания „глоба“ съответно в размер 2000
лв., 10 лв. и 10 лв.
Съгл. Талон за изследване № 074290, при процесната
проверка жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 ARBA 009, което е удостоверено с подписа на св. В.Т., като липсва положен подпис от страна на
жалбоподателя. В талона е инкорпорирано направление за ФСМП – гр. Своге за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване
концентрация на алкохол в кръвта. С подписа на св. А.И.Н. е удостоверено, че
жалбоподателят отказва да подпише и получи талона, както и да избере начин за
изследване.
В Докладна записка (л. 22 от делото) се сочи, че при
спиране на автомобила от полицейските органи в същия са се намирал единствено жалбоподателят,
който обаче седял на задната седалка. Водачът бил установен като М.К.Н. след извършена служебна справка Същият
е отказал да бъде тестван с дрегер и не е представил никакви документи – нито
СУМПС, нито контролен талон към СУМПС, нито свидетелство за регистрация на МПС.
Въз основа на Заповед № 81212-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи , се установява, че и актосъставителят,
констатирал нарушението, и административно наказващият орган са разполагали с
териториална и материална компетентност.
От Справка за нарушител/водач (л. 17-19 от делото) се
установява, че и преди жалбоподателят е санкциониран по административен ред за
нарушения на ЗДвП в сравнително скорошен период.
Със Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи са определени техническите средства и тестовете, с които
следва да се извършва проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от водачите на ППС. Приложено е и Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване.
В съдебно
заседание са разпитани свидетелите В.Т. и А.Н., .., присъствали на
местопроизшествието. Същите еднопосочно описват обстоятелствата, при които е
извършена проверката – време, място, последователност на действията, поведение
на жалбоподателя. Свидетелите Т. и Н. заявяват, че служебният автомобил, с
който са се движили, се разминал с пътуващия в насрещна посока автомобил на
жалбоподателя. И двамата служители на реда разпознали жалбоподателя, който бил
зад волана и управлявал. По служба им било известно, че същият има предходни
нарушения, изразяващи се в шофиране след употреба на алкохол. Затова решили да го
проверят, обърнали своя автомобил, последвали автомобила на жалбоподателя и му
подали светлинен и звуков сигнал за спиране. При подадените сигнали процесният
автомобил рязко ускорил движението си и завил в пресечна улица. Не след дълго
полицейските служители го настигнали. Намерили автомобила спрян, с изключен
двигател. На шофьорското място нямало никого, а жалбоподателят стоял на задната
седалка. Същият при изрично поискване не представил документи за самоличност,
нито документи относно автомобила. Освен това М.К.Н. лъхал на алкохол. Обяснено
му било, че следва да бъде изпробван за алкохол, като вариантите за това са тестване с дрегер и медицинско изследване. Н.
отказал да бъде тестван с дрегер, заявил, че отказва да даде и кръвна проба за
изследване, както и отказал да подпише каквито и да било от съставените му на
място документи. Обяснил, че автомобилът е бил шофиран от съпругата му,
самоволно напуснал местопроизшествието и се прибрал в дома си, пред който
всъщност колата била спряна. Забавил се вътре около 10 минути, след което се
появил заедно със съпругата си. Тя обяснила, че е шофирала автомобила. Показанията
на двамата свидетели са максимално подробни и взаимно се допълват и подкрепят,
поради което съдът им се доверява изцяло.
