№ 11300
гр. С..., 22.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Частно гражданско дело
№ 20231110171441 по описа за 2023 година
Депозирано е заявление от 22.12.2023 г. от П... ЕООД, ЕИК *********,
с адрес ГР.С..., БУЛ.Б..., № 49, БЛ. 53 Е, ВХ. В, ЕТ. 7, срещу Д. С. Ж...... с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С..., ЖК.Н... 1, бл...., вх.А, ет.5, ап.12, общ. С...
обл. С... (столица), за присъждане на парични вземания по Договор за кредит
Номер: 40010393260/28.06.2022 г.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната
практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да
бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен
ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната
практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да
се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение
на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното
производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна
защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат
и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната 1
1
разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за
потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за
различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни
задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага
предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи,
формирана както в исковото така и в заповедното производство. При
съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът
приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя
с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед
за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази
Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат
да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно. Съдът намира,
че по конкретното дело такава е клаузата, предвиждаща заплащането на
сумата от 1511,12 лева (хиляда петстотин и единадесет лева и 12 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, 2644,44лева (две хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и 44
стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
Флекси.
Така уговорените възнаграждения не отговаря на изискванията на
специалния закон. На първо място съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителският кредит /ЗПК/, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от
представените Общи условия на „П...“ ЕООД към договор за потребителски
кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат
следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга
„Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
2
потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга
„Фаст“. След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по
избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от
кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и
неговите приложения. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил
услуга „Флекси“ получава право да променя погасителния си план при
изпълнение на специфични изисквания, описани по-долу в чл. 15.2.1, чл.
15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две
насоки: услуги свързани със сключването на договора за кредит и
отпускането на потребителския кредит и услуги, свързани с неговото
изпълнение. С оглед обстоятелството, че /както е разгледано по-долу/ Общите
условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2 и 15.2.2.3
необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на
всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се
възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага
заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на 1 вноски и
тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното
правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо
възнагражденията попадат в хипотезиса на императивната забрана на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото
кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него
допълнителна услуга.
Другата уговорена услуга „Фаст“ е свързана с отношенията между
страните по сключването на договора и отпускането на кредита, поради което
също попада в обхвата на посочената забрана, тъй като не представлява
допълнителна услуга свързана с договора, а касае действията по отпускане на
сумата по кредита. Същевременно в договора за потребителски кредит и
общите условия към него не се съдържа клауза, изясняваща характера на
дължимата насрещна престация при заплащане на услугата - неясен остава
въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв
е редовният срок за разглеждане на документите и какъв – приоритетният,
респективно какво преимущество получава кредитополучателят срещу
заплащане на таксата.
Самото предоставяне на услугата „Флекси“ в двете нейни
3
разновидности – отлагане на вноски и намаляване на техния размер, не следва
пряко от заявлението на клиента, а изисква сключване на допълнително
писмено споразумение между страните /анекс към договора за кредит/ – чл.
15.2.1.2 и чл. 15.2.2.3 от ОУ. От изложеното се налага извод, че потребителят
дължи предварително възнаграждение за услуги, които кредиторът може по
своя преценка да не предостави, ако не са спазени правилата, установени
едностранно от кредитора в неговите общи условия. Дори когато тези условия
са изпълнени от страна на потребителя, предоставянето на съответната
предварително заплатена услуга не следва от волята на потребителя да се
ползва от нея, а изисква сключване на допълнително споразумение между
страните за изменение на договора, т.е. е необходимо допълнително писмено
волеизявление на кредитора в тази насока. Принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати
възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава, поставено в зависимост от изпълнение на
всички определени едностранно от кредитора условия и при необходимост от
получаване на допълнително съгласие от кредитора чрез сключване на анекс
към договора. В тази насока са и нормите на чл. ..., ал. 2, т. 3 и т. 15 ЗЗП,
определящи като неравноправни клаузи, които поставят изпълнението на
задълженията на търговеца в зависимост от условие, което зависи единствено
от неговата воля, както и клаузите, които налагат на потребителят да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът на изпълни своите.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. С
оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 131,08 лева за
държавна такса и над 30,60 лева за юрисконсултско възнаграждение (при
определен от съда общ размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от 22.12.2023 г. от П... ЕООД, ЕИК *********,
с адрес ГР.С..., БУЛ.Б..., № 49, БЛ. 53 Е, ВХ. В, ЕТ. 7, срещу Д. С. Ж...... с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С..., ЖК.Н... 1, бл...., вх.А, ет.5, ап.12, общ. С...
4
обл. С... (столица), за присъждане на парични вземания по Договор за кредит
Номер: 40010393260/28.06.2022 г, в частта му за заплащането на сумата от
1511,12 лева (хиляда петстотин и единадесет лева и 12 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, 2644,44лева (две хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и 44
стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
Флекси, както и за държавна такса над сумата от 131,08 лева и над сумата от
30,60 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
заявителя пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението. След
влизане на разпореждането в сила, делото да се докладва за указания към
кредитора за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5