№ 8311
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110164351
по описа за 2021 година
Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването ѝ
С решение № 635 от 14.01.2023 г., поправено с решение № 8299 от 08.05.2024 г.,
постановени по настоящото дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между Х. Н. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. ... и К. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ...., на следния техен
съсобствен недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда, находяща се в
гр. София, Столична община, р-н „Слатина“, .... (стара улица „....), състоящ се от: две стаи,
хол, кухня, клозет-баня, антре и отделно обособено стълбище към северозападния ъгъл на
сградата, застроен на 111,80 кв. м., при съседи: от четири страни двор, заедно с двете мазета
под западната стая и хола на първия етаж, с обща площ от 50 кв. м., при съседи на мазетата:
от три страни двор и две мазета, собственост на ... заедно с 1/2 идеална част от общите части
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, както и принадлежащата към
него 1/2 идеална част от мястото, в което е построена сградата, цялото с обща площ от
996,30 кв. м., от кв. 146 по регулационния план на местност „...., който недвижим имот
съгласно схема № 15-114821/05.02.2020 г. на СГКК – гр. София представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.704.72.1.2, находящ се в гр. София, р-н „Слатина“, ...,
разположен на втори етаж в сграда с идентификатор 68134.704.72.1, брой надземни етажи: 2,
брой подземни етажи: 0, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена
върху поземлен имот с идентификатор 68134.704.72, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 111,80 кв.
м., с прилежащи части: две мазета под западната стая и хола на 1 етаж с площ от 50 кв.,
ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: няма, под
обекта: имот с идентификатор 68134.704.72.1.1 и над обекта: няма, съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при следните квоти: 1/2 (една втора) идеална част за Х.
Н. С. и 1/2 (една втора) идеална част за К. Д. В..
В преклузивния срок страните не са направили претенции по реда на чл. 349 ГПК.
Предявена и приета за съвместно разглеждане във втората фаза на делбата в открито
съдебно заседание на 01.06.2023 г. (л. 82-83 от делото) и определение № 28732 от 17.08.2023
1
г. (363-364 от делото) е заявена от ищеца Х. Н. С. срещу ответника К. Д. В. претенция по
сметки с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от общо
8 391,05 лв., представляваща сбор от платени от него в полза на „... ... и .... и съответстващи
на дела на ответника (1/2) суми за режийни разходи за ток, вода и отопление във връзка с
ползването на делбения имот, отнасящи се за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2023 г., а
именно: 1 858,39 лв. – за 2019 г., 1 421,52 лв. – за 2020 г., 1 912,31 лв. – за 2021 г., 2 045,33
лв. – за 2022 г. и 1 153,50 лв. – за 2023 г. (от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г.) (съобразно
уточнителна молба на ищеца с вх. № 257063/18.09.2023 г. (л. 368-369 от делото).
С молба с вх. № 167317/13.06.2023 г. (л. 362 от делото) насрещната страна – К. Д. В.
изразява становище за неоснователност на претенцията при твърдението, че съответната
част от дължимите от него суми за режийни разходи във връзка с ползването на имота са
заплащани от него в брой в полза на майката на ищеца. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на част от процесните вземания, считайки, че приложима се явява 3-
годишната давност, тъй като се касае за периодични плащания. Сочи, че за ползваните от
него мазета са открити отделни партиди към .... и ....
В открито съдебно заседание на 08.02.2024 г. ищецът заявява, че с оглед неговата
неподеляемост делбеният имот следва да се изнесе на публична продан. Моли за уважаване
на претенцията по сметки.
Ответникът К. Д. В. не изразява становище по способа за извършване на делбата. Моли
за отхвърляне на претенцията по сметки, твърдейки, че на негово име са открити отделни
партиди към .... и ..., по които е правил плащания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства по делото са приети множество фактури и платежни
нареждания, удостоверяващи начислени и заплатени задължения за ток, вода и отопление,
отнасящи се за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и обект, находящ се в ...., съответно
към ... кл. № 300025643170, ... с кл. № ********** и .... с аб. № 32502 и инсталация №
**********, като видно от съдържанието на отделните платежни нареждания като
наредител на платените с тях суми е посочено името на ищеца Х. Н. С..
Представени са още 19 броя платежни бележки, удостоверяващи извършени на
10.10.2023 г. плащания към .... в брой в общ размер на 1 172,13 лв., отнасящи се за обект с
аб. № 32503 и инсталация № **********.
Съгласно писмо от 07.11.2023 г. на .... партида с инсталация № ********** (стар аб. №
32503), отнасяща се за обект, находящ се в ...., ет. 2, е открита на името на К. Д. В. при
топлофициране на сградата.
В служебна бележка от 20.10.2023 г. е отразено, че К. Д. В. е титуляр на индивидуална
партида с кл. № ********** и договорна сметка № **********, отнасяща се за обект,
находящ се в ...., ет. 2.
За поделяемостта и пазарната оценка на имота, предмет на делбата по делото е
изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, от
което се установява, че предвид строителните правила и норми процесният имот,
представляващ втори етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. София, Столична община,
р-н „Слатина“, ...., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, клозет-баня, антре и отделно
обособено стълбище към северозападния ъгъл на сградата, застроен на 111,80 кв. м., при
съседи: от четири страни двор, заедно с двете мазета под западната стая и хола на първия
етаж, с обща площ от 50 кв. м., заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж, както и принадлежащата към него 1/2
идеална част от мястото, в което е построена сградата, е реално неподеляем. Отчитайки
2
локацията на имота, специфичните му характеристики – конструкция, година на
построяване, функционално разпределение, моментното му състояние при огледа, както и
конюнктурата на пазара към момента на изготвяне на заключението, прилагайки метода на
пазарните аналози, експертът е достигнал до извод, че средната пазарна стойност на същия
възлиза в размер на 457 240 лв. При огледа на място вещото лице е констатирало, че
жилището се намира на втори етаж в жилищна сграда от 50-те години на миналия век, с
масивно монолитно строителство, стоманобетонна конструкция, тухлени стени, покрив с
керемиди, като същата е ситуирана в ...“, който е един от предпочитаните квартали за
живеене в гр. София - на тиха улица в непосредствена близост до ..., довършителните работи
в жилището са изпълнени отдавна, настилките са с дюшеме, дървени прозорци, ламперия,
плочки и др., като според експерта имотът се нуждае от основен ремонт, включително и
двете мазета. Кварталът е стар, застроен е както със сгради старо строителство, така и с
нови, но с добра транспортна достъпност и изградени детски градини, средни училища,
лечебни заведения и паркове. Съдът кредитира заключението по съдебно-техническата
експертиза, тъй като е компетентно изготвено от специалист в съответната област въз
основа на материалите по делото и извършен оглед на място, както и при дадени отговори
на поставените задачи.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ....., който
разказва, че познава ответника К. В., който е преустроил мазето в сградата на ул. ..., където
живее повече от 40 години. Сочи, че многократно е посещавал мястото, като първоначално
К. се е отоплявал на парно, а в момента на ток. Знае, че е открита обща сметка, но не и на
чие име се води тя. Заявява, че 2-3-4 пъти го е виждал да дава пари на сестра си за тока през
времето, когато двамата са били в добри отношения, а сега парите ги оставя на стълбите,
обяснявайки му, че са предназначени за заплащане на тока. Свидетелят уточнява, че преди
около 10 години К. е давал парите лично не сестра си, но сега двамата не са в добри
отношения, поради което ги оставя на стълбите, без да знае колко точно са, както и каква е
била уговорката помежду им за поделяне на разходите. Обобщава, че първоначално К. е
давал парите майка си, но след смъртта й преди 3-4 години, е започнал да се разплаща със
сестра си.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По способа за извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез теглене на жребий,
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и
ал. 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на
дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата всеки от
съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при
неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и
съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена. В
настоящия случай имотът е един и е неподеляем, поради което способите - теглене на
жребий и разпределение на имота, не могат да се приложат. Също така във втората фаза на
производството не е заявявана възлагателна претенция по реда на чл. 349 ГПК, поради което
за съда не съществува основание да изследва въпроса относно наличието на предпоставките
за възлагане на делбения имот в дял на някоя от тях. В случая, съдът възприема изводите на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че процесният имот е реално неподеляем
предвид действащите строителни правила и норми, както и квотите, при които е допуснат до
делба. Ето защо, единственият начин, по който може да приключи делбата на същия, е чрез
изнасянето му на публична продан, при първоначална пазарна оценка, посочена в
3
заключението по съдебно-техническата експертиза, а именно: 457 240 лв., като по този
начин всеки един от съделителите ще получи паричната равностойност на своя дял.
По претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС:
Основателността на исковата претенция се обуславя от установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: реалното извършване на твърдяните режийни разходи
за ток, вода и отопление във връзка с ползването на делбения имот, имащи характер на
необходими разноски, както и техния размер.
В случая, за установяване на факта на начисляване и плащане на всяка една от сумите
по отделните пера – за цена на електрическа енергия, платена на „... за цена на потребена
вода, платена на ... и цена на топлинна енергия, платена на ...., всички те отнасящи се за
периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2023 г., по делото от страна на ищеца Х. Н. С. са
представени множество писмени доказателства – фактури и платежни бележки към тях,
установяващи периодите на консумация, начислените за тях суми, обекта за който се
отнасят, както и заплащането на същите. Така във връзка с погасяването на начислените
вземания за режийни разходи за 2019 г. същият е ангажирал платежни бележки (л. 94-152 от
делото), доказващи извършването от него в периода от 11.02.2019 г. до 30.12.2019 г. на
множество отделни плащания, послужили за погасяване на сумите, както следва: 793,18 лв.
– за цена на електрическа енергия, без да бъде взето предвид плащането от 11.02.2019 г. (л.
150 от делото), тъй като видно е от приложената към платежното фактура същото се отнася
за вземания, част от които са извън процесния период, без да е доказано каква част от общо
платената сума от 103,94 лв. касае вземания, които са част от него, 1 217,01 лв. – за цена на
потребена вода, както и 1 602,28 лв. – за цена на топлинна енергия, или общо 3 612,47 лв.
Във връзка с погасяването на начислените вземания за режийни разходи за 2020 г. същият е
ангажирал платежни бележки (л. 153-207 от делото), доказващи извършването от него в
периода от 14.02.2020 г. до 29.12.2020 г. на множество отделни плащания, послужили за
погасяване на сумите, както следва: 1 078,65 лв. – за цена на електрическа енергия, 792,98
лв. – за цена на потребена вода, както и 971,74 лв. – цена на топлинна енергия, или общо 2
843,37 лв. Също така във връзка с погасяването на начислените вземания за режийни
разходи за 2021 г. ищецът е ангажирал платежни бележки (л. 208-267 от делото), доказващи
извършването от него в периода от 15.02.2021 г. до 16.03.2022 г. на множество отделни
плащания, послужили за погасяване на сумите, както следва: 1 414,57 лв. – за цена на
електрическа енергия, 847,86 лв. – за цена на потребена вода, както и 2 063,73 лв. – за цена
на топлинна енергия, или общо 4 326,16 лв. На следващо място във връзка с установяване на
вземанията за режийни разходи за 2022 г. и 2023 г. ищецът е ангажирал платежни бележки
(л. 268-361 от делото), доказващи извършването от него в периода от 13.02.2022 г. до
29.05.2023 г. на множество отделни плащания, послужили за погасяване на сумите, както
следва: 2 343,39 лв. – за цена на електрическа енергия, 1 339,37 лв. – за цена на потребена
вода, както и 2 215,32 лв. – за цена на потребена топлинна енергия, или общо 5 898,08 лв.
Тук следва да се отбележи, че при изчисляване на сбора на всяка една от платените суми по
отделните пера, а именно: за цена на потребена вода за 2020 г., за цена на потребена вода за
2021 г. и за цена на електрическа енергия, цена на потребена вода и цена на топлинна
енергия за 2022 г. и 2023 г. съдът не съобрази част от представените платежните бележки
съответно на л. 166 от делото за сумата от 133,14 лв., на л. 181 от делото за сумата от 129,47
лв., на л. 189 от делото и л. 193 лв. от делото за сумата от по 199,02 лв. всяка, на л. 203 от
делото за сумата от 134,72 лв., на л. 231 от делото за сумата от 145,90 лв., на л. 257 от делото
за сумата от 141,33 лв., на л. 265 от делото за сумата от 140,98 лв., на л. 311 от делото за
сумата от 138,96 лв., на л. 313 от делото за сумата от 314,57 лв., на л. 333 от делото за сумата
от 725,60 лв., на л. 345 от делото за сумата от 336,64 лв., на л. 339 от делото за сумата от
143,58 лв. и на л. 347 от делото за сумата от 138,98 лв., тъй като удостоверените в тях
плащания касаят суми, които се припокриват със сумите, които са част от останалите
представени по делото платежни бележки. В случая, макар в отделните платежни бележки
4
да е посочен само номер на отделната фактура, без период на консумация, за който
плащането се отнася, при проследяване на съдържанието на всяка една от представените
към тях фактури безспорно се установява, че извършените плащания касаят именно
твърдяния от ищеца период на претенцията му, а именно: м.01.2019 г. - м.05.2023 г. Също
така видно е, че като наредител в платежните бележки е отразено името на ищеца Х. С.,
което в достатъчна степен свидетелства относно лицето, от което изхожда всяко едно от
удостоверените в тях плащания. Нещо повече, с голяма степен на вероятност следва да се
счита, че платец е именно лицето, което разполага с тези писмени доказателства, доколкото
именно ищецът ги е представил като такива по делото. Ето защо, съдът приема за безспорно
установено, че удостоверените в процесните платежни бележки плащания към доставчици
на комунални услуги са извършени именно от него, още повече, че от страна на ответника
липсва оспорване в обратния смисъл. Също така видно е от съдържанието на отделните
фактури, че плащанията касаят клиентски и абонатни номера, отнасящи се за процесния
имот, находящ се на втория етаж на процесната сграда на адрес: ...., което съдът приема, че
представлява достатъчно доказателство относно относимостта на представените от ищеца
платежни бележки. Следователно, изчислявайки я по реда на чл. 162 ГПК с оглед данните,
отразени в обсъдените по-горе писмени доказателства – фактури и платежни бележки, но
при съблюдаване на факта, че част от плащанията са послужили за погасяване на суми по
повече от една фактура, поради което не съобрази част от посочените платежните
документи, които се припокриват, съдът приема, че общият размер на всички относими към
исковата претенция такива възлиза на 16 680,08 лв., от която: 3 612,47 лв. – за 2019 г., 2
843,37 лв. – за 2020 г., 4 326,16 лв. – за 2021 г. и 5 898,08 лв. – за 2022 г. и 2023 г. В същото
време от страна на ответника са изложени твърдения за извършени от него плащания на част
от процесните суми, като за установяване на това свое правопогасяващо възражение същият
е ангажирал най-напред свидетелски показания чрез разпит на свидетеля Юрий Георгиев, но
съдът намира, че въз основа на разказаното от него не може да се направи извод в тази
насока. В показанията си свидетелят посочва, че е виждал К. В. да оставя пари на сестра си
за сметките за тока в стълбището на сградата, тъй като двамата са били в обтегнати
отношения, а преди майка му да почине – преди около 3-4 години, се е разплащал с нея. В
случая, съобразявайки разказаното свидетеля, съдът приема, че само въз основа на тези
негови впечатления не може да се направи категоричен извод какви са били конкретните
уговорки между съсобствениците относно начина на разпределяне на разходите във връзка с
ползването на процесното жилище. Това е така, тъй като общото посочване, че се касае за
сметки за ток, не способства за установяване при условията на пълно и главно доказване, че
предоставяните на ръка суми са били предназначени за погасяване именно на вземанията за
цена на електрическа енергия, обективирани в представените от ищеца фактури. Прави
впечатление, че в тази част показанията на свидетеля възпроизвеждат разказаното му от
ответника, като в същото време изрично Георгиев заявява, че той лично не е бил наясно как
се разпределят разходите между съсобствениците, поради което не е изключена
възможността предоставянето на посочените от него парични средства да е свързано с
уреждането на други отношения между тях, а не конкретно със заплащането на режийните
разходи помежду им. Нещо повече, дори да се приеме, че разказаното от свидетеля
действително се е осъществило по описания от него начин, не може да се направи извод
дали показанията му касаят именно сумите, отнасящи се за процесния период, или други
такива. Точно обратното, в една част показанията му се отнасят за период от преди 10
години, поради което не е изключена възможността разказаното от него да касае предходни
уговорки между съсобствениците, а не такива, отнасящи се за периода от 01.01.2019 г. до
31.05.2023 г. Следва да се отбележи още, че в показанията си свидетелят споделя единствено
за плащането на паричните суми за погасяване на задължения за ток, но не и на
задълженията за цена на потребена вода и цена на топлинна енергия, които също са част от
размера на исковата претенция. Нещо повече, прави впечатление, че представените от
5
ответника 19 броя платежни бележки от 10.10.2023 г. (л. 372-378) също касаят единствено
платени към .... суми, без обаче от съдържанието им да може да се установи тяхната
относимост. От една страна това е така, тъй като общото посочване в тях на номер и дата на
издаване на съответната фактура препятства възможността да се извърши преценка дали
платените с тях суми касаят вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.01.2019
г. до 31.05.2023 г. От друга страна, дори да се приеме, че това е така, видно е, че плащанията
са насочени към погасяването на вземания, начислени по аб. № 32503, който се различава от
този, по който е плащал ищецът – аб. № 32502, поради което не може да се направи извод, че
се касае за идентични задължения, респ. че платените суми следва да се приспаднат именно
от погасените от Х. С. такива, чието възстановяване той претендира. Нещо повече, сам
ответникът К. В. твърди, че на негово име е открита отделна партида, в какъвто смисъл е и
постъпилото писмо от 07.11.2023 г. (л. 388 от делото), което е в подкрепа на извода, че
макар да се касае за задължения, свързани с ползването на процесното жилище, респ. на част
от принадлежностите към него, между тях липсва идентитет. Ето защо, съдът приема, че
исковата претенция с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на 1/2
от стойността на платени вместо ответника суми за режийни разходи към ... ... и ...., във
връзка с ползването на процесното жилище, отнасящи се за периода от 01.01.2019 г. до
31.05.2023 г., се явява доказана до размера от 8 340,04 лв. (1/2 от 16 680,08 лв.).
Релевираното от ответника К. В. възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
за неоснователно. Вземанията за направени разноски по чл. 30, ал. 3 ЗС от единия към
другия съсобственик се погасяват с изтичане на 5-годишния общ давностен срок, а не с
кратката 3-годишна давност, тъй като не представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В случая, с оглед началната дата на периода на претенцията – 01.01.2019
г., както и момента на извършване на най-ранното от всички плащания - 11.02.2019 г., съдът
намира, че към момента на заявяване на претенцията в открито съдебно заседание на
01.06.2023 г. 5-годишният давностен срок не е изтекъл, поради което никое от процесното
вземане не е погасено по давност.
Изложеното обосновава извод, че исковата претенция с правно основание чл. 346, ал. 1
ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сбора от платени от ищеца в полза на „... ... и .... и
съответстващи на дела на ответника (1/2) суми за режийни разходи за ток, вода и отопление
във връзка с ползването на делбения имот за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2023 г., се
явява доказана до горепосочения размер от 8 340,04 лв., до който следва да се уважи, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 8 391,05 лв., или за размера от 51,01 лв.
По отговорността за разноските:
Разноските, направени в рамките на делбения процес, се изчисляват във втората фаза
на делбата, освен при отхвърляне на иска за делба /в този смисъл т. 9 на Постановление №
7/1973 г. на Пленума на ВС, както и трайната съдебна практика на ВКС /Определение № 81
от 23.02.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, Определение № 572 от 17.07.2014 г. по ч.
гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК и др./, като приложение в случая намира специалната
разпоредба на чл. 355 ГПК, съгласно която всички разноски по делото, направени по повод
допускането и извършването на съдебната делба /включително по повод привременните
мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК/, се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им,
а направените разноски по повод присъединените искове в делбеното производство /напр.
исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза на делбата
като иск по чл. 42 ЗН, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, иск по чл. 12, ал. 1 ЗН, инцидентен
установителен иск за собственост и др., или облигационни претенции, разглеждани във
втората фаза на делбата, заявени по реда на чл. 346 ГПК като искания за сметки между
съсобствениците/ се заплащат съгласно правилата на чл. 78 ГПК - според крайния изход по
съответния присъединен иск. В тази насока е и практиката, възприета с Определение № 4 от
06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и Определение № 152 от 08.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6
6646/2014 г., II г. о., ГК, с която се приема, че разпоредбата на чл. 355 ГПК има предвид
разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата
съсобственост - за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и др. Когато не се
оспорват правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител
понася сам направените от него разноски за производството. Съгласно разпоредбата на чл.
355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по
ГПК, съделителите дължат държавна такса за делбеното производство в размер на 4 % от
стойността на дяловете си, съразмерно на квотите им в съсобствеността. Доколкото общата
пазарна стойност на имота, предмет на делбата, възлиза на 457 240 лв., всеки един от
съделителите следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си от делбеното
имущество, а именно: 9 144,80 лв. В случая, във втората фаза на производството не са
релевирани оспорвания във връзка с способа за извършване на делбата, поради което
сторените от съделителите разноски в тази насока следва да останат за тяхна сметка. На
основание чл. 355, изр. 1 ГПК обаче, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати и дължимата държавна такса по заявената и приета за разглеждане претенция по
реда на чл. 346 ГПК, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част, имаща характер на
самостоятелен иск, а именно: Х. Н. С. – сумата от 2,04 лв. и К. Д. В. – сумата от 333,60 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Д. К. следва да се
присъди сумата от 1 132,19 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на ищеца Х. Н. С. във връзка с
претенцията по сметки, съразмерно с уважената част от нея.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния недвижим
имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. София, Столична
община, р-н „Слатина“, .... (стара улица „....), състоящ се от: две стаи, хол, кухня, клозет-
баня, антре и отделно обособено стълбище към северозападния ъгъл на сградата, застроен
на 111,80 кв. м., при съседи: от четири страни двор, заедно с двете мазета под западната стая
и хола на първия етаж, с обща площ от 50 кв. м., при съседи на мазетата: от три страни двор
и две мазета, собственост на ... заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж, както и принадлежащата към него 1/2
идеална част от мястото, в което е построена сградата, цялото с обща площ от 996,30 кв. м.,
от кв. 146 по регулационния план на местност „...., който недвижим имот съгласно схема №
15-114821/05.02.2020 г. на СГКК – гр. София представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.704.72.1.2, находящ се в гр. София, р-н „Слатина“, ..., разположен на
втори етаж в сграда с идентификатор 68134.704.72.1, брой надземни етажи: 2, брой
подземни етажи: 0, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена върху
поземлен имот с идентификатор 68134.704.72, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 111,80 кв. м., с
прилежащи части: две мазета под западната стая и хола на 1 етаж с площ от 50 кв., ведно с
1/2 идеална част от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: няма, под обекта:
имот с идентификатор 68134.704.72.1.1 и над обекта: няма, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като от получената сума от проданта съсобствениците получат
паричната равностойност на дяловете си от имотите, както следва: 1/2 идеална част – за Х.
Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. ... и 1/2 идеална част – за К. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: .....
ОСЪЖДА К. Д. В., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на Х. Н. С., ЕГН
7
**********, с адрес гр. ..., на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от 8 340,04
лв., представляваща 1/2 от стойността на платени вместо него суми за режийни разходи за
ток, вода и отопление във връзка с ползването на делбения имот, отнасящи се за периода от
01.01.2019 г. до 31.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
8 340,04 лв. до пълния предявен размер от 8 391,05 лв., или за размера от 51,01 лв.
ОСЪЖДА Х. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. ..., на основание чл. 355 ГПК, да
заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 9 144,80 лв., представляваща
дължима държавна такса по иска за делба, както и сумата от 2,04 лв., представляваща
дължима държавна такса по претенцията по сметки.
ОСЪЖДА К. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 355 ГПК, да
заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 9 144,80 лв., представляваща
дължима държавна такса по иска за делба, както и сумата от 333,60 лв., представляваща
дължима държавна такса по претенцията по сметки.
ОСЪЖДА К. Д. В., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати в полза на адв. Д. С. К. от
САК с ЛНЧ № .... с адрес на кантората: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв., сумата от 1 132,19 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на ищеца Х. Н. С. във връзка с
претенцията по сметки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8