№ 20662
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. П
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110109089 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Р. Й., с ЕГН **********
срещу “О.Е.”, БУЛСТАТ:***, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1., т. 2 и т.3 от КТ, вр.
чл.225, ал.1 КТ, за заплащане обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за период от 6м, в размер на 11 666,16 лв. и иск с
правно основание чл.213, ал.2 КТ за заплащане на сумата от 7 777,44 лв. –
обезщетение за незаконно недопускане до работа, за периода септември 2023г.
- декември 2023г.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, учредено по силата на сключен трудов договор № ПЕР22-
РД15-350/13.09.2022г., като ищецът заемал длъжността Р на звено „***“.
Ищецът сочи, че от датата на започване на работа, изпълнявал съвестно и
в съответствие с нормативите изисквания възложената му работа на Р на П, в
който имало около 1500 бездомни кучета.
На 01.06.2023г., ищецът получил Заповед №46/30.05.2023г., с която му се
изискват обяснение за 3 бр. кучета от П. Ищецът, в определения в заповедта
срок депозирал писмени обяснения по въпросите, които били поставени със
заповедта.
На 12.06.2023г. в 12:00ч. на обяд, ищецът получил Заповед
№56/12.06.2023г., с която му се изисква обяснение за 4 кучета от
помещаваните в П, със срок за изпълнение на заповедта-до 16:00 часа на
12.06.2023г. Въпреки краткия срок, се твърди, че ищецът дал писмени
обяснения с вх. №ПЕР-23-768/12.06.2023г.
1
Твърди че на 15.06.2023г., получил Заповед №59/15.06.2023г., с която му
се изискват обяснения, във връзка с твърдения, че същият се е явил късно на
работното си място в посочените в заповедта дни. На следващия ден, ищецът с
писмени обяснения вх. № ПЕР23-797/16.06.2023г. дал обяснения по
твърденията за нарушаване на работното време.
На 21.06.2023г., ищецът получил Заповед №63/21.06.2023г., с която му се
изискват обяснения във връзка с твърдения, че същият е напуснал по-рано
работното си място на 14.06.2023г. и 16.06.2023г., като същата заповед е
получена в 14:30ч. и му е даден срок за изпълнение 16:00ч. В срок ищецът е
изготвил писмени обяснения, но ми било отказано същите да бъдат
входирани.
На 09.09.2023г. се сочи, че на ищеца не му бил осигурен достъп до
работното място, като му било обяснено, че със Заповед №83/05.09.2023г. на
вр.и.д. Директор на ОП „Е“, му бил забранен достъпа, поради оронване на
престижа на предприятието. Сочи се, че ищецът е бил възпрепятстван да се
яви на работа, като за някои от дните е получавал подпис от охранителя, на
който е възложено спазването на издадената заповед.
Твърди се, че за периода септември 2023г. - декември 2023г., ищецът е бил
лишен от достъп до работното си място, както и че за същия период не е
получавал трудовото си възнаграждение.
Сочи се, че на 06.12.2023г. ищецът е бил уведомен чрез залепване на
друга сграда, а не тази по постоянният му адрес, че за него има книжа в
Нотариалната кантора на Нотариус С.Т, като ищецът имал двуседмичен срок
за получаването им, но поради заболяване не се явява в нотариалната кантора,
за което му е издаден болничен лист.
На 28.12.2023г., след направена справка в НАП ищецът установил, че
трудовият му договор с ответника бил прекратен, считано от 21.12.2023г.
поради дисциплинарно уволнение.
Поддържа се, че осъщественото уволнение е незаконосъобразно, тъй като
не били спазени изискванията на Кодекса на труда за провеждане на
дисциплинарно производство. Релевират се доводи, че на ищеца не била
дадена възможност да участва в дисциплинарното производство, което се е
развило без той да бъде уведомен, без да му се даде възможност да вземе
отношение по твърдения за нарушение. Счита, че няма основание за налагане
на най- тежката дисциплинарна санкция, а именно - дисциплинарното
уволнение, както и че не е спазен двумесечния срок по чл. 194, ал .1 от КТ,
както и изобщо не е спазена процедурата за реализиране на дисциплинарната
отговорност на служителя.
Излага твърдения, че ищецът останал без заплащане за месеците
септември, октомври, ноември и за част от декември - до датата на
незаконното уволнение.
Твърди се, че ищецът има право да получи обезщетение за времето, през
което е останал без работа след незаконното уволнение, но за не повече от 6
месеца - съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, като след прекратяването на трудовият
2
му договор от ответника, ищецът не е сключвал нов трудов договор.
С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
която оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че ответникът в
качеството си на работодател на М. Й., законосъобразно е упражнил правото
си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, като му е наложил най-
тежкото дисциплинарно наказание - „дисциплинарно уволнение“. Твърди, че е
обосновал налагането на най- тежкото наказание въз основа на следните
писмени доказателства, а именно: Формуляр за оценка /административни
длъжности/ на М. Р. Й. за II-ро тримесечие 2023 г., от което се установявало,
че оценката на служителя 3.40, което водело до извод, че служителят допускал
съществени пропуски в работата си, изпълнението на задълженията си. Сочи
се, че със 3аповед №ПЕР23-РД-15-15з/12.05.2023г. на ищецът било наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за разпространение на поверителна
информация, предизвикване на напрежение и недоволство сред колектива на
поверения му Приют, което довело да заплахи за масово напускане. Налице
бил подаден Сигнал вх.№ПЕР23“б20/18.05.2023 г. от Н.П и Р.Б за
обстоятелства непосредствено възприети в П за безстопанствени кучета в
с.*** и за поведението на М. Й.-Управител на П. Твърди се, че била изготвена
Докладна записка рег. №ПЕР23-854/зо.06.2023 год. от Зам. Директор на ОП
„Е“, в която били установени редица нарушения на добрата ветеринарна
практика по отношение на кучета настанени в П, както и било допуснато е
неадекватно лечение, което при три от животните е завършило с летален
изход, а на друго от кучетата е била извършена ампутация на крайник, която
му е причинила страдания и се е наложила допълнителна ампутация в П в с.
Си.
Сочи се, че със 3аповед №ПЕР23-РД15-279/04.09.2023г. на Директора на
ОП „Е“ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание - „дисциплинарно
уволнение“ на основание чл.190, ал.1, т.1, т.з и т.7 от КТ.
Твърди се, че била издадена и Заповед №84/12.09.2023 г. на вр.и.д.
Директор на ОП „Е“ за отмяна на Заповед №83/05.09.2023 г. за забранен
достъп.
Излагат се твърдения, че работодателят е спазил процедурата за
изискване на обяснения от работника както във връзка със системните и тежки
нарушения на трудовата дисциплина, така и за три закъснения и/или
преждевременни напускания на работа в един календарен месец
Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на
определения срок от разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, а именно „не по-късно
от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му“.
Оспорва твърдението на ищеца, че не му е бил предоставен достъп до
работното му място.
Излага, че заповедта, с която е бил забранен достъпа на ищеца до всички
3
обекти на ОП „Е“ е била отменена с нарочна Заповед №84/12.09.2023г., на
вр.и.д. Директор М.П, като ищецът е бил устно уведомен и за двете заповеди.
Сочи, че ищецът не се е явявал на работа, поради тази причина се
наложило и с нотариална покана да му бъде връчена Заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение на адреса на който същият е
официално адресно регистриран.
С оглед горепосоченото се твърди, че са налице системни нарушения на
трудовата дисциплина от страна на ищеца, поради което се моли да бъде
потвърдена 3аповед №ПЕР23-РД15-279/04.09.2023г. на Директора на ОП „Е“
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като законосъобразна,
като бъдат отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение по
чл. 213 КТ и чл. чл. 344, ал.1. т.3 КТ.
В открито съдебно заседание, провело се на 30.10.2024г. съдът, по
направено искане от ищцовата страна, допуснал на основание чл. 214, ал. 1
ГПК изменение на размера на предявения иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, чрез
неговото намаляване до размера на 11 275,91 лв., като за разликата до пълно
предявения размер от 11 666,16 лв., прекратил производството, поради
направено отказ от иска. В същото съдебно заседание, съдът допуснал на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение на размера на предявения иск по чл.
213 КТ, чрез неговото намаляване до размера на 6992,47 лв., като за разликата
до пълно предявения размер от 7777,44 лв. прекратил, производството, поради
направено отказ от иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, а и се установява и от представените писмени
доказателства, че между страните възникнало трудово правоотношение,
учредено по силата на Трудов договор № ПЕР23-РД15-350/13.09.2022 г., като
ищецът заемал длъжността „Р на звено „***“, както и че със Заповед №
№ПЕР23-РД15-279/04.09.2023г. на Директора на ОП „Е“, трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено поради наложено
дисциплинарно наказание по чл. 188, т.3 КТ „дисциплинарно уволнение“ на
осн. чл. 190, ал.1, т.1, т.3 и т.7 КТ.
Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите
задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с
предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от
имуществената, административнонаказателната или наказателната
отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл. 188 КТ
дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за
уволнение; 3. уволнение. Съобразно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от една година от извършването, като съгласно ал. 3, тези
срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в
законоустановен отпуск или участва в стачка. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1
4
КТ се предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението -
кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба,
дисциплинарно наказание се смята за наложено от деня на връчване на
заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. За наличието на изискуемите от
закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.
Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността
на наложеното дисциплинарно наказание - че е налице твърдяното основание,
съответно че правото на налагане на дисциплинарно наказание е надлежно
упражнено, че са извършени конкретните нарушения на трудовата
дисциплина, на които се основава Заповед № ПЕР23-РД15-279/04.09.2023г. -
включително наличието на посочените в нея трудови задължения на ищеца и
неизпълнението на същите, както и да докаже, че от ищеца са поискани
обяснения, съответно, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
писмена форма и в установените от закона преклузивни срокове, носи
ответникът по настоящото дело, който се явява работодател на ищеца.
Със заповед № ПЕР23 РД15-153/12.05.2023 г. (л.42-43) на ищеца М. Р.
Й. било наложено дисциплинарно наказание – „забележка“, за това че
разпространил поверителна информация, относно размерите на
възнагражденията на служители в ръководения от него приют, която заповед
не е обжалвана и съответно е влязла в сила.
Съдът намира, че Заповед №ПЕР23-РД15-279/04.09.2023г., /53-54/
приложена и приета като доказателство по делото, с която на ищцата е
наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, отговаря на изискванията
за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ, при спазване на изискванията на чл. 189,
чл. 193 и чл. 194 КТ. В нея са посочена датите, на които работодателят твърди,
че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които са
извършени и в какво се изразяват нарушенията. Работодателят е посочил и
текстовете, които счита, че осъществяват описаните нарушения - чл. 190, ал.
1,т.1, т. 3 и т. 7 от КТ, за това че:
1. На куче с ушна марка №29300 е била извършена ампутация в приют с.
***. Кракът не е бил превързан и раната не е била зашита, а оставена открита
с предпоставки за замърсяване и инфектиране. Костта е била прекъсната по
начин, който не позволява образуване на „чуканче“. Раната е зараствала по
вторичен начин, имало е образувана съединителна тъкан, която е силно
инервирана, кръвоснабдена и лесно нараняема, което създава болка, стрес и
дискомфорт на кучето. То е било преместено на 15.05.2023 г. в приют с. Си и
там е извършена ревизия на ампутирания крайник, при която е премахната
останалата част от тибиалната кост в областта на колянната става и към
21.06.2023г., кучето се намирало в добро общо състояние, като води нормален
начин на живот.
2. куче с ушна марка №16922 на 18.12.2022 г, е с установена обща
слабост, задница, ОДС. От 18.12.2022 г. до 21.12.2022 г. са приложени
5
„Рифен“, „АДЗЕ“, „Кепромек“, „Оспексин“ и Б-комплекс. ОТ 21 до 22.12.2022
г. са приложени „Рифен“, „АДЗЕ“, „Оспексин“ и Б- комплекс. На 23.12.2022 г.
кучето е осиновено от доброволец и още на същия ден е починало.
3. куче с ушна марка №5609 прието с „параплегия задница и афагия“
на 05.05.2023 г. и до 08.06.2023г. е лекувано с „Рифен“, „Индигест“, „АДЗЕ“ и
Б-комплекс. Кучето е починало на 11.05.2023 г.
4. куче с ушна марка№29216 от 14 клетка на 08.05.2023 г. е с
установена „дискоординация и „нервни признаци“. Приложено му е лечение с
„Б-комплекс“, „Индигест“, „АДЗЕ“. На 17.05.2023г., кучето е с установена
„атаксия“, „афагия“, „дискоординация“, „нервни признаци“, за което са
приложени „Индигест“, „АДЗЕ“, „Б-комплекс“. На 19.05.2023 г. кучето е
починало.
В заповедта се посочва, че описаните случаи, в които кучетата са
починали, както и случая, при който се е наложила ревизия на ампутиран
крайник на куче са станали на територията на ръковедения от Д-р М. Й.
Приют за безстопанствени кучета в с. ***.
5. На 07.06.2023 г. служителят д-р М. Й. се явява на работа в 13:51
часа, на 09.06.2023г. не се явява на работа, на 13.06.2023 г. се явява на работа в
9:14 ч.
Със Заповед №59/15,06.2023 г. са изискани писмени обяснения от
служителя по описаните нарушения. Установява се по делото, че писмените
обяснения от д-р Й. са предоставени с peг. № ПЕР-797/16.06.2023 г.
На 14.06.2023 г. д-р Й. напуснал работното си място в 15:31 часа.
На 16.06.2023 г. ищецът напуснал работното си място в 12:55 часа.
От Заповед №63/21.06.2023 г. се установява, че били изискани писмени
обяснения от д-р Й.. Същите са представени предоставени на 21.06.2023г.
В заповедта се сочи, че изложените фактически обстоятелства
обосновават извода за многократно закъснение за явяване на работа,
неявяване на работа и напускане на работното място преди края на работни
ден, без за това да има логична и уважителна причина, която да бъде приета от
работодателя.
В допълнение, следва да се посочи, че евентуалното несъответствие
между описанието и правната му квалификация само по себе си не води до
незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от
значение това дали визираното като факти деяние принципно представлява
нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на
дисциплинарно наказание.
На следващо място, съдът счита, че са изпълнени изискванията на чл.
193, ал. 1 КТ за изслушване на работника или служителя преди налагане на
дисциплинарното наказание. В заповедта е посочено, че са взети предвид
обясненията на служителя, което се установява и от представените по делото
доказателства, от които е видно, че преди издаване на процесната заповед, от
ищеца са били поискани обяснения, които последният е депозирал.
6
От гореизложеното следва, че доколкото Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на закона, като спорно се
явява това дали ищецът е нарушил трудовите си задължения, съответно дали
работодателят е наложил законосъобразно процесното дисциплинарно
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, изр. 1 КТ виновното неизпълнение
на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина.
Неизпълнение на възложената работа /чл. 187, т. 3 КТ/ само по себе е тежко
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до престирането на
работна сила като най- съществения елемент на трудовото правоотношение. В
хипотезата на чл. 187, т. 3 КТ работодателят следва да установи, че е налице
неизпълнение на задължения на работника, възложени му с оглед заеманата
длъжност, и чието съдържание се урежда в трудовия договор и се установява
чрез длъжностната характеристика, респективно чрез вътрешни правила на
работодателя, като същественото е съдържанието на възложената на
работника работа да е достигнало до знанието му, т.е., следва да се установи,
че е запознат със съответното задължение, което се твърди да не е изпълнил.
В разглеждания случай, задълженията, неизпълнението на които е
послужило за основание за налагане на дисциплинарното наказание
произтичат от вменените му с длъжностна характеристика задължения, а
именно:
1. Организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност
в приют за безстопанствени кучета в с. *** /П/.
2. Ръководи настаняването и грижите за животните в П.
4. Организира изпълнението на санитарно-хигиенните изисквания в П.
В длъжностна характеристика на ищеца е предвидено още, че
последният следва да полага труд на осемчасов работен ден за времето от 8:00
часа до 16:30 часа, като има възможност да ползва почивка за обяд от 30
минути във времето от 12:00 часа до 13:00 часа, който период служителят
избира сам, в зависимост от натовареността на работния процес.
По отношение на първото нарушение, посочено в заповед № ПЕР23-
РД15-279/04.09.2023г., за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“,
свързано с нарушение на нормата на чл. 190, ал. 1,т.1 от КТ, в която се
предвижда три закъснения или напускания на работното място в един
календарен месец от служителя, всяко от които не е по-малко от 1 час, съдът
намира следното:
Безспорно по делото е установено, че ищецът заемал длъжността „Р на
звено „***“.
С длъжностната характеристика на ищеца е определено осем часово
работно време от 8:00 часа до 16:30 часа, като има възможност да ползва
почивка за обяд от 30 минути във времето от 12:00 до 13:00 часа, който период
служителят избира сам, в зависимост от натовареността на работния процес.
За установяване на посоченото в заповедта нарушение, по делото е
допуснат до разпит свидетеля М.К.П, която към 2023 г. работела при
7
ответника, като директор на ОП „Е“. Споделя, че е ветеринарен лекар и е
работила 22 години активно. Посочва, че познава д-р Й., тъй като го назначила
като управител в П в ***, през 09.2022 г. Сочи, че броят кучета в П е около
1350, като за тях са се грижели на щатно разписание 15 работника и 4 лекаря.
Свид. П, споделя, че през пролетта на 2023 г. в граждани посещаващи П
започнали да подават сигнали за множество случаи на животни оставяни без
медицински грижи, недохранени, в лошо състояние – без да им се обръща
внимание, с развити рани от залежаване. Посочва, че посетила П и се
запознала с амбулаторните дневници, като установила, че повечето животни,
които ищецът е лекувал са лекувани по един и същ начин, въпреки различните
признаци описани като клинична картина. Сочи, че констатирала, че
лечението което ищецът прилагал не отговаряло на лечението, което трябва да
се приложи при съответните заболявания. Споделя, че била информирана, че е
направена ампутация на куче, която не отговаря на правилата за ампутиране
на крайник, и животното е било оставено с непокрито „чуканче“. Споделя, че
животното лежало непрекъснато и не е искало да се движи, като при всяко
движение започвало да тече кръв. Това провокирало и преместването му в
другия приют в с. Си, в който била извършена допълнителна ампутация на
крайника, за да бъде правилно оформено „чуканчето“. Свидетелят посочва, че
работното време на д-р Й. е от 08:00ч. до 16:30ч., по правилник, като в
началото го спазвал, но през 2023 г. започнали необосновани отсъствия от
негова страна. Споделя, че юни месец, чрез видеонаблюдението на обекта се
установило, че на 07.06.2023г. ищецът дошъл на обяд на работа, на
09.06.2023г. ищецът не дошъл на работа, а 13.06.2023г. ищецът пристигал едва
към 9:15ч. Излага, че във връзка с това му поведение имало докладна от
заместник- директора и на ищеца му били изискани обяснения. Посочва, че
след 04.09.2023 г. ищецът не е идвал на работа, като от началото на юли бил в
болничен две седмици, след което от него бил представен нов болничен, който
бил оспорен и се оказал недействителен. След това ищецът не могъл да бъде
открит. Спомня си, че единственият ден, в който ищецът дошъл на работа бил
02.09.2023г., като през цялото време правил записи, които в последствие били
качени в интернет пространството. В тази връзка на 05.09.2023г., свидетелят
издал заповед за ограничение на достъпа на ищеца до работното място, като
на 12.09.2023г. заповедта била отменена.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят М.К.П, тъй като
възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични
възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства
За посоченото нарушение на ищеца са изискани обяснения, видно от
приетата по делото Заповед №59/15.06.2023 г. /л. 14/. Макар и на ищеца да не
му е даден подходящ срок за обяснения, то същият е предоставил такива на
следващия ден. Предвид това, съдът счита, че процедурата по чл. 193, ал. 1
КТ е надлежно осъществена, преди за това нарушение да бъде наложено
дисциплинарно наказание на ищеца. Впрочем, нарушението не се оспорва и от
самия ищец, който обосновава закъснението си на 07.06.2023г. с това, че
депозирал няколко доклада, в офиса на ОП „Е“. Действително от приложените
по делото доклади № 25, 28,29, 30, се установява, че същите са входирани в
8
ОП „Е“ на 07.06.2024г. Последното обаче не обосновава явяването му на
работа чак в 13:51 часа, доколкото същият е могъл да организира
изпълнението на служебните си задължения на време и да обезпечи
своевременно депозиране на посочените доклади и придвижване към работно
си място. На 09.06.2023г. ищецът в обясненията си заявява, че не се явил на
работа доколкото е ползвал 1 ден компенсация, съгласно попълнена вътрешна
форма по СОП. Тези твърдения на ищеца се потвърждават от представените
по делото писмени доказателства, а именно декларация на л.22, подписана от
ищеца и от лицето, което ще го замести за деня на компенсацията му, а
именно д-р.Г. Филипов. Доколкото приложената поделото декларация не е
оспорена от ответната страна, съдът намира, че отсъствието на ищеца на
09.06.2023г. е резонно, поради което не съставлява нарушение на трудовата
дисциплина. По отношение вмененото му нарушение, за това че на 13.06.2023
г. ищецът се явил на работа в 9:14 ч., съдът намира същото за установено,
доколкото ищецът не отрича в писмените си обяснения, че в 9:11ч изчаквал на
портала доставчика на суха храна, с който заедно се придвижили до П.
Предвид изложеното, съдът приема, въз основа на депозираните по делото
свидетелски показания, и писмени доказателства, че ищецът е извършил
вмененото му нарушение, като е допуснал да закъснее за работното място в
един календарен месец, всяко от които не е по-малко от 1ч. за дните 07.06.2023
г. и 13.06.2023 г. но не и за деня - 09.06.2023г. При това положение следва
извода, че не е осъществен състава на чл. 190, ал.1, т.1 КТ, доколкото ищецът
не е извършил три закъснения или напускания на работното място в рамките
на един календарен месец.
По отношение на второто вменено нарушение, свързано с неправилно
лечение на кучета с ушна марка №29300, №16922, №5609, №29216, съдът
намира следното.
За установяване на извършените медицински манипулации и дали
последните отговарят на добрата ветеринарно-медицинска практика, както и
дали назначеното лечение на кучета с ушна марка №29300, №16922, №5609,
№29216 е било адекватно, по делото е изслушана съдебно ветеринарно-
медицинска експертиза.
В заключението си д-р К., посочва, че проведеното лечение на кучета с
ушни марки № 16922, 5609 и 292162 е адекватно назначено и проведено.
По отношение на куче с ушна марка №29300, в заключението си
вещото лице посочва, че неправилно е извършена ампутацията на крайника
му, като всички останали приложени манипулации и лечение отговарят на
добрата ветеринарно-медицинската практика /обход на животните, снемане на
здравния статус т.е опис на болните, лечение ,планови ветеринарно
медицински мероприятия/ваксинации с седемвалентна ваксина DHPPI +L+ R
на 1100 бр. кучета; обезпаразитяване с бихелдон-1307 бр., кепромек -73 бр.и
скорвет-24 бр. кучета; вземане на кръвни проби-60 бр. за западна нилска
треска, бруцелоза, лептоспироза, копро проби по профилактична програма на
БАБХ плюс 29 бр.кръвни проби при съмнение за заболяване „бабезиоза„ и от
11.05-29.05 е извършена идентификация на 7 бр. кучета, които са чипирани по
9
ВетИС.
По делото е назначена и извършена тройна съдебно ветеринарно-
медицинска експертиза, която е отговорила на същите въпроси, на които и
първоначалната. В заключението си, мнозинството от вещите лица посочват,
че проведеното лечение на кучета с ушни марки № 16922, 5609 и 29216 е
проведено в синхрон с правилата на ветеринарномедицинската наука.
В тази част и двете експертизи са еднозначни, като спорен остава
въпросът дали лечението на куче с ушна марка № 29300 е проведено съгласно
изискванията на добрата ветеринарномедицинска практика.
С мнозинство вещите лица, дали заключение на тройната ветеринарно-
медицинска експертиза посочват, че по отношение на куче с ушна марка №
29300 била извършена ампутация без да е описано на коя част от тялото и в
каква степен. На 22.04.23г. е извършена ревизия и приложено лечение с
ксилазин Зсс, кетамин Зсс, антибиотик синулокс, антибиотик външно, тоалет
с кислородна вода. Вещите лица посочват, че от 24.04 до 05.05 23г. терапията е
продължила без изменение. На 15.05.23г. след получен сигнал, куче с ушна
марка № 29300 е транспортирано в приют в с. Си. Там била извършена
ревизия на зарастнала рана по вторичен начин на тибиалната кост, като е
премахната останалата част от тибиалната кост в областта на колянната става.
Вещите лица посочват, че за периода 24.04. до 05.05.23г. приложеното лечение
с препарати — общо и локално може да се нарече адекватно на приетите
норми във ветеринарномедицинската наука. Ако е извършена ампутация в
областта на десен тазов крайник, то тя е извършена в несъответствие с
нормите и правилата на хирургичното лечение.
По делото безспорно е установено, че е налице ампутация в областта на
десен тазов крайник на куче с ушна марка 29300, на първо място това се
установява, от показанията на свид. М.К.П, която в показанията си сочи, че
била информирана, че е направена ампутация на процесното куче в П в с. ***,
като животното е било оставено с непокрито „чуканче“, поради което след
преместването му в П в с. Си, била извършена допълнителна ампутация на
крайника, за да се оформи правилно „чуканчето“.
На следващо място извършената ампутация се установява от мотивите
на единичната съдебно ветеринарно-медицинска експертиза, като вещото
лице, след запознаване с документацията установило, че при прегледа на куче
с ушна марка № 29300 е с рана в областта на десен тазов крайник/прекъсната
тибиална кост дистално и липса на част от крайника/. Костта е била
прекъсната, но не се е образувало „чуканче“. След извършена ревизия на
ампутирания крак е била премахната останалата част от тибиалната кост в
областта на колянната става. В мотивите се посочва, че ампутацията в
областта на десен тазов крайник е била извършена неправилно.
В този смисъл и двете назначени съдебно ветериномедицински
експертизи са еднозначни в заключението си относно неправилността на
извършената ампутация на заден десен тазов крайник на куче с ушна марка №
29300. Безспорно се установи, че интервенцията е извършена в стопанисвания
от ищеца приют, находящ се в с. ***.
10
От гореизложеното следва, че се установява извършеното
дисциплинарно нарушение, обективирано в Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, свързано с
обстоятелството, че ищецът не се е справял грижите за животните в П, както и
с организацията относно изпълнението на санитарно-хигиенните изисквания,
които задължения са му били вменени с длъжностната му характеристика.
Извършеното дисциплинарно нарушение същевременно е достатъчно
драстично и тежко, за да обуслови прекратяване на трудовото
правоотношение. Така наложеното дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“, наред с предходното наложено със заповед № ПЕР23 РД15-
153/12.05.2023 г. дисциплинарно наказание „забележка“, се явява съразмерно
и съответно на констатираното съществено нарушение при извършваната от
ищеца трудова дейност. Посоченото обуславя законност на извършеното
уволнение и съответно неоснователност на заявените искови претенции.
Съобразно изложеното, предявените обективно, кумулативно съединени
искове за признаване на извършеното уволнение със заповед № ПЕР23-РД15-
279/04.09.2023г. на Директора на ОП „Е“, за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на предходно заеманата длъжност Р на звено „***“ и за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер от 11
275,91 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради незаконното му уволнение, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ:
За основателността на предявения иск, ищецът следва да установи, че
за процесния период е налице трудово правоотношение между страните, че се
е явил на работа и е изявил готовност за изпълнение на задълженията си, но не
е бил допуснат да изпълнява трудовите си задължения без основание, както и
размера на дължимото обезщетение.
В тежест на ищеца е да докаже, че в работните дни в периода, за който
твърди, че не е допускан на работа се е явил фактически на работното си
място, готов да престира труд, както и размера на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че е допуснал ищеца да работи, или
че е било налице законно основание за недопускането му.
Цитираната хипотеза на чл. 213, ал. 2 КТ касае последващо
недопускане на работник или служител на работа, след като същият вече е
започнал ефективно изпълнение на трудовото правоотношение. В съдебната
практика се приема, че за ангажиране отговорността на работодателя за
заплащане на обезщетение за недопускане до работа напълно достатъчно е
работникът или служителят дори един единствен път да е посетил
предприятието и да е изявил готовност да престира труд, и да не е бил
допуснат да изпълнява работата си – в т. см. Решение № 191 от 04.05.2011 г. по
гр. дело № 656/2010 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, Решение № 105 от 12.04.2011 г. по
гр. дело № 1897/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Например само по себе си
11
стоенето на служителя пред работното му място или подаването на сигнали не
представляват фактическо действие, което да обуслови извод за намерение на
работника/служителя да упражни правото си на труд.
Не се оспорва и обстоятелство, че със заповед №73 от 05.09.2023г. (л.
27-28) е забранен достъпът на ищеца до всички обекти, стопанисвани от
ответника. Спорен по делото е въпросът дали забраняването на достъпа на
ищеца до обектите на ответника представлява недопускане до работа –
изключва ли това възможността ищецът да полага труд на работното си място
през процесния период.
Установи се, че със заповед № 84 от 12.09.2023г. била отменена заповед
№73 от 05.09.2023г., (л.145) с което достъпа до всички обекти, стопанисвани
от ответника е разрешен за ищеца.
От показанията на свид. П се установява, че единствения ден, в който
ищецът дошъл на работа бил 02.09.2023г., като през цялото време правил
записи, които в последствие били качени в интернет пространството. В тази
връзка на 05.09.2023г., свидетелят издал заповед за ограничение на достъпа на
ищеца до работното място, като на 12.09.2023г. заповедта била отменена.
От показанията на свид. Г. И. Д. се установява, че последният към
настоящия момент работи като *** на *** в „***“, в което е работил и ищеца.
Свидетелят Д. споделя, че се познава с ищеца. Двамата били в добри
отношения. Свидетелят споделя, че знае за издадена заповед, с която се
забранявал достъпа на М. Й. до обекта в който полагал труд. Спомня си, че
това е било, в началото на пролетта, както и че заповедта траела няколко дни, а
след това била отменена. Споделя, че е виждал ищеца през пролетта, а след
това към края на годината, през месец декември. Тогава ищецът му казал, че
все още имал забранителна заповед за посещение на обекта в с. ***. Ищецът
предал на свид. Д. болнични листове, които последният следвало да предаде в
администрацията на работодателя, за което му издал разписка.
По делото обаче не се установи за времето през което да е действала
забранителната заповед 05.09.2023г.- 12.09.2023г., ищецът да се е явил на
работа, както и да е изразил готовност да полага труд пред работодателя си,
респ. да е манифестирал под друга форма воля за това, за да се приеме, че е
изпълнила основното си задължение за явяване на работа, съотв. готовност за
престиране на труда си. Няма данни, нито показанията на свид. Д., нито от
показанията на свид. П, ищецът да е посещавал работното си място, достъпът
до който физически е бил възможен, предвид съдържанието на заповедта.
Ето защо, съдът намира, че в случая не е налице една от основаните
предпоставки, включени във фактическия състав на чл. 213, ал. 2 КТ, за
ангажиране отговорността на ответника, като длъжностно лице при
работодателя, за заплащане на обезщетение в случай на незаконно
недопускане на служителя за изпълнение на трудовите му функции,
изразяваща се в отсъствието на реално изразена готовност от ищеца – чрез
изпращане на съобщение със средствата за електронна комуникация, чрез
посещение на място в офиса на дружеството, или под друга форма, с която да
манифестира пред работодателя си своята готовност да изпълнява трудовите
12
си функции, произтичащи от длъжността Р на звено „***“.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира предявената искова
претенция по чл. 213, ал. 2 КТ за недоказана по основание, поради което
същата подлежи на отхвърляне, без по същество да се обсъждат
доказателствата и релевантните норми относно определяне размера на
обезщетението.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
дължи на ответника единствено заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като по силата на чл. 357 от КТ спорът е трудов, а
съгласно чл. 359 от КТ ищците по тези деля не дължат заплащане на държавна
такса и в случай на отхвърляне на предявения иск. Следователно
претендираните от ответника разноски представляващи разноски за заплатени
възнаграждения за вещи лица по изготвените СВМЕ и тройна СВМЕ не могат
да бъдат присъдени. Ответното дружество не е ангажирало доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение и такова не следва да му се присъжда. /в
този смисъл Решение № 312 от 26.01.2016 г. по гр. д. № 107/2015 г., г. к., ІV
г.о. на ВКС, Определение № 67 от 10.02.2009 г. по гр.д.№7/2009 на ВКС, ІV г.о
и др./.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от М. Р. Й., с
ЕГН ********** срещу ОП „Е”, БУЛСТАТ:***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № №ПЕР23-РД15-
279/04.09.2023г. на Директора на ОП „Е“, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Р на звено в ***“
при ответника и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за
времето, за което е ищецът е останал без работа за период от 6 месеца, в
размер на 11 275,91 лв., ведно със законната лихва считано от подаване на
исковата молба в съда - 19.02.2024 г., до погасяване на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявеният от М. Р. Й., с ЕГН
********** срещу ОП „Е”, БУЛСТАТ:*** иск за осъждане му да заплати на
сумата 6992,47 лв. - обезщетение по чл. 213, ал. 2 от КТ за незаконно
недопускане до работа в периода от септември 2023г. до декември 2023г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14