№ 5364
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110148868 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 263569/16.08.2024 г. /с
дата на пощенско клеймо 14.08.2024 г./, с която от името на Ц. Г. М., ЕГН
********** против Сс, Поделение „з“ ЕИК **** са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждането
на ответното дружество да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата
от 46 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.07.2023 г. около 04:50
часа на територията на предприятието на ответника, ведно със законната лихва от
датата на злополуката – 22.07.2023 г. до окончателното погасяване; 2/ сумата от
220,00 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, претърпени от
ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.07.2023 г. на територията
на предприятието на ответника – разходи за наем на електрическо болнично легло,
ведно със законната лихва от датата на злополуката – 22.07.2023 г. до
окончателното погасяване; 3/ сумата от 425,00 лева, представляваща обезщетение
за имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука,
настъпила на 22.07.2023 г. на територията на предприятието на ответника –
разходи за ползването на стая за 5 нощувки в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ от
22.07.2023 г. до 27.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на злополуката –
22.07.2013 г. до окончателното погасяване; 4/ сумата от 70,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова
злополука, настъпила на 22.07.2023 г. на територията на предприятието на
ответника – разходи за медицински транспорт с линейка, ведно със законната лихва
от датата на злополуката – 22.07.2023 г. до окончателното погасяване и 5/ сумата от
22 613,58 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, претърпени
от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.07.2023 г. на
територията на предприятието на ответника, изразяващи се в пропуснати ползи от
1
неполучаването на брутно трудово възнаграждение в периода от 22.07.2023 г. до
14.03.2024 г.
В исковата си ищецът твърди, че в периода 08.06.2020 г. -14.03.2024 г. се е
намирал в трудово правоотношение с ответника Сс, Поделение „з“ ЕИК ****,
съгласно валидно сключен трудов договор, по силата на който заемал длъжността
„шофьор, автобус“ при ответника – работодател.
Поддържа се, че на 22.07.2024 г. в сервизното хале на Поделение „з“, в 4:50
часа, на обичайното стационарно място на автобус инв. № 1869, ищецът е
извършвал подготовка на указания автобус за работа на линия № 107, като е
доливал охладителна течност. В този момент същият паднал в канала на
сервизното хале. Случилото се било възприето и от други служители на
работодателя, а именно е М.а и е Г.а Асенова. Сочи се, че вследствие на
злополуката, ищецът е претърпял тежко увреждане на гръдния кош - множествени
счупвания на ребра (политравма) - фрактури на 2, 3, 4, 5, 6 и 7 вляво, като на 7
ребро са налице 2 фрактури, придружени с преврален излив и намалена
респираторна подвижност на левия диафрагмален купол. Поддържа се, че
злополуката е регистрирана от работодателя в с на 23.08.2023г., като е подадена
декларация за трудова злополука, били извършени проверка и разследване на
злополуката, като резултатите от нея са обективирани в Протокол № 02/02.08.2023
г.
Поддържа се, че с влязло в сила /като необжалвано от ответника/
разпореждане № 33361 от 03.08.2023 г. на длъжностно лице инж. и от с и на
основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № 5101-21-672/
02.08.2023 г. на с от осигурителя Поделение „з“, станала с Ц. Г. М., ЕГН
********** на 22.07.2023 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Поддържа се, че в резултат от злополуката и внезапното травматично
увреждане се наложило на ищеца да постъпи в на 22.07.2023 г. в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, Клиника по хирургия, на 22.07.2023 г., където лежал до 27.07.2023 г.
Направени му били множество медицински изследвания, резултатите от които са
описани в Епикризата от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, приложена към исковата
молба.
Сочи се, че манипулациите и престоят в болницата са съпътствани от силни
болки и неудобства, които били неописуеми. Болките продължили и след
изписването на ищеца от болницата, който се наложило да полза продължителен
отпуск поради временна неработоспособност.
Твърди се, че след инцидента животът на ищецът, който към онзи момент
бил почти на 65 години, бил напълно променен. Болката и ужасът от инцидента
били огромни, а нанесеното увреждане е необратимо. Вследствие на увреждането
ищецът станал непълноценен, на легло, не можел да се грижи сам за себе си.
Първите месеци след операцията същият не можел да се обслужва сам, като за
него се грижели неговите съпруга и дъщеря, които му осигурявали чужда помощ за
ходене до тоалетната, хранене, обличане и други. Ищецът се чувствал
непълноценен, депресиран след случилото се, нямал желание за социални контакти
с близки и приятели. Животът му бил променен необратимо и безвъзвратно.
Същият се е затворил в себе си. Сънувал постоянни кошмари, изпитвал
2
напрежение след случилото се. Налагало му се да пие лекарства, в това число силни
болкоуспокояващи медикаменти, както и да извършва прегледи при лекари.
По така изложените доводи, моли, за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, от името на ответника Сс,
Поделение „з“ ЕИК **** е депозиран отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове.
Не се оспорва, че на 22.07.2023 г., в 04:50 часа, в сервизното хале на
Поделение „з“, ищецът е извършвал подготовка на автобус инв. № 1869 за работа
на линия № 107, докато е доливал охладителна течност, ищецът е паднал в канала
на сервизното хале, при което е претърпял тежко увреждане на гръдния кош -
множествени счупвания на ребра (политравма) - фрактури на 2, 3, 4, 5, 6 и 7 вляво,
като на 7 ребро са налице 2 фрактури, придружени с преврален излив и намалена
респираторна подвижност на левия диафрагмален купол, както и че с
разпореждане № 33361 от 03.08.2023 г. на длъжностно лице инж. и от с и на
основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № 5101-21-672/
02.08.2023 г. на с от осигурителя Поделение „з“, станала с Ц. Г. М., ЕГН
********** на 22.07.2023 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Оспорва се обстоятелството указаният автобусът да се е намирал на
обичайното стационарно място на автобус инв. № 1869.
Оспорва се обстоятелството, че "нанесеното увреждане е необратимо", както
и че животът на ответникът е променен "необратимо и безвъзвратно". В тази
връзка се сочи, че по делото не са представени медицински документи, които да
свидетелстват за трайно увреждане на здравето на г-н М.. Изложени са подробни
съображения в този смисъл.
Поддържа се, че в крайна сметка е установено, че ищецът е изписан от
болничното заведение, в което е бил настанен след злополуката, с подобрение,
раздвижен и в задоволително общо състояние, което само по себе си опровергава
твърдението за необратимост на увреждането. Нещо повече, счупените ребра не се
шинирали или поддържали като другите кости и вкл. и в случая са оставени да се
лекуват естествено и без лекарска намеса.
Оспорва се обстоятелството, че на ищеца е извършена операция, като се
поддържа, че за такава липсват данни в представената към исковата молба
епикриза. В тази връзка се сочи, че неизвършването на операция допълнително
свидетелства, че нараняването не е поставило в риск живота на ищеца.
Оспорва се обстоятелството, че ответникът е приемал лекарства, в това
число силни болкоуспокояващи медикаменти. За твърдението липсвали
представени по делото доказателства, в т.ч. рецепти предписващи употребата на
подобни лекарства, както и касови бележки свидетелстващи за закупуването им.
Оспорва се обстоятелството, че ответникът е преминал "продължително
болнично лечение". В тази връзка се сочи, че видно от епикризата, ищецът е
хоспитализиран на 22.07.2023 г. и е изписан на 27.07.2023 г. Нещо повече, било
видно от епикризата, че на ищеца са разрешени два безплатни последващи
прегледа, за чието извършване не били представени доказателства.
3
Оспорва се обстоятелството, че вследствие на инцидента ищецът не можел
да се грижи сам за себе си. В тази връзка се сочи, че от представеното експертно
решение № 30 от зас. № 9 от 18.01.2024 г., състоянието на г-н М. до 13.01.2024 г. е
временно неработоспособен без чужда помощ. Чужда помощ не била определена и
с издаденото експертно решение, като единствено е удължен срокът на временната
неработоспособност.
Оспорва се обстоятелството, че интензивните болки след операцията са
продължили месеци наред.
Оспорва се обстоятелството, че перспективите пред пострадалото лице не
били добри.
Оспорва се обстоятелството, че промените в настроението на ищеца са в
резултат от претърпения инцидент, както и че в резултат на същия ищецът
изпаднал в депресия или е получил друго психично разстройство, като се
поддържа, че по делото липсват доказателства в подкрепа на това на ищеца да е
поставена диагноза "депресия". Липсват също доказателства за проведено
амбулаторно или стационарно лечение в Психиатричен диспансер.
Не били налице данни причинените на ищеца увреждания, впоследствие да
му пречат в изпълнението на ежедневните дейности, или на трудовите му
задължения.
Прави се изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ.
В тази връзка се сочи, че автобусите, намиращи се в гаража на Поделение з
домуват върху специално обособени за целта паркоместа, намиращи се извън
сервизните халета, като подготовката на всеки един от тях за напускане на гаража
(в т.ч. доливане на охладителна течност, проверка на гумите и т.н.) се извършва в
рамките на отреденото му паркомясто, без напускането му. Посочва се още, че
смяната на охладителна течност не предполага използването и следователно
позиционирането на автобуса върху сервизен канал, предвид специфичното
местоположение на резервоара за течността, което не изисква работа под шасито
на превозното средство. Поддържа се, че предвид организацията на работа в
Поделение "з" единствено автомонтьорите на МПС имат право да използват
сервизните помещения и канали, които са пространствено и функционално
обособени от паркоместата, респективно, че влизането на шофьори в помещенията
за сервиз, в отсъствието на автомонтьори е в категоричен разрез с установения ред.
В тази връзка се твърди, че за да бъде допуснат конкретен автобус до сервиза, за
същия трябва да бъде подадена заявка за сервизно обслужване, каквато в случая се
твърди, че не е подавана.
Предвид горното се поддържа, че ищецът е взел самосиндикално решение да
премести автобуса от паркомястото му, да го вкара в сервиза и да го позиционира
над сервизен канал.
Допълнително, нуждата от доливане на охладителна течност следвало да
бъде индикирана от шофьора, използвал автобуса по време на предходната смяна.
Същият не е докладвал за светещ индикатор на таблото, който да посочва
необходимостта от това, което поставяло под съмнение наложителността на
4
подобно действие.
Поддържа се, че съгласно инструкция № 18 за превенция от спъване, падане
и подхлъзване /която била унифицирана за всички служители, независимо от
заеманата позиция/, секция "Д" - Контрол на индивидуално поведение, на
служителите е ясно посочено да избягват сервизните канали и да не ги прескачат.
Допълнително се сочи, че съгласно инструкция № 1 "Инструкция за безопасна
работа с автобус за обществен превоз на пътници", при констатирана техническа
неизправност на автобуса, шофьорът е длъжен да подаде заявка за ремонт. В тази
връзка се поддържа, че в случай, че ищецът е счел, че автобусът е технически
неизправен и има нужда да бъде обслужен на сервизен канал, същото е следвало да
се извърши от автомонтьор след подадена заявка, а не самостоятелно при излагане
на неоправдан риск за здравето и живота си.
В заключение се сочи, че в случая съпричиняването е в размер на над 90 %,
тъй като ищецът самосиндикално е взел решение да закара автобуса на място, на
което е нямал право да пребивава и е допуснал груба небрежност.
Излагат се подробни съображения по отношение и на предявените искове за
имуществени вреди.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безпосрно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че на 22.07.2023 г., в 04:50 часа, в сервизното хале на Поделение
„з“, ищецът е извършвал подготовка на автобус инв. № 1869 за работа на линия №
107, докато е доливал охладителна течност, ищецът е паднал в канала на
сервизното хале, при което е претърпял тежко увреждане на гръдния кош -
множествени счупвания на ребра (политравма) - фрактури на 2, 3, 4, 5, 6 и 7 вляво,
като на 7 ребро са налице 2 фрактури, придружени с преврален излив и намалена
респираторна подвижност на левия диафрагмален купол, както и че с
разпореждане № 33361 от 03.08.2023 г. на длъжностно лице инж. и от с и на
основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № 5101-21-672/
02.08.2023 г. на с от осигурителя Поделение „з“, станала с Ц. Г. М., ЕГН
********** на 22.07.2023 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
работил по трудово правоотношение с ответника и е претърпял посочената
злополука, че тя е призната за трудова по надлежния ред, че е довела до временна
или трайна неработоспособност, че вследствие на злополуката е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, и в какво се изразяват същите, както и
имуществени вреди – разходи за лечение и други, а също и размера на
претърпените вреди, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и
5
настъпилата трудовата злополука.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца.
По предявения иск за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията
по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя при телесни увреждания на работника или
служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник/служител; 2/ професионално заболяване или
трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение, която да е причинила травматични увреждания; 3/
неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4/ причинна връзка
между трудовата злополука и неимуществените вреди.
В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.
Не се спори между страните и се установява от представените по делото
трудов договор № А-65/03.06.2020 г. и акт № РД-15/12.03.2024 г., че между същите
е било налице трудово правоотношение в периода от 08.06.2020 г. до 14.03.2024 г.,
по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор, автобус, служба
„Експлоатация“ при ответника.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че на 22.07.2023 г., в 04:50 часа, в сервизното хале на Поделение
„з“, ищецът е извършвал подготовка на автобус инв. № 1869 за работа на линия №
107, докато е доливал охладителна течност, ищецът е паднал в канала на
сервизното хале, при което е претърпял тежко увреждане на гръдния кош -
множествени счупвания на ребра (политравма) - фрактури на 2, 3, 4, 5, 6 и 7 вляво,
като на 7 ребро са налице 2 фрактури, придружени с преврален излив и намалена
респираторна подвижност на левия диафрагмален купол, както и че с
разпореждане № 33361 от 03.08.2023 г. на длъжностно лице инж. и от с и на
основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № 5101-21-672/
02.08.2023 г. на с от осигурителя Поделение „з“, станала с Ц. Г. М., ЕГН
********** на 22.07.2023 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
От представените и приобщени към доказателствения материал Протокол за
трудова злополука № 02/02.08.2023 г., Декларация за трудова злополука №
672/02.08.2023 г. и Разпореждане на НОИ – ТП София град № 33361 от 03.08.2023
г., се установява в производството, че на 22.07.2023 г., в 04:50 часа, в сервизното
хале на Поделение „з“, ищецът е извършвал подготовка на автобус инв. № 1869 за
6
работа на линия № 107, като при доливане на охладителна течност, ищецът е
паднал в канала на сервизното хале, при което е претърпял контузия на гръдния
кош.
От представената по делото епикриза, ИЗ №29221 на УМБАЛСМ
„Пирогов”, Клиника по хирургия, се установява, че ищецът е бил приет по
спешност на 22.07.2023 г., като му е била поставена окончателна диагноза:
множествени счупвания на ребра, закрито. Назначени са му били рентгенография
на гръден кош, ултразвуково изследване на коремни органи, рентгеноскопия и
графия на белите дробове, като му е било проведено болнично лечение. На
27.07.2023 г. е изписан с подобрение, при задоволително общо състояние.
От представените и приобщени към доказателствения материал шест броя
болнични листове, съответно № Е20232816496/02.10.2023 г.,
№Е20232648221/29.08.2023 г., № Е20231313897/12.09.2023 г., №
Е20231313934/12.10.2023 г., № Е20233320518/12.11.2023 г. и №
Е20233320562/12.12.2023 г., се установява, че ищецът е бил в отпуск поради
временна неработоспособност в периода от 22.07.2023 г. до 13.01.2024 г., като е
посочена диагноза: множествени счупвания на ребра.
От представеното и приобщено към доказателствения материал експертно
решение на ТЕЛК от 18.01.2024 г. се установява в производството, че ищецът Ц. Г.
М. е освидетелстван като временно нетрудоспособен за период от 60 дни, за който
период са били издадени болнични листове № Е20240243365/18.01.2024 г. и №
Е20240243394/09.02.2024 г., като е ползвал 180 дни отпуск поради временна
неработоспособност до 13.01.2024 г. включително. Посочена е водеща диагноза:
множествени счупвания на ребра, като са изложени и следните мотиви: състояние
след политравма на гръден кош - фрактура на 2, 3, 4, 5, 6, 7 ребра вляво с
плеврален излив, като състоянието не е стабилизирано.
От представената етапна епикриза, издадена от ГПСПП „Адаптация“ ООД, се
установява, че за периода от 14.06.2024 г. до 24.06.2024г. на Ц. Г. М. му е била
поставена водеща диагноза: посттравматично стресово разстройство и е направено
следното заключение: наличие на симптоми на посттравматично разстройство
обуславят нарушения в цялостното психосоциално функциониране и са
предпоставка за назначаване на медикаментозно лечение и проследяване.
Назначена е следната терапия: симптоматично лечение за управление на някои от
симптомите на емоционалното разстройство, развило се след инцидента - Rp./
Trittico XR 150 mg S. 1 т. в. Rp./ Deanxit dr. S. 1-1-0.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което
се установява, че при процесната злополука, призната за трудова с с Разпореждане
на НОИ – ТП София град № 33361 от 03.08.2023г., издадено на основание чл. 60,
ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – София град, ищецът е получил
тежка закрита гръдна травма, изразяваща се в контузия на лява половина на
гръден кош с охлузна рана на ниво ребрена дъга и счупвания на пет ребра - 2,
4, 5, 6 и 7 ребра вляво по лопатъчна /в областта на гърба/ линия, като за 7-мо
ребро са установени две фрактурни линии. Установен е и плеврален
излив,като вещото лице посочва, че най-вероятно се касае за травматичен
хемоторакс /излив на кръв в плевралната кухина/, който съпровожда установената
7
травма – счупване на ребра. При проследяване динамиката на този излив, същият е
преценен от лекуващите лекари като неподходящ за дрениране и по повод травмата
е отчетено провеждане на успешно консервативно лечение.
Установява се също, че от получената травма на гърдите със счупени
множество ребра, ищецът е търпял интензивни болки и страдания, налагащи
медикаментозно обезболяване. Вещото лице посочва, че болките от такава травма
се усилват при дихателни екскурзии и както от тях, така и от съпътстващ травмата
доказан плеврален излив, е било налице продължително, с месеци, съществено
затруднение както на движенията на снагата, така и на дишането.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
медицинска експертиза се установява още, че при счупване на 5 ребра от една
страна на гръден кош, след благоприятно протичане на оздравителен процес,
консолидиране /зарастване/ на счупванията настъпва за около шест седмици до два
и половина месеца. Експертът пояснява, че средностатистически за този период от
време е налице и изразена болка и затруднени движения на снагата. Допълва още,
че дори и след този период е налице продължително с месеци изпитване на по-лека
болка при натоварване на снагата и при резки промени на времето.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
медицинска експертиза се установява още, че в конкретния случай при
пострадалия е регистриран един по-продължителен от средностатистическия
период на възстановяване, като той е бил с оплаквания от болки в лява гръдна
половина, ограничени движения на лява раменна става, като обективно е
установено ограничени и болезнени движения на лява раменна става, абдукция
възможна до 70 гр. и с данни за хидропс на дясно коляно. Доколкото в приложената
по делото медицинска документация за лечение на ищеца след инцидента липсват
данни обаче за констатирани такива травми - както на лява раменна става, така и
на дясна коленна става, вещото лице заключава, че не може да се приеме по
безспорен начин, че тези нарушения са травматично обусловени и/или във връзка с
инцидента. Посочва се, че същите могат да са причинени както в резултат от друга
травма в тази област, така и да са причинени от подлежащо заболяване или
медицинско състояние. Пояснява, че за да се уточни точната причина за тези
ограничени движения на лява раменна става, е необходимо да се проведат образни
изследвания /КТ или ЯМР/, а за натрупването на течност в коляното, освен тези
изследвания, се налага да бъде взета проба от течността от лекар специалист.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
медицинска експертиза се установява още, че след постъпване на пострадалия в
болничното заведение, му е бил извършен пълен диагностично лечебен процес,
като са били регистрирани и описани стабилни жизнени показатели, както на
сърдечната дейност, така и на дишането, като не са установени данни за черепно-
мозъчна травма и/или травма на жизненоважен орган в гръдна или коремна кухина,
т.е. от травмата след инцидента в нито един момент не е регистрирано реално
животозастрашаващо състояние на пострадалия. По повод травмите е било
проведено активно наблюдение и консервативно лечение, което е целяло да се
предотврати и хипотетично възможна опасност за живота и здравето, като се
намалят възможности за дълготрайно увреждане на здравето.
8
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
медицинска експертиза се установява също, че след оздравителен процес, при
който средностатистически счупените ребра зарастват и консолидират напълно до
2 – 2,5 месеца, могат да се наблюдават посттравматични усложнения, които най-
често се обуславят от ангажиране в калуса на срастване на интеркостални нерви
и/или плевра. Пояснява се, че доказване възникването на такива усложнения се
постига след провеждане на образни и функционални изследвания, каквито в
случая по делото няма приложени за пострадалия.
В изслушването си пред съда, вещото лице допълни, че от представените по
делото писмени документи се установява наличието в обективната действителност
на два броя амбулаторни листа от 17.11.2023 г. и от 04.12.2023 г., от които се вижда,
че от страна на ищеца е провеждано физиотерапевтично лечение със средно
честотен ток и лечение с ултразвук, и след физиотерапията има намален болков
ефекти и симптоматика с подобряване на движенията и дейностите в ежедневието.
Провеждането на физиотерапия и рехабилитация през 2023 г., през месец ноември
и декември е подобрявало перспективите за възстановяване, съкращавайки
сроковете и превантирайки настъпване на усложнения.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
медицинска експертиза и събраните писмени доказателства - писмо изх. № 23-00-
888/18.11.2024 г. от НЗОК, се установява още, че преди инцидента от 22.07.2023 г.
Ц. Г. М. е страдал от хронични заболявания на сърдечно-съдовата система, на
зрението, на стомашно-чревния тракт и на кръвта, които обаче не водят пряко до
затруднена походка.
От заключението на вещото лице се установява още, че на ищеца е било
установено заболяване на костно-ставен апарат - травма на няколко структури на
коляното, регистрирана при прегледи от 19.03.2020 г. и 28.01.2020 г., като не е
уточнено за коя от двете коленни стави се касае. Посочва се, че за това увреждане
липсват данни за проследяване след месец март 2020г., както и данни от
изследвания и за прилагано лечение след травмата. Пояснява се, че теоретично то
може да индуцира настъпване на по-късно установения болестен дегенеративен
процес в ставата – гонартроза, но при липса на проследяваща медицинска
документация, вещото лице заключава, че не може да се приеме, че последиците от
тази травма са персистирали, прогресирали и в развитието си в следващите повече
от три години до инцидента, са довели до патологичен процес, оказващ влияние
върху походката към дата 22.07.2023 г.
От заключението на вещото лице се установява, че при извършен преглед на
ищеца на 25.10.2023 г. му е била поставена диагноза: гонартроза, неуточнена, като
вещото лице посочва, че подобно заболяване е възможно да е настъпило както
след травмата през 2020 г., така и след инцидента от 22.07.23 г., като категоричен
отговор на този въпрос би могло да се даде само ако на ищеца е било проведено
високоинформативно изследване с КТ или ЯМР на коленната става към момента на
поставяне на диагнозата, каквото няма данни да е провеждано. Установява се още,
че 11.02.22 г. на ищеца е била поставена диагноза: Остеохондрит на гръбначния
стълб при възрастни с ангажиране на поясния отдел на гръбначния стълб и
симптоми на скованост и иридииращи болки към седалищните мускули. Вещото
9
лице пояснява, че това хронично заболяване протича с периодични рецидиви,
които теоретично могат да се отразят на походката, но тъй като в конкретния
случай от приложените по делото медицински документи няма данни за обостряне
на симптоматика, свързана със заболяването към момента или непосредствено след
инцидента, не може да се приеме, че то се е отразило на походката на ищеца към
датата на инцидента.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Емил
Ивайлов Г..
От показанията на свидетеля Емил Ивайлов Г. се установява в
производството, че преди инцидента ищецът е бил саможив човек, емоционален,
бодър, ведър, любопитен, обичал да чете книги, да слуша музика, жизнерадостен,
много деен, ангажиран с внуците си, обичал да помага с много неща, съвсем
пълноценен човек, като след инцидента отслабнал, обезкуражил се, изпадал в
особено състояние, бил потиснат и затворен, станал по – изплашен, влошил му се е
съня. След инцидента на ищеца следвало да му се помага за ежедневни неща - да
става и да ляга, да ходи из апартамента, да се облича, да се храни, като жена му се
грижела за него. Свидетелят посочва, че в първите месец и половина – два, ищецът
имал затруднено дишане, като дишал на пресекулки, за да не си поема дълбоко
въздух. С помощ можел да се обръща. Сочи, че фактът, че трябвало да лежи на
легло и да му бъде оказвана помощ, се отразил и на достойнството на ищеца.
Посочва още, че преди инцидента Ц. возил внука си до училище, но след
случилото се престанал, доколкото спрял да шофира. Инцидентът оказал влияние и
на взаимоотношенията му с околните, доколкото след него ищецът бил
дистанциран, свит, вглъбен в себе си. Свидетелства, че Ц. обичал работата си, на
която бил отдаден, като след инцидента не е можел да продължи да работи.
Постоянно се връщал към случилото се, като повтарял спомени от злополуката.
Посочва още, че в болницата Ц. бил объркан и изплашен, отделението му
навявало лоши спомени, в рамките на месец и половина - два му се променил целия
тонус, настроение, сън, хранене, влечение. Заявява, че, доколкото не можел да се
движи самостоятелно, го изкарали на носилка и го качили в колата. Линейката била
необходима, защото Ц. не можел да се побере в колата на свидетеля, а леглото им
било препоръчано да се вземе, заради матрака. Свидетелят посочва, че вижда Ц.
всеки ден, доколкото живеели блок до блок, но не прекарвали време заедно, а за
състоянията му научавал от близките си. Заявява, че към настоящия момент Ц. е
по-добре физически, движел се сам, но не можел да си вдига едната ръка,
доколкото имал подагра. Показанията на свидетеля Емил Ивайлов Г. съдът цени
при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК, като отчита евентуална
заинтересованост на свидетеля, предвид обстоятелството, че се намира във
фактическо съжителство с дъщерята на ищеца. От друга страна, обаче, съдът не
намира основания да не кредитира показанията на свидетелия Емил Ивайлов Г. в
горепосочените части, доколкото същите се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, в това число събраните и обсъдени по-горе
писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена
и приета в производството съдебно-медицинска експертиза.
Относно размера на неимуществените вреди:
10
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /Решение
№ 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г., на ВКС, II т. о.; Решение № 198 от
3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., на ВКС, III г. о.; Решение № 95 по гр. д. №
5805/2013 год. на ВКС, III г. о; Решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. №
40/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, когато съдът е съобразил
всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с
този принцип.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице
по допусната в производството СМЕ се установи, че вследствие на претърпяната
злополука ищецът е получил следните травматични увреждания: тежка закрита
гръдна травма, изразяваща се в контузия на лява половина на гръден кош с охлузна
рана на ниво ребрена дъга и счупвания на пет ребра - 2, 4, 5, 6 и 7 ребра вляво по
лопатъчна /в областта на гърба/ линия, като за 7-мо ребро са установени две
фрактурни линии, като установената травма е съпътствана и от плеврален излив.
Съдът отчита и обстоятелството, че от получените травми, ищецът е търпял
интензивни болки и страдания през първите 6 седмици – 2,5 месеца след
получаване на травмата, като дори и след този период ищецът е изпитвал месеци
наред по-лека болка при натоварване на снагата и при резки промени на времето.
Съдът съобразява и обстоятелствата, че за период от около месец и половина – два,
след инцидента, ищецът e имал затруднено дишане, бил e на легло, като не можел
да се движи самостоятелно и да задоволява сам ежедневните си нужди, като за
последното се нуждаел от чужда помощ, осигурявана му от съпругата му. Съдът
съобразява и обстоятелството, че в резултат от получените травми и фактът, че
трябвало да лежи на легло и да му бъде оказвана помощ, настъпили промени в
настроението на ищеца и отношението му към околните, доколкото станал
дистанциран, свит и вглъбен в себе си. Не без значение е и фактът, че след
инцидента ищецът спрял да шофира, което попречило да изпълнява ежедневните
си задължения да вози внука си до училище, а така също и обстоятелството, че не е
могъл да продължи да работи, въпреки че обичал работата си. Съдът отчита още,
че след случилото се ищецът бил потиснат и затворен, бил изплашен, като му се
влошил и съня. В тази връзка, съдът напълно кредитира показанията на свидетеля
Емил Ивайлов Г., които в тази им част са последователни и безпротиворечиви.
Съдът отчита и обстоятелството, че след претърпения инцидент и получените във
връзка с него увреждания, се е наложило ищецът да ползва отпуск поради
временна неработоспособност за период от над шест месеца. Съдът съобразява и
обстоятелствата, че на ищеца е било проведено болнично лечение в периода от
22.07.2023 г. до 27.07.2023 г.
11
Съдът отчита още обстоятелството, че за периода от 14.06.2024 г. до
24.06.2024г. Ц. Г. М. е бил диагностициран с посттравматично стресово
разстройство, настъпило вследствие на инцидента, което е обусловило нарушения
в цялостното психосоциално функциониране и за лечението на което му е била
назначена медикаментозна терапия.
За определяне на размера на претърпените неимуществени вреди, съдът
отчита възрастта на ищеца към момента на настъпване на трудовата злополука /64
г./, че е бил принуден да търпи болки, които са продължили значителен период от
време, че травмите безспорно са оказали влияние на самочувствието и начина на
общуване с околните, че в продължение на няколко месеца ищецът е имал нужда от
помощ за задоволяване на елементарни битови нужди, че за период от повече от 6
месеца ищецът е бил неработоспособен /видно от приложените по делото
болнични листи и решение на ТЕЛК/; както и че възстановяването на ищеца е
отнело повече време от средностатистическия период за възстановяване при такива
травматични увреждания, като не се установиха по делото обстоятелства, от които
да се направи извод, че този по-продължителен период на възстановяване се дължи
на предприето от ищеца неправилно лечение и неспазване на предписаното му
лечение. Дори напротив, установи се в производството, че ищецът е изпълнявал
лекарските предписания и е провеждал предписаното му лечение, но независимо
от това, периодът на възстановяване при него е почти три пъти по-дълъг от
средностатистическия период за възстановяване при такива травматични
увреждания.
Същевременно съдът съобразява и обстоятелствата, че вследствие на
инцидента не са установени данни за черепно-мозъчна травма и/или травма на
жизненоважен орган в гръдна или коремна кухина, т.е. от травмата след инцидента
в нито един момент не е регистрирано реално животозастрашаващо състояние на
пострадалия. По повод травмите е било проведено активно наблюдение и
консервативно лечение, като пострадалият е бил изписан от болничното заведение
в добро общо състояние, с подобрение. Съдът съобрази и факта, че към настоящия
момент ищецът се чувствал по-добре физически, като се движел сам, за което
свидетелстват показанията на свидетеля Емил Ивайлов Г..
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението
им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на
живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя
е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува
извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на
увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на
доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т. о./.
Още повече, обезщетението трябва да покрие всички вреди, настъпването на които
е доказано, макар и те да са настъпили след констатиране на увреждането и дори
след предявяване на иска за обезщетение съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, според който
при постановяване на решението си, съдът взема предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. В случая
пълното репариране на вредите на пострадалия изисква съобразяване, както на
настъпилите и описани по-горе усложнения в здравословното състояние, така и на
12
евентуалните промени в икономическата конюнктура през периода на висящност
на процеса, тъй като законът изисква пострадалите лица да бъдат обезщетени в
пълен и справедлив размер /Решение № 676 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г
на ВКС, III г. о., Решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, IV г.
о./.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на общо 26 000 лева.
Определянето на размер, различен от посочения и съобразно всички факти и
обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
Като законна последица от уважаване на иска за сумата от 26 000 лева,
следва да се присъди законната лихва, считано от датата на настъпване на
трудовата злополука /22.07.2023 г./ до окончателното плащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 46 000 лева, искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен
състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца Ц. Г. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Наложилата се понастоящем
съдебна практика (обективирана напр. в решение № 21/12.03.2018 г. по гр. дело №
1459/2017 г. на ВКС, ГК, III ГО и визираните в него решения на ВКС) приема, че за
разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, която не предпоставя вина на
пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането
на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за
настъпването на увреждането. Приема се, че правнорелевантна е не всяка форма на
вината, а само грубата небрежност. Не всяко нарушение на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд представлява нарушение с груба
небрежност, а само онова, при което работникът не е положил грижа, каквато и
най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание
и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за
безопасност. Това съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - при неполагане
на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия, при проявена от работника липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
13
От ответника своевременно е релевирано възражение, че увреждането е
получено от ищеца, тъй като същият е извършил нарушение на технологичните
правила и правилата за безопасност, за които е бил надлежно инструктиран, като
не е спазил предвиденото в инструкция № 18, секция „Д“ задължение да избягва
сервизните канали и да не ги прескача, а така също и предвиденото в инструкция
№ 1, раздел II, т. 1 задължение, при констатирана техническа неизправност на
автобуса, да подаде заявка за ремонт.
От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „шофьор,
автобус“ се установява, че на работника са били вменени следните трудови
функции, а именно: преди излизане от гараж е бил длъжен да провери
техническото състояние на автобуса, гориво и охладителна течност, масло, гуми,
състояние на двигателя и скоростната кутия.
По делото е приета инструкция № 18 за превенция от спъване, падане и
подхлъзване от месец юни 2017г., видно от която, в раздел II, б. „Д“, т. 6, е
предвидено задължение на работниците да заобикалят и да не се прескачат
сервизните канали.
Представена е и инструкция № 1 от месец юни 2017 г. за безопасна работа с
автобус за обществен превоз на пътници, в чийто раздел II, т. 1 е предвидено
шофьорът да излиза на работа от гараж само с изправни МПС, като при
констатирана техническа неизправност на зачисления автобус по време на
експлоатация, същият да се прибира в гараж и да се пуска заявка за ремонт.
От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, като компетентно и обективно
изготвено, се установява, че охладителната течност се долива в гърловина (отвор)
на резервоар, намиращ се в горната лява част на превозното средство. Установява
се, че доливането се извършва на специализирано за целта място, намиращо се на
асфалтирана площ, посредством рампа, съставена от стълби, маркуч и накрайник.
Вещото лице посочва, че охладителната течност се намира в резервоар, като
накрайник (пистолет), се поставя в гърловината и чрез натискане на спусък (палец)
течността постъпва в отвора. С оглед на посочения механизъм, заключава, че за да
бъде извършен този процес, не е нужно използването на канал.
От разпита на свидетеля Г. Любомиров Спасов, служител при ответника в
периода от 2016 г. до август 2023 г., се установява, че е бил очевидец на случилата
се на 22.07.2023 г. злополука. Свидетелят посочва, че при постъпване на смяна, е
констатирал, че е паднало нивото на охладителна течност на предоставения му
автобус. Поради което влязъл в сервиза да долее вода, тъй като там имало вишка,
на която да стъпи, доколкото казанчето за охладителна течност се намирало в
горната част на автобуса. Излага, че в сервиза било тъмно, доколкото осветлението
се изгасвало след 22:00 ч. Свидетелят имал фенерче и помогнал на Ц. и той да си
напълни вода, както и да премести вишката до неговия автобус. След което
свидетелят тръгнал към неговия автобус, като чул Ц. да вика. Изтичал и го видял да
излиза от канала, като казвал, че го боли, не е виждал Ц. да прескача канала.
Свидетелства още, че нямало автобус, на който да не се наливало вода всяка
сутрин, като отвън това нямало как да стане, доколкото площадката, на която
можело да се стъпи и да се долее вода, била само вътре в сервиза. Свидетелят
14
посочва и точното местонахождение на поверения на ищеца автобус, като заявява,
че на снимката, приложена на лист 108 от делото, автобусът се намирал отдясно
наляво на трета врата, на която нямало канал, на втората врата, по средата, бил
спрял друг автобус, а на най-дясната – трета врата, имало дълъг автобус. Посочва
още, че мивката, от която наливали вода, била до най - дясната врата, Първият
канал бил зает и го заобиколили, на следващия канал имало къс автобус, който не
заемал целия канал, като Ц. паднал именно в него. Свидетелства, че водата се
наливала в шишета, като всеки автобус имал кофи и шишета с вода, след което се
качвали на вишката и се доливала водата. Посочва, че имало течове на охладителна
течност, които не се отстранявали, което налагало да се долива вода. Нямало и
резервни автобуси, като ако дадеш автобус за поправка, те наказвали, че не си
излязъл, лишавали те и от бонуси, защото линията е останала открита. Посочва, че
извън сервиза, доливането се извършвало от шофьорите, а в сервиз се влизало само
когато подадеш заявка, при което автобусът се обслужвал от монтьорите. Посочва
още, че работното време на монтьорите в събота било от 08:00 ч. до 17:00 – 18:00
ч., като никой монтьор нямало да дойде по-рано само за да долее вода на автобус.
Посочва още, че индикаторът за течността имал аларма, която свирила, както и че
трябвало да се чака три часа, за да изстине автобуса и да можеш да долееш вода.
Заявява, че резервоарът за антифриз на поверения на ищеца автобус бил почти
празен, както и че лятото много рядко се давал антифриз, доколкото се стигало до
преразход. Зимата било позволено да се налива антифриз от цистерната, която била
снабдена с вишка и пистолет. Посочва още, че писмената заповед била да се налива
антифриз до 3 литра, като нямали нареждане да се налива вода. Наливали вода
обаче, доколкото антифризът бил недостатъчен и за да не ги санкционират.
Посочва още, че линията на ищеца е била обслужвана от три автобуса.
От разпита на свидетеля Я., шофьор при ответника от 2018 г. до лятото на
2022 г., се установява, че за да долее охладителна течност, трябвало да влезе в
халето с автобуса, следобед не се наливало, а първа смяна влизала в халето, в което
имало три клетки и наливала вода от чешмата. Заявява, че лятото се наливало само
вода, не и антифриз, антифриз се наливал само при техническо обслужване на
автобуса. Посочва, че събота сутринта нямало монтьор, който да налее антифриз,
доколкото на смяната на дежурния монтьор започвала в 08:00 ч. Посочва още, че
халето не е осветено през нощта, като се разчитало на челници, вратите на халето
през лятото били отворени. Свидетелят не е запознат да има заповед за това кой
може и не може да влиза в халето. Заявява, че процедурата за пускане на резервен
автобус била следната: трябвало да се обадиш на диспечърката да промени пътния
лист и да попита приемчика за резервен автобус, при което отново е трябвало да
доливаш вода, масло, което било задължение на шофьора, като невинаги имало
резервни автобуси. Посочва, че ти налагали глоба, ако откажеш да долееш вода.
Указанията да наливат вода били получени устно. Излага, че процедурата за
доливане на антифриз отнемала повече време, като първо се казвало на
приемчика, който от своя страна, казвал на механика, който трябвало да замери
колко е нивото на антифриза, оттам пускал заявка за колкото литра са необходими,
отивало се до служителя на ГСМ, той издавал документ и се отивало в склада да се
изпише антифриза, след което се търсило монтьор да го налее.
От разпита на свидетеля Кирил Александров Козев, изпълняващ длъжността
15
началник служба ,,Управление на риска и оперативен контрол‘‘ при ответника, се
установява, че винаги следвало да се налива антифриз в автобусите, който по пътен
лист бил разрешен до три литра, като над това количество се пускало заявка при
съответното сервизно лице - механик или приемчик-диагностик, която отнемала
две минути. Механик имало на разположение 24/7, като по всяко време можело да
се отиде при него за доливане на масло, антифриз, приемчик-диагностик имало
след 08:00 ч. Посочва, че антифризът се наливал от естакада с колонка, като
водачът приближавал в близост до естакадата и колонката превозното средство,
отварял капака за охладителната течност, взимал пистолета, доливал необходимото
количество, след това слизал и се разписвал при служителката на станцията. На 4-5
метра зад самата естакада била станцията, която била осветена. Заявява, че в
сервизните халета нямало антифриз, като за да влезе автобус в халетата следвало
да има подадена заявка за неизправност по автобуса. Посочва, че сервизът се
използвал от монтьорите, чието работно време започвало от 08:00 ч. Излага още,
че към момента на инцидента, сервизът не е бил в експлоатация, като
осветлението, след приключване на работа на сервизните работници, се
изключвало и около 30-40 минути преди смятаната, се включвало отново. Вратите
на халето се затваряли, но всеки можел да влезе. Посочва още, че задължение на
шофьора е било да си провери охладителната течност и маслото, както и да си
долее антифриз.
От разпита на свидетеля Г. Божидаров Божилов, служител при ответника на
длъжност „охрана на труда и трудова безопасност“, се установява, че сервизните
халета се използват от монтьорите, чиято смяна започва от 08:00 ч. и продължава
до 16:30 ч., но не и от шофьорите. На свидетеля не му е известно разпореждане, с
което да се указва на шофьорите да не доливат антифриз. Излага, че в малките
часове на денонощието, когато не се извършвала ремонтна дейност в сервизите,
осветлението било загасено. Заявява, че шофьор нямал работа в сервизните халета
в малките часове на денонощието, когато било тъмно и нямало сервизни
работници. Посочва още, че е виждал бутилки с вода в автобусите, като не знае за
какво са били използвани.
При съвкупната преценка на събрания по-горе доказателствен материал,
съдът намира релевираното от страна на ответника възражение за съпричиняване
за неоснователно. Това е така, доколкото съдът приема, че не се доказа, при
изпълнение на трудовите си функции, ищецът да е проявил груба небрежност, като
е показал липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. В тази посока следва да се
посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
влизането на шофьори в автосервиза, в отсъствието на автомонтьори, било в разрез
с установения ред, като подготовката за напускане на автобус от гаража,
включително доливането на охладителна течност, се извършвала на отреденото за
автобуса паркомясто, без напускането му. На първо място, следва да се посочи, че
от събраните по делото свидетелски показания на свидетелите Г. Любомиров
Спасов и Я., които са последователни и непротиворечиви в тази им част, се
установи, че наложилата се практика при работодателя е била при постъпване на
първа смяна на работа, шофьорите да проверяват нивото на охладителната течност
16
на поверения им автобус, което се подкрепя и от представената по делото
длъжностна характеристика за длъжността „шофьор, автобус“. Като при нужда от
доливане на охладителна течност, шофьорите са вкарвали автобусите в сервизното
хале, което е снабдено с вишка, позволяваща да се стигне до резервоара за
охладителна течност на автобусите. Установи се още, че се е наложила практиката,
през лятото, вместо антифриз, шофьорите да наливат вода, доколкото при
използване на антифриз над три литра на ден, същите били глобявани за преразход.
Установи се още, че сервизните халета са неосветени в периода от време от 22:00 ч.
до започване смяната на монтьорите в 08:00 ч. Посоченото не се разколебава от
свидетелските показания на свидетелите Кирил Александров Козев и Г. Божидаров
Божилов, а се потвърждава от тях, доколкото свидетелят Божилов посочва, че е
виждал бутилки с вода в автобусите, а свидетелят Козев сочи, че задължение на
шофьора е било да си провери охладителната течност и маслото, както и да си
долее антифриз, като и двамата свидетелстват, че сервизното хале е било
неосветено след 22:00 ч. и до постъпване на първа смяна на монтьорите на работа.
На второ място, следва да се посочи, че не се установи по делото наличие на
заповед на работодателя, с която се забранява влизането на шофьори в автосервиза,
поради което не може да се заключи, че поведението на ищеца е било в разрез с
така посочената заповед.
Съдът намира за недоказано, поради което и неоснователно възражението на
ответника, че ищецът е нарушил задължението си, предвидено в инструкция № 18
от месец юни 2017г. за превенция от спъване, падане и подхлъзване, раздел II, б.
„Д“, т. 6, да заобикаля и да не прескача сервизните канали. В тази връзка по делото
не се ангажираха доказателства от страна на ответника, от които да се заключи, че
ищецът е нарушил посочената разпоредба. Напротив, от свидетелските показания
на свидетеля Г. Спасов, който е пряк очевидец на злополуката, се установява, че не
е видял ищецът да прескача канала.
За неоснователно съдът намира и възражението на ответника, че ищецът е
нарушил предвиденото в инструкция № 1 от месец юни 2017 г. за безопасна работа
с автобус за обществен превоз на пътници, раздел II, т. 1, задължение да излиза на
работа от гараж само с изправни МПС, като при констатирана техническа
неизправност на зачисления автобус по време на експлоатация, същият да се
прибира в гараж и да се пуска заявка за ремонт. Както се посочи и по-горе,
установи се по делото, че практиката в предприятието е била шофьорите сами да
наливат вода в резервоара за охладителна течност, без да се подава заявка за
ремонт и да се чака за съдействие от монтьорите. От събраните свидетелски
показания се установи още, че пускането на заявка отнемало техническо време, а и
в ранните часове заявката нямала от кого да бъде изпълнена, доколкото смяната на
монтьорите започвала в 08:00 ч.
Отделно от посоченото, следва да се отбележи, че от представените от
ответното дружество извадки от инструктажни книги от проведени на ищеца
начален и периодичен инструктаж, ведно с два броя служебни бележки за проведен
начален инструктаж, не установяват съдържанието на проведените инструктажи,
следователно не се установява по делото ищецът да е бил запознат с посочените
инструкции № 1 и № 18 на работодателя. Същевременно самите инструктажни
книги, за извършените инструктажи не са представени в цялост по делото, за да
17
може да се установи при пълно и главно доказване, какво е било съдържението на
извършените инструктажи.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че не се
установи в производството осъществено от ищеца поведение, което да се изразява
в груба небрежност, и което да е довело до реализиране на процесния инцидент –
трудова злополука.
По отношение възражението на третото лице – помагач, за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, доколкото същият е разлял от
охладителната течност, която е доливал в автобуса, не я е отстранил своевременно
и се е подхлъзнал на нея, което е довело до падането му в канала, съдът намира
същото за недоказано и неоснователно, доколкото по делото не бяха ангажирани
никакви доказателства в тази насока.
За неоснователно съдът намира и възражението на третото лице –помагач, за
наличието на стари заболявания на опорно-двигателния апарат на ищеца, които са
довели до падането му. В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото
лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, от което се установи, че
регистрираните при ищеца заболявания - травма на няколко структури на коляното,
гонартроза, неуточнена, остеохондрит на гръбначния стълб при възрастни с
ангажиране на поясния отдел на гръбначния стълб и симптоми на скованост и
иридииращи болки към седалищните мускули, теоретично могат да се отразят на
походката, но тъй като в конкретния случай от приложените по делото медицински
документи няма данни за обостряне на симптоматика, свързана със заболяванията
към момента или непосредствено след инцидента, не може да се приеме, че те са се
отразили на походката на ищеца към датата на инцидента.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че в случая
не са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване отговорността на
работодателя поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
По отношение предявените искове за имуществени вреди:
С молба вх. № 27013/27.01.2025 г., подадена от името на ищеца, е направено
искане с правно основание чл. 214, ал. 1 ГПК, за допускане изменение в цената на
предявения иск за за имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на
трудова злополука, настъпила на 22.07.2023 г. на територията на предприятието на
ответника, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаването на брутно
трудово възнаграждение в периода от 22.07.2023 г. до 14.03.2024 г. Съдът е счел, че
искането е направено в законоустановения за това срок /до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция/, поради което се явява и процесуално
допустимо. Същевременно, нито в молбата, нито в проведеното на 27.01.2025 г.
открито съдебно заседание по делото, от името на ищеца се сочи, дали оттегля или
се отказва от предявения иск за имуществени вреди за разликата над сумата от 9
592.42 лева, представляваща разликата между размера на имуществените вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено брутно трудово възнаграждение
в периода 22.07.2023 г. – 14.03.2024 г. и размера на полученото от ищеца
обезщетение за временна неработоспособност по държавно обществено
осигуряване в същия период до първоначално заявения размер от 22 613,58 лева. В
тази връзка на ищеца два пъти са давани указания от съдебния състав, които
18
останаха неизпълнени.
В проведеното на 10.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото от
името на ищеца е направено искане с правно основание чл. 214, ал. 1 ГПК, за
допускане изменение в цената на предявения иск за имуществените вреди,
претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.07.2023 г.
на територията на предприятието на ответника, изразяващи се в пропуснати ползи
от неполучаването на брутно трудово възнаграждение в периода от 22.07.2023 г. до
14.03.2024 г., като същия се счита предявен за сумата от 27315,45 лева.
С определение, постановено в същото открито съдебно заседание, съдът е
допуснал поисканото изменение на предявения от ищеца иск.
В хода на същото открито съдебно заседание от името на ищеца е направено
искане с правно основание чл. 214, ал. 1 ГПК, за допускане изменение в цената на
предявения иск за имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на
трудова злополука, настъпила на 22.07.2023 г. на територията на предприятието на
ответника, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаването на брутно
трудово възнаграждение в периода от 22.07.2023 г. до 14.03.2024 г., като същия се
счита предявен за сумата от 9592,42 лева, като за разликата над цената на иска след
изменението до пълния заявен от ищеца размер на претенцията от 27315,45 лева –
искът е оттеглен.
С определение, постановено в същото открито съдебно заседание, съдът е
допуснал поисканото изменение на предявения от ищеца иск и е прекратил
производството по гр. д. № 48868/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав за
разликата над цената на иска след изменението – 9592,42 лева до пълния заявен от
ищеца размер на претенцията от 27 315,45 лева. Определението е влязло в законна
сила на 18.03.2025 г.
Относно иска за сумата от 9 592,42 лева, изразяващи се в пропуснати ползи
от неполучаването на брутно трудово възнаграждение в периода от 22.07.2023 г.
до 14.03.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията
по общественото осигуряване. Тази разпоредба е въведена от законодателя като
развитие на правилото за недопускане на неоснователно обогатяване - да не се
плаща два пъти за едно и също нещо. Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ не
допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди - веднъж от работодателя и
втори път от общественото осигуряване. Получаването на обезщетение за
временна нетрудоспособност има за цел да обезщети работника за времето, в което
не е в състояние да полага труд и не получава трудово възнаграждение, а лична
пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се
дължи на осигуреното лице заради загуба на работоспособността. Пропусната
полза за временна или трайна нетрудоспособност по чл. 200 от КТ се изразява в
разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получил, ако
беше работил и получените по реда на общественото осигуряване обезщетения за
временна нетрудоспособност или загуба на работоспособността. Такова
обезщетение/пенсия следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
19
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, които пропуснати ползи
представляват неполучено трудово възнаграждение.
От събрания в производството доказателствен материал, в това число
допълнително споразумение № РД298/14.04.2022 г. към трудов договор № А-
65/03.06.2020 г. и допълнително споразумение № РД-1395/17.07.2023 г. към трудов
договор № А-65/03.06.2020 г., се установява в производството, че уговореният
между страните по процесното трудово правоотношение размер на основното
трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.04.2022 г. до 01.09.2023 г. е
1530,65 лева, а след 01.09.2023 г. – в размер на 1830,65 лева.
Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по КТ се включва основното трудово
възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен
акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени
възнаграждения. Съобразно чл. 15 НСОРЗ, допълнителни трудови възнаграждения
с постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и
за продибит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния месец основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време /т.е. които са предвидими и сигурни/. Допълнително
възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се
изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с
постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ. За да се определи кои
плащания могат и кои не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, извън изрично посочените в чл. 15, ал. 1
НСОРЗ, следва да се съобразят конкретните договорености за трудови
възнаграждения, съдържащи се в колективен трудов договор и/или във вътрешните
правила за работната заплата в предприятието, и в индивидуалния трудов договор,
доколкото изброяването в сочения източник не може да е изчерпателно.
Наложителната преценка трябва да се основе върху уговорените компоненти от
общото възнаграждение на работника или служителя.
В конкретния случай от проведеното от страните доказване в
производството, и от заключението на вещото лице по допуснатата в
производството съдебно-счетоводна експертиза, се установява в производството,
че настоящият съдебен състав формира извод, че в брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по КТ следва да се включи
основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда и допълнителното
трудово възнаграждение с постоянен характер, каквото е това за трудов стаж и
професионален опит.
Действително в сключения между страните трудов договор е предвидена
дължимост и на други допълнителни възнаграждения /за положени нощен и/или
извънреден труд; за постигнати резултати от труда и т.н./, но от събрания по делото
20
доказателствен материал и проведеното от ищеца доказване, не може да се приеме
извод, че същите имат постоянен характер.
Размерът на брутното трудово възнаграждение, което Ц. Г. М. би получавал
при ответника за периода 22.07.2023 г. - 14.03.2024 г., възлиза на 18 419, 90 лева,
като при изчислението е съобразена извършената с допълнително споразумение №
РД-1395/17.07.2023 г. към трудов договор № А-65/03.06.2020 г., промяна в
основното трудово възнаграждение на ищеца. В този смисъл е и съдебната
практика - съгласно т. 5 и т. 6 от ППВС № 4/1968 г., в размера на трудовото
възнаграждение, което се взима като база за определяне размера на имуществените
вреди, се включват всички добавки, които имат постоянен характер. От така
определеният размер на трудовото възнаграждение на основание чл. 200, ал. 3 от
КТ следва да бъдат приспаднати сумите, получени Ц. Г. М., като обезщетение за
временна нетрудоспособност, чийто размер за периода 22.07.2023 г. - 14.03.2024 г.
възлиза на сумата в размер на 17 723,07 лв. съгласно постъпилото по делото
удостоверение № 21-00211309/28.10.2024 г.
Следователно предявеният иск се явява основателен и доказан за размера от
696,83 лева и следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над него до
пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
По отношение претенциите за заплащане на сумата от 220,00 лева - разходи
за наем на електрическо болнично легло и сумата от 425,00 лева - разходи за
ползването на самостоятелна стая за 5 нощувки в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ от
22.07.2023 г. до 27.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на злополуката –
22.07.2023 г. до окончателното погасяване, съдът намира същите за неоснователни,
поради следното: от приложените по делото два броя фактури, ведно с фискални
бонове към тях, се установява извършването на посочените разходи. В същото
време обаче не може да се направи извод, че тези разходи са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия инцидент, респ. са били необходими с оглед
проведеното лечение. Следва да се посочи, че в представената по делото
медицинска документация липсва подобно предписание за необходимостта от
ползване на самостоятелна стая и електрическо легло. Тоест, след като не е налице
подобно предписание във връзка с проведеното лечение, може да се направи извод
единствено, че самостоятелната стая и електрическото легло не са били
необходими с оглед провежданото лечение, а се касае за разходи за т. нар. комфорт
на пострадалото лице, което е сходно като хипотеза с т. нар. „луксозни
подобрения“. Подобни разходи, освен ако няма медицинска причина за това, не се
дължат от работодателя. Това са разходи, които излизат извън нормалното и
житейски логичното при провеждането на лечение. Ако се вземе предвид
адекватната теория за причинно-следствената връзка, то вредите трябва да са
непосредставено причинени и да са адекватни на увреждането, респ. на
необходимото за отстраняването на последиците от нарушения негативен интерес.
Това означава обаче, че работодателят дължи необходимото, за да може да се
проведе адеквантно и навременно лечение на увреденото лице, но не дължи
разходи за комфорт на увреденото лице. Те са избор на пострадалия (когато не са
по медицински предписания), което прекъсва прекия причинно-следствен процес,
поради което същите следва да останат в тежест на лицето, което ги е сторило.
21
С оглед на изложеното предявените искове подлежат на отхвърляне като
неоснователни.
По предявения иск за сумата от 70,00 лева – разходи за медицински
транспорт с линейка, ведно със законната лихва от датата на злополуката –
22.07.2023 г. до окончателното погасяване, съдът намира същия за основателен,
поради следното: от представената по делото фактура № **********/27.07.2023 г.,
ведно с приложен фискален бон от същата дата, се установява, че ищецът е
извършил посочения разход. Същевременно от събрания по делото доказателствен
материал, в това число от свидетелските показания на свидетеля Емил Ивайлов Г.,
който посочва, че линейката била необходима, доколкото ищецът не можел да се
придвижва на собствен ход, както и че не могъл да се побере в неговата кола. С
оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка
между претърпяната трудова злополука и извършените разходи за медицински
транспорт с линейка до местоживеенето на ищеца след изписването му от
болничното заведение /Н.Й. Пирогов/.
Искът, следва да бъде уважен, като върху главницата следва да се присъди и
законната лихва от датата на злополуката – 22.07.2023 г. до окончателното й
погасяване.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски по предявения иск за
неимуществени вреди имат, както ищеца, така и ответникът.
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
От името на ищеца е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство пред СРС, а именно за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищцата от страна на адвокат Х. Б..
В конкретния случай се претендират разноски от адвокат Х. Б. за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца Ц. Г. М. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /на материално затруднено
лице/.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
01.11.2024 г., сключен между Ц. Г. М. и адвокат Х. Б., за изпълнение на
възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на
възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените от процесуалния представител на ищеца активни процесуални
действия и при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
22
възнаграждения, на адвокат Данаил Ненов следва да се определи възнаграждение
за предоставената на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство в
размер на 7200,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ответникът Сс, Поделение „з“ ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **, следва да заплати на адв. Х. Б. – САК, с личен № ********** и
адрес: гр. София, ж.к. Студентски град, бл. 52, вх. В, ап. 504, сумата от 2628,66
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца Ц. Г.
М. безплатна правна помощ в исковото производство по гр.д. № 48868/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото исково производство, а именно за заплатен депозит за вещо
лице по приетата в производството съдебно-медицинска експертиза в размер на
250,00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 6197,00 лева.
От името на ищеца е релевирано възражение с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение,
което е неоснователно. Минималният размер за съответния вид работа, съгласно
материалния интерес по делото е 7015,24 лева, като от ответника се претендира
адвокатско възнаграждение под този размер.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, ищецът Ц. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 606, вх. А, ет. 1, ап. 2, следва
да бъде осъден да заплати в полза на ответника Сс, Поделение „з“ ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: **, сумата от 3 934,53 лева, представляваща
разноски в производството по гр.д. № 48868/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, съразмерно на отхвърлената част и прекратената част от предявените
искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Сс, Поделение „з“ ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: **, следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от 1377,31 лева,
представляваща разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в
производството пред СРС, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сс, Поделение „з“ ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **, да заплати на Ц. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 26 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука,
настъпила на 22.07.2023 г. около 04:50 часа на територията на предприятието на
ответника, ведно със законната лихва от датата на злополуката – 22.07.2023 г. до
окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 26 000,00 лева до пълния предявен
размер от 46 000 лева.
23
ОСЪЖДА Сс, Поделение „з“ ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **, да заплати на Ц. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 70,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука,
настъпила на 22.07.2023 г. на територията на предприятието на ответника –
разходи за медицински транспорт с линейка, ведно със законната лихва от датата
на злополуката – 22.07.2023 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Сс, Поделение „з“ ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **, да заплати на Ц. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 696,83 лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука,
настъпила на 22.07.2023 г. на територията на предприятието на ответника,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаването на брутно трудово
възнаграждение в периода от 22.07.2023 г. до 14.03.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на злополуката – 22.07.2023 г. до окончателното погасяване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над уважения
размер от 696,83 лева до пълния предявен размер от 9 592,42 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Сс, Поделение „з“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **, искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 220,00
лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, претърпени от ищеца
в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.07.2023 г. на територията на
предприятието на ответника – разходи за наем на електрическо болнично легло,
ведно със законната лихва от датата на злополуката – 22.07.2023 г. до
окончателното погасяване; 2/ сумата от 425,00 лева, представляваща обезщетение
за имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука,
настъпила на 22.07.2023 г. на територията на предприятието на ответника –
разходи за ползването на самостоятелна стая за 5 нощувки в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ от 22.07.2023 г. до 27.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
злополуката – 22.07.2023 г. до окончателното погасяване; 4/ сумата от 70,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществените вреди, претърпени от ищеца в
резултат на трудова злополука, настъпила на 22.07.2023 г. на територията на
предприятието на ответника – разходи за медицински транспорт с линейка, ведно
със законната лихва от датата на злополуката – 22.07.2023 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА Сс, Поделение „з“ ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **, да заплати на адв. Х. Б. – САК, с личен № ********** и адрес: гр.
София, ж.к. Студентски град, бл. 52, вх. В, ап. 504, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 2628,66 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищеца Ц. Г. М. безплатна правна помощ в исковото производство
по гр.д. № 48868/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл.
606, вх. А, ет. 1, ап. 2 да заплати в полза на Сс, Поделение „з“ ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата
24
от 3 934,53 лева, представляваща разноски в производството по гр.д. №
48868/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част
и прекратената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Сс, Поделение „з“ ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **, да заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1377,31 лева, представляваща
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в производството пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ответника – з.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25