Св. Е. И. твърди, че в деня на инцидента е преминал с
личния си автомобил покрай дома на жалбоподателя, респ. покрай мястото, където
се е състояла полицейската проверка. Свидетелят посочва, че зад движещия се
свой автомобил забелязал „кола“, колата спряла и от нея много набързо изтичала
„жена“. След спрялата кола пристигнал полицейски автомобил, като свидетелят
видял, че „говорят с него“, но продължил по пътя си. В течение на разпита си,
след изрично поставени въпроси от съда, св. И. уточнява, че се касае за
автомобила на неговия познат – жалбоподателя М.К.Н., чиято съпруга познава и
всъщност тя е въпросната жена, за която се твърди, че е видял да слиза от
колата. Изложеното от св. И. е хаотично и нелогично. На първо място не звучи
достоверно свидетелят да разказва за свои познати в толкова неопределена форма,
а именно да споменава за „кола“ вместо за колата на М.Н. и за „жена“ вместо за
жената на М.Н., за която сам посочва, че познава по физиономия, знае, че е
съпруга на жалбоподателя и знае дори какво работи. Цялостният начин, по който
протича изложението на свидетеля, сочи на негов стремеж да избегне
конкретиката, издава неувереност и навежда към извод, че св. И. изобщо не е
присъствал местопроизшествието. На следващо място противоречи на житейската
логика св. И. през цялото време да е бил в движение и в същото време, без да
спира, да е успял да наблюдава как автомобилът на жалбоподателят спира, как съпругата
на последния слиза и изтичва в дома си, как пристига полицейски автомобил,
спира и се провежда разговор с жалбоподателя Н.. Не на последно място
показанията на св. Игнатов остават изолирани и се опровергават от останалия
доказателствен материал по делото, включително от останалите гласни
доказателствени средства. Св. Н. изрично и категорично отбелязва, че по време
на извършената проверка други автомобили в близост не е имало. Поради всичко
изложено съдът не дава вяра на показанията на св. Е.И.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка,
както и от гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното
производство, които са последователни, взаимно обвързани и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така
изяснената фактическа обстановка и след
служебно извършената цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, в законоустановения срок и от лице с правен интерес, поради което
същата се явява процесуално допустима и съдът я разгледа по същество.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи в кръга на възложените им функции, видно от представената
заповед на Министъра на вътрешните работи.
Актът за установяване на административното нарушение е
съставен в присъствието на актосъставителя, свидетел, присъствал на
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и самия нарушител. Формално
са налице всички изискуеми реквизити по чл. 42 ЗАНН – посочени са три имена и
длъжност на актосъставителя, дата на съставяне на акта, дата и място на
извършване на нарушението, словесно описание на нарушението и посочване на
законовите разпоредби, които са нарушени, както и пълни данни, индивидуализиращи
нарушителя. Актът е подписан от актосъставителя и свидетел, като е удостоверен
надлежно с подпис на свидетел и отказът на нарушителя да подпише АУАН.
Наказателното постановление съдържа реквизитите по чл.
57 от ЗАНН – трите имена и длъжността на издалото го лице, дата на издаване и
номер на постановлението, дата на АУАН, длъжност и местослужене на
актосъставителя, три имена, точен адрес и ЕГН на нарушителя, словесно описание
на нарушението (дата, място, обстоятелства), законова разпоредба, която е
нарушена виновно, вид и размер на наказанието, указания относно възможността за
обжалване на НП и подпис на издалия. Административно – наказващият орган е
гарантирал правото на защита на нарушителя, като му е връчил препис от НП на 08.07.2020
г., видно от обективираната в постановлението разписка.
Не може да бъде споделено възражението, че
административно – наказващият орган не е посочил конкретно в коя от всички
хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП попада процесното нарушение. Налице е
съответствие между словесното описание на нарушенията и цифровата им
квалификация, както в АУАН, така и в НП. В обстоятелствената част на
атакуваното НП ясно е посочено, че се касае за отказ на жалбоподателя да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство дрегер. По – надолу в
постановлението, отново в обстоятелствената част е направено заключение, че по
описания начин е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
санкционната част на НП административно – наказващият орган е бил още по –
конкретен, като се е позовал на предложение първо от цитираната разпоредба.
Следва да се отбележи, че АНО няма задължение да посочва предложение от
съответната норма при извършване правна квалификация на деянието, а единствено
в обстоятелствената част ясно да опише фактите, обуславящи съставомерност на
деянието, което в случая е сторено. Съгласно чл.
9, ал. 1 от ЗНА във връзка и с чл. 26 от Указ № 883 за прилагането на ЗНА,
всеки нормативен акт се състои от членове, а в ал. 2 на същата разпоредба е
регламентирано, че членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а
точката - от букви. Използването от правоприлагащите и правораздавателните
органи на други, различни подразделения, като например предложения, хипотези
или алтернативи, е само с цел допълнително уточняване на приложения закон.
Евентуалното разминаване при посочването на номерация на всяка една от
множеството изброени алтернативи, основано на собствената интерпретация на
употребените от законодателя съюзи „и” и „или” при въведеното обособяване на
възможните хипотези, включително пунктуационно, поначало не следва да се
третира като неправилност на цифровото изражение на правната квалификация. Още
повече, когато последната е достатъчно конкретизирана посредством прецизното
словесно формулиране. (в т. см. Решение на ВКС № 200/2014 г., II н. о. и Решение № 23/08.05.2020 по
дело № 61/2020 на ВКС, НК, III н.о.).
Неоснователни са и възраженията за процедурни
нарушения по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 2, ал. 1 от същата е регламентирано, че при извършване на
проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози проверяваното
лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи
по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В ал. 2 се сочи, че неизпълнението
на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай
такъв отказ е бил налице, което е надлежно удостоверено в писмен документ с
подпис на свидетел, а отделно от това се доказва по несъмнен начин от събраните
гласни доказателствени средства. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата императивно е
разписано, че при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Чл. 3а, т. 1 от Наредбата регламентира, че
когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство, каквато е
процесната хипотеза, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, към каквото в случая нарушителят е насочен,
чрез издаване на талон за медицинско изследване. Следователно по никакъв начин
процедурата по установяване употребата на алкохол не е компрометирана, не се е
отклонила от нормативния ред, а обстоятелството, че жалбоподателят се е опитал
да я осуети не може да се тълкува в негова полза и същият е недопустимо да се
облагодетелства от собственото си недобросъвестно поведение.
Събраният обем от
доказателства и доказателствени средства опровергава по категоричен начин
защитната линия на жалбоподателя, съсредоточена върху тезата, че в процесния
случай автомобилът му е бил управляван не от него, а от съпругата му. В
подкрепа на това твърдение са единствено показанията на св. И., които не са
кредитирани от съда. Показанията на разпитаните полицейски служители са
еднопосочни по отношение на факта, че жалбоподателят е бил сам в автомобила,
видян е фронтално и от двамата да управлява автомобила, с което кореспондира и
поведението му – при подадения звуков и светлинен сигнал за спиране, вместо да
се подчини, водачът е увеличил скоростта на движение рязко и се е опитал да
избегне проверката и установяването на факта, че е шофирал в нетрезво състояние.
В същото време неговата съпруга така и не е дала логично обяснение, ако твърди,
че е управлявала, защо тогава не е предприела маневра за спиране при подадения
сигнал, както и какво е наложило светкавичното й напускане на автомобила и
прибирането й у дома. Буди недоумение и фактът защо жалбоподателят, след като
автомобилът е пристигнал пред собствения му дом, не се е прибрал заедно със
съпругата си, а е останал в колата. Не на последно място съмнението в защитната
версия на жалбоподателя се засилва и от обстоятелството, че преди съпругата му
да се появи пред органите на реда, той е прекарал около 10 минути с нея вътре в
дома им – време, което очевидно е използвано, за да може се уеднакви защитната
им версия, представена пред полицейските служители.
Неоснователно е и
възражението по отношение на изготвената докладна записка, в която не се сочело
изрично, че жалбоподателят е разпознат от служителите на реда. Докладната
записка няма характер нито на писмено доказателствено средство, нито на писмено
доказателство по отношение предмета на доказване. Съдът е коментирал същата
накратко единствено за пълнота и като част от административната преписка.
Докладната записка е вътрешно – ведомствен документ и към нея няма специфични
нормативно уредени изисквания, неспазването на които да влече процесуални нарушения.
Авторството на жалбоподателя по отношение на процесното нарушение се доказва по
безспорен начин при съвкупното на разглеждане на свидетелските показания,
според които двамата служители на ред са разпознали по физиономия жалбоподателя,
след което са извършили и служебна справка за точното установяване на неговата
самоличност и идентифициращите го лични данни.
По отношение на постановените
санкции, същите са наложени в съответните фиксирани от закона размери, като АНО
се е позовал на правилните санкционни норми, съответстващи на нарушенията.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява процесуално и материално законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0353-000366/08.07.2020
г., издадено от Началника на РУ - Своге, с което на основание чл. 53 от ЗАНН,
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, на М.К.Н. с ЕГН: ********** са наложени
административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, както и наказания „глоба“ съответно в размер 2000 лв., 10 лв. и 10 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис да се изпрати на РУ – Своге за сведение.
Районен съдия:
|
|
|