РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 24.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 270 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 190, ал. 6 от Закон за устройство на територията.
Делото е образувано по жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, чрез юрк. Р.Н., срещу Заповед № 995/15.07.2021 г. на Кмета на Община Троян, издадена на основание чл. 190, ал. 6, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, с която по заявление на ЕТ „*****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „****, е наредено да се прокара временен път, както и по жалба на ЕТ „*****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „****, срещу същата Заповед № 995/15.07.2021 г. на Кмета на Община Троян.
Със Заповед № 995/15.07.2021 г. на Кмета на Община Троян, издадена на основание чл. 190, ал. 6, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, с която по заявление на ЕТ „*****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „****, е наредено да се прокара временен път – комуникация за еднопосочно движение с ширина 4,50 м. и радиуси на завоите 12 м., от проектна О.Т. 211 през имоти с идентификатори ****и ****до проектно обръщало с О.Т. 214-215, оттам на запад по проектна улица О.Т. 215-216 с ширина 9,00 м. до имот с идентификатор ****по КККР на с. Добродан, Община Троян, собственост на ЕТ „*****“.
В жалбата на Министъра на земеделието, храните и горите, чрез юрк. Р.Н., се сочи, че преди издаването на обжалваната заповед, жалбоподателят Министъра на земеделието, храните и горите, нито неговите подразделения, е бил уведомяван за започване на производството по издаването й, като собственик на имот частна държавна собственост с идентификатор ****, като намира обжалваната заповед за материално незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, като отделно твърди, че при издаването на заповедта са допуснати непълноти и неточности. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез юрк. Р.Н., жалбоподателят Министъра на земеделието, храните и горите поддържа жалбата, като излага подробни аргументи в писмена защита, като претендира и присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 162 от делото в размер на 300 лв. Жалбоподателят акцентира, че видно от заключението на вещото лице по СТЕ, обжалваната заповед не отговаря на изискванията на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, като предвиденият временен път няма нормативно изискваната ширина, засяга имоти със сгради, минава през речно корито, като освен това е много дълъг. Сочи, че видно, както от заключението на вещото лице Ч. по настоящото дело, така и от заключението на вещото лице по адм.д. № 347/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, приложено към настоящото, и по двете дела двама различни експерти дават едно и също становище за най-подходящ, лесен и икономичен вариант за временен път, което въпреки това не е взето предвид и не е обсъждано преди издаването на обжалваната заповед.
В жалбата на ЕТ „*****“, ЕИК ****, се сочи, че обжалваната заповед е издадена при липса на мотиви относно това кои са възможните варианти за прокарване на временен път и защо при наличие на други варианти същите не са обсъждани – нарушение на изискванията за форма на акта по чл. 146, т. 2 от АПК, както и нарушение на материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 190, ал. 3, из. 2 от ЗУТ, като се акцентира, че в заповедта не е избран най-целесъобразният и най-икономичен вариант на трасе на временен път, като се позовава на съдебна практика на ВАС. Акцентира се, че преди издаването на обжалваната заповед не е съобразено заключението на вещото лице по адм.д. № 347/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски по делото.
В съдено заседание жалбоподателят ЕТ „*****“, се представлява от управителя Х.лично и чрез адв. Г. от САК, които поддържат жалбата, излагат подробни аргументи в писмена защита, като претендират и присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 164 от делото в размер на общо 1830 лв.
Ответникът Кметът на Община Троян, не се представлява в съдебно заседание, а е представено писмено становище вх. № 248/25.01.2023 г., в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбите и законосъобразност на обжалваната заповед, като се моли за отхвърляне на жалбите и присъждане на разноски в полза на ответника за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна: „*****“ ЕООД, гр. Троян, не се представлява в съдебно заседание, като не е представено и писмено становище.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Няма спор по делото, а и ведно от приложеното към настоящото дело - адм.д. № 347/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, че с решение № 242 от 15.12.2020 г., постановено по адм.д. № 347/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на Община Троян по подадено от ЕТ “*****“ с ЕИК****, гр.Троян, ул. „****, искане с вх.№ З-РД-774/10.07.2020 г. за издаване на заповед по чл. 190, ал.6 от ЗУТ за прокарване на временен път за достъп на собствения на жалбоподателя имот с кад. №****до път с кад. № 21590.500.730, върната е преписката на административния орган Кмет на Община Троян за произнасяне по подаденото искане в 14-дневен срок влизане в сила на съдебното решение и е осъдена Община Троян, обл.Ловеч, пл.Възраждане №1, представлявана от кмет на община, да заплати на ЕТ “*****“ с ЕИК****, гр.Троян, ул. „****, сума в размер на 900 /деветстотин/ лева, представляваща сторени разноски по делото.
В соченото решение № 242 от 15.12.2020 г., постановено по адм.д. № 347/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е прието следното:
„За да са налице основания за издаване на заповед за прокарване на временен път по реда на чл. 190 от ЗУТ следва да са налице няколко предпоставки:
1. На първо място процесният имот да няма осигурен достъп до път, т.е. да е налице невъзможност за транспортен достъп.
По делото са представени доказателства, от които е видно, че имот с кад.№ ****е урегулиран заедно с имоти кад.№ ****и кад.№ 21590.800.14 в един УПИ с № І „За производствена дейност“ в местността Горната мера, землището на с.Добродан общ.Троян /лист 15/. Имот №****няма пряк достъп до път. Достъп до път е налице само за имот с № ****От заключението на вещото лице и изложеното от него при разпита му в съдебно заседание се установява, че съществуващият път/улица с №****стига само до имот с № №****Улицата е задънена/тупик, с ширина 4 м. и не завършва с необходимото уширение в края, съгласно чл. 81 от ЗУТ /лист 75 и 80 от делото/.
Път №****е с предназначение „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ от 1457 кв.м. (лист 44 от делото), и очевидно при широчина от 4 м. и обща площ от 1457 кв.м., същият е много по-дълъг от 100 м. ( 1457 : 4 ≈ 364 м.).
Законодателят е преценил, че, за да е налице реално осигуряване на достъп на имот до път, който е тупик по-дълъг от 100 м, следва в края му да има предвидено уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. Задънен път в производствена зона, с широчина в края 4 м. съвсем не отговаря на изискването по чл. 81, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 80, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е съобразен с необходимостта от изграждане на инфраструктура, гарантираща нормалното функциониране на територията.
Жалбоподателят е направил опит за получаване на съгласие от заинтересованата страна за прокарване на временен път през неин имот, но няма данни то да е постигнато. Към искането си до кмета на общината жалбоподателят е представил копие от нотариалния акт за собственост, схема на временния път, който иска да бъде предоставен и копие от искане до А.П., изпратено по Телепоща /лист 13 и 14/.
Следователно за процесния имот, като се има предвид, че става дума за производствена, а не за жилищна зона (бивш стопански двор), и улицата стигаща до имот с № 21590.800.14 е тупик без уширение в края, реално не е осигурен достъп до път съгласно изискванията на чл. 14 от ЗУТ във вр. с чл. 81 от ЗУТ. Осигуряването на 4 м. широка улица, която е тупик, без уширение в края, стигаща до имот, който не е дори пряко съседен на процесния имот, който е и с производствено, а не жилищно предназначение, не представлява съответстващо на закона осигурено лице на имота към път. Налице е безспорно първото условие – нужда.
2. На следващо място, за да е налице правомощие за издаване на
заповед от кмета на общината, следва да липсва сключен писмен договор с нотариална заверка на собствениците, т.е. да няма съгласие на всички засегнати собственици. Липсата на сключен договор с нотариално заверени подписи, като отрицателен факт, не подлежи на доказване от страна на жалбоподателя. По делото е представено искане за съгласие, изпратено от жалбоподателя до заинтересованата страна, за сключване на договор за прокарване на временен път през имота на А.П. в землището на с. Добродан. Няма данни по делото за постигнато съгласие. Налице е и следващата предпоставка – липса на сключен договор по съгласие на всички собственици.
