МОТИВИ
към
ПРИСЪДА №
197 постановена на 26.10.2011 г.
по НОХД
№ 185/ 2011г. по
описа на Районен Съд – Гълъбово
Обвинението е срещу подсъдимия Д.С.Т. с ЕГН **********, за това, че на
21.12.2010г. в гр.Гълъбово, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – преносим компютър CMII ID 2006DJ12341, на стойност
270 лева, един брой охладителна подложка на стойност 10 лева и един брой чанта
за преносим компютър на стойност
20 лева, всичко на обща стойност 300лв. /триста лева/ от владението на
собственика Ж.Г.Ж., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, за което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194, ал.1
във вр. чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
След направено
искане от подсъдимия и защитникът му за разглеждане на делото по реда на глава
двадесет и седма и по – специално по чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение
допусна производството по делото да се разгледа по реда на тази глава.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и приети за съвместно
разглеждане в съдебното производство.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, срещу подсъдимия -
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието, като излага доводи за доказаност, както от обективна, така
и от субективна страна на престъплението. Счита, че с оглед признанието на
фактите от страна на подсъдимия и спецификата на производството по реда на
чл.371, т.2 от НПК, спрямо него следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК.
Подсъдимият Д.С.Т.
с ЕГН ********** призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника
му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която
да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия Д.Т. – адв.Сн.П. ***, моли съда да наложи наказание в минимален
размер – при условията на чл.58а НК.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанията на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Св.Ж.Г.Ж.,***.
През месец Март 2010г., св.Ж. закупил преносим компютър MSI-MS-6837D
с идентификационен номер CMІІ
ID 2006DJ12341. подс.Т.
и св.Ж. се познават. Подс.Т. знаел къде живее св.Ж., както и, че притежава
преносим компютър.
На
21.12.2010г., сутринта, св.Ж. отишъл на работа. Преносимият компютър бил в дома
на св.Ж., на втория етаж. Подс.Т. решил
да вземе компютъра и да продаде. В изпълнение на взетото решение, същият ден –
21.12.2010г., подс.Т. влязъл в дома на св.Ж. и без да бъде забелязан от
обитателите на къщата, взел преносимия компютър, заедно с охладителната
подложка и зарядното устройство и ги изнесъл от къщата.
Същият
ден подс.Т. *** в заложна къща на ул.”Св.Княз Борис” №108 и продал мобилния
компютър на св.Н.А.Н. за сумата от 90 /деветдесет/ лева. Пред св.Н. Неделчев,
подс.Т. заявил, че компютърът е негов и попълнил собственоръчно необходимата
декларация.
С
протокол за доброволно предаване от 08.03.2011г., св.Неделчев предал на
служител от РУП – Гълъбово преносимия компютър, като посочил, че той му е
продаден от подс.Д.Т..
Видно
от назначената при разследването съдебно-оценителна експертиза стойността на
отнетите от подс.Т. вещи, към 21.12.2010г. е, както следва: 1 брой преносим
компютър (лаптоп) MSI-MS-6837D с идентификационен номер CMІІ ID 2006DJ12341 – 270лв.; 1бр.
охладителна подложка – 10лв. и чанта за преносим компютър – 20лв., всичко на
обща стойност 300лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия
Д.С.Т. по реда на чл.371, т.2 от НПК и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: Писмо с рег.
№10893/22.12.2010г. на РУП-Гълъбово, Протокол за оглед на местопроизшествието
от 21.12.2010г., Албум, Докладна записка от Б.И.Б. – РУП-Гълъбово, Докладна
записка от С.И.Г. – РУП-Гълъбово, Жалба от Ж.Г.Ж., Обяснение от Ж.Г.Ж., Искане
– Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 27.03.2010г.,
Заключително постановление за спиране на наказателно производство, Докладна
записка от И. К.С. – РУП-Гълъбово, Обяснение от Д.С.Т., Обяснение от М.С.Ж.,
Обяснение от Н.А.Н., Протокол за доброволно предаване от 08.03.2011г., заверено
копие на Договор №23/21.12.2010г., Протокол от 09.03.2011г., Протокол за
веществени доказателства от 21.07.2010г., Заключение на съдебно оценителна
експертиза, Постановление за назначаване на защитник от 28.07.2011г.,
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение,
Протокол от 28.07.2011г., Протокол за призоваване на свидетел по телефона,
Протокол за предявяване на разследване, Постановление мнение за предаване на
обвиняемия на съд и Свидетелство за съдимост, а така също и от показанията на
свидетелите Ж.Г.Ж. М.С.Ж., Н.А.Н. и Ж.П.Б. – дадени на досъдебното
производство.
В съвкупността си показанията на всички свидетели са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимия, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия Д.С.Т. е автор на процесното деяние, което
мотивира съда да приеме, че обвинението срещу него е доказано по несъмнен
начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият Д.С.Т. с ЕГН ********** е извършил
престъплението чл.196, ал.1, т.1, във вр. чл.194 ал.1, във вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и б. „б” от НК.
Подсъдимият Д.С.Т.
е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части – прекратил е
фактическата власт на собственика върху вещите, предмет на престъплението –
отнел е чужди движими вещи – преносим компютър, охладителна подложка и чанта и
е установил своя трайна фактическа власт върху тях - имал е възможност да се
разпореждат с отнетите вещи като със свои – така, както намери за добре, което
всъщност е и направил, продавайки част от тях.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Подсъдимият
Д.С.Т. с ЕГН ********** е роден на ***г*** Загора, живущ ***, българин, с
българско гражданство, със средно образование, безработен, неженен, осъждан.
Подсъдимият Д.С.Т.
с ЕГН ********** е многократно осъждан за извършени престъпления против
собствеността, като от значение на правната квалификация на деянието, предмет
на настоящото дело са следните осъждания:
- НОХД № 88/2007г.,
за престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.3 вр. ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК
– 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим; По
чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.197, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 – 10 /десет/ месеца
„лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим, като му е определено общо
наказание 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода”. С определение на РС-Гълъбово
по ЧНД №181/2007г., е определено едно общо наказание по НОХД №88/2007г. 10
/десет/ месеца „лишаване от свобода”; По НОХД №123/2007г. – 1 /една/ година
„лишаване от свобода”. Срокът по чл.30 от НК не е изтекъл и в този смисъл
настоящото деяние се явява извършено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, букви „а” и „б” от НК.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години - за
престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
б. „б” от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия Д.Т., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната
истина, критичното отношение към извършеното деяние, ниската стойност на
отнетото имущество, тежкото му материално положение и имотно състояние, а като
отегчаващи - многобройните осъждания, извън необходимите за приложение на чл.29
от НК и то за престъпления по глава V от НК – против собствеността, което налага извода, че деянието
му няма инцидентен и случаен характер и го характеризира като лице с трайно
утвърдени престъпни навици, а така също и факта, че подсъдимият Д.Т. е извършил
деянието, предмет на настоящото дело по изключително дързък начин – прониквайки
в дома на пострадалия.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия Д.Т., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във
връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/години.
Имайки, предвид че
подсъдимият Д.Т., с оглед на
предходните му осъждания и търпени от него наказания се явява рецидивист по
смисъла на ЗИНЗС, съдът постанови така наложеното наказание да се изтърпи от
него при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип
съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Д.Т., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл.36, ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимия Д.С.Т. за виновен по повдигнатото му обвинение,
намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 80
лева следва да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимия и стремежът му за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Хр.Ангелов /