РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Перник, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201208 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Н. П., с ЕГН ********** с ****, срещу
наказателно постановление НП № 22 - 1158 - 001543 от 14.06.2022 г.,
издадено от Началника на ОДМВР Сектор Пътна полиция - Перник С.С.Г., на
длъжност Началник Сектор в ОДМВР-ПЕРНИК С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което за осъществен състав на административно
нарушение, както следва по чл.104б, т.2 от ЗДвП; и на основание чл.
ЧЛ.175А АЛ.1 ПРЕДЛ 3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000лв., лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца.
Жалбоподателят М. Н. П., е обжалвал наказателното постановление в
законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал
доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят се явява лично,
като доразвива доводите, изложени в жалбата. Твърди, че акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда
доводи, че процесния автомобил, описан в акта и в НП, е 4х4 и нямало как
обективно да направи дрифт, като сочи, че автомобилът е 60 на 40 предно на
задно предаване, поради което и предните колела се задвижвали на 60
процента, а задните на 40 процента. За да се извършел дрифт с тази кола,
жалбоподателят и да може да се поднесе задницата, жалбоподателят излага,
1
че трябвало да се въртят само задните гуми. Твърди, че на този мосел
автомобил програмата за стабилизиране на автомобила на пътя не
позволявала да се завърти колата по никакъв начин на пътя. Отрича да е
извършвал „дрифт”. Описва следния механизъм на движение и установяване
на фактическата обстановка, а именно, че процесният ден тръгнал с
автомобила в гр. Перник в центъра- посока светофара нормално, в права
линия, и колата нямало как да се завърти или дрифт да се направи, защото
трябвало да тръгне и да се завърти на обратно, за да се направи дрифт, или по
някакъв начин да се отклони от пътя. Излага и че в центъра на града имало
по това време множество хора, било сухо време, и било почти невъзможно да
се завърти тази кола- „Ауди 4х4“, тъй-като не била само със задно предаване,
за да може да се завърти. Сочи, че за да се завърти колата, е било нужно да
има например- масло, или антифриз, или нещо разлято на пътя, за да се
завъртят този тип коли „Ауди“ или „БМВ“. Колата сочи, че действително е
може по-шумна, защото такава била изработката RS4. Сочи е, че
автомобилът е автоматик, произведен през 2012 г. Излага, че имал сервиз и
затова бил запознат с тези автомобили. В случая точно тази кола твърди, че
му е била дадена от друг човек, собственик на автомобила и понеже той му
бил дал своя автомобил и собственикът не го бил върнал, а му се наложило да
отиде до центъра на град Перник, да вземе една течност и едни чистачки и
тръгнал с тази кола. В същото време на прибиране спрял на светофара, като
имало автомобили отвсякъде, от ляво, от дясно. Изчакал на светофара,
тръгнал и на Изчислителния център, на кръговото, още не бил взел завоя, и
бил спрян от полицаи, като в автомобила имало още две лица, едно от който
ангажирания от него свидетел в с.з. Твърди, че без да бъде изслушан му бил
съставен и връчен процесният акт за административно нарушение, като сочи
в допълнение и че се е движел със скорост между 30 и 50 км/час. Моли съда
да отмени атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за
съдебното заседание, като в придружителното писмо, с което е изпратила
преписката моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като прави възражение
и за разноските на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което
и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и за
основателна по следните съображения:
Съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и съответно издаване на
наказателното постановление, както и поради недоказаност и на вмененото
нарушение от обективна и от субективна страна.
От фактическа страна:
В акт за установяване на административно нарушение № GA 615609, от
30.04.2022 г. съставен от свидетеля- актосъставител- Р. С. Е., на длъжност
********, при С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , ОДМВР ПЕРНИК и НП №
2
22 - 1158 - 001543 от 14.06.2022г., издаден от Началника на ОДМВР Сектор
Пътна полиция - Перник С.С.Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя е
вменено административно нарушение, както следва по чл.104б, т.2 от
ЗДвП; като на основание чл. чл.175а ал.1 предл. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 3000лв. , лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца. Следва да се посочи, че
съдържанието на акта е дословно възпроизведено в НП, като е посочено,
че М. Н. П., с ЕГН **********, адрес: ***********, притежаващ СУМПС №
*********, категория на 30.04.2022 г. в 19:00 часа, в ГР.ПЕРНИК на ул.
Петко Каравелов, в качеството му на водач на лек автомобил- „АУДИ А 4”-
АВАНТ, с рег. № ******, извършил следното нарушение и при следните
обстоятелства: В гр. ПЕРНИК, по ул. ”П. Каравелов”, с посока на движение
от ул. ”Кракра” към ул.” Г. С. Раковски” е управлявал лек автомобил-„АУДИ
А4”- АВАНТ, с рег. № ******, собственост на П. Н. от гр. Перник, като пред
хотел „Струма” и след това пред бл.6 не ползвал пътя, отворен за обществено
ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, като извършил ДЕМОНСТРАТИВНИ МАНЕВРИ, ИЗРАЗЯВАЩИ
СЕ В УМИШЛЕНО ФОРСИРАНЕ НА ДВИГАТЕЛЯ НА АВТОМОБИЛА, С
ПРИПЛЪЗВАНЕ НА ЗАДНИТЕ КОЛЕЛА И ПОДНАСЯНЕ ВЛЯВО И В
ДЯСНО ПО ПОСОКАТА МУ НА ДВИЖЕНИЕ, С КОЕТО СЪЗДАЛ
ОПАСНОСТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО, ката на
жалбоподателя е била вменено, че е извършил: нарушение на чл.104б, т.2
ЗДВП-ВОДАЧ НА МПС ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА ОТВОРЕНИ ЗА
ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ ЗАДРУГИ ЦЕЛИ. ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ
С ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ; и на
основание чл. ЧЛ.175А АЛ.1, ПРЕДЛ.3 от ЗДвП МУ Е БИЛО наложено
административно наказание - глоба в размер на 3000лв. , лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца.
В проведеното пред съда открито съдебно заседание, освен приемане в
цялост на административно-наказателната преписка по случая, съдът е събрал
допълнително и гласни доказателства, посредством разпита на
актосъставителя-Р. Е. и един свидетел, доведен при режим на довеждане от
страна на жалбоподателя- Р. С. С.. Свидетелите заявяват пред съда
еднозначни факти досежно проверката, но диаметрално противоположни
факти за това какво се е случило като деятелност при реализиране на същата
и в частност, показанията им са противоречиви до степен на
взаимоизключващи се относно главния факт на доказване по делото, а именно
имало ли е или не форсиране на двигателя на процесния автомобил и „дрифт”
от страна на водача на същия или не. Така в показанията си актосъставителят,
поддържа изложеното в акта, като досежно фактическата обстановка, довела
до съставяне на акта, св. Е. сочи следното-„С колегата Н. на 30.04.2022 г.
около 19.00 часа се намирахме на улица „Миньор“ пред Руското училище.
Забелязахме лек автомобил „Ауди“, който се движеше по улица „Петко
Каравелов“ с посока от улица „Кракра“ към Изчислителния център. На
светофара пред хотел „Струма“, на кръстовището с улица „Миньор“,
водачът извърши маневра чрез форсиране на двигателя и поднасяне на
автомобила в ляво и в дясно, така наречения „дрифт“. Ние тръгнахме след
него, като пред блок 6 на ул. „Петко Каравелов“ той отново, по същия
начин отново изфорсира двигателя чрез подаване на газ, и същият започна
3
да криволичи в ляво и в дясно. Спряхме го при Изчислителния център.
Автомобилът се управляваше от жалбоподателя. Установихме го по
документи за самоличност. Автомобилът беше „Ауди А4“... В автомобила
имаше още едно или две момчета, на предната и на задната седалка.