3. На следващо място, за да е налице основание за прокарване на временен път до урегулиран поземлен имот в настоящата хипотеза, следва да е налице проект за нов подробен устройствен план /чл. 190, ал. 2 от ЗУТ/. По делото е представено обявление на Община Троян, направено в Държавен вестник бр.34/2019 г., от което е видно, че от Община Троян, на основание чл. 128 от ЗУТ, е изработен проект за Подробен устройствен план засягащ редица имоти, находящи се в „стопанско-промишлена зона Изток“ с. Добродан, сред които са процесният имот с № ****и съществуващият път/улица с № ****/лист 84/. Т.е. налице е и условието временният път да е за осигуряване на достъп до имоти, за които ще бъде създаден нов подробен устройствен план. Няма данни проектът за ПУП да е одобрен и влязъл в сила. В такъв смисъл е и изявлението на процесуалния представител на ответника, направено пред съда във връзка с представеното писмено доказателство – копие от страницата на ДВ бр.34/2019 г. Т.е. в ход е производство по приемане и одобрение на нов ПУП за процесния имот, каквото е изискването на чл. 190, ал. 2 от ЗУТ.
Общият смисъл на разпоредбата е посредством "временен път" да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно до момента, в който достъпът се осигури по траен начин – чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно подробен устройствен план. При евентуално предоставяне на достъп до временен път, административният орган не е обвързан от направеното от жалбоподателя предложение до заинтересованата страна, а следва да се съобразява с разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, като предвиди временният път по възможност да следва новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, като не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.
Съдът счита, че са били налице предпоставките и основанията за издаване на заповед за прокарване на временен път за достъп до ПИ № ****от страна на кмета на Община Троян. С оглед изложеното постановения мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон.“
С решение № 7666 от 25.06.2021 г., постановено по адм. д. № 2327/2021 г. на ВАС е оставено в сила решение № 242 от 15.12.2020 г., постановено по адм.д. № 347/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Видно от двете сочени решения на Административен съд – Ловеч и на ВАС, след отмяната на мълчаливия отказ, липсват указания относно трасето на временния път в твърдения от жалбоподателя ЕТ „*****“, ЕИК ****, смисъл, като напротив – видно от влязло в сила решение № 242 от 15.12.2020 г., постановено по адм.д. № 347/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е прието следното: „При евентуално предоставяне на достъп до временен път, административният орган не е обвързан от направеното от жалбоподателя предложение до заинтересованата страна, а следва да се съобразява с разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, като предвиди временният път по възможност да следва новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, като не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета“, което е потвърдено и в решение № 7666 от 25.06.2021 г., постановено по адм. д. № 2327/2021 г. на ВАС, в което е посочено, че: „Правилно на основание чл. 142, ал. 2 АПК е отчетено, че в хода на съдебното производство от община Троян е извършено съобщаване в Държавен вестник за изработването на проект за ПУП - ПРЗ за частично изменение на застроителния и регулационен план на с. Добродан за конкретни имоти, попадащи в стопанско-промишлена зона "Изток", сред които и тези, собственост на страните по делото. При тези данни законосъобразно оспореният мълчалив отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление при съобразяване с разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗУТ. Кметът на общината следва да извърши преценка какви са предвижданията за лице и достъп по проекта за ПУП по отношение на УПИ I (вкл. уширение на съществуващия път-тупик), налице ли е друга техническа възможност за прокарване на временен път по проектираните нови улици, съвпадат ли те или не с предложеното от заявителя трасе, като в зависимост от тази преценка се произнесе по подаденото искане.
Неоснователно е възражението на касаторите, че достъпът на УПИ I до път-тупик изключва възможността да се иска прокарване на временен път през друго трасе, преминаващо през съседни частни и общински имоти. В случая е установена нужда по смисъла на чл. 190, ал. 2 ЗУТ предвид осъществяваната производствена дейност в имота и обстоятелството, че задънената улица не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 ЗУТ.“
Ето защо липсва сила на присъдено нещо, както и указания от съдилищата до административния орган какво конкретно да бъде трасето на временния път, като съдилищата не са дали изрични указания трасето на временния път да съвпада със заключението на вещото лице К.К. по СТЕ, прието в производството по адм.д. № 347/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Въз основа на така приетото съдът направи следните правни изводи:
Жалбите отговарят на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадени са от надлежни страни и в срок, видно от допълнително представените от жалбоподателите в изпълнение на разпореждания на съда писмени доказателства на л. 53 от делото и на л. 56 от делото.
Разгледани по същество съдът намира жалбите за основателни поради следните съображения:
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен материално и териториално орган съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, като от страна на жалбоподателите не се оспорва компетентността на издателя на заповедта. Ето защо според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Съдът намира, че обжалваната заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не са изложени мотиви нито относно това кои са възможните варианти на трасе на временния път, нито относно това защо именно е прието трасето, обективирано в обжалваната заповед.
Съгласно съдебната практика временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, но и трябва да бъде избран най-целесъобразният и икономичен вариант – при съобразяване на разходите, времето и други ключови фактори, които обуславят прокарването на пътя, като дължина на трасе, теренните условия, други специфични особености.
В решение № 16121 от 20.12.2018 г., постановено по адм.д. № 9356/2018 г. на ВАС е прието, че: „Т.е. видно от оспорената заповед в нея не се съдържат мотиви относно това защо е предвидено прокарването на временния път пред ПИ № 808 при наличието на много по икономичен вариант, през ПИ № 10135.2553.1875, пред който освен това вече е изграден временния път и при който вариант е необходимо продължаването само с 28 м. за достигане до ПИ № 11. Предвиденият временен път през ПИ № 808 е с площ 191 кв.м., много повече. Посоченото прави заповедта незаконосъобразна, тъй като в нея липсват както мотиви за приетото решение, така и фактически основания за това.“
В допълнение съдът следва да посочи, че фактически основания за избраното от административния оран трасе в обжалваната заповед - временен път – комуникация за еднопосочно движение с ширина 4,50 м. и радиуси на завоите 12 м., от проектна О.Т. 211 през имоти с идентификатори ****и ****до проектно обръщало с О.Т. 214-215, оттам на запад по проектна улица О.Т. 215-216 с ширина 9,00 м. до имот с идентификатор ****по КККР на с. Добродан, Община Троян, собственост на ЕТ „*****“ и схема на л. 23 от делото, липсват и в административната преписка.
Видно е, че в обжалваната заповед не са изложени никакви мотиви/фактически основания, а е посочено единствено влязло в сила решение № 242 от 15.12.2020 г., постановено по адм.д. № 347/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, но, както беше посочено по-горе, със същото решение е отменен единствено мълчалив отказ, като не са дадени никакви конкретни указания за трасето на временния път.
Горното е особено съществено нарушение на формата на административния акт, което води до отмяна на същия на основание чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съдът извършва проверка на конкретния административен акт въз основа на неговото съдържание, а в случая при липса на мотиви няма как съдът в хода на съдебното производство да събира доказателства, които е бил длъжен да събере административният орган преди издаването на обжалваната заповед.
Ето защо съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена поради допуснати съществени пороци на формата на административния акт по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съдът констатира и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като намира, че обжалваната заповед е издадена при нарушение на разпоредбата на чл. 26 от АПК. Основателен е доводът на жалбоподателя Министъра на земеделието, храните и горите, че преди издаването на обжалваната заповед, жалбоподателят - Министъра на земеделието, храните и горите, нито неговите подразделения, е бил уведомяван за започване на производството по издаването й, като собственик на имот частна държавна собственост с идентификатор ****. Нарушението на чл. 26 от АПК е особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е видно от приложеното адм.д. № 347/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, че в производството по обжалване на мълчаливия отказ Министъра на земеделието, храните и горите не е бил конституиран като заинтересована страна, като по никакъв начин не е знаел за стартирането на производството по издаване на обжалваната заповед. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, че със същата се засяга съществено частна държавна собственост с идентификатор ****, поради което нарушението на чл. 26 от АПК по отношение на Министъра на земеделието, храните и горите е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
Отделно обжалваната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 35 от АПК. Преди издаване на обжалваната заповед не са събрани доказателства за възможни варианти на други трасета, като такива изобщо не са обсъждани.
Отделно Министъра на земеделието, храните и горите е бил лишен от възможността да участва в административното производство по издаване на заповедта, да се запознае и прегледа документите по преписката, да прави искания и да изрази становище по събраните доказателства в нарушение на чл. 34 от АПК.
Ето защо съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и на основание чл. 146, т. 3 от АПК, във вр. с чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК , поради което само на това основание следва да бъде отменена.
Поради това обжалваната заповед следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, като предвид изложените по-горе пороци на формата на административния акт, съдът няма как да извърши детайлна проверка по чл. 146, т. 4 от АПК.
За пълнота следва да се посочи, че заповедта не съответства и на разпоредбите на материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК. Между страните няма спор, а и видно от решение № 7666 от 25.06.2021 г., постановено по адм. д. № 2327/2021 г. на ВАС, че приложимата материалноправна разпоредба е тази на чл. 190, ал. 2 от ЗУТ.
В съдебно заседание на 04.05.2022 г. е прието за безспорно между страните на основание чл. 146, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, че липсва влязъл в сила ПУП, като такъв е липсвал както към момента на издаване на ожалваната заповед, така и по време на производството по адм.д. № 347/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Незаконосъобразно е становището на административния орган, че временният път задължително следва да се прокара задължително по проектираните с новопредвидения ПУП пътища. Законът е категоричен: „Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план“, но това не е задължително, а само една възможност, предвидена в чл. 190, ал. 3 от ЗУТ. В този смисъл е и съдебната практика: „Задължение за прокарването на временен път по предвидените улици не е визирано в закона. Целта на прокарването на временния път е да се осигури достъп до урегулирания имот за времето до реализирането на проектираната улица, без да се засягат сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета” (Решение № 2808 от 08.03.2017 г. по адм.д. № 8994/2016 г. на ВАС, II отд.). „Действително нормата не въвежда задължение за това, а препоръка“ (Решение № 664 от 18.01.2017 г. по адм.д. № 7575/ 2016 г. на ВАС, II отд.)
Отделно определеното с оспорената заповед трасе за временен път не отговаря на изискването да е най- целесъобразният вариант на такова. Съгласно практиката на ВАС: „...одобреният вариант на временен път е най-икономичен и целесъобразен, тъй като с него се засягат най-малко на брой поземлени имоти и с най-малко площ, без да се засягат заварени сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. Изследвано е и предложението на жалбоподателите за преминаване на пътя през други имоти, но е установено, че този вариант не е най-икономичният, тъй като трасето на пътя е по - дълго, засягат се повече на брой имоти, с по -голяма площ, а освен това попада в територия с денивелация, което предполага нужда от допълнително укрепване на терена.” (Решение № 6323 от 28.05.2020 г. по адм.д. № 10267/2019 г. на ВАС, II отд.)
В Решение № 5583 от 08.06.2022 г. по адм.д. № 194 / 2022 г. на ВАС, Второ отделение, е посочено, че следва да се приеме за законосъобразен този вариант, който е „най - лесно осъществим и икономичен за заявителите и засегнатите лица“
Безспорно е, че в случая няма вариант, при който да не се навлезе неблагоприятно в правната сфера на трети лица, тъй като няма вариант, в който на имота да бъде осигурен адекватен достъп до път без да бъде засегнат никой друг от съседните имоти. В такъв случай, съгласно разпоредбите на чл. 6 от АПК следва да бъде намерен оптималният вариант, при който освен при спазване на разпоредбите на чл. 190, ал. 3, изр. 2 от ЗУТ (пътят да не засяга сгради и постройки, както и заварени декоративни дървета) следва да се намери и справедливият баланс между интересите на заявителя и засегнатите от трасето собственици на съседни имоти. Заявителят също има интерес от намиране на най-икономичния и оптимален вариант, тъй като той следва да заплаща обезщетение за заеманата площ, т.е. заявителят има интерес от по-кратко / късо трасе, тъй като така заетата площ, за която ще дължи обезщетение, ще е по-малка. По аналогични причини интерес от най-късо трасе имат и лицата, собственици на засегнати имоти, защото техните права ще бъдат засегнати в по-малък обем.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице М.Ч. се установява, че е налице друг вариант, коренно различен от приетия от АО в обжалваната заповед, при който при спазване на разпоредбите на ЗУТ се постига осезаемо по-късо трасе на временния път. Освен това и предложеното от АО трасе преминава през повече от 3 различни имота, докато е налице друг вариант, засягащ не само по-малка площ, но и по-малко на брой имоти, видно от заключението на вещото лице М.Ч., което като компетентно и безпристрастно съдът кредитира. Видно от същото заключение на вещото лице Ч., с предложеното от него трасе не се налага преминаване през старото речно корито, за което преминаване са налага отводняване, насипване, баластриране, като при този вариант за трасе не се засяга имот, собственост на МЗХГ.
Видно от заключението на вещото лице М.Ч., „най-удачен е достъпът да се осигури по приложение 2 – западно от сграда собственост на А.Д.П., в посока север-юг, като се премине през имот с идентификатор ***/земеделска земя/, собственост на А.Д.П.и се тръгне на изток към имоти 21590.69.19, 21590.69.30, собственост на ЕТ „*****“, като се преминава през земеделска земя с идентификатор ****по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Цялото предвиждано трасе е чакълирано.“, като в съдебно заседание вещото лице изрично заяви, че: „това е единственият вариант, който отговоря на всички изисквания в заданието като ширина и няма нужда от насипване на старото корито на реката, няма нужда от отводняване, няма нужда от бутане на къщи и други работи“. Допълнително вещото лице Ч. заяви след предявяване на схема на л. 23 от делото, че приетият в обжалваната заповед вариант за временен път „в началото няма 9 м ширина, дължината му е изключително дълга, минава се в южната му част, минава се през старото корито на реката, което също е много финансово отежнено и за мен това е един безумен проект на общината“.
Поради това съдът намира, че обжалваната заповед е издадена и при нарушение на изискванията на чл. 146, т. 4 и чл. 146, т. 5 от АПК, поради което и на тези основания следва да бъде отменена.
След отмяната преписката следва да се изпрати на Кмета на Община Троян с указания да издаде нова заповед за прокарване на временен път, като изпрати съобщения на всички заинтересовани страни по чл. 26, съобрази се с разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК, изследва няколко варианта на трасета на временен път, като съобрази и заключението на вещото лице М.Ч. по настоящото дело, като издаде заповед при излагане на ясни и подробни мотиви.
При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски.
Жалбоподателят Министъра на земеделието, храните и горите претендира разноски съгласно списък на л. 162 от делото общо в размер на 300 лв., като съдът намира претенцията за разноски на този жалбоподател за своевременно направена и за изцяло основателна, видно от платежно нареждане на л. 6 от делото, удостоверяващо внесена д.т. от 50 лв., платежно нареждане на л. 119 от делото, удостоверяващо платен депозит в размер на 100 лв. за експертиза, и 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт
Жалбоподателят ЕТ „*****“, ЕИК ****, претендира разноски съгласно списък на л. 164 от делото общо в размер на 1830 лв., като съдът намира, че претенцията на този жалбоподател за разноски е направена своевременно и е основателна в частичен размер, видно от платежно нареждане на л. 46 от делото, удостоверяващо внесена д.т. от 50 лв., платежно нареждане на л. 117 от делото, удостоверяващо платен депозит в размер на 350 лв. за експертиза, заплатена държавна такса в размер на 30 лв. Относно заплатен адвокатски хонорар в размер общо на 1400 лв., видно от договор за правна защита и съдействие на л. 165 и на л. 166 от делото, съдът следва да уважи възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, като присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо следва да бъде осъдена Община Троян да заплати на този жалбоподател разноски по делото в размер общо на 1680 лв.
Водим от горното, Ловешки административен съд, трети административен състав, на основание чл.172, ал. 2 от АПК, във вр с чл. 213 от ЗУТ Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Министъра на земеделието,
храните и горите, чрез юрк. Р.Н., и жалба на ЕТ „*****“,
ЕИК ****, Заповед
№ 995/15.07.2021 г. на Кмета на Община
Троян, издадена на основание чл. 190, ал. 6, във вр.
с ал. 2, във вр. с чл. 190, ал. 3 от ЗУТ.
ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на Община Троян за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Троян да заплати на Министъра на земеделието, храните и горите сумата от 300 лв. общо разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Троян да заплати на ЕТ „*****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „****, сумата от 1680 лв. общо разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: