Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 257

03.12.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Валентина Радева-Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №913 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от М.Й.В. ***, против Решение №59/23.07.2021 г., постановено по АНД №167/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Касационният жалбоподател моли да бъде отменено решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление. В допълнително представена жалба уточнява, че счита за неправилен извода на съда, че релевантната за казуса заповед на министъра на здравеопазването е общ административен акт, който следва да бъде публикуван само на страницата на МЗ. Съдебната практика приемала, че издадената заповед от министъра на здравеопазването имала характер на нормативен административен акт, тъй като били налице всички изисквания на закона, за да бъде тя определена като НАА, независимо от нейното заглавие. Най-напред, съдилищата намирали, че тази заповед е подзаконов нормативен акт, защото се издавала на базата на законова разпоредба и във връзка с приложението на последната, а именно нормата на чл.63, ал.4 и ал.11 и чл.63в от Закона за здравето. Освен това, разпоредбите на тази заповед имали нормативен характер, защото създавали правило за поведение за адресатите на издадената заповед. Видно от съдържанието на заповедта, тя се отнасяла до неограничен и неопределен кръг субекти, защото с нея се въвеждали противоепидемични мерки по отношение на всички членове на обществото, а актът действал на територията на цялата страна, без ограничение по място и относно кръга на лицата, срещу които се прилагал. Накрая следвало да се посочи, че разпоредбите на заповедта имали многократно правно действие, защото били уредени отношения, които действали за ограничен период (по време на извънредното положение), но не еднократно, а с въпросната заповед се създавало задължение за всички субекти непрекъснато да спазват противоепидемичните изисквания и мерки. Логическият извод, който се налагал от горните съждения бил, че въпросната заповед имала не еднократно, а многократно действие, че разпоредбите ѝ имали нормативен характер, а не били издадени за прилагане на нормативни разпоредби, поради което в случая ставало въпрос за нормативен административен акт, а не за общ. Именно затова този нормативен акт не бил породил своето правно действие, защото не бил обнародван в Държавен вестник, така, както изисквали нормата на чл.78, ал.2 от АПК и нормата на чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, т.е. не бил завършен фактическият състав по приемането на този нормативен акт, за да се превърне той в задължителен за всички субекти на територията на страната. Иначе казано, този нормативен акт не можело да се прилага от правораздавателните органи и неговите разпоредби не можело да служат за въвеждане на права и задължения за гражданите, нито за санкциониране на поведението на последните при установено поведение, несъответстващо на предписаното от нормите на заповедта. Претендира се отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №59/23.07.2021 г., постановено по АНД №167/2021 г., Районен съд – Димитровград е изменил Наказателно постановление №254р-520/08.12.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР Хасково, с което на М.Й.В., за нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето, във връзка с т.7 от Заповед №РД-01-609/2020 г. на Министъра на здравеопазването, и на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като е намалил размера на наложеното наказание „глоба“ от 1000 лева на 500 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в наказателното постановление административно нарушение, като е мотивирал изводите си в тази насока. Изложил е и съображения, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Посочил е също, че размерът на наложеното административно наказание е максималния предвиден, но същият не се явява адекватен на извършеното нарушение. Приел е, че размерът на наложеното наказание следва да бъде намален, но не до законовия минимум, доколкото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства и е изменил наказателното постановление в тази част, като е намалил размера на наложеното наказание „глоба“ от 1000 лева на 500 лева.

Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.

Настоящата инстанция споделя становището на въззивния съд, че наказателното постановление е законосъобразно. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е достатъчно ясно и точно описано нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП досежно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

От събраните доказателства пред районния съд безспорно се установява, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място М.Й.В. е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, въпреки съществувалото към посочения момент задължение за лицата, които се намират в закрити обществени места.

Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от Закон за здравето е посочено, че при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Видно от Заповед №РД-01-609 от 21.10.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, със същата се въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г., като в т.7 на заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение №3.

След като е безспорно доказано по делото, че на посочената в АУАН и НП дата и място касаторът е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение, то на същия законосъобразно е наложено административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето.

Неоснователни са подробно изложените от касационния жалбоподател възражения за невъзможност да бъдат въвеждани състави на административно нарушение с посочената заповед. Безспорно е, че административно наказателната отговорност на М.Й.В. е ангажирана за извършено нарушение на противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, което деяние, и съответното за него наказание, са определени със закон – чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, в съответствие с предвиденото в чл.2, ал.1 от ЗАНН. Релевантно в случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени от министъра на здравеопазването, при обявена в страната извънредна епидемична обстановка, като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е изрично определен в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването. Специалната разпоредба на чл.63, ал.11 от Закона за здравето пък изрично определя заповедите по ал.4 като общи административни актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК и се публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, и подлежат на предварително изпълнение. Ето защо неоснователни са и възраженията, че посочената в наказателното постановление Заповед №РД-01-609/2020 г. на Министъра на здравеопазването не била действащ акт, тъй като не била обнародвана в Държавен вестник.

Неконстатираното от въззивния съд обстоятелство, че от датата, на която е извършено административното нарушение, съгласно раздел VI и VII от Заповед №РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, публикувана на официалната интернет страница на Министерство на здравеопазването, цитираната в Наказателното постановление Заповед №РД-01-609 от 21.10.2020 г. се отменя, е без значение за съставомерността на извършеното нарушение, тъй като и на тази дата задължението на всички лица, когато се намират в закрити обществени места, да имат поставена защитна маска за лице, продължава да съществува като въведена от министъра на здравеопазването противоепидемична мярка. Видно е, че визираната от административно наказващия орган т.7 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020 г. на  Министъра на здравеопазването е буквално възпроизведена като т.7 и в Заповед №РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, също издадена на основание чл.63, ал.4 от Закона за здравето, която влиза в сила от 27.11.2020 г. Тоест не е налице хипотезата на последваща по-благоприятна за нарушителя разпоредба, или отпадане на административнонаказателната му отговорност.

Напълно се споделя от настоящата инстанция и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.

Обосновано районният съд е приел, че в случая размерът на наложеното административно наказание се явява завишен и следва да се намали, но не до законовия минимум, доколкото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, като изложените в тази насока съображения изцяло се споделят от настоящия състав и не е необходимо преповтарянето им.

Районният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №59/23.07.2021 г., постановено по АНД №167 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021 година.

Решението е окончателно.  

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                

                                                                                                    2.