Проведохме разговор и казаха, че са видели някакви момичета на центъра и
това била причината така да се направят на интересни. Съставихме акт за
това, че водачът не използва пътя по предназначение за превоз на хора и
товари, а извършва тези маневри. Срещу него, движейки се по ул. „Петко
Каравелов“, имаше насрещно движение, за които участници в движението
водачът създаде опасност. Предявихме на водача на автомобила Акта за
установяване на административно нарушение, съставен на място, който
беше подписан от водача. Не бяха направени възражения от водача на
автомобила…”. Досежно същите обстоятелства, свидетелят на
жалбоподателя- св. Р. С. С., заявява следната фактология на събитията
процесния ден, като пасажер в автомобила, пряк очевидец на развилите се
действия- „Бяхме тримата в колата - жалбоподателят, аз и И., другият
свидетел, който трябваше да дойде днес. Бяхме в село Кралев дол. Там
имаше и момичета, с които си говорихме, но после ние дойдохме в гр. Перник
с колата на П., собственикът на колата. Колата е „Ауди А4“, 9102 мисля, че
беше регистрационния номер. П. я беше дал на М., за да дойдем в Перник до
Руския битак и му купим от едно павилионче едни аксесоари за колата.
Дойдохме, купихме каквото трябва, и си тръгнахме. Колата е много шумна и
когато съвсем малко се даде газ бучи. Не сме дрифтили. М. караше колата.
Аз бях до него на пасажерската седалка. Не сме дрифтили. Заводски шумно
си е това „Ауди“. Такъв е моделът. Автомобилът нямаше техническа
неизправност, за да е по-шумен. Пътят ни на движение беше от Руския
битак по посока хотел „Струма“. Полицаите ни спряха на Изчислителния
център, на кръговото. Движихме се с не повече от 30-50 км/час. Имаше и
други коли в движението. Ние тръгнахме, колата бучи повече, и те си
помислиха, че даваме газ и дрифтим. М. им обясни, че колата е такава
заводска, бучи и не е дрифтил. Само такова впечатление създава. По-шумна
е от станалите коли тази кола…”Тоест основният спорен момент по делото
във фактическата обстановка, обрисувана от двете групи свидетели се свежда
до това –имало ли е дрифтене и въобще било ли е възможно да се извърши
такова в процесния участък, с тази скорост и най-вече от такъв вид
автомобил- модел, марка, технически спецификации и при ниска скорост в
центъра на града, като еднозначни са изнесените от свидетелите данни- за
времето, мястото, начина на реализиране на проверката, като според е между
тях основният факт, подлежащ на доказване в производство- дали е било
извършено нарушението, вменено на жалбоподателя, което и последният в
пледоарията си пред съда отрича, като в този компонент показанията на двете
групи свидетели си противоречат, като в останалата им част не се наблюдават
съществени смислови отлики, но именно за това е и вмененото нарушение на
водача и около този основен факт е концентриран предмета на делото.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН
№GA 615609, от 30.04.2022 г. съставен от свидетеля- актосъставител- Р. С. Е.,
на длъжност ********, при С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, ОДМВР
ПЕРНИК и НП № 22 - 1158 - 001543 от 14.06.2022г., издаден от Началника на
ОДМВР Сектор Пътна полиция - Перник С.С.Г., на длъжност НАЧАЛНИК
4
СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК,
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
заверено копие от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, досежно компетентността на АНО. Съдът кредитира
материалите по преписката, които кореспондират и със свидетелските
показания на полицейския служител- актосъставител- Е., като съдът намира,
че следва да даде вяра на показанията на този свидетел, досежно мястото,
начина, по който сочи, че се е реализира процедурата по съставяне на акта и
как се е стигнало до съставянето му, като смисловите отлики в показанията на
този свидетел и другият такъв- С., ангажиран от жалбоподателя, е именно по
ключовия въпрос –е ли имало дрифтене, на какво се е дължало същото и как
полицейският служител твърди, че е имало такова, свидетелят и
жалбоподателят отричат, като сочат, че това е почти невъзможно с оглед
първо спецификите на автомобила- Ауди, А4, Авант, четири по четири, РС,
което пък от своят страна, на второ място, го правело заводски по-шумно
дори и без форсиране на двигателя, като на трето място, свидетелите не
спорят, че участъкът е бил оживен, с автомобили и суха настилка, като
автомобилът се е движел в центъра на града с ниска скорост, което е и
нормално, предвид факта, че страните не спорят, че се касае за движение в
центъра на града, като свидетелите сочат еднозначно и каква е била пътната
настилка- суха. Именно по този ключов момент, дали автомобилът просто е
бил по-шумен с оглед техническите си спецификации и дали е имало нарочно
дрифтене на същия, съдът намира, че макар и обективни, показанията на
свидетеля – актосъставител - полицейски служител, не водят до еднозначен
извод за реализиране на деянието, при оспорване от страна на защитата, че
шумът се е дължал на естеството на автомобила /което е ноторно проверимо и
чрез средствата за масово осведомяване, че действително, като технологични
характеристика се касае за автомобил, който по описание в акта и НП, е
мощен такъв, 4 по 4 и не е автомобил със задно предаване, поради което и на
суха настилка, при ниска скорост, т.нар. „дрифтене”, както възразява
жалбоподателя е обективно трудно постижимо/, като по този начин АНО не
успява да обори тезата на защитата, имплементирана в показанията на
свидетеля и заявеното в личната защита на жалбоподателя, че се е касаело за
движение със скорост в рамките на разрешената за населено място- 30-50 км в
час, че настилката е била суха, че е ставало въпрос за оживен участък в
центъра на града и че мощността на двигателя на процесния автомобил и
спецификите на същия, са създали впечатления за дрифт, тъй-като е
автомобил издаващ по-шумен от нормалното звук при движението си, дори и
при леко подаване на газ на същия. Тоест при положение, че дрифтенето е в
доказателствена тежест на АНО, и при положение, че всяко съмнение, се
третира в полза на обвиняемото лице, то следователно обвинението, което
тежи на АНО, който не изпраща представител в с.з., остава недоказано,
поради което и жалбата се явява основателна, като досежно фактическият
състав на вмененото нарушение, при тази доказателствена съвкупност, съдът
намира, че следва да посочи следното:
От правна страна:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
5
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно-
наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място, съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от
ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът е
подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези
изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл. 44 ЗАНН
нарушителят не е депозирал възражения. Издаденото въз основа на него
наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени
в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е
оторизиран видно от приложената Заповед/.
Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и издаване
на Наказателното постановление НЕ са спазени установените към
съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6.
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене. "/ и съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното
постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име
и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата
на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното
и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански
6
номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са
били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите, които
се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого
следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/.
По отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП:
Чл. 104б, т. 2 от ЗДвП регламентира, че на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Приложената санкционна разпоредба на чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП указва, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който
oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съдът констатира, че в АУАН и в НП процесното нарушение е описано
в разрез с императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, като той е съществен, тъй като не дава възможност на жалбоподателя
да разбере, въз основа на какви факти е подведен под отговорност за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за да организира адекватно защитата си.
Абсолютно задължително е в двата документа санкционираното нарушение
да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички
признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Наличието на пълно описание на нарушението, съдържащо всички елементи
от състава на съответното нарушение е основна гаранция за осъществяване на
съответно на административното обвинение право на защита.
В настоящия случай липсва конкретика по отношение на деянието и
обстоятелствата, при които е извършено, при положение, че жалбоподателят
изцяло отрича вмененото му нарушение. Описаният в НП и от самия
актосъставител начин, по който е бил управляван автомобилът от
жалбоподателя е бланкетен, като възпроизвежда почти дословно текста на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, без да са изложени релевантни обстоятелства, които да
обуславят извод, че жалбоподателят е използвал пътя за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари (напр.
рязко да е ускорил скорост, да е извършил преднамерено изваждане на
моторното превозно средство от контрол чрез предприемане на
демонстративно поднасяне и завъртане на автомобила на пътното платно,
което да е довело до загуба на сцеплението на гумите в резултат на което
автомобилът странично да се е приплъзнал, което е известно с
общоупотребимото понятие "дрифт", при положение, и че свидетелят на
защита и самият жалбоподател сочат, че участъкът е бил сух, оживен, в
центъра на града, автомобилът се е движел бавно, като тези факти не са
отричат и от актосъставителя и че автомобилът е модел/марка- АУДИ А 4
АВАНТ, с рег. № ******, 4х4 и че при този вид автомобили / което е ноторен
факт и с оглед техническите заводски спецификации на същите/, че е трудно
реализируема маневрата дрифт, при така описаните в акта условия, и при този
вид автомобил, което е автомобил, както сочи и жалбоподателят- 60 на 40
предно на задно предаване, поради което и предните колела се задвижвали на
7
60 процента, а задните на 40 процента, което допълнително внася доза
съмнение в обвинителната теза, както и че логически е изводимо, че при тази
фактическа обстановка е трудно да се реализира въобще такава маневра, дори
и с друг тип автомобил, още повече, че в автомобила освен водача е имало и
други лица и че автомобилът не е на водача, а собственикът е трето лице, и
неправдиво е един несобственик на автомобил, който и не познава в детайли
даден автомобил да се осмели да извърши дрифт, още повече в центъра на
града, на светло и сухо време, в оживено движение, като по скоро
действително следва да се приеме тезата на защитата, съответна и на
проверимите заводски специфики на такива автомобили, че се касае просто за
по-шумни автомобили, при подаване дори и на леко „газ” на същите, предвид
мощността на двигателите им, което твърди и жалбоподателя в защитната си
теза, и което остава необорено като твърдение от АНО, още повече и че
автомобилът се е движел със скорост между 30 и 50 км/час, което
допълнително препятства такова движение, което е описано в акта, и в НП.
Анализът на цитираната ЗА НАРУШЕНА разпоредба установява, че
съставомерността на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е обусловена и от
наличието на специфична цел, а именно ползването на пътищата за
обществено ползване с дадена цел, различна от тази за превоз на хора и
товари, като тази цел следва да намери своето отражение при надлежното
описание на деянието в съставения АУАН и издаденото НП. Доколкото
законодателят е предвидил наличието на тази специална цел като един от
обективните елементи на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, то във всеки
един случай на квалифициране на деянието на дадено лице като нарушение на
тази разпоредба е абсолютно задължително, както посочването на тази цел в
АУАН и НП, така и установяването й по несъмнен начин, основан на
събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства. В конкретния случай направеното в АУАН и НП словесно
описание на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно което
жалбоподателят използва пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, не съдържа посочване на
съответната цел, която както беше посочено е елемент от състава на
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Визираното от съда отсъствие на релевантно за обективната
съставомерност описание на инкриминираното нарушение съществено засяга
правата на санкционираното лице и препятства възможността му да разбере в
какво точно е обвинено и да организира реципрочна на
административнонаказателното обвинение защита, което предпоставя отмяна
на НП, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП за нарушение на
чл. 104б, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Същевременно от представените по делото писмени доказателства и от
кредитираните свидетелски показания не се установява по несъмнен и
безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя
нарушение, тъй като НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка,
което води до извод за недоказаност на нарушението, за което съдът доводи
изложи по-горе в акта си. В тежест на АНО е да установи и докаже наличието
на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност. В случая не е изяснено с каква скорост жалбоподателят се е
движел в участъка- той твърди 30-50 км в час, което е и логично предвид
8
описанието на участъка, но такива данни отсъстват в акта и в НП, остава
неясно и какви конкретни действия е извършил водачът, т. е. извеждал ли е
преднамерено извън контрол управлявания от него автомобил, което да е
довело до загуба на сцепление на гумите. Задължително е било да се изследва
изцяло поведението на водача, тъй като извеждането на автомобила от
посоката му на движение може да бъде в резултат от пътните условия,
например, или от техническите спецификации на автомобила, в каквато
насока са направените възражения от жалбоподателя, че се касае за заводски
по-шумен автомобил при движението му или да се изследва имало ли е
несъобразена скорост при навлизане в участъка. Такива данни АНО не е
обективирал в своето обвинение. При това положение липсват безспорни
доказателства за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно че
движението на автомобила се е дължало на умишлено форсиране на
двигателя и целенасочено отклоняване на автомобила, поради което НП е
необосновано и недоказано.
В допълнение следва да се посочи също, че що се касае до понятието-
ДРИФТ- "Дрифт" е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено
извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън
първоначалния контрол, чрез "презавиване", така довеждайки до загуба
сцеплението на задните гуми. В това положение, ъгълът на приплъзване на
задните колела е по-голям от ъгъла на приплъзване на предните, което налага
контрирането им в посока обратна на посоката на завоя, за да се запази
контролът на автомобила и правилната му траектория на завиване. При
дрифт, автомобилът се придвижва латерално (странично, напречно на завоя),
ползвайки своята тежест и инерционен момент. Успешният дрифт е свързан
със задържането на задната част на автомобила, колкото се може по-дълго,
като страничното приплъзване се придържа към максимален слип ъгъл. В
същото време, предизвиканото презавиване трябва да се държи "стабилно"
при запазване на едно важно условие - поддържане на висока и постоянна
скорост. Трудността идва от това, че гумите са на лимита на своето сцепление
и следователно автомобилът се кара на ръба на контрола. Малка грешка, като
подаването на твърде много газ може да намали сцеплението до такава
степен, че задържането на задната част на автомобила става невъзможно.
Най-често дрифт автомобилите са със задно предаване, а в случая
автомобилът е 4 по 4, което го прави труден за подобни маневри, и още
повече тежък, а дрифтенето е типично за олекотени купета и широки
диапазони от мощност. Важно е автомобилът да бъде подготвен за целта, за
да бъде максимално бърз и контролируем при приплъзване, което пък в
градски условия, в центъра на града при ниска скорост на сух участък го
прави почти невъзможно. От значение са мощността, окачването, скоростната
кутия, теглото, гумите и множество други елементи, като възраженията на
защитата в тази насока съдът намира за основателни. Поради тази причина
един обикновен автомобил/или автоматични скорости/ трудно би осъществил
продължителен и контролиран дрифт. За целта се ползват автомобили с по
мощни двигатели, приоритетно със задно задвижване и в частност с
променени ъгли на колелата с оглед конкретната функция, която следва да
изпълняват. Разбира се това не означава, че с обикновена кола, дори с
двигател със малка мощност и предно задвижване, НЕ би могло да се
извърши въпросния дрифт, но това би изисквало допълнителни умения и
способности на водача. Горното от своя страна предполага синхронизиране на
действия, значителни умения, подходяща среда, персонификация и
9
индивидуализация. Без наличие на горните предпоставки, всяка друга на
първи поглед сходна обстановка би било предположение, допуск или
вменяване на нещо, което не отговаря на реалната обстановка. Използването
на отделни термини от предполагаема обстановка НЕ прави същата реална и
обективна, и при положение, че в случая са наведени възражения, че
автомобилът е с такива технически спецификации, които допълнително
затрудняват подобен тип маневри, като АНО не е оборил това твърдение,
като именно АНО в пълнота следва да докаже обвинението, и следователно
всичко дотук изложено води до извод за недоказаност на обвинителната теза,
а оттам и до отмяна на НП, в неговата цялост. За да се ангажира
административнонаказателна отговорност на едно лице, в тежест на органът,
издал наказателното постановление е по безспорен начин установи,
правопораждащият фактически състав на вменените нарушение, което
условие в случая не е изпълнено, като в допълнение следва да се посочи, че
простото възпроизвеждане на диспозицията на нормата, описана за нарушена,
е недостатъчно без конкретно изложени факти, да се приеме, че нарушението
е било реализирано. По този начин по разбиране на съда на първо място
административно наказателното обвинение се явява недоказано. Налице е и
процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 респ. чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, въвеждащи изискването и акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление да съдържат описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Мотивиран от
горното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
По изложените съображения, съдът счита, че неправилно и
необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като актът и НП се
явяват необосновани, поради недоказване на повдигнатото с тях обвинение.
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат разноски, но същият не претендира такива, поради което и не следва
да му бъдат присъждани.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 - 1158 - 001543 от
14.06.2022г., издадено от Началник Сектор Пътна полиция - Перник С.С.Г., на
длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, с което на М. Н. П., с ЕГН**********,
10
****, за осъществен състав на административно нарушение, както следва
по чл.104б, т.2 от ЗДвП; на основание чл.175а ал.1 предл. 3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 3000лв.,
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани
в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс
пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11