Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Номер
12236 Година 20.11.2019 Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети ноември Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4332 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения от пълномощника на ответника
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, съдът намери, че следва да внесе
и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да изготви писмен
доклад и прикани страните към спогодба, като им разясни преимуществата й (чл.
312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).
Следва
да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените до момента от страните писмени документи (чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК).
Следва
да се даде на ответника възможност, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да
допълни непълното си искане за предоставяне на възможност да води в съдебно
заседание двама свидетели, като посочи кои точно от посочените в отговора му
факти, иска да доказва с показанията им, за да прецени и съда тяхната
допустимост съгласно чл. 164 ГПК и относимост към предмета на делото съгласно
чл. 159, ал. 1 ГПК, едва след което съдът ще се произнесе по това му искане
съгласно чл. 312, ал. 3 ГПК.
Следва
да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на
Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).
Препис
от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните. Страните следва да
се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят
преимуществата й.
Следва
да се укаже на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на
делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и последиците от
неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за
11.12.2019 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА
делото, както следва: обстоятелствата, от които произтича претендираното от
ищеца право, са, че бил роден на *** *** г. навършил пълнолетие. Родителите му
били разделени. В момента бил записан за студент в М. на М. редовна форма на
обучение по специалност “-”, като му предстояло да бъде II курс. Обучението му
било свързано с ежедневни разходи, които сам не можел да посрещне, тъй като,
поради редовната форма на обучение, нямало да има свободно време, за да започне
работа. Учебниците му за първи курс били на стойност 500 лева. По специалността
имал практически занимания, за които му били необходими - инструменти,
консумативи, дрехи (-), които трябвало да си закупи. Семестриалната му такса била
в размер 450 лева. Живеел на общежитие, за което плащал 70.80 лева през
учебната година, а през лятото - 140 лева месечно. Когато бил в С. живеел с
майка си, която се грижила за него и прехраната му, както и за текущите
разходи. Баща му не полагал никакви грижи за него. Необходими му били допълнителни
средства, а не притежавал имущество, от което да се издържа, нито стипендия.
Разчитал единствено на доходите на майка си.
Искането
е да се осъди ответника да заплаща по посочената в поправената искова молба
банкова сметка ***00 лева, считано една година назад от подаване на исковата
молба в съда, до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й, както и направените по делото разноски.
Правна
квалификация на предявения иск е нормата чл. 144, във вр. с чл. 149 СК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че и двата иска били
допустими, но изцяло неоснователни. Търсената издръжка за минало време била
изцяло неоснователна. До края на юли 2019 г. с ищеца живеели в едно жилище
заедно с неговата майка и съпруга на ответника, и с малолетния му син М., брат
на ищеца. От август тази година не живеел със семейството си, което напуснал по
молба на съпругата си. А до момента на напускането полагал всички необходими
грижи за издръжката на семейството си, включително и за ищеца. Плащал сметки за
ток, вода, телефони и други. Купувал храна. Водил ги на почивки. Плащал два
кредита. Единият ипотечен кредит в размер на 30 000 лева за закупуване на
жилище, което било СИО, но го плащал само той от заплата си, а месечната вноска
била 300 лева. Вторият бил потребителски, за закупуване на вещи за семейното
жилище. Също така направил изцяло със средства от заплата си и цялостен ремонт
на жилището, в което след раздялата им живеели съпругата му и другото му дете,
което било на -. Правел ремонт на стаята и банята на сина си И. в общежитието
му в С.. Вторият иск за заплащане на издръжка по чл. 144 СК, също бил неоснователен, защото, както вече
посочил, след раздялата той плащал всеки месец ипотечен кредит за придобито по
време на брака жилище в размер на 300 лева. Също така дължал издръжка на
другото си дете, което било малолетно, и в момента било образувано исково
производство по гр.д. № 4159/2019 г. на PC С., в което се претендирало
заплащане на издръжка в размер на 300 лева месечно. Освен ипотечния кредит,
плащал и потребителски кредит в размер на 25 лева месечно. Поради раздялата му
със съпругата му се налагало да живее под наем, тъй като другият им апартамент
имал наематели. Плащал наем 