№ 127
гр. Свищов, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100270 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът О.С., чрез адв. Мариета Рухчева твърди, че в РС Свищов било
образувано ч.гр.д. № 934/2020г. по описа на съда по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника
Г. ЮР. ИВ., ЕГН ********** от гр.Свищов за неизплатена парична сума за
наем на общински имот, който длъжникът ползва. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди,
че на 11.12.2006г. между ищеца и ответника въз основа на Заповед за
настаняване №18/21.06.1994г. на Кмета на О.С. бил сключен договор за наем
№94-Д-958/14.1.2006г., по силата на който Общината е предоставила на
ответника за временно и възмездно ползване общинско жилище, находящо се
на ул.“ * в гр.Свищов. Уговорената месечна цена била 5,32лева, а
впоследствие изменена съгласно клаузите на договора. Същата, следвало да
се заплаща до 25-то число на текущия месец. Договорът бил сключен като
безсрочен. Твърди, че със Заповед № 712-РД-01-03/27.05.2020 г. е прекратено
наемното правоотношение между страни, т.к. лицето е с просрочени
1
задължения.
Заповедта била връчена на Г.Б. И.а, съпруга на ответника. Заповедта не
е обжалвана. Имотът не се ползва от наемателя, считано от 09.06.2020 г.
Заявява, че между страните е било налице наемно правоотношение, като към
момента договорът е бил прекратен. За претендирания период от време
ответникът дължал наем, съобразно договорената месечна цена, в размер на
272,65 лв. (при месечен наем 8,57 лв. за месеците Юли 2012 г. - Януари 2014
г.; 10,04 лв. - за периода Февруари 2014 г. - Януари 2015 г.; 10,63 лв. - за
Февруари 2015г.- Юли 2015 г.; 11,22 лв. - за периода Август 2015 г. и
09.06.2018 г.)
Заявява, че в чл. 3, ал. 2 от договора е посочено, че месечният наем се
променя автоматично при промяна на минималната работна заплата.
Това правило е разписано в Наредба за условията и реда за управление
и разпореждане е общинския жилищен фонд (НУРУРОЖФ), приета с
Решение № 354/16.02.2005 г., Прот. № 30, в чл. 33. Тогавашната редакция на
разпоредбата е гласяла следното: „новата месечна наемна цена за 1 кв.м
полезна площ влиза от началото на следващия месец, след обявяване на
новата минимална месечна работна заплата и замества автоматично старата. “
С новата Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с
общински жилищен фонд, приета с решение № 79/30.01.2020 г., Протокол №
5 на Общински съвет - Свищов, са предвидени същите правила за определяна
на месечния наем (раздел VI).
Заявява, че претенцията за законна лихва е от датата на забава на всяко
плащане до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а
именно 371,02 лв. за търсения период, изчислена до 24.09.2020 г., както и от
същата дата до окончателното изплащане на всички присъдени суми, в
съответствие с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 272,65лв.–
главница за периода от м.юли 2012г. до м.юни 2018г. и 371,02лв. – лихва за
процесния период до 24.09.2020г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
2
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от особения
представител на ответника Г. ЮР. ИВ..
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба. Претендира
разноски.
В проведеното съдебно заседание, ответника не се явява, представлява
се от адв. К.К. – назначен за негов особен представител. Същият намира иска
за главница за основателен , поради което моли съда да го уважи. По
отношение на претендираната лихва заявява, че иска е недоказан.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и от правна
страна:
На 25.09.2020г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника Г. ЮР.
ИВ. с ЕГН: **********, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 934/2020г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 260066/20.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 272,65лв.(
двеста седемдесет и два лева и 65ст.) - главница, 371,02лв. (триста седемдесет
и един лева и 02ст.)- лихва от 25.07.2018г. до 24.09.2020 г., както и лихва от
завеждане на делото – 25.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 25лв. (двадесет и пет лева ) разноски по делото за държавна такса.
Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което е
уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения
срок предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Видно от Заповед № 18 от 21.06.1994г. на Кмета на О.С., ответника и
членовете на семейството му от още 5-ма души били настанени в жилище в
гр. Свищов, ул.“Вежен барака“№ 16, собственост на общината.
Приложен по делото е договор за наем № 94-Д-958/14.12.2006г.,
сключен между О.С., като наемодател и ответника Г. ЮР. ИВ., като наемател
с предмет недвижим общински имот, находящ се в гр. Свищов, ул.“**. В чл.
3, ал. 1 от договора, е посочено, че месечния наем е в размер на 5,32 лева. В
3
чл. 3, ал. 2 от договора страните постигнали съгласие, че месечния наем се
променя автоматично при промяна на минималната месечна работна заплата
за страната, а в ал. 3 било уговорено, че наемателят е длъжен до 25-то число
на текущия месец, а ако това е неработен ден, най-късно до следващия го
работен ден да заплати дължимата за месеца наемна цена на наемодателя.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от договора, същия „се сключва за срок безсрочен,
считано от ….. и влиза в сила от датата на приемане на общинското жилище
от наемателя с подписване на приемно-предавателния протокол“. Според чл.
6 ал. 2 от договора, ако през последния месец преди изтичане на срока по
договора, нито една от страните по него писмено не възрази, срокът на
договора се счита за автоматично удължен с още една година. Съгласно чл. 8
от договора, при несвоевременно плащане от страна на наемателя,
наемодателя има право на неустойка за забава в посочен размер в договора. В
чл. 7 от договора било уговорено задължението на наемодателя да предостави
на наемателя описания в чл. 1, ал. 1 от договора общински жилищен имот,
като за предаването се състави приемно – предавателен протокол, който се
подписва от двете страни.
Представен по делото е протокол-опис от 09.06.2020г., подписан от В.А.
в качеството му на служител на О.С. и ответника Г.И., с който е направен
оглед на състоянието на отдаденото с договора жилище, находящо се на
Вежен Барака №16.
Представена по делото е Заповед № 712-РД-01-03/27.05.2020 г. на
Кмета на О.С. за прекратяване на наемното правоотношение, която е връчена
на съпругата на ответника – Г И.а.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.232, ал.2
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са предявени от О.С. по реда и в срока по чл. 415, ал. 4
от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№260066/20.10.2020г. по ч.гр.д. № 934/2020 г. на РС-Свищов. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
4
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете
са допустими.
В тежест на ищеца е да докаже, че са налице облигационни
правоотношения между него и ответника по силата на валидно сключен
договор за наем, фактът на реалното предоставяне на жилището за посочения
период, както изискуемостта и размера на дължимата наемна цена за този
период. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или
насрещните си възражения за недължимост.
По делото страните не спорят, че ответника е наемател на общинско
жилище в гр. Свищов, ул.“** от 1994г. Доказателство в тази насока е
съставения протокол-опис от 09.06.2020г., подписан от ответника, и от който
се извежда извод, че предоставения му със заповед № 18 от 21.06.1994г. на
Кмета на О.С. жилищен имот се ползва от него и членовете на семейството
му. Уговорената месечна цена съгласно представения договор за наем с рег.
№ 94-Д958/14.12.2006 г., който не се оспорва от особения представител на
ответника е 5,32 лв., а впоследствие месечният наем се променял при промяна
на минималната работна заплата – чл.3, ал.2 от Договора за наем и чл. 33 от
Наредба за условията и реда за управление и разпореждане е общинския
жилищен фонд (НУРУРОЖФ), приета с Решение № 354/16.02.2005 г. на
Общинския съвет Свищов, променена с решение № 79/30.01.2020 г., на
Общински съвет Свищов, в която са предвидени същите правила за
определяна на месечния наем. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3
наемателят е длъжен до 25-то число на текущия месец, а ако това е неработен
ден, най-късно до следващия го работен ден да заплати дължимата за месеца
наемна цена на наемодателя. Не е спорно между страните и че наемателят не е
заплащал месечните наеми за периода от м.юли 2012г. до м. юни
2018г.,включително. Не се оспорва и твърдението, че месечния наем за
месеците Юли 2012 г. - Януари 2014 г. е 8,57 лв.; за периода Февруари 2014 г.
- Януари 2015 г. - 10,04 лв.; за Февруари 2015г.- Юли 2015 г. - 10,63 лв.-; за
периода Август 2015 г. и 09.06.2018 г. -11,22 лв. Не се навеждат твърдения,
нито се представят доказателства, че тези суми са платени от ответника.
Напротив, в представената Заповед № 712-РД-01-03/27.05.2020 г. на Кмета на
О.С. за прекратяване на наемното правоотношение, като мотив за
прекратяване на договорните отношения е посочен неплащането от наемателя
и неговото семейство на наемната цена. Тази заповед е връчена на съпругата
5
на ответника – Г И.а и не са представени доказателства, нито наведени
твърдения да е оспорена.
Предвид на горното ответника дължи претендирана в заповедното
производство сума в размер на 272,65 лева, представляваща непогасена
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 25.09.2020 г. до изплащане на вземането.
По отношение на претендираната мораторна лихва в размер на 371,02
лева, съдът намира, че искът се явява частично доказан. Същата се
претендира за процесния до 24.09.2020г. Изчислена с калкулатор за лихви за
посочената и уважена от съда главница мораторната лихва е в размер на
226,40 лева и следва да се уважи за тази сума, като за горицата от 226,40 лева
до претендираната от 371,02 лева, искът следва да се отхвърли като
недоказан. делото.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед частичното уважаване на
иска. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски в хода на заповедното производство в размер 19,38
лева за държавна такса съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника съобразно
уважената част от иска следва да се възложат и направените от ищеца
разноски в настоящото производство, в размер на 174,45лева, представляващи
разходи на ищеца за държавна такса и депозит за особен представител.
Доколкото по делото е заплатена допълнително държавна такса в размер на
25 лева, то същата не следва да се възлага в тежест на ответника, а може с
нарочна молба до съда да се иска от ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ЮР. ИВ. с ЕГН:
********** с настоящ адрес гр.Свищов, ул. „-, че дължи на О.С., БУЛСТАТ
***, гр. Свищов, ул. „--, представлявана от ГБГ - кмет, следните суми:
272,65лв.( двеста седемдесет и два лева и 65ст.) - главница; 226,40 лв. (двеста
6
двадесет и шест лева и 40ст.) – мораторна лихва за процесния период до
24.09.2020г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда - 25.09.2020 г. до изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№260066/20.10.2020г. по ч.гр.д. № 934/2020г. по описа на Районен съд град
Свищов, като отхвърля иска за мораторна лихва за разликата от 226,40лв. до
претендирания размер от 371,02 лв., като недоказан.
ОСЪЖДА Г. ЮР. ИВ. с ЕГН: ********** с настоящ адрес гр.Свищов,
ул. „- ДА ЗАПЛАТИ на О.С., БУЛСТАТ ***, гр. Свищов, ул. „--,
представлявана от ГБГ - кмет, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от
193,83 (сто деветдесет и три лева и 83ст.) - направени разноски в исковото и
заповедното производство за държавна такса и особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7