Присъда по дело №284/2015 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 284-15

ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА

Варненска-окръжна прокуратура е повдигнала обвинение и внесла обвинителен акт в съда, срещу Г.П.П. ЕГН **********, за това че на 09.10.2014г. в гр.Варна при управлението на МПС л.а. Фиат Браво с рег.№ ТХ 4887 ХН нарушил правилата за движение чл.20 ал.2 пр.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. С. И. престъпление по чл.343 ал.1 б. „в” от НК.

 В съдебно заседание подсъдимия заявява, че e съгласен съдебното зъседание да се проведе по реда на чл.371, т.2 от НПК, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Признава изцяло вината.

Прокурорът поддържа така възведеното обвинение срещу подсъдимия П.. Сочи, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и обвинението доказано по безспорен начин.  Счита, че с оглед представените характеристични данни, съдебното минало и младостта на подсъдимия, целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК ще бъдат постигнати  с налагане на наказание към минимума по този текст, отложено на основание чл.66 ал.1 НК. По отношение на лишаването от правоуправление на МПС, прокуратурата счита, че с оглед на множеството наказания на подсъдимия за нарушаване на правилата за движение, наложени му по административен ред, това наказание следва да бъде с по дълъг срок.

Частния обвинител поддържа обвинението, моли съда да постанови осъдителна присъда с приложението на чл.66 от НК с оглед на младостта на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия П., адвокат И.Т.  излага становище за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които обуславят наличието на предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. Те се изразяват в чистото съдебно минало, младата възраст на П., факта че веднага след произшествието е съобщил за него на телефон 112, факта че в момента страда от психично заболяване следствие на шока от случилото се произшествие. Моли за наказание  по законовия минимум с приложението на чл.66 от НК.

В последната си дума подсъдимия П. изразява съжаление за случилото се.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства намери за установено следното:

Делото е разгледано и решено при проведена процедура по чл.371 т.2 НПК.

Спор по фактическата обстановка няма, тя е такава,каквато е отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимия Г.П.П. е правоспособен водач на МПС от месец април 2014г.

На 09.10.2014 г. около 20.45 часа П. управлявал л.а. „Фиат Браво" с per. № ТХ 4887 ХН по бул. „Цар Освободител" в гр. Варна след светофарите с околовръстния път в посока към центъра на града. Времето било сухо, пътното платно също. Температурата била около 14 градуса с много добра хоризонтална видимост. Уличното осветление работело и пътното платно било добре осветено. Подсъдимия П. управлявал автомобила си със скорост не по-малка от 81.23 км/ч, изчислена от автотехническата експертиза.

Приближавайки се към светофарите на кръстовището с улица „Струга", П. забелязал пострадалата И. да пресича пътното платно отдясно наляво спрямо посоката му на движение. Вместо да предприеме задължителното по закон намаляване на скоростта и спиране, той направил рязко завой наляво, с малък радиус на завиване, надявайки се да избегне сблъсъка с пешеходката без да променя скоростта на движението си. По този начин навлязъл в насрещното платно, а завръщайки се в собственото си, на разделителната линия между тях, със средата на предната част на автомобила си, ударил пострадалата в долните крайници, качил я на предния капак на МПС, носейки я до мястото, където била намерена при огледа. След сблъсъка подсъдимия употребил и спирачки, като колата му започнала да се върти около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, резултат от описаните маневри - ляв и десен завой с малък радиус на завиване. Пострадалата била изхвърлена на пътното платно, а автомобилът се ударил с предно ляво колело в десния бордюр, после и странично в същия бордюр, като се преместил на заден ход до мястото, където бил открит при огледа на местопроизшествието.

Катастрофата била възприета и от няколко свидетели, но те не били очевидци на самия сблъсък.

Свидетелят Г.П. вървял като пешеходец по булеварда от дясната му страна в посока към центъра. Бил подминал мястото на сблъсъка, защото не видял пострадалата да пресича, но чул силен рев на двигател на автомобил, последван от удар и свирене на автомобилни спирачки. Обърнал се и видял автомобила на подсъдимия да се занася на пътното платно и да носи нещо голямо и тъмно на предния си капак. Възприел обстоятелството, че автомобилът идва от насрещното пътно платно и се занася с голяма скорост по булеварда, удря се в бордюра и се завърта на 180 градуса, като междувременно видял тялото на пострадалата да пада от капака на пътното платно. Незабавно се приближил и потърсил пулс. Видял, че жената е цялата в кръв и не дава признаци на живот. Попитал събралите се хора дали някой е звъннал на 112 и след като разбрал, че има вече обаждания, не предприел действия в тази насока. Останал на място до идването на линейка и полиция, като предал личните си данни, за да свидетелства по-късно по делото. Разговарял междувременно с подсъдимия П., който му споделил, както и на свидетеля А. Х., че забелязал пострадалата, но поискал да я заобиколи отляво, затова завил рязко вляво, навлизайки в насрещното платно. Не могъл да избегне катастрофата с предприетата маневра, блъскайки пешеходката в средата на пътя, около разделителната линия.

Пристигналия екип на Бърза помощ констатирал смъртта на пострадалата. Екипите на МВР запазили местопроизшествието до идването на оперативно следствената група, която предприела необходимите неотложни действия по разследването.

Установено било, чрез надлежна експертиза, че водачът, П., не е употребил алкохол.

Назначена била съдебно медицинска експертиза, която установила причината за смъртта на пострадалата - несъвместимата с живота тежка съчетана травма, довела до пълно отделяне на главата от гръбначния стълб и прекъсване на гръбначния мозък.

Автотехническата експертиза изчислила скоростта на движение и описала механизма на ПТП въз основа на намереното на местопроизшествието. Установила, че пострадалата била далеч извън опасната зона за спиране на МПС в момента, в който станала опасност за водача. Същият е имал техническа възможност, при законосъобразно свое поведение, да намали и спре и така да предотврати произшествието и фаталния резултат. Била назначена и комплексна СМЕ и ATE, която потвърдила изводите на ATE от гледна точка на медицината и медицинските констатации по делото.

С така описаното деяние подсъдимия П. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343 ал.1 б. „в" от НК, като на 09.10.2014 г. в гр. Варна при управление на МПС, л.а. „Фиат Браво" с per. № ТХ 4887 ХН, нарушил правилата за движение, чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. С. И..

Квалификацията по чл. 343 ал.1 б. „в" НК се определя от обстоятелството, че в резултат на причиненото от обвиняемия ПТП пострадалата И. починала на място.

Гореописаното се установява по категоричен начин от събрания  и приложен по делото доказателствен материал:, свидетелски показания, докладна записка (л. 3), протоколи за оглед на местопроизшествие, препис и фотоалбум (л. 5-34), справка от НС 112 и диск с аудиозаписи (л. 58, 59), справка за периода на действие на уличното осветление на местопроизшествието (л. 61), справка за метеорологичната обстановка (л.63), препис от акт за смърт и удостоверение за наследници (л. 67, 69), съдебно медицинска експертиза (л.), автотехническа експертиза (л. ), разписка (л. 70), протокол за отговорно пазене (л. 71), медицинска експертиза за употреба на алкохол (л. 75, 76), съдебно медицинска експертиза (л. 80-83), автотехническа експертиза (л. 91-96), комплексна СМЕ и ATE (л. 100-105), справка за нарушения на водача Г.П.П. (л. 110-111), свидетелство за съдимост (л. 112), удостоверение за настоящ адрес (л.119).

Прокуратурата, на досъдебното производство и в съдебно заседание поддържа обвинение, че подсъдимия П. е нарушил освен чл.21 ал.1 от и чл. 20.ал. 2 от същия закон.

            Практиката на съдилищата е категорична, че когато има превишена скорост има специален текст чл.21 ал.1 от ЗДвП и следва да се прилага само той а не общия текст за несъобразената скорост която е визирана в чл.20 ал.2 от . Поради това съобразно чл.304 от НПК, съдът оправда подсъдимия П. по това му обвинение.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание, съда отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, младостта му, изразеното критично отношение към стореното от него и искреното му  съжаление за инцидента. Като отекчаващо отговорността обстоятелство съда отчете многото допуснати нарушения на правилата за движение на подсъдимия, за краткия период от месец април 2013г. до деня на произшествието, за което е наказван по административен ред.

При превест на смекчаващите отговорността обстоятелства на основание  чл.343 ал.1 б  В  вр. чл. 54 от НК наложи на подсъдимия Г.П.П. ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата  на  чл.58 а от НК, наложеното наказание бе намалено с една трета,  като съда постанови окончателно наказание ДВЕ ГОДИНИ лешаване от свобода условно с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343г от НК съдът лиши П. от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Съдът намира, че така наложеното наказание по вид и размер е справедливо, съответства  на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него,  ще се постигнат целите на генералната и частна превенция, визирани в чл.36 от НК.

В конкретния случай съда, след като анализира тезата и доводите на защитата на подсъдимия, счита ,че  не следва да намери приложение чл.55 от НК.

С оглед обществената опасност на подсъдимия, факта, че е неосъждан, младата му възраст, изразеното съжаление и критично отношение към престъплението което е извършил и  факта, че в момента страда от психично заболяване следствие на извършеното от него, съдът прецени, че не е наложително наказанието да се търпи ефективно.

 По делото са направени разноски в размер на 751.53 лв. на досъдебното производство, които съобразно разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК следва да бъдат заплатени  от подсъдимия , по сметка на ОД на МВМР Варна.

Мотивите се изготвиха на 06.04. 2015г.

                     СЪДИЯ ВЪВ ВОС: