Определение по дело №419/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 01.07.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 01.07.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

 Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00419 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби от Л.З., Г.З., И.С., Ц.В., Е.Б., З.К., Н.С., Е.Е., В.А., В.К., М.С., Ж.З., В.Б., И.И., В.Г., Д.М., Л.В. и Г.Ф. против решение № 440/17.05.2018 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 627/11.04.2019 г., постановени по гр. дело № 3146/2017 г. по описа на РС – Перник, с които са отхвърлени исковете с пр. осн. чл. 108 ЗС на жалбоподателите-ищци срещу Г.В. за собственост по наследяване и давностно владение на имот - празно дворно място, находящ се в с. Б. Д., общ. П., представляващ парцел ***, отреден за имот с пл. № *** в кв. 13 съобразно рег. план на селото, утвърден със Заповед № III -363 от 25.06.1964 г. и изменен със Заповед № 2269 от 31.07.1991 г. с посочена площ по скица, от които 30 кв. м. с неуредени регулационни сметки при граници: улица, парцел ***, парцел ***, парцел *** и парцел *** по регулационния план на селото, и предаване на владението на същия имот от ответника, както е отхвърлено и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недв.имот придобит по регулация № ***, т.ІІ дело № 1126/14.05.1991 г. на нотариус В. Я. – в частта му по пункт 2 – относно празно дворно място цялото от 548 кв. м. при съседи: от две страни н-ци на С. З., от две страни собственика и улица, което място се придава от имот пл.№ ***-бивша собственост на н-ци на С. З..

В жалбите се поддържа недопустимост на решение № 627/11.04.2019 г. в частта, с която съдът е отхвърлил искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като е налице формирана и изразена воля на съда по това искане с първоначално постановеното решение № 440/17.05.2018 г. – недопустимо е пререшаването на пр. спор от съда в посочената част, след като е налице вече постановен съд. акт, обжалван надлежно пред възз. инстанция. В останалата обжалвана част се твърди неправилност на решенията, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания - незачитане на задължителна сила на влязло в сила решение, превратно обсъждане на част от събраните доказателства, необсъждане на други релевантни такива и незачитане на законовата уредба за наличието на приложена регулация и възможността за обсъждане на възражение за нищожност на административен акт, оспорен по съдебен ред. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решенията, и решаване на спора по същество от въззивния съд като исковете бъдат уважени. Претендират направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор, в който излага съображения за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивните жалби и отговорите страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивните жалби и отговорите страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.09.2019 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателите – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.