Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна ………….2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание на десети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и с
участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
съдията Ивета Пекова адм.дело N 1821 по
описа за 2017 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по предявени от И.С.В.,
ЕГН **********,***, чрез адв.А. и адв.Г. *** и Дирекция Национален строителен
контрол по чл.1 от ЗОДОВ, както следва:
-против община Варна за сумата от 92204лв.,
представляваща обезщетение за периода от 22.03.13г. до 21.07.15г., общо за 28
месеца, през което време е била лишена от възможността да си служи със
собствената си вещ по предназначение, представляваща търговско заведение-бистро,
находящо се в гр.Варна, ул.“Брегалница“№28, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 15.11.2016г./на която дата е бил окончателно отменен
постановеният от община Варна незаконосъобразен административен акт/ до
окончателно изплащане на сумата;
-против ДНСК за сумата
от 50995лв., представляваща обезщетение за периода от 21.07.15г.
до 15.11.16г., общо за 16 месеца, през което време е била лишена от
възможността да си служи със собствената си вещ по предназначение,
представляваща търговско заведение-бистро, находящо се в гр.Варна,
ул.“Брегалница“№28, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.11.2016г./на която дата е бил окончателно отменен постановеният от Началника
на РДНСК-североизточен район-Варна незаконосъобразен административен акт/ до
окончателно изплащане на сумата;
-против община Варна и
ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 80 000лв., представляваща
обезценка на собственото й бистро, находящо се в гр.Варна, ул.“Брегалница“№28 в
резултат на допуснатото от ответниците незаконно строителство, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2016г./на която дата са били
окончателно отменени постановените от ответниците незаконосъобразни
административни актове/ до окончателно изплащане на сумата;
-против община Варна и
ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 8000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в
извършените към датата на завеждане на исковата молба в съда необходими
разноски за отстраняване на последиците от наводняванията на собствения й обект
– бистро на ул.“Брегалница“№28 в гр.Варна, ведно с необходимите, но неизвършени
към този момент разходи за възстановяването на процесния имот, в това число
труд, материали и други разноски по актуални цени на строителните и монтажни
работи;
-против община Варна и
ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 10000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
психически страдания, повишена тревожност, стрес и трайна мигрена, дължащи се
на невъзможността да ползва притежаваното от нея бистро по предназначение, да
погасява кредитните си задължения, да живее в родината си и да се грижи за
своята майка и син, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.11.2016г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот- Бистро-бар, находящ се на сутеренния етаж на
жилищна сграда в гр.Варна, улица „Брегалница”№28, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 10135.2556.135.1.14 по КККР на гр. Варна, със застроена
площ от 217.73 кв.м., състоящ се от търговска зала, кухня, две санитарни
помещения, битовка за персонал, офис, английски двор, вход от ул.„Брегалница” и
евакуационно стълбище към вътрешния двор, съгласно постановление за възлагане
на недвижим имот на ЧСИ с рег. № 713 по ИД № 20087130400044 от 26.06.2009г.,
влязло в сила на 04.11.2009г. и вписано в книгите по вписванията на
11.01.2010г. под акт № 137, който имот е въведен в експлоатация с Удостоверение
№ 163/01.09.2006г. за въвеждане в експлоатация на бистро. Предназначението на
имота е сменено по време на строителството от ателие в бистро –видно от Удостоверение
№ Н-414/13.07.2006г. на община Варна. Твърди, че етажните собственици, на
отделните самостоятелни обекти в сградата в гр.Варна, улица „Брегалница”№ 28, са
поставили на ищцата неизпълними условия, за да възпрепятстват търговската
експлоатация на собственото й заведение и поради очевидната невъзможност тези
условия да бъдат спазени са предприели незаконосъобразни действия, чиято цел е
била да осуетят ползването на недвижимият й имот по предназначение. През 2011
г. без разрешение са монтирали на автомобилния проход на сградата две преградни
врати. Проходът служел освен за достъп на автомобили до вътрешния двор на сградата
и за авариен изход на търговското заведение. Със Заповед № 2229/11.06.2012г. на
кмета на община Варна, на основание чл.195, ал.5 и чл.196, ал.3 ЗУТ, на
етажните собственици в жилищната сграда било разпоредено в срок до 03.07.2012г.
да премахнат двете преградни врати, поради това, че същите ограничават достъпа
до евакуационното стълбище на бистрото, което при аварийни ситуации
възпрепятствало евакуирането на хора. След премахването на вратите, които
фактически препятствали използването на бистрото по предназначение, в края на
2012г. и началото на 2013 г. ищцата е предприела действия за фактическото
въвеждане на обекта в експлоатация, като разпоредила извършването на ремонти
дейности и предприела действия по почистването му, с оглед продължителното му затваряне.
На 11.03.2013г. бил сключен договор за извършване на ремонт в заведението, във
връзка с който са направени разноски в размер на 2022.80 лв. За да осуетят
отварянето на заведението, на 05.02.2013г. етажните собственици провели общо
събрание, на което присъствали лично или чрез представители общо 85,9339%
идеални части от общите части на етажната собственост и взели решение за
„затваряне на входен проход към жилищната сграда, с цел подобряване на
хигиената, енергийната ефективност и безопасността на живущите в жилищната
сграда”. Подадено е Заявление вх.№ АУ028098ПР/11.03.2013г. за издаването на
разрешение за строеж за извършване на СМР - затваряне на входен проход към
жилищна сграда, находяща се в УПИ ХІХ-21, а със заявление от 18.03.2013г. било
внесено конструктивно становище с приложена към него ситуационна скица. С
Разрешение за строеж № 37/21.03.2013г. е разрешено извършването на строеж:
„Монтиране на 2 бр. врати от РVС дограма
с остъкляване, в двата края на автомобилния проход на жилищна сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Брегалница” № 28” и въз основа на него
са монтирани два броя врати с остъкляване, в двата края на автомобилния проход
на жилищната сграда, с което се ограничил достъпа до евакуационното стълбище на
собственото й бистро. Решението на ОСЕС от 05.02.2013г. е обжалвано, но
производството по делото е прекратено. Разрешението за строеж № 37/2013г. е обжалвано
пред началника на РДНСК-Варна, който със Заповед № ДК-10-СИР-21/18.05.2015г.
прекратил производството, тъй като жалбата е просрочена. С Определение от
01.07.2015г. на Административен съд - Варна по адм.д. № 1610/2015г. заповедта
от 18.05.2015г. на началника на РДНСК -СИР - Варна е отменена и преписката е
върната за продължаване на процесуалните действия. Издадена е Заповед № ДК-10-СИР-40/21.07.2015г.
на началника на РДНСК - СИР - Варна, която е обжалвана по реда на чл.216, ал.6
вр. чл.215 от ЗУТ пред Административен съд – Варна. С Решение № 590 от
17.03.2016г. по адм. дело № 2546/2015г. на Административен съд – Варна са отменени
Заповед № ДК-10 -СИР -40/21.07.2015г. на началника на РДНСК-СИР - Варна и
Разрешение за строеж № 37/21.03.2013г. на главния архитект на Район „Приморски“-
община Варна. Решението по адм.д.№ 2546/2015г.
е оставено в сила с Решение № 12382 от 15.11.2016г. по адм.д. № 5374/2016г. на ВАС.
Ищцата твърди, че за периода
от датата на постановяване на разрешението за строеж- 21.03.13г. и заповедта от
21.07.15г. до окончателната им отмяна като незаконосъобразни административни
актове, е била възпрепятствана да ползва собствения си недвижим имот по
предназначение, поради извършеното въз основа на тях незаконно строителство и
за процесния период е претърпяла материални вреди, тъй като е била лишена по
силата на тези два самостоятелни и незаконосъобразни административни акта, от
възможността да отдава за временно и възмездно ползване заведението си или да
го ползва самостоятелно като търговски обект. Правото на обезщетение се дължи
за времето, през което собственикът е лишен от възможността да си служи с вещта
по предназначение, като размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение, което би било платено за същия имот за съответния
период. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Извършеното строителство, допуснато с незаконосъобразните административни
актове на ответниците община Варна и ДНСК, което е от такова естество, характер
и степен, че вещта не е годна да бъде използвана по нейното предназначение, е
довело до намаляване на стойността на недвижимия имот, като основно негово
качество. При непозволеното увреждане, при претенция за обезщетяване на
вредите, настъпили с оглед обезценката на вещта в резултат от непозволеното
увреждане, се съпоставят две стойности -стойността, която е имал имота преди
увреждането, като тази стойност се съизмерява с пазарната стойност на имота към
момента на увреждането и стойността на имота след увреждането. Разликата е
именно обезценката на имота, която, с оглед принципа за пълното обезщетяване
при непозволеното увреждане на всички преки и непосредствени вреди, се дължи на
това основание. Твърди, че в случая, обезценката на имота, настъпила в резултат
на невъзможността същият да бъде ползван по предназначение е трайна и
необратима и възлиза на общо 80000 лв. Твърди, че в резултат на извършеното
незаконно строителство, разрешено от ответниците, заведението системно се
наводнява при силни дъждове, като имуществените вреди нанесени върху бистрото,
настъпили в резултат на постоянните наводнявания, към настоящия момент са в
размер на 6318.35 лв., като тази сума включва извършените необходими разноски
за извършване на строителните и монтажни работи по отстраняване последиците от
наводняванията. Твърди, че за да може да изплаща банковия си кредит, с който е
придобила бистрото, се е принудила да стане икономически емигрант и да се
установи трайно на територията на Република Франция. Нейното продължително
отсъствие от родината, липсата на възможност да живее в едно семейство с
възрастната си майка, чуждата социална и икономическа среда за нея,
предизвикват трайно влошаване на здравето. Започва да страда от сърдечно -
съдови проблеми, проблеми с психиката, предизвикани от невъзможността за
пълноценна нощна почивка и стреса, на който е подложена, повишена тревожност и
раздразнителност, трайна мигрена и проблеми с очите. Преодоляването на тези
здравословни проблеми е извършвала при условията на чужда здравноосигурителна
система, която не й оказва никакво съдействие и материална подкрепа.
Постановените от ответниците незаконосъобразни актове са довели до
невъзможността да живее в родината си и да се грижи за своята майка и син и са
й причинили морални страдания, чиито справедлив размер е 10 000 лева. За
воденето на делата за отмяна на постановените от ответниците незаконосъобразни
административни актове е била принудена многократно да се завръща в България,
като нейните транспортни разходи за процесния период възлизат на 6078.46 лева. Твърди,
че с постановяване на двата незаконосъобразни административни акта на
ответниците е допуснато незаконно строителство, което от своя страна е довело до
обезценка на собственото й бистро, до системното наводняване на същото и до
причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания,
повишена тревожност, стрес и трайна мигрена, като всеки един от ответниците е
допринесъл за настъпването на тези вреди. Съгласно чл. 53 ЗЗД, ако увреждането
е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Моли съда да постанови
решение, с което да й присъди претендираните суми, както и й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът Дирекция за
национален строителен контрол, чрез процесуалния си представител ю.к.К.,
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли да бъдат
отхвърлени. Твърди, че в случая не са налице предпоставките на чл.1 и чл.4 ЗОДОВ за да бъде ангажирана отговорността на административния орган – ДНСК. Не
се спори, че с влязъл в сила съдебен акт са отменени заповед №
ДК-10-СИР-40/21.07.2015г. на началника на РДНСК-СИР и издаденото разрешение за
строеж, т.е. налице е незаконосъобразен акт, отменен по съответния законов ред,
поради което спора касае единствено настъпването на претендираните с исковата
молба вреди, които следва да са в
причинно следствена връзка с отменения административен акт. При липсата
дори на един от кумулативно определените елементи в ЗОДОВ не може да бъде
ангажира отговорността на държавата за посочените вреди. В случая не са налице доказателства
за наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на
заповед ДК-10-СИР-40/21.07.2015г. на началника на РДНСК - СИР и настъпилите за
ищцата имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди, съгласно
правната доктрина, представляват разликата между имуществото на кредитора след
засягане на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Те са два вида
- претърпени загуби и пропуснати ползи. Претендираното обезщетение, обосновано
с невъзможността на ищцата да ползва по предназначение собствената си вещ -
търговски обект бистро за периода от издаване на заповед № ДК-10-СИР-40/21.07.2015г.
до датата на постановяване на решение № 1232/15.11.2016г. на ВАС, като отдава
заведението за временно и възмездно ползване или го ползва самостоятелно като
търговски обект, е от вида на пропуснати ползи. Съгласно постановената
задължителна практика на Върховния касационен съд на Република България /тълкувателно
решение №3/12.12.2012г./ пропуснатите
ползи трябва да имат качество на реалност и сигурност, т.е. печалбите
биха имали характер на пропуснати ползи, само в случай, че получаването им е
сигурно. Твърди, че в случая претендираното в т.2 от петитума на исковата молба
обезщетение почива на един хипотетично определен размер на месечен наем за
заведението, но не се твърдят конкретни факти, нито са представени безспорни
доказателства, от които да се установи сигурното реализиране на дохода/прихода за
посочения период. Претендира се единствено прогнозна печалба, която е
предполагаема и чието постигане е несигурно събитие. По отношение на
претенцията по т.3 от петитума на исковата молба, твърди, че строежът, ако такъв е бил реализиран,
съобразно с издаденото за него строително разрешение, чието влизане в сила на
11.04.2013г. е удостоверено от район „Приморски“ при община Варна, става незаконен едва след окончателната
отмяна на това разрешение по установения законов ред, т.е. след датата
15.11.2016г., но не и преди това, какъвто би бил правния резултат ако
разрешението за строеж бе прогласено за нищожно. От това следва, че за
процесния период не е бил налице
незаконен строеж, за допускането на който отговорна да е била ДНСК,
поради което исковата претенция е недоказана по основание. Предмет на заповедта
от 21.07.2015г. е само законосъобразността на издадения от главния архитект на
район „Приморски“ при община Варна индивидуален административен акт. Изпълнението на строежа не е елемент от
фактическия състав на издаденото разрешение за строеж. Реализирането на
строежа, съгласно разпоредбите на Закона устройство на територията е допустимо,
едва след влизане в сила на строителното разрешение. В производството по чл.216,
ал.6 от ЗУТ началникът на РДНСК изследва единствено законосъобразността на разрешението
за строеж, а не и дали същият е вече изпълнен, нито по какъв начин са изпълнени
строителните и монтажни работи-дали строежа е извършен съобразно с издадено
разрешение или не. За установяване на горните обстоятелства и за премахването
на безспорно констатиран незаконен строеж -изпълнен без разрешение за строеж
или при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, законодателят
е предвидил друг ред, а именно реда по чл.225 от ЗУТ. Твърди и че претенцията
по т.5 от петитума на исковата молба е
недоказана по основание. В издаденото разрешение на строеж е предвидено
единствено монтирането на два броя врати, не и задигане на нивото на
пода на прохода, полагането на допълнителна замазка и облицоването й с
теракотни плочи. Даденото конструктивно становище не предвижда такова
преустройство. Напротив, запазва се както предназначението на прохода като
автомобилен, така и вида на настилката
на прохода. Ако в конкретния случай е било извършено такова задигане на
нивото на пода на прохода, то това е било извършено в отклонение от даденото
конструктивно становище и за
незаконосъобразното изпълнение на СМР ДНСК не може и не следва да носи
отговорност. Дори да се приеме за установено, че за ищцата действително
са били настъпили имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за ремонт,
то те не са последица от незаконосъобразния
административен акт, а са настъпили в резултат на незаконосъобразни
действия на етажните собственици, които са извършили СМР в обем, какъвто не е
бил разрешен. Твърди и че не са представени доказателства относно направени
разходи в размер на претендираната сума. Твърди и че твърденията на ищцата
относно претърпени неимуществени вреди са недоказани, както и че недоказана е претенцията
за направени транспортни разходи в размер на 6078.48 лв. във връзка с воденето
на делата за отмяна на постановените незаконосъобразни административни актове.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна–община
Варна, чрез процесуалния си представител
ю.к.Д. оспорва исковете. Счита, че не са налице предпоставките на чл.1 ЗОДОВ. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят. Счита, че е налице едната предпоставка, а именно
отменени административни актове, но не е налице причинно следствена връзка.
Издаденото разрешение за строеж и заповедта не са препятствали възможността на
ищеца да ползва обекта по предназначение. Счита, че на практика препятствие е
имало от етажната собственост, за което е имало друго производство.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените доказателства за
собственост се установява, че ищцата е собственик на недвижим
имот- Бистро-бар, находящ се на сутеренния етаж на жилищна сграда в гр.Варна,
улица „Брегалница”№28, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2556.135.1.14 по КККР на гр. Варна, със застроена площ от 217.73 кв.м.,
състоящ се от търговска зала, кухня, две санитарни помещения, битовка за
персонал, офис, английски двор, вход от ул. „Брегалница” и евакуационно
стълбище към вътрешния двор. Със Заповед № 2229/11.06.2012г. на кмета на община
Варна, на основание чл.195, ал.5 и чл.196, ал.3 ЗУТ на етажните собственици в
жилищната сграда на ул.”Брегалница”№28 е било разпоредено в срок до
03.07.2012г. да премахнат двете преградни врати, поради това, че същите
ограничават достъпа до евакуационното стълбище на бистрото на кота -3.60, което
при аварийни ситуации възпрепятствало евакуирането на хора. В заповедта е
посочено, че вратите са неподходящи по местоположение и разположение, тъй като
ги няма в одобрения архитектурен проект, застрашават безопасността на
движението и здравеопазването на гражданите. Съгласно протокол от 05.02.13г. от
проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда с
адрес-гр.Варна, ул.”Брегалница” №28, на събранието са присъствали лично или
чрез представители общо 85.9339% идеални части от общите части на етажната
собственост и е взето решение да бъде затворен с преходни врати входен проход
към жилищната сграда, с цел подобряване на хигиената, енергийната ефективност и
безопасността на живущите в жилищната сграда. Подадено е Заявление вх.№
АУ028098ПР/11.03.2013г. за издаването на разрешение за строеж за извършване на
СМР - затваряне на входен проход към жилищна сграда, находяща се в УПИ ХІХ-21.
Съгласно представеното конструктивно становище монтирането на вратите е
предвидено с цел повишаване енергийната ефективност на сградата, като точното
им местоположение е съгласно приложената ситуационна скица; отварянето на вратите
ще остане свободно с цел безпрепятствено евакуационно преминаване през прохода,
непроменен остава и достъпът до входа на сградата и електрическото табло в
прохода. Съгласно становището с остъкляването не се засягат конструктивни
елементи, както и не са намаля носимоспособността, устойчивостта и
дълготрайността на конструкцията, като увеличението на натоварването било
пренебрежимо малко и може да се счита за несъществено. С Разрешение за строеж №
37/21.03.2013г. е разрешено извършването на строеж: „Монтиране на 2 бр. врати
от РVС дограма с остъкляване, в двата
края на автомобилния проход на жилищна сграда с административен адрес: гр.
Варна, ул. „Брегалница” № 28, УПИ ХVІІІ-20, кв.619, по плана на 5-ти
м.р.гр.Варна”. Със заповед № ДК-10-СИР-21/18.05.15г. началникът на
РДНСК-СИР-Варна е прекратил като недопустимо производството по жалбата на
ищцата срещу издаденото разрешение за строеж, която заповед е отменена с
определение № 2273/01.07.15г. по ч.адм.д.№1610/15г. на Административен
съд-Варна, а преписката е върната на административния орган за продължаване на
процесуалните действия. Със заповед № ДК-10-СИР-40/21.07.2015г. началникът на
РДНСК - СИР – Варна е отхвърлил жалбата на И.В. срещу разрешение за строеж №
37/21.03.13г. С Решение № 590 от 17.03.2016г. по адм. д. № 2546/2015г. по описа
на Административен съд - Варна, съдът е отменил заповед №
ДК-10-СИР-40/21.07.2015г. на началника на РДНСК-СИР-Варна и разрешение за
строеж № 37/21.03.13г. на Главния архитект на Район „Приморски”-община Варна. Решението
по адм.д.№ 2546/15г. на Административен съд-Варна е оставено в сила с решение
№12382/15.11.2016г. по адм.д.№ 5374/16г. на ВАС.
Съгласно договор за СМР от 20.02.17г.
ищцата е възложила на изпълнителя по него да извърши описаните в него СМР-
обръщане на ПВЦ входна врата, отстраняване на всички дефекти от монтажа и до
напълно завършен вид на повреден таван, праг и странични врати около вратата;
къртене на замаска и монтаж на плочки, боя, шпакловка и др. с посочена цена за
труд. Съгласно разписки от 23.02.17г., 27.02.17г. и 08.03.17г. ищцата е
заплатила сумата от 1200лв. по договора за СМР. Представен и
приемо-предавателен протокол към този договор. Представени са фактури с
фискални бонове, издадени на ищцата за закупени от нея стоки, материали, както
следва: фактура от 06.10.16г. с фискален бон за 500.40лв. с предмет-почистване
след наводняване; фактура от 14.02.17г.-авансово плащане за ламперия за сумата
от 500лв.; фактура от 17.02.17г. за 1314.29лв. с предмет- паркет, подложки,
силикон, винт и др.; фактура от 20.07.17г. за сумата от 12 лв. с предмет
–торба; фактура от 20.02.17г. за 34.75лв. с предмет- лепило, лазурен лак, валяк
и др.; фактура от 20.02.17г. за 14.99лв. с предмет- стелка; фактура от същата
дата на стойност - 91.30лв. с предмет- ал.преход бронз; фактура от 21.02.17г.
на стойност 12 лв. с предмет- чували сезал; фактура от 17.02.17г. –аванс на
стойност 100лв.; фактура от 24.02.17г. на стойност 174.27лв. с предмет- ъгли за
ламперия, боя за влажни помещения; 9 бр. фискални бонове за покупка на фугираща
смес, санитарен силикон и др. на обща стойност 143.23лв.; фактура от 10.03.17г.
на стойност 112.50лв. с предмет- ъгли за ламперия; фактура от 23.01.17г. на
стойност 169.10лв. с предмет- помпа дренажна; фактура от 19.10.16г. на стойност
1699.99лв. с предмет- доставка и монтаж на дограма, демонтаж на стара дограма и
демонтаж и монтаж на парапетни стъкла; фактура от 25.11.16г. на стойност 15 лв.
с предмет- монтаж; фактура от 18.02.16г. на стойност 18 лв. с предмет-
препрограмиране PMG изходи/ токов удар; стокова разписка
за 15лв.- вебер флекс; стокова разписка от 20.10.16г. със сума за плащане-
206.96лв. и наименование на стоката- клапи, лепило, дюбели, муфа, маншон.
Представен е и договор за ипотечен кредит с дата на договора- 11.05.2009г.,
отпуснат на ищцата – 95 000 евро, цел на кредита- ремонт, за период от 180
месеца, погасителен план от дата 05.09.2009г.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л.А., прието от съда и
неоспорено от страните, се установява, че за жилищната
сграда в гр. Варна, ул. „Брегалница” № 28 е издадено разрешение за строеж № 37/21.03.2013г.; проходът на жилищната
сграда е изграден до северната калканна стена; на прохода са монтирани две
врати от РVС от ул. „Брегалница” към вътрешния двор на УПИ ХVІІІ – 20; едната
врата е входа от ул. „Брегалница”, а другата е на изхода към двора; подовата
настилка в прохода е от теракот, като е повдигнато нивото на подовата настилка;
към вътрешния двор е оформено стъпало; при монтирането на двете врати от РVС в
двата края на автомобилния проход е изпълнена подова замазка и е положена
настилка от теракот, като е повдигнато нивото на прохода и се е оформило
стъпало с височина 10см към двора; вътрешният двор на имота е част от тавана на
изграденото Бистро; за отводняване на вътрешния двор след затварянето на
прохода в двора е монтиран един подов сифон, който не е достатъчен за поемане
на атмосферните води и поради това в бистрото има влага и следи от течове; при
монтирането на двете врати от РVС в двата края на автомобилния проход, съгласно
Разрешение за строеж № 37/21.03.2013г. са направени промени в изпълненото
строителство по одобрените проекти на жилищната сграда: променена е
вертикалната планировка на двора, като са променени наклоните за отводняването
му и е променен проекта по ВиК, като е монтиран сифон за отводняване на двора. Във
връзка с разрешението за строеж от 21.03.2013г. е променено отводняването на
вътрешния двор. След затварянето на прохода се е наложило монтирането на сифон
в двора за отвеждане на атмосферните води. По представеният проект към РС не е
представен проект, по който да се изпълни отводняването на двора. При
изпълнението е монтиран подов сифон за отводняване. Няма изчисления дали този
сифон е достатъчен да поеме атмосферните води. При обилни валежи може да се
задържат води в двора и създава условия за наводнение на бистрото в сутеренния
етаж. В бистрото в сутеренния етаж има следи по стените от наводняване с
повърхностни води. В таблица към заключението са посочени направените разноски
за възстановяване на щетите от наводненията в бистрото по приложените в делото
документи, които са посочени по номер и дата, доставчик, стойност, материали и
са на обща стойност 5733.75лв., т.е. това е общата стойност на разходите за
отстраняване на наводненията в бистрото по тези документи. Стойността на
строително-монтажните работи за отстраняване на щетите от наводненията в
бистрото е определена от вещото лице на 1796.65лв.
От показанията на св.И.,
майка на ищцата, се установява, че имотът на ул. „Брегалница” № 28 е бил
придобит от дъщеря й с цел да се дава под наем и с получените пари да се
изплаща кредита или да го ползва сама, тъй като има нужната квалификация за
това; имотът е придобит с ипотечен кредит; била е възпрепятствана от етажната
собственост, тъй като те затворили автомобилният проход с врати, които ограничили
аварийния изход, който същевременно служи за зареждане на заведението. Ищцата
го била отдала под наем, като много лошо й се отразило неползването на
заведението. Било отдадено под наем, но работило около година, като наемателите
не могли да изкарат нужните разрешителни за ХЕИ, за да се използва заведението
по предназначение и се отказали след Нова година на 2012г. Излизането на наемателите
се отразило много лошо на здравословното състояние на ищцата, която получила
хронично главоболие, започнала да й се схваща ръката от възпален нерв, окото й
треперело, ходела на лекар, пиела хапчета за нерви, вечер не можела да спи и
пиела хапчета за сън. Два пъти са поставяли етажните собственици врати на този
вход. Първият път някъде 2011г., за което ищцата пуснала жалби до съответните
институции. Общината направила проверка и установила, че нямат разрешително и
премахнали вратите, може би 2012г. Тогава ищцата решила да направи ремонт на
заведението и говорила с проектант да раздели помещението на ресторант и
магазин, но през това време етажната собственост поставила отново вратите, а
при пускането на жалба й било отговорено, че има разрешително за това. След
като не можела да погасява кредите ищцата била принудена да отиде в чужбина да
работи, някъде края на 2011г.
От показанията на св.П.,
леля на ищцата, се установява, че И. изтеглила доста голям кредит и закупила
бистро с цел да го дава под наем и да си погасява кредита, но се получили
проблеми. Сложени били някакви врати и наемателите се отказали, а тя останала с
невъзможността да обслужва кредита. Има дете в тийнейджърска възраст и болна
майка и се наложило да отиде в чужбина, изпращала средства за майка си и детето,
изпаднала в тежко положение от тази невъзможност да плаща кредита, което
направо я сринало. Не можела да спи, едното й око започнало да играе, ръката й
започнала да се схваща, най-вероятно на нервна почва, получила главоболие, тъй
като била в затруднение. Безпаричието било факт. Никой не искал да наеме това
помещение, тъй като вратите ограничавали достъпа до заведението за зареждане.
Идвали наематели, но се отказвали да го наемат.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от в.л. Н., прието от съда и неоспорено
от страните, се установява, че процесният обект се
намира в жилищна сграда на ул.“Брегалница“ №28, Варна. Издаденото разрешение за
строеж №37/21.03.2013г. е за „Монтиране на два броя врати от РVС дограма с
остъкляване, в двата края на автомобилния проход на жилищната сграда“. Съгласно
конструктивното становище, въз основа на което е издадено разрешението за
строеж, са предвидени СМР за монтиране на два броя врати от РVС дограма с
остъкляване на кота ± 0.00, в
двата края на автомобилния проход на жилищната сграда. В ситуационна скица,
неразделна част от конструктивното становище, е показано местоположението на
вратите. Предвидените с конструктивното становище СМР не включват повдигане на
подовата настилка на автомобилния проход, не е предвидено с тях отнемане или
промяна на наклона на автомобилния проход. Има промяна на предназначение от
ателие в бистро в сутеренен етаж по време на строителство по одобрени проекти
на 20.01.2006г.; промяна на предназначение от магазин и гаражи в склад и офис
на партера за продажба на медицински изделия и санитарно-хигиенни материали. В
чертеж по част ВК промяна на предназначение от ателие в бистро в сутеренен етаж
по време на строителство има отразени ВК3 с ф32, КК3 с ф50, КК4 с ф 110, КК6 с ф110.
/прил.3 от СТЕ/. Не е предвидена промяна в отводняването на прохода в
одобрените проекти на сградата. При монтирането на двете врати от РVС дограма с
остъкляване, съгласно разрешение за строеж №37/21.03.2013г., са направени
промени в изпълненото строителство по одобрените проекти на сградата: променена
е вертикалната планировка на сградата - наклони за отводняване на вътрешния
двор, ниво на прохода - повдигнато е нивото с около 15см.-липсва входно стъпало
от 15см., наклони на проход към улица - липсва рампа и нивото на тротоара е с 10см.
по-високо; променен е проект по част ВК - монтиран е нов сифон с решетка
50/20см. за отводняване на вътрешния двор /прил.2 от СТЕ/; има изпълнени два
броя горно осветление на бистрото. Няма изчисления и данни за вида, броя и
местоположението на монтирания сифон, както и къде се оттичат дъждовните води
от сифона. Предвидените по конструктивното становище СМР не са изпълнени по
този начин от етажните собственици. При огледа е установено демонтирани два
броя РVС дограма с остъкляване в двата края на прохода на жилищната сграда. Има
отклонения при изпълнението им от разрешеното от разрешение за строеж
№37/21.03.2017г., съответно от предвиденото конструктивно становище, въз основа
на което е съставено, които са описани в заключението. Може промяната да е
направена още преди въвеждане в експлоатация на сградата.
От показанията на
свидетеля Минчева се установява, че работи в Агенция за недвижими имоти и
предлага имота на ул. „Брегалница” за продажба или под наем от 2013г. в качеството
на брокер. Имало е интерес към този имот, доколкото ул. „Брегалница” е
комуникативна, в район гъсто населен с жители и има доста заведения за хранене
и подобен род имот с такъв статут може да се даде под наем или да се продаде.
Клиентите, последните, които е водила през месец август искали да инвестират в
заведение за хранене. Преди това е водила клиенти за питейно заведение тип бар,
а също и клиенти за магазин за месо. Преди години се е занимавала с подобен тип
бистро и е била управител в подобен тип заведение бистро. Клиентите искали да
закупят имота с такава търговска цел и основната причина, поради която не е
станалата продажба или отдаването под наем е тази врата, която пречела. Наясно е
с изискванията на РИОКОЗ. Няма право заведение от където преминават клиентите
да има внасяне на храна и напитка, т.е. не трябва да се преплитат тези входове,
а да има отделни задължителни входове. Заведението трябва да има вход за
клиенти и друг вход за влизане на стоката. Бил затворен входа с една врата. Влизали
са през входа, но нямало вход за снабдяване със стока. Не е искала да отварят
входа с прохода. И сега предлага имота за продажба и под наем, но няма интерес,
тъй като една голяма част от потенциалните клиенти – купувачи и наематели, които
са видели този имот не са го харесали поради тази причина. Не е виждала това
бистро да работи. Причината да се отказват да купят или да го наемат под наем
са вратите. За отдаване под наем цената е 1000 евро, като собственичката дава
три месеца гратисен период за разработване на заведението. Цената за продажба е
180 000 евро. Докато е предлагала бистрото не й е известно да има
противопоставяне от етажната собственост или от някой друг за работата му. Не
може да каже държавен орган да има претенции за работата на бистрото. В разговорите
с клиентите й е останала с впечатление, че това е причината - вратите и малко
повечето стълби, които има. От техническа гледна точка като изискване, това е
начина на зареждане на заведението по принцип, а иначе възможно е и да е обща
част към сградата, за което не е запозната. Наоколо няма подобни имоти, тъй
като имота е с висок статут, съдържа топла кухня, студена кухня и битовка за
персонала. Обикновено цените са офертни и подлежат на коментар.
От показанията на св.К.
се установява, че е искал да наеме имота на ул. „Брегалница” през 2012г. В
началото заведението било държано от негови познати и от тях разбрал, че се
отказват и искал да го наеме. Отишъл с РИОКОЗ и с ХЕИ относно разрешителните,
защото искал да го ползва за ресторант, но от РИОКОЗ отказали да му издадат такова
разрешително, заради задния вход, който не бил отворен и поради това се отказал.
Ищцата му обяснила, че е водила преговори със съседите за премахване на тези
врати и щели да се махнат. Това било 2012г. След това отишъл и били махнати, но
тя решила да си работи сама и имало майстори. Предложил й пак да го наеме и тя
се съгласила, но докато се договорят, пак имало врати и отново се отказал. През
2012г. се договорили за 1200 евро наем. С тези врати нямало как да го наеме, никой
не издава разрешително за ползване на обекта. В прохода не може да се влезе със
стока, защото където са вратите има някакъв бордюр и не може да се влезе с
кола. Ако ги няма вратите във вътрешния двор може да се влезе и да се разтовари
стоката.
От обяснителна записка
от 12.12.2005г. за обект: Промяна предназначение от ателие в бистро по време на
строителство в сутеренния етаж на жилищна сграда на ул.“Бегалница“№28 се
установява, че проекта е изготвен с цел промяна на предназначение от ателие в
бистро, като промяната е предвидена да се извърши чрез обособяване на
помещенията, както следва: търговска зала, работна площ на бара, миална зала,
кухня, подготвителни, съхранение хранителни стоки, душ и тоалетна персонал,
съблекалня, склад напитки амбалаж, предверие и тоалетна жени, предверие и
тоалетна мъже, офис управител. По одобрения проект ателието се състои от
основно помещение, битовка и тоалетна, вход към ателието, осъществен чрез
отделен достъп от пространството пред сградата, посредством открито стълбище
през широк английски двор и евакуационно стълбище в задната част на ателието
/към вътрешния двор/, като чрез исканите изменения на проекта не се засягат
конструктивни елементи, не се предвиждат промени на натоварванията и не се
засягат общи части или инсталации. Запазват се вход към ателието от улицата
през английския двор, евакуационно стълбище /към вътрешния двор/, залата.
Съгласно нот.акт 7/2004г. Н. К.и
П. Д. са придобили ателие,
находящо се на сутерена на жилищна сграда, изградена на етап 75% в гр.Варна, ул.“Брегалница“№28
с площ от 217.73кв.м., състоящо се от вход от ул.“Брегалница“/английски двор/,
основно помещение, битовка, тоалет и евакуационно стълбище към вътрешния двор.
Съгласно представен нот.акт №53/2003г. магазинът, предмет на същия, се състои
от вход от ул.“Брегалница“, търговска част, битовка, тоалет и евакуационно
стълбище към вътрешния двор. Съгласно договор за наем от 03.12.2010г. имота -бар-бистро
е бил отдаден под наем при месечен наем в размерите, договорени в чл.4 от
същия. От договор за наем от 20.02.17г. е видно, че е отдаден под наем
обект-ресторант пицария за 1700лв. без ДДС месечен наем.
От заключението на
съдебно-оценителната експертиза, изготвено от в.л.Б. се установява, че пазарната
стойност на имота използван съобразно обикновеното си предназначение /бистро/
към 21.03.2013г. е 306700лв., а пазарната му стойност използван като
ателие/офис/ към същата дата е
277 700лв., като са използвани пазарни аналози от списание Варненски имоти;
разликата в пазарните стойности /обезценката/ на имота към 21.03.13г. е
29 000лв.; средния месечен пазарен наем на недвижимия имот, представляващ
бистро-бар, за периода от 21.03.13г. до 15.11.16г. е 1240лв. месечно, като са
взети предвид сравняеми имоти по офертна цена, а общия размер на пазарния наем
на имота за посочения период е 54 395лв. Заключението е оспорено, тъй като
използваният сравнителен метод предполага сравнение на реално сключени сделки,
а вещото лице не е използвало такива данни.
От заключението на
съдебно-оценителната експертиза, изготвено от в.л.А. се установява, че
жилищната сграда с адм. адрес - гр.Варна, ул.“Брегалница“№28 се намира в района
на Окръжна болница, широк център и е на границата между първа и втора зона на
гр.Варна; пазарната стойност на имота използван като бистро към 21.03.2013г. е
320904лв., като при определянето й са използвани пазарни аналози от
сп.Варненски имоти и реализирана сделка на „Мирела“-от сайт, а пазарната му
стойност, ако не бъде използван като складово помещение, за което няма
изискване да има авариен изход, към същата дата е определена на 117700лв.; разликата
в пазарните стойности /обезценката/ на имота към 21.03.13г. е 203200лв.; пазарния
наем на имота, представляващ бистро-бар, за периода от 21.03.13г. до 15.11.16г.
е 1500лв. месечно, а общия размер на пазарния наем на имота за посочения период
е 65750лв. Заключението е оспорено, тъй като при използване на сравнителен
метод от вещото лице не са използвани данни от реално сключени сделки, а данни
от специализирано издание.
От
приемо-предавателен протокол от
05.01.12г. към договор за наем от 03.12.2010г. се установява, че „ВИП Груп БГ“
–наемател връща на ищцата-наемодател имота, описан в договора във вида,
съобразно посоченото в протокола, като относно допълнително установени
обстоятелства е посочено, че се връща във вид, който не позволява помещението
да функционира като заведение; в момента на предаване на владението, наемателят
твърди, че е извършил подобрения.
От заключението на
тройната съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на процесния обект,
определена по сравнителен метод и реално сключени сделки от СВ към 21.03.13 г. е
в размер на 175 800 лв.; стойността на обекта, определена по сравнителен метод, реално
сключени сделки от СВ и използване на 1 бр. офериран аналогичен обект в същия
район към 21.03.13 г. в размер на 191 300 лв.; стойност на процесния обект,
разглеждан като „Ателие за творческа дейност“, определена по сравнителен метод,
реално сключени сделки от СВ към 21.03.13 г. в размер на 240 100 лв.; ако
обекта бъде разглеждан като „Ателие за творческа дейност“ стойността му е
по-висока от стойността на процесния обект като бистро, като във вариант от
приложение 1 разликата е 64 300 лв., а във вариант от приложение 2 разликата е
48 800 лв.; стойността на месечен
пазарен наем за посочения период на процесния обект въз основа на реално
сключени договори за наем от СВ - 2 690 лв. месечно; стойност на месечен
пазарен наем за посочения период на процесния обект въз основа на реално
сключени договори за наем от СВ и представени по делото 2 бр. договори за наем
за периода от 21.03.13 г. до 03.12.13 г. - З 170 лв. месечно; стойност на
месечен пазарен наем за посочения период на процесния обект въз основа на
реално сключени договори за наем от СВ и представени по делото 2 бр. договори
за наем за периода от 04.12.2013 г. до 15.11.2016 г. -3 290 лв. на месец. Общия
размер на пазарния наем за периода 21.03.13г.- 15.11.16г. при Вариант 1 /с
месечен наем от 2 690 лв./ е 117911.67лв., а при Вариант 2 е 143 199.67лв.
Заключението е оспорено в частта по т.2, тъй като е неуместно да се ползва като
аналог имот с предназначение магазин и ателие, както и по т.4, тъй като са
използвани аналози извън предмета на исковата претенция.
От
допълнителното заключение на тройната съдебно-оценителна експертиза се
установява, че в Служба вписванията не са намерени други аналози; пазарната
цена на оценявания имот като Бистро-бар съвпада с първоначалното заключение- за
1 кв.м. 807.39лв. или общо за обекта – 175 800лв., въз основа на
установените 2 бр. реално сключени сделки, а при използване на 2 бр. вписани
сделки в СВ и 1 аналог от в-к Варненски имоти- 878.46лв. на кв.м. или общо за
обекта- 191300лв.; ако имота се ползва като склад- 6570лв. на кв.м. или общо за
обекта- 141700лв.; разликата в пазарните стойности/обезценката/ към
21.03.2013г. във вариант 1/ при 2 аналога от СВ/ е 34 100лв., а във втория
вариант /2 сделки от СВ и 1 аналог от оферти/ е 49600лв. По данни от
договорите, вписани в АВ, общият пазарен наем за периода от 21.03.13г.
-15.11.2016г. е 81345.93лв., а съобразно договорите за наем от АВ и
представените по делото – 111545.16лв. Заключението е оспорено от ответниците.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени в
петгодишния давностен срок от влизане в сила на решение № 590 от 17.03.2016г. по адм. д. № 2546/2015г. по описа на Административен
съд - Варна, оставено в сила с решение №12382/15.11.2016г. по адм.д.№ 5374/16г.
на ВАС, с което са отменени заповед № ДК-10-СИР-40/21.07.2015г. на началника на
РДНСК-СИР-Варна и разрешение за строеж № 37/21.03.13г. на Главния архитект на
Район „Приморски”-община Варна.
Исковете са предявени
от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което са
процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав
на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и
причинно-следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания
от ищеца размер на вредоносния резултат.
В случая ищецът
претендира обезщетения за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи, както
и обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие отмените
незаконосъобразни актове- разрешение за строеж №
37/21.03.13г. на Главния архитект на Район „Приморски”-община Варна и заповед №
ДК-10-СИР-40/21.07.2015г. на началника на РДНСК-СИР-Варна.
От
събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин,
че издаденото разрешение за строеж №37/21.03.13г., с което е разрешено
извършването на строеж: „Монтиране на 2 бр. врати от РVС дограма с остъкляване, в двата края на автомобилния проход на
жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Брегалница” № 28, УПИ
ХVІІІ-20, кв.619, по плана на 5-ти м.р. гр.Варна”, както и заповед № ДК-10-СИР-40/21.07.2015г.
началникът на РДНСК - СИР – Варна, с която е отхвърлена жалбата на И.В. срещу
разрешението за строеж № 37/21.03.13г. са отменени с влязъл в сила съдебен акт.
Незаконосъобразността
на отменените по надлежния ред административни актове сама по себе си не е
достатъчно условие за ангажиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ.
Имуществените
вреди, т.е. неблагоприятното изменение в имущественото състояние на ищцата, са
основен елемент от фактическия състав на отговорността и същите, както и
пряката и непосредствена връзка с отменените незаконосъобразни административни
актове подлежи на доказване. Размерът на пропуснатите ползи, на причинените
вреди следва да бъде доказан както по основание, така и по размер.
По п.1 и
п.2 от исковата молба ищцата претендира обезщетения от община Варна и ДНСК, за
периода от датата на издаване на РС, съответно на издаване на заповедта на
началника на РДНСК-СИР-Варна до датата на решението на ВАС, през който период е
била лишена от възможността да си служи със собствената си вещ-бар-бистро по
предназначение, поради извършеното въз основа на издаденото РС незаконно
строителство. По п.3 от исковата молба ищцата твърди, че извършеното
строителство, допуснато с незаконосъобразните административни актове е довело
до намаляване на стойността на недвижимия имот, като претендира обезщетение в
размер на обезценката.
Строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно ЗУТ/чл.148 ал.1 ЗУТ/ въз
основа на влязло в сила разрешение за строеж. Обжалването на разрешение за
строеж спира изпълнението им. Издаденото разрешение за строеж е отменено с
влизане в сила на съдебния акт. Последица от отмяната на акта е отпадането на целените
с него правни последици от момента на отмяната му, т.е. в случая реализирането
на инвестиционните намерения за монтирането на 2 бр. врати в края на
автомобилния проход на сградата.
В случая
не се установи ищцата да е била възпрепятствана да ползва имота нито лично,
нито чрез отдаването му под наем, или да се разпореди с него. Не са налице доказателства,
че ползването на имота е било препятствано от издадените административни актове
от ответниците.
Твърденията,
че ползването по предназначение на имота е препятствано поради невъзможност да
бъдат издадени разрешения за ползването му като търговски обект, поради
поставените врати, от съответните държавни институции е недоказано. Не се
събраха доказателства, че държавна институция, учреждение- РИОКОЗ или ХЕИ са
отказали издаване на разрешение за дейност на обекта вследствие издадените РС и
заповед. Не се събраха и доказателства за предприети действия за снабдяване с
такива. Твърденията, че потенциални наематели са се отказали от сключване на
договор именно поради издадените актове също са недоказани. Свидетелката Минчева
твърди, че работи в Агенция за недвижими имоти като брокер и е предлагала имота
в годините както на потенциални купувачи, така и на клиенти, които да го наемат
под наем. Относно твърденията й не се събраха доказателства. Не са налице доказателства
относно наличието на потенциални клиенти-било като купувачи, било като
наематели относно имота, собственост на ищцата. Не се събраха доказателства
такива да са водени на оглед на имота и че причината да се откажат е именно
издадените актове, или поставените врати. Не са налице протоколи, каквито
Агенциите за недвижими имоти съставят за посещение на имотите, които предлагат
за продажба или отдаване под наем. Освен това свидетелката в показанията си
твърди, че причината да се отказват клиентите били вратите на прохода, както и многото
стълби. Последните нямат връзка с издадените заповед и РС, отменени като
незаконосъобразни. Това обосновава недоказаност на причинна връзка между
претендираните вреди и отменените като незаконосъобразни актове. Предвид
показанията й претендираните вреди, т.е. пропуснати ползи, не са присъща
последица от отменените актове, а са следствие и от характеристиките на самия
обект, собственост на ищцата. От представения приемо-предавателен протокол от 05.01.12г. към договор за наем от
03.12.2010г. се установи, че „ВИП Груп БГ“ –наемател е върнал на
ищцата-наемодател имота, описан в договора във вида, съобразно посоченото в
протокола. Съгласно протокола, в частта допълнително установени обстоятелства
изрично е отразено и че имота се връща във вид, който не позволява помещението
да функционира като заведение. Предвид изложеното недоказани са претендираните
вреди от отмените актове и наличието на причинна връзка между отменените актове
и претендираните вреди, изразяващи се в невъзможността ищцата да си служи с
вещта по предназначение като я ползва като търговски обект или да я отдава под
наем като търговски обект. Имотът, съгласно този протокол, се връща от
наемателя във вид, който не позволява помещението да функционира като
заведение. В този смисъл е и твърдението в исковата молба, че ищцата е сключила
договор на 11.03.2013г. за СМР на заведението с оглед пускането му в
експлоатация поради продължителното му затваряне. Твърденията, че ищцата е била
препятствана да ползва имота си по предназначение лично като търговски обект
противоречат на твърденията й, че поради издадените актове е била принудена да
работи в Германия. Последното изключва възможността да ползва имота лично,
поради отсъствието й, съответно препястване на ползването.
Не се
установи пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действието на
актовете и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.
Претендираните от ищцата
пропуснати ползи са предполагаеми, прогнозни и зависят от несигурно събитие.
Същите са в отношение на зависимост от отдаване под наем на обекта, за каквото
не са налице доказателства. Св.К. твърди, че искал да
наеме имота още през 2012г., което се осуетило от поставянето на врати от
етажните собственици, тъй като отишъл с РИОКОЗ и ХЕИ и те отказали да издадат
разрешително за ресторант, за какъвто искал да наеме и ползва обекта. Искане за
издаване на разрешително не е представено, нито се твърди да е подавано. Не са
налице доказателства, че посочените учреждения са отказали издаване на
разрешително, а отказването става с писмен акт. Писмен акт, съгласно който да е
отказано разрешение за обекта не се представи по делото. Представеният
приемо-предавателен протокол от 2012г. установява, че наемателя връща наетата
вещ, но прекратяването на наемното правоотношение не е в причинно-следствена
връзка с отменените актове, тъй като предхожда датите на издаването им. Св.К.
визира 2012г., в която са поставени врати, но този момент също предхожда датите
на издаване на РС и заповедта. Установи се от доказателствата по делото-писмени
и гласни, че през 2012г. врати са поставени от етажните собственици, за
премахването на които е била издадена заповед на кмета на общината.
Ищецът твърди, че
претендираните вреди произтичат пряко от отмяната на издадените актове- РС и заповед.
Същите обаче се претендират от невъзможността имота да бъде отдаден под наем
или ползван по предназначение от ищцата. Доказателства, че ползването е
препятствано не се събраха, нито такива, че ищцата е пропуснала да реализира
доходи от наем.
Разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ изисква причинно-следствената връзка между претендираните вреди и
отменения акт да е пряка, т.е. да е типична, необходима последица от
вредоносния акт, действие или бездействие, както и непосредствена, т.е.
неопосредена с други актове или действия. В случая не се установи такава
причинно-следствена връзка между отменените актове и твърдяните вреди-пропуснати
ползи.
Претендираните вреди
от обезценка на имота също не се доказаха. Не са налице доказателства, че имотът
не е годен да се ползва по предназначение, нито, че ищцата е претърпяла такива
вреди. Вредите следва да са реални и сигурни, да е налице неблагоприятното изменение в имущественото състояние на ищцата.
Обстоятелството, че стойността на имота в различни периоди от време е по-ниска
не обосновава автоматично извод за претърпени вреди от собственика му.
Имуществена вреда
представлява отрицателна последица от увреждане, която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитените от правото блага на увредения. Пряка и
непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или
бездействие на компетентния административен орган, а обезщетението обхваща
претърпяната загуба или пропусната полза. Очакването на ищеца, че би реализирал
определена печалба от разпореждането с вещта не може да реализира отговорността
на ответниците по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Твърденията, че в случая ищцата е претърпяла
имуществена вреда са недоказани.
Неоснователен е и
искът за претендирано от ответниците обезщетение в размер на 8000лв. за претърпени
вреди, представляващи направени разходи за отстраняване на последиците от
наводняване на собствения й обект. Не са налице каквито и да било
доказателства, че наводняването на обекта се дължи и е вследствие на отменените
актове- заповед и РС. От събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, се
установи по безспорен и категоричен начин, че предвидените с конструктивното
становище, въз основа на което е издадено разрешението за строеж, СМР не
включват повдигане на подовата настилка на автомобилния проход, не е предвидено
с тях отнемане или промяна на наклона на автомобилния проход. Освен това по
делото се установи, че врати на автомобилния проход са поставени от етажните
собственици още 2011г., за премахването на които е издадена заповед № 2229/11.06.2012г.
на кмета на община Варна. Съгласно заключението на вещото лице Н. няма данни
кой е монтирал сифона, като промяната може да е направена още преди въвеждане в
експлоатация на сградата. Следователно не се установи по делото твърдяните
вреди да са в причинно следствена връзка с отменените актове. Същите може да се
дължат да действията на етажните собственици през 2011г., когато за първи път
са поставени врати на прохода. Разрешението за строеж и приложената към него ситуационна скица не
предвиждат извършване на такива СМР. В случая се установи, че ищцата е
направила разходи за отстраняване на последици от наводняване, но не се
установи да са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка от отмените
като незаконосъобразни актове.
Ищцата твърди, че е
претърпяла неимуществени вреди в размер на 10 000лв., които са последица
от незаконосъобразните административни актове. Твърди, че постановените от
ответниците актове са довели до невъзможността да живее в България, да се грижи
за своята майка, невъзможност да плаща кредит, причинили са й морални
страдания, трайно влошаване на здравето. Твърденията й са недоказани.
Действително е представен по делото договор за банков кредит. Относно
възможността да го плаща или не, престоят й в чужбина и здравословното й
състояние не се събраха доказателства. Твърденията за здравословни проблеми
също са недоказани, както и че са в пряка
и непосредствена причинно следствена връзка с отменените актове.
Установи се, че врати са били поставени на прохода още през 2011г., за
премахването на които е издадена на 11.06.12г. заповед на кмета на общината.
Установи се и от показанията на свидетелите, че излизането на наемателите се
отразило много лошо на ищцата. Видно от събраните писмени и гласни
доказателства наемните правоотношения са прекратено в края на 2011г.-началото
на 2012г., т.е. преди издаване на разрешението за строеж. Свидетелите установяват
и че ищцата заминала да работи в чужбина към края на 2011г., тъй като не можела
да плаща кредита. Следователно невъзможността да плаща кредита не е в следствие
на незаконосъобразните актове, а предхожда издаването им. Обстоятелството, че е
заминала за чужбина, за да може да плаща кредита също. Относно здравословното
състояние й състояние не са представени медицински документи, а и съгласно
показанията на свидетелите именно излизането на наемателите се е отразило на
ищцата, което също предхожда издаването на актовете. За причинените й
неимуществени вреди в края на 2011г. и 2012г. на ищцата е присъдено обезщетение
от етажните собственици, за което се съдържат данни по делото. Искът за
претендираните неимуществени вреди е недоказан както по основание, така и по
размер.
Не без значение и
факта, че още в исковата молба ищцата твърди, че са налице незаконосъобразни
действия на етажните собственици.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.1 ал.1 ЗОДОВ
за реализиране отговорността на ответниците и предявените искове като
неоснователни и недоказани следва да се
отхвърлят.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.С.В.,
ЕГН **********,*** искове против община Варна и Дирекция Национален строителен
контрол по чл.1 от ЗОДОВ, както следва:
-против община Варна за сумата от 92204лв.,
представляваща обезщетение за периода от 22.03.13г. до 21.07.15г., общо за 28
месеца, през което време е била лишена от възможността да си служи със
собствената си вещ по предназначение, представляваща търговско
заведение-бистро, находящо се в гр.Варна, ул.“Брегалница“№28, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2016г./на която дата е бил
окончателно отменен постановеният от община Варна незаконосъобразен
административен акт/ до окончателно изплащане на сумата;
-против ДНСК за сумата
от 50995лв., представляваща обезщетение за периода от 21.07.15г.
до 15.11.16г., общо за 16 месеца, през което време е била лишена от
възможността да си служи със собствената си вещ по предназначение,
представляваща търговско заведение-бистро, находящо се в гр.Варна,
ул.“Брегалница“№28, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.11.2016г./на която дата е бил окончателно отменен постановеният от Началника
на РДНСК-североизточен район-Варна незаконосъобразен административен акт/ до
окончателно изплащане на сумата;
-против община Варна и
ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 80 000лв., представляваща
обезценка на собственото й бистро, находящо се в гр.Варна, ул.“Брегалница“№28 в
резултат на допуснатото от ответниците незаконно строителство, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2016г./на която дата са били
окончателно отменени постановените от ответниците незаконосъобразни
административни актове/ до окончателно изплащане на сумата;
-против община Варна и
ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 8000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в извършените
към датата на завеждане на исковата молба в съда необходими разноски за
отстраняване на последиците от наводняванията на собствения й обект – бистро на
ул.“Брегалница“№28 в гр.Варна, ведно с необходимите, но неизвършени към този
момент разходи за възстановяването на процесния имот, в това число труд,
материали и други разноски по актуални цени на строителните и монтажни работи;
-против община Варна и
ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 10000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
психически страдания, повишена тревожност, стрес и трайна мигрена, дължащи се
на невъзможността да ползва притежаваното от нея бистро по предназначение, да
погасява кредитните си задължения, да живее в родината си и да се грижи за
своята майка и син, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.11.2016г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: