Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./03.10.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди
и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2180/2018 г.
Производството е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „*, ЕИК *, адрес: град * срещу С.С.П.,
ЕГН **********, адрес: *** с искане да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 791,97 лева,
представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода * г. по партида № * на адрес: град * както и сумата от 83.90 лева,
представляваща лихва за забава изчислена върху главницата от 791,97 лева за
периода от 24.12.2014 г. до 15.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15800/2017 г. по описа на
Районен съд, град *.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като
издадената такава е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което е налице
правния интерес от предявяване на настоящите искове, които се подават в законоустановения едномесечен срок. Сочи се, че ищецът е
доставил на ответника * услуги в посоченото количество за периода 14.10.2014 г. до 19.09.2017 г.
по партида с абонатен номер * на адрес: град *Твърди, че отчетникът като ползвател на В и К услуги
не е заплатил същите в 30 дневен срок след датата на фактурирането като и след
изтичането на този срок, същият е изпаднал в забава. Моли за уважаване на
предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в
исковото и в заповедното производство разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от ответника чрез назначения му особен представител, с който се
оспорват исковите претенции като неоснователни, поради което се иска тяхното отхвърляне.
Оспорва задължението по основание и размер. Твърди, че може да има извършени
плащания по банков път на претендираните суми.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приобщеното ч. гр. д. № 15800/2017 г. по описа на Районен съд, град Варна, е че
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните
искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.
47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на
разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на
датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции
са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства и относимите
правни разпоредби, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че ответникът е потребител
на * услуги,
както и че процесният обект, находящ
се в * е
водоснабден. От приетата като писмено доказателство по делото, справка по лице
относно * С.П., издадена от *, се установява, че същият е
собственик на водоснабдения недвижим имот, с посочен по-горе адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите
условия за предоставяне на * услуги на потребителите от * оператор "*, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели
на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. С оглед на цитираната разпоредба и обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния имот, следва изводът, че
същият има качеството "потребител" на съответните ВиК
услуги по смисъла и на пар. 1, ал. 1, т. 2, б.
"б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги.
По делото са приети карнети
за показанията на водомера за абонатен № * за периода 07.12.2016 г. – 14.08.2018 г., в които е
отразено регулярно извършване на отчети на водомерите в имота. Видно е, че в
графата "подпис на абоната" срещу датите за отчетния период
14.10.2014 г. до 19.09.2017 г. е положен и съответен подпис. Последното
показание на ползвания в имота водомер № * е 3 куб. м., след което е монтиран нов водомер № *, което обстоятелство се установява
от приетия като писмено доказателство двустранен протокол № 1000 за подмяна на
индивидуален водомер или на общ, от дата 12.09.2018 г.
Предвид представените и неоспорените от ответника по
делото карнети съдът приема, че в случая може да се
направи обоснован извод, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си за ежемесечно отчитане на показанието на водомера в процесния имот.
От справката за недобора за процесния
абонатен номер за периода 24.11.2014 г. - 15.10.2017 г. се установява, че
отчетеното количество вода съответства на периодично начисляваното и остойностено в счетоводството на дружеството, за което няма
спор, че е редовно водено, поради което на основание чл. 182 ГПК се ползва с
обвързваща доказателствена сила. Този извод се
подкрепя и от приетата по делото ССчЕ, която съдът
цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал. От нея също се установяват
периодичното начисляване и остойностяване на отчетеното количество вода като
вещото лице посочва, че за периода от 14.10.2014 г. до 19.09.2017 г. дължимата
сума от страна на ответника възлиза на 791,97 лева като не е налице заплащане
на същата.
Не са ангажирани доказателства от страна на ответника,
опровергаващи изводът на вещото лице, че е налице заплащане на горепосочената
сума, поради което съдът счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за заплащане на сумата от 791,97 лева, представляваща главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 14.10.2014 г. до 19.09.2017 г.
по партида № * на адрес:
град *
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно
ответникът е изпаднал в забава за плащане на първата от процесните
фактури след изтичането на 30 дневния срок за заплащането й след датата на
фактурирането. Първата неплатена от ответника фактура е с дата 24.11.2014 г. От
заключението на вещото лице се установява, че за процесния
период дължимата лихва за забава възлиза на 83,98 лева. Липсват доказателства
за заплащането на дължимата лихва за забава, поради което съдът счита, че и за
нея следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Основателността на акцесорната искова претенция се обосновава от
основателността на главната такава относно дължимостта
на сумата от 797,97 лева. Изчислената от вещото лице сума, дължима като лихва
за забава, е в повече от претендираната от ищцовото дружество, поради което съдът следва да се
съобрази от заявената претенция и да присъди в претендирания
размер.
В изрично депозирана от 11.09.2018 г. молба, от страна
на назначения особен представител на ответника, след изтичане срока за отговор
е направено възражение за давност по отношение на част от сумите. Съдът не следва
да се произнася по направеното възражение за изтекла погасителна давност, тъй
като същото е направено за първи път след изтичане срока за отговор, поради
което се явява преклудирано. Правото на ответника да
направи възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на исковите
претенции, се преклудира с изтичане на срока за
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. В този смисъл са решение № 111 от
8.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1068/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 54 от
20.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 336/2011 г., I т. о., ТК; Решение № 85 от
17.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г., II т. о., ТК и др. В настоящия
случай направеното възражение за прихващане е заявено за първи път след изтичане
на срока за отговор, който е изтекъл на 04.07.2018 г., поради което съдът не
дължи произнасяне, поради настъпила преклузия.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на настоящото производство, право на разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство, има ищеца. Същият претендира
заплащането на следните суми за исковото производство: сумата от 75 лева,
представляваща заплатена държавна такса; сумата от 300 лева - заплатен депозит за
особен представител; сумата от 200 лева - заплатен депозит за изготвяне на ССчЕ и сумата от 100 лева - претендирано
юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на
разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед гореизложеното в тежест на
ответника следва да се възложат разноски за исковото производство, в размер на 675
лева. За заповедното производство в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 75 лева /25 лева
заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение/ на основание уважените искови претенции и при съобразяване на
постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД и на основание чл. 422
във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, в отношенията между „*, ЕИК *, адрес: град * и С.С.П., ЕГН **********,
адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 791,97 лева, представляваща
главница за ползвани и незаплатени * услуги за периода 14.10.2014 г. до
19.09.2017 г. по партида № * на адрес: град **, ул. „*, както и сумата от 83.90 лева, представляваща лихва
за забава изчислена върху главницата от 791,97 лева за периода от 24.12.2014 г.
до 15.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 15800/2017 г. по описа на Районен съд, град Варна.
ОСЪЖДА С.С.П.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, адрес: град * сумата от 675 лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, адрес: град * сумата от 75 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: