Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................
гр. Кюстендил, 17.06.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, ІІІ-ти
състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
Председател : Мая Миленкова
При участието на
секретаря Даниела Кирилова
като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 456 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.
59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
В.И.Б.,
с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление № 20-1139-001136/22.10.2020
г., издадено от началника на сектор ПП
при ОД на МВР гр.Кюстендил. Жалбоподателката,чрез процесуалния си представител, обжалва НП,
като твърди, че същото е издадено при неизяснена фактическа обстановка, при
нарушение на закона и наложеното
наказание е явно несправедливо.
Административнонаказващият
орган не взима участие в производството и не изразява становище по жалбата.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Отговорността на жалбоподателката
е ангажирана за това , че на 13.10.2020 г. в с. Пиперков чифлик, по ВП II-62 , при кръстовището с ул.“Г Димитров“, с посока на
движение –към гр. Кюстендил, при управление на лек автомобил м.“Пежо“, модел
„207“, с ДК№ **** не е спрял на ясно
подаден сигнал със стоп палка от мл. автокнотрольор К.К., като не се е подчинил, а е ускорил скоростта
на движение. Служителите на сектор Пътна
полиция – свидетелите К. и З. са предприели действия по проследяване на автомобила , като са уведомили
и дежурния в РУ Кюстендил за да бъде
подаден автомобила и на останалите патрули. Същата вечер не е установен автомобила и водача. След направена справка в
информационните масиви на МВР било установено, че автомобилът е
собственост на В.И.Б.. Последната е
установена в хотел „Рай“ където работи.
На място собственичката на превозното
средство попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочила, че на
инкриминираната дата и час именно тя е
управлявала собственото си превозно средство. На същата дата е съставен АУАН с
бл.№106583, с който е започнато административнонаказтелното производство срещу Б.. В съставения АУАН са описани три отделни
административни нарушения – такова по чл. 103 от ЗДвП / не спира плавно на
посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от
контролен орган/; нарушение по чл. 147,
ал.1 от ЗДвП /не е представила ППС на технически преглед/ и
такова по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП /не носи контролен талон от СУМПС/.
АУАН е предявен и връчен на нарушителката срещу подпис.
Въз основа на този АУАН, Началникът на сектор ПП при ОДМВР
Кюстендил издал на 22.10.2020г.атакуваното НП, с което на жалбоподателката са наложени
административни наказания както следва: на осн. чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; на осн. чл. 181, т.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 50 лева и на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
- глоба в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява от приетата от съда административно-наказателна преписка и от
показанията на свидетелите К. и З..
I. По допустимостта на жалбата: Същата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния срок
по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата
е породила присъщия й суспензивен (спиращ изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
II. По приложението на процесуалния закон: При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество
- чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя -
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи - чл. 189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на
предвидения за това процесуален ред. Отказът на нарушителя да получи АУАН е оформен по надлежния ред, с подписа на свидетел.НП
е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
III. По законъсобразността на
атакуваното НП по същество:Като съобрази горните
обстоятелства, съдът прецени, че въззивникът е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушенията по чл. 175, ал.1, т.4 и по чл.181, т.1
от ЗДвП , за които е бил и санкциониран с НП
в частта по т.т. 1 и 2 - предмет настоящия контрол, и това е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Наказващият
орган е дал правилна квалификация на всяко едно тези две нарушения и е наложил
на въззивника наказания съобразно размера, предвиден в закона, а именно глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушението по чл. 175, ал.1,
т.4 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50лв.
за нарушението по чл. 181, т.1 от ЗДвП.
С оглед попълнената
собственоръчно от Б. декларация по чл 188 от ЗДвП, че именно тя е управлявала
собствения си автомобил в момента на извършване на нарушението, съдът намери
този факт за доказан по несъмнен начин.
Не са налице и доказателства оборващи изложеното в тази декларация.
Безспорно е доказа и фактът, че управляваното от жалбоподателката МПС не е
преминало технически преглед към
датата на извършване на нарушението.
По
изложените съображения съдът ще потвърди атакуваното НП, в частите, по т.т. 1 и 2.
В частта по т.3, обаче съдът намира атакуваното
НП за незаконосъобразно по следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, „ водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за уравление на МПс от съответната категория и контролния талон към него“ . За това твърдяно нарушение съдът намира , че не се събраха никакви доказателства както относно извършването му, така и относно авторство на нарушението . Не става ясно въз основа на какво актосъставителят е приел, че на посочената дата и час – 13.10.2020г. в 23:20 ч. жалбоподателката не е носела дължимия документ. В момента на извършване на нарушението не е извършвана проверка на документите на водача, защото както става ясно от приетото за установено по-горе, същата не е спряла на подадения от служителя на сектор Пътна полиция сигнал за спиране. Житейски нелогично е ангажирането на отговорността на лице, за това че не е спряло за извършване на проверка , а е установено по-късно и за това, че при управлението на автомобила водачът не е носел СУМПС. Недоказано се явява изцяло твърдяното нарушение, поради което и в тази част НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно .
Воден от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП№ 20-1139-001136/22.10.2020 г. издадено
от началника на сектор ПП при ОД на МВР
гр.Кюстендил , в частта по т.т.
1 и 2, с които на В.И.Б., с ЕГН – ********** *** са наложени административни наказания както
следва : на осн. чл. 175,
ал.1, т.4 от ЗДвП – „глоба“ в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца м на осн. чл.
181, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50
лева.
ОТМЕНЯ НП
20-1139-001136/22.10.2020 г. издадено от
началника на сектор ПП при ОД на МВР гр.Кюстендил , в частта по т.3, с която на В.И.Б., с ЕГН – ********** *** е наложено административно
наказание на осн. чл. 183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП– „глоба“ в размер на 10 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред КАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: