Р Е Ш Е Н И Е
№................../...................2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и девети септември
2022 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1476/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от Т.М.Х. срещу решение
№630/10.05.2022г. по н.а.х.д. № 20223110200356/2022г. по описа на Варненския
районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №
21-0819-003614/20.09.2021г., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр.Варна, с което на касаторката основание чл.175 ал.3
пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Касационната
жалбоподателка твърди, че решението на ВРС е неправилно, тъй като няма
доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация към 25.11.2020г. Счита, че за да е налице основание за това освен,
че трябва да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от
Кодекса за застраховането /КЗ/, но и трябва да е налице уведомяване на
собственика на превозното средство от органите на МВР, съобразно разпоредбата
на чл.143 ал.10 от ЗДвП и Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни аз регистрираните пътни
превозни средства /наричана за краткост: Наредба № І-45/24.03.2000г./. Според
касаторката, настъпил е единствено факта на прекратена служебна регистрация за
процесния автомобил във връзка с получено от Гаранционния фонд уведомление по
чл.574 ал.11 от КЗ, че МПС не е застраховано, но няма данни дали собственикът
му е бил уведомен за това от контролните държавни органи. Тоест, изтъква, че не
е изпълнен фактическия състав по служебното прекратяване на регистрацията на
МПС, тъй като собственикът му не е бил уведомен за това. Поради тази причина,
смята, че не е осъществила състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП и
неправилно е била наказана по реда на чл.175 ал.3 пр.1 от същия закон. Иска
отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът –
Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, по съображения,
подробно изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки с
вх.№ 14396/28.09.2022г., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли
решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН. В случай на уважаване на касационната жалба и
претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им
в минимален размер.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за основателност на
касационната жалба. Смята, че от установените по делото факти и събрани
доказателства не може да се обоснове извод за извършено нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и трябва да бъде отменено.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
потвърденото от Варненския районен съд наказателно постановление, Т.Х. е била
наказано за това, че на 17.02.2021г. е
управлявала собствения си
автомобил, който не е бил регистриран по надлежния ред, предвид служебно
прекратената му регистрация на 25.11.2020г. във връзка с уведомление от
Гаранционния фонд на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП.
За да
потвърди обжалваното пред него наказателно постановление, Варненският районен
съд е приел, че уведомяването от страна на органите на МВР на собственика на
автомобила за прекратяване на регистрацията му по служебен път, не е част от
фактическия състав на служебната дерегистрация, поради което нарушението е
извършено от обективна страна. Въззивният съд е приел, че наказаното лице е
било длъжно да знае, че за превозното му средство не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, било е длъжно да познава закона и е могло да
предположи, че превозното му средство е служебно дерегистрирано, поради което
нарушението е осъществено от субективна страна при непредпазлива форма на
вината. Съдът е отчел, че в конкретния случай не са налице специфични
обстоятелства, които да го отличават от обикновените случаи и които да поставят
под съмнение обстоятелството дали Т.Х. не е имала погрешни възприятия относно
фактите, от които зависи наличието на регистрация, съответно – на служебна
дерегистрация.
От доказателствата по делото правилно е установено във въззивното
производство, че на 18.10.2020г. Гаранционният фонд е изпратил до Т.Х. уведомление с изх.№
032556, с което я е информирал, че за притежаваното от нея МПС към 18.10.2020г.
няма данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и в
14-дневния срок по чл.574 ал.10 от КЗ е необходимо за сключи такава.
Нарушителката е била предупредена, че ако не изпълни задължението си в указания
срок, след изтичането му Гаранционния фонд ще информира компетентните органи на
МВР за предприемане на мерки по прекратяване на регистрацията на превозното ѝ
средство.
Неоснователно е оплакването на касаторката, че по делото няма
доказателства за служебната дерегистрация на автомобила ѝ, дори напротив,
такава информация се съдържа, както в справката изпратена от Гаранционния фонд,
така и от справката от информационната система на органите на МВР.
Касационната инстанция е съгласна с извода на ВРС, че уведомяването на собственика за служебното прекратяване
по чл.143, ал. 10 от ЗДвП на регистрацията на автомобила му, не е част от фактическия състав на самата
служебна дерегистрация. Законовият текст на чл. 143, ал.10 от ЗДвП
гласи: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.“.
В посочената норма не е прецезирана процедурата по прекратяване на
регистрацията, но нейното
систематично място предполага, че се касае за
предписание до органите извършващи регистрация на пътни превозни средства,
които при получаване на информация от Гаранционен фонд за МПС, по отношение на
което не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ следва да
прекратят неговата регистрация. Начинът, по който е посочено, че следва
да се уведоми лицето не навежда на идеята, че уведомяването за прекратяване на
регистрацията е елемент от фактическият състав на нарушението. Задължението за
прекратяване на регистрацията на ППС е изписано в края на смислово завършено
изречение, в което логическото ударение е върху обстоятелството, че се
прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционен
фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, а едва накрая на изречението е посочено „..., и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство.“
Тоест, уведомлението следва, а не предшества дерегистрацията, която настъпва
по силата на закона и е задължителна за компетентния държавен орган по чл.574 ал.1
т.1 от КЗ след като се констатира, че не е изпълнено задължението за сключване
на застраховка „Гражданска
отговорност“. Следователно, дерегистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП настъпва и без уведомяване
на лицето
и няма нормативна основа твърдението на касаторката, че самото уведомяване на
собственика
от органите на МВР е елемент от фактическият състав по служебното
прекратяване на регистрацията на превозното средство.
Касационната инстанция намира, че на Т.Х. като
собственичка и управляваща МПС е бил известен
фактът, че същото е с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“. По смисъла на
закона - чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ у нас задължено лице да сключи договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е всеки собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България, което не е
спряно от движение. В
настоящата хипотеза, Т.Х. е знаела
за обстоятелството, че по отношение на нейното МПС няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и е била уведомена за това и от
Гаранционния фонд по реда на чл.574
ал.10 от КЗ, който я е предупредил и за последиците от непредставяне на валиден
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ в 14-дневен срок от изпращане на
уведомлението.
Дори
и да не беше предупредена от Гаранционния фонд за дерегистрацията по чл.143
ал.10 от ЗДвП, която ще бъде осъществена, ако не бъде представена сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ след изтичане на дадения срок, нарушението
по чл.140 ал.1 от ЗДвП щеше да се счита за осъществено от субективна страна, предвид принципа „ignorantia legis neminem excusat“ (незнанието на закона не е извинение).
Изложеното
подчертава, че касационният състав споделя извода на въззивния
съд, че Т.Х. е извършила нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП непредпазливо
в хипотезата на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК – „... когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди...“. Извършеното
непредпазливо деяние не е изрично предвидено от закона за освобождаване от административно-наказателна
отговорност, поради което съгласно чл.7 ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания е наказуемо.
Следователно, правилно е
възприетото от въззивният съд виждане, че са налице данни, които установяват,
че процесният автомобил не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и че за него на датата на нарушението е установено, че се движи
по пътища, отворени за обществено ползване, на които по смисъла на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
и с регистрационен номер на определените за това места. Предвид това, нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП – „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.“, следва да се
тълкува в смисъл, че се наказва лице, чието МПС не е регистрирано, което несъмнено включва и служебно
дерегистрираните МПС. И двете наказания, които се предвиждат в правилно приложената
санкционна норма са в минимален размер.
По представените
съображения, касационният съдебен
състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за
неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му сила.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че в полза на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които
касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от
АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на
Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 630/10.05.2022 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20223110200356/2022 година.
ОСЪЖДА Т.М.Х. с ЕГН
********** с адрес: *** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на
80,00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.