№ 15203
гр. С. 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110129257 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр.чл.
6, пар. 1 от ЕКПЧОС от ищеца М. О. Л. против Д., представлявана от В.А.С., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2900 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат от нарушение на правото на ищеца на
разглеждане и решаване на адм.дело № 1084/2018г. по описа на В.А.С. в разумен срок,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (02.06.2022г.) до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че разглеждането на адм.дело № 1084/2018г, по което той е
жалбоподател, е продължило извън рамките на разумния срок за разглеждане и решаване,
както и че към датата на подаване на настоящата искова молба няма постановен краен
съдебен акт от В.А.С.. Твърди, че делото е образувано пред В.А.С. по негова жалба на
23.01.2018г. срещу решение № 6748/16.11.2017г., постановено по адм.д.№ 3777/2017г. на
А.С.С.Г., с което е била отхвърлена жалбата на ищеца Л. срещу Решение № 98/06.03.2017г.
на КЗД, в частта му, с която било прието, че ищецът Л., в качеството си на председател на
С.Р.С., е осъществил дискриминация по смисъла на чл.4,ал.2, вр. чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, вр.
§1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр, за което на основание чл.80, ал.1 от ЗЗДискр му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева, както и му били възложени в
тежест 100 лева разноски по делото.
Ищецът твърди, че първото по адм.дело № 1084/2018г. по описа на В.А.С. заседание е
насрочено на 13.03.2019г. На така проведеното открито съдебно заседание, решаващият
състав на В.А.С. е дал ход по съществото на делото и обявил, че ще се произнесе със
съдебен акт след съвещание в законен срок. На 25.07.2019г. – 4 месеца след обявяване на
делото за решаване, решаващият състав на В.А.С. е постановил определение, с което е
отменил определението си от 13.03.2019г. за даване ход по същество на спора, като приел,
че следва да отправи преюдициално запитване до Съда на Е.С..
Ищецът твърди, че на 07.08.2019г. на интернет страницата на В.А.С. е публикувано
прессъобщение във връзка с преюдициалното запитване до С.Е.С. по адм.дело№ 1084/2018г.
1
по описа на В.А.С., като в него са изписани пълните лично и фамилно име на ищеца,
посочена е заеманата от него длъжност – председател на С.Р.С. и е посочена информация за
предмета на делото, както и за наложената на ищеца санкция по него. На 31.10.2019г. В.А.С.
е постановил определение № 14634/31.10.2019г., с което е отправил преюдициалното си
запитване до С.Е.С., съгласно чл. 267, пар.1, б.“б“ от Договора за функциониране на ЕС и на
основание чл.631, ал.1 от ГПК спрял висящото пред себе си производство до произнасяне
на С.Е.С.. На 21.10.2021г. по дело С-824/19г. С.Е.С. е постановил решение по преюдициално
отправените му от В.А.С. въпроси и с определение от 02.11.2021г. В.А.С. е възобновил
висящността на адм.дело № 1084/2018г. Открито съдебно заседание по възобновеното дело
е било насрочено за 02.02.2022г. , на което решаващият състав на В.А.С. приема адм.дело №
1084/2018г. за изяснено от фактическа и правна страна и го обявява за решаване. Ищецът
твърди, че от този момент до подаване на настоящата искова молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство, решаващият състав на В.А.С. не е постановил краен
съдебен акт по адм.дело № 1084/2018г.
Необосновано дългият според ищеца срок на продължилото производство
предизвикали у него дискомфорт и неприятни преживявания за продължителен времеви
период. Административното обвинение и получената за него санкция, според ищеца, дали на
личността му негативна оценка, като лице, което е извършило закононарушение и то в
качеството му на председател на институция, чиито правомощия са да правораздава. Тази
негативна оценка, според ищеца, е получила широк обществен отзвук – твърди, че за
периода от 07.08.2019г. до 22.10.2021г. обстоятелствата, свързани с предмета на адм.дело №
1084/2018г на В.А.С. са станали известни на широк кръг от хора, доколкото са били
разпространени в множество медии и електронни издания с местно и национално значение.
Статиите са с идентично съдържание, а в основата им седи информацията от
прессъобщението на В.А.С. от 07.08.2019г. Така публикуваната информация била
злепоставяща и уронваща достойнството и честта на ищеца, т.к. според него се прави
внушение, че в качеството си на председател на С.Р.С. се е отнесъл диксриминационно с
незрящ съдебен заседател. На ищеца се наложило често да обяснява пред близки, а и пред
случайни хора, че не е нарушил ЗЗДискр. При това положение, В.А.С. вместо да реши в
разумен срок правния спор, като по този начин ищецът да има легитимно основание да
защити честта и достойнството си, оставя въпроса „висящ“с години. При тези факти ищецът
предявява иска си и моли като доказан, той да бъде уважен изцяло.
Ответникът оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер. Поддържа,
че не е по вина на В.А.С. по дългия срок за насрочване на делото за провеждане на открито
съдебно заседание, а проблем от обективен характер – претовареност на административното
правораздаване. Според ответника не може да се говори и за забавяне в произнасянето на
решаващия състав на В.А.С. по същество, доколкото всъщност делото е било спряно заради
отправено по него преюдициално запитване до С.Е.С. и който период не следва да се има
предвид при изчисляване на общата продължителност на адм.дело № 1084/2018г.
Ответникът твърди, че вредите, които описва ищецът в исковата си молба, са резултат от
решението на КЗД, което е предмет на съдебен контрол и за което не може да бъде
ангажирана отговорността на ответника. Не е налице, според ответника, изискуемата пряка
и непосредствена причинна връзка.
На отделно основание, ответникът оспорва като недоказан размера на иска, предвид
липсата на установени критерии за справедливост съобразно 52 от ЗЗД. Моли искът да бъде
изцяло отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е страна по посоченото в
2
исковата молба административно дела по описа на В.А.С., както и че е претърпял
твърдените неимуществени вреди, както и че същите са пряка и непосредствена последица
именно от продължителния срок на разглеждане на съдебното производство, предмет на
настоящия спор.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че делото е било разгледано и
решено в рамките на разумния срок, а ако има надвишаване на този срок, то се дължи
изцяло на обективни фактори, които седят извън съда – претовареност на касационната
административна инстанция, отправяне на преюдициално запитване от решаващия съд към
С.Е.С. по процесното дело.
От изисканото копие на адм. дело № 1084/2018г. по описа на В.А.С., V-то отделение
се установява, че същото е образувано по касационна жалба с вх.№ 34644/04.12.2017г.,
подадена от М. О. Л., чрез А.С.С.Г. до В.А.С., срещу решение № 6748/16.11.2017г.,
постановено по адм.дело № 3777/2017г., по описа на 56 състав на А.С.С.Г..
С разпореждане от 05.12.2017г. А.С.С.Г., като администриращ съд по касационната
жалба, указва на касатора в 14-дневен срок да внесе дължимата за касационното обжалване
държавна такса по сметка на В.А.С.. Указанията са съобщени касатора редовно на
07.12.2017г. и на 12.12.2017г. таксата за касационно обжалване е била внесена по сметка на
В.А.С..
По делото има и втори касатор – Ф.В.С., която е подала своята касационна жалба
срещу решение № 6748/16.11.2017г., постановено по адм.дело № 3777/2017г., по описа на 56
състав на А.С.С.Г., с вх. № 35503 на 12.12.2017г. Дадени са й били указания за внасяне на
държавна такса за касационно обжалване, подобно на първия касатор Л., с разпореждане от
13.12.2017г., които указания са били изпълнени на 29.12.2017г.
С разпореждане от 11.01.2018г. на администриращия съд А.С.С.Г., адм.дело №
3777/2017г., по описа на 56 състав на АСС, заедно с касационните жалби на двамата
касатори е изпратено на В.А.С..
Видно от датата, поставена в долния ляв ъгъл на корицата на адм.дело № 1084/2018,
то е образувано във В.А.С. на 23.01.2018г. и разпределено на съдия–докладчик чрез
системата за случайно разпределение на дела на 24.01.2018г. (видно от приложения по
делото протокол за избор на съдия докладчик).
Адм. дело № 1084/2018г по описа на В.А.С. е било насрочено на 13.02.2018г. за
провеждане на открито съдебно заседание по него на 13.03.2019г. от 10.30 часа, за което
ищецът Л. е уведомен чрез адв. К. на 14.02.2018г.
На 13.03.2019г. е проведено открито съдебно заседание по адм.д.№ 1084/2022г., на
което ищецът Л. се е явил лично. В така проведеното заседание е даден ход по същество на
производството и съставът на В.А.С., V отделение е обявил, че ще се произнесе със съдебен
акт след съвещание в законния срок.
На 25.07.2019г. е постановено определение по адм. дело № 1084/2018г., с което е
отменено определение от 13.03.2019г. за даване ход по съществото на спора, изложени са
съображения за необходимост от отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 от
ГПК и е дадена възможност на страните по него в едномесечен срок да изразят становище
по съображенията и формулировката на преюдициалните въпроси.
С определение № 14634 от 31.10.2019г., постановено по адм.дело № 1084/2018г. по
описа на В.А.С. е отправено преюдициално запитване до С.Е.С. по два въпроса и на
основание чл.631, ал.1 от ГПК производството по делото е спряно до произнасянето на
С.Е.С..
На 21.10.2021г. е постановено решение на С.Е.С. по дело № С-824/2019г.
С определение на 02.11.2021г. производството по адм.дело № 1084/2018г. по описа
3
на В.А.С. е възобновено, след което е било насрочено за провеждане на открито съдебно за
02.02.2022г., за което ищецът Л. е бил редовно уведомен на 01.12.2022г.
На 02.02.2022г. е проведено открито съдебно заседание по адм.д.№ 1084/2022г., на
което ищецът Л. се е явил лично. В така проведеното заседание е даден ход по същество на
производството и съставът на В.А.С., V отделение е обявил, че ще се произнесе със съдебен
акт след съвещание.
Към датата на завеждане на настоящата искова молба – 02.06.2022г. , липсва
произнасяне с краен съдебен акт на касациония състав на В.А.С. по адм.дело № 1084/2018г.
Приложена към исковата молба е разпечатка на хартиен носител от интернет
страницата на В.А.С. със статия, носеща заглавие „В.А.С. с преюдициално запитване до
С.Е.С. по казус с незрящ съдебен заседател, недопускан до заседания в С.Р.С.“, така също и
от разпечатки на хартиен носител от електронните издания на статии със същото
съдържание на ...., ...., ...., ...., ...., ...
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на двамата
ищцови свидетели – М. Л.а и М.К..
Свидетелят Л.а, съпруга на ищеца, заявява пред съда, че воденото срещу М. Л. дело
му се отразило много емоционално, защото било свързано с твърдение, че е извършил
дискриминация спрямо незрящ съдебен заседател, каквото всъщност не било неговото
убеждение. Според свидетеля Л.а ищецът се почувствал негативно от факта, че делото е
насрочено за повече от година след постъпване на жалбата му. Многократно проверявал
какво се случва и правел справки по делото, особено интензивно след като го обявили за
решаване първия път. Ядосвал се, че няма решение. Особено силно в негативен план на
ищеца повлияло това, че на страницата на В.А.С. излязло съобщение за отправено по делото
на Л. преюдициално запитване до С.Е.С., в което съобщение били публикувани пълните му
имена и неговата длъжност – председател на С.Р.С.. Прессъобщението получило отзвук
според свидетеля Л.а и това довело до нуждата ищецът Л. да дава обяснения пред близки и
познати, че не е извършил дискриминационни действия, както му се вменява. На моменти,
според наблюденията на свидетеля Л.а, ищецът бил обезверен, отчаян, а на моменти –
гневен от това, че не получава справедливост. Накърнено било доброто му име в
обществото, неговата репутация, още повече че към този момент той вече имал амбицията
да стане част от политическия живот и да бъде евентуална кандидатура на кмет на СС.
Свидетелят К., колега от кантората и приятел на ищеца, в разпита си пред съда
заявява, че знае за процесното дело във В.А.С. и че заедно с ищеца многократно са правили
справки по него – дали е насрочено, дали е решено. Според свидетеля К., ищецът бил
тревожен и обезпокоен, какво се случва с това дело и защо не се решава. Очаквал да бъде
решено по справедлив начин. Забавеното решаване на делото създало у ищеца нервност,
която се отразила според свидетеля, и на работата му. Той не можел да се фокусира
пълноценно в нея.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК,
като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. С
посочената разпоредба законодателят въвежда вътрешноправно средство на защита при
вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на
съдебните дела в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 от Е.К.З.П., като предоставя
възможност за претендиране от Д. на обезщетение за такива вреди. Тази хипотеза на
4
отговорност на Д. е за действия или бездействия на правозащитните органи, в резултат на
които посоченото право е нарушено, като отговорността е обективна.
Следва да се посочи, че законодателят е предвидил възможност за репариране на
причинени вреди вследствие нарушение на правото за разглеждане и решаване на делата в
разумен срок както по висящи спорове, така и по вече приключили такива с окончателен
съдебен акт. В тази връзка, ако исковата молба касае висящи производства, дори по време на
настоящия процес, в рамките на който ищецът претендира вреди, посочените дела по описа
на СГС да бъдат решени с окончателен съдебен акт, това не се отразява на допустимостта на
исковите претенции. Действително нормата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че гражданите
и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени
производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за
вреди по реда на Глава "Трета", б. "a" ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Същата
обаче визира единствено случаите, при които съответното лице не е претендирало
обезщетение по висящо дело, а е заявило претенцията си едва след приключването на
производството. След като лицето се е възползвало от предвидената възможност да предяви
иск за обезщетение за вреди от бавно правосъдие преди делото да е приключило с влязъл в
сила акт, то искът му е допустим и тази допустимост не отпада (делото не подлежи на
прекратяване), в случай че преди да бъде постановено решение по иска чл. 2б ЗОДОВ,
приключи с окончателен съдебен акт производството, от което ищецът черпи правото си на
обезщетение. В този смисъл е Решение № 153/2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г., В.К.С., IV ГО,
в което е прието, че в противен случай би се стигнало до противоречие с установеното в
закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело,
което вече се разглежда от съда.
Разумният характер на продължителността на дадено производство се преценява с
оглед обстоятелствата по делото и въз основа на критериите, възприети в неговата
юриспруденция, по-специално сложността на делото, поведението на жалбоподателя и
компетентните държавни органи, както и значението на спора за заинтересованите лица.
Така заложените критерии са прецизирани и от В.К.С. като според приетото в Решение от
02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., по описа на В.К.С., III ГО, механизмът, по който се
прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява
продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е
разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си
относно разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на
делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. В цитираното
решение В.К.С. се е позовал на практиката на Е.С. по правата на човека, като е посочил, че
от значение за преценката дали е нарушено правото за разглеждане и решаване на делата в
разумен срок следва да бъдат отчетни и следните обстоятелства: естеството на фактите,
които следва да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се
получат документи по делото /включително и от чужбина/, съединяването на делото с други
дела, встъпването на други лица в процеса. Посочил е също, че при преценката на
поведението на компетентните органи, следва да бъдат отчетени усилията им за ускоряване
на производството.
Горепосочените критерии следва да бъдат преценени по процесното дело –
адм.дело №1084/2018г, за което се претендира присъждане на обезщетение. Следва да се
отчете единствено продължителността на съответното дело пред ответника – В.А.С., без да
се вземат предвид делата, приключили преди това в друга съдебна инстанция – А.С.С.Г.,
така също и дело С-824/2019г. на С.Е.С., доколкото тяхната продължителност не е в
причинна връзка с действия или бездействия на ответника.
5
Видно от доказателствата по делото, от момента на образуване на адм.дело
№1084/2018г, което е на 23.01.2018г., до следващото процесуално действие, предприето от
разпределения съдия – докладчик по него, а именно насрочване на делото, е изминал период
от 21 дни. От откритото съдебно заседание, проведено на 13.03.2019г., на което делото е
обявено за решаване до постановяване на определението от 25.07.2019г, с което е отменен
хода му по същество и са изведени конкретни преюдициални въпроси до С.Е.С., отговорът
на които е от съществено значение за правилното решаване на делото са изминали 4 м. и 12
дни. На 31.10.2019г. с определение производството по адм.д.№ 1084/2018г. е спряно до
произнасяне на С.Е.С. с решение. Решението на С.Е.С. по дело С – 824/2019г. е
постановено на 21.10.2021г. Определението за възобновяване на производството по адм.
дело № 1084/2018г. е постановено на 02.11.2021г. –12 дни след постановяване решението на
С.Е.С. и на 25.11.2021. делото е насрочено за провеждане на открито съдебно заседание,
което да се проведе на 02.02.2021г., когато повторно е обявено за решаване. От обявяване на
делото за решаване до датата на подаване на настоящата искова молба са изминали 4 месеца.
Настоящият докладчик намира, че в конкретния случай от изложената по-горе
хронология се установява, че при разглеждане на адм.дело №1084/2018г не е допусната
фактическа забава от страна на съда, като всички извършени процесуални действия по
движение на делото са изцяло съобразени с обичайния срок за тяхното извършване.
Доколкото настоящото производство има за предмет конкретно забавяне или бездействие на
ответника при разглеждане на дело, което да е довело до протичане на същото извън
разумния срок за това, то от доказателствената съвкупност по конкретния спор, такива
забави или бездействия не се установяват. Напротив – съдията –докладчик от състав на
В.А.С., на когото процесното делото е било разпределено, се е произнасял срочно и
своевременно, поетапно в процеса, като в някои от случаите, това се е случвало и в рамките
на дни. Установени са две по-дълги времеви паузи от датите, на които делото е било
насрочвано, до датите, на които са били провеждани двете открито съдебни заседание (от
13.02.2018г. до 13.03.2019г. и от 25.11.2021г. до 02.02.2022г.), които обаче не могат да бъдат
вменени в отговорност на ответника, доколкото се касае до обективни странични фактори.
В.А.С. е единствената касационна инстанция в двуинстанционно протичащо
административно производство, което от своя страна определя В.А.С. като една инстанция,
натоварена да разгледа множество дела, при изключително натоварен и продължителен
график на провежданите открити съдебни заседания. По тази причина, като се вземе
предвид че от датата на образуване на делото до датата на обявяването му за решаване за
втори път е изминал срок от 3 години и 10 дни, от които близо 2 години делото е било
спряно за постановяване на решение на С.Е.С., съдът не намира, че е налице забавяне на
разглеждане на делото извън инструктивните и разумни срокове за това. Не се констатира
такова забавяне и за времето от обявяване на делото за решаване – 02.02.2022г., до подаване
на настоящия иск, което е период от 4 месеца.
Наведените от страна на ищеца твърдения, че е търпял вреди в личната си сфера от
прессъобщение, публикувано на сайта на ответника, в което се съобщава, че В.А.С. отправя
преюдициално запитване до С.Е.С., като в него са били посочени имената на ищеца, без да
са обезличени и това прессъобщение в последствие е получило своя отзвук в редица медии,
са обстоятелства, които са ирелевантни за спора по настоящото дело и при така приетата
правна квалификация, поради което не следва да бъдат обсъждани от съда.
Доколкото не се установи първата предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл. 2б, ал. 1, вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр.чл.6, пар. 1 от ЕКПЧОС - а
именно продължителният срок на разглеждане на съдебното производство, то претенцията
на ищеца за търпени от него вреди се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
6
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. По ред на чл.78,ал.3 и
ал.8 от ГПК в негова полза следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. О. Л., с ЕГН: ********** иск с правно основание чл.
2б, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС против Д., представлявана от
В.А.С. за сумата от 2900 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени в резултат от нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване
на адм.дело № 1084/2018г. по описа на В.А.С. в разумен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК М. О. Л., с ЕГН: ********** да
заплати на В.А.С. сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи и на Прокуратурата на Република България.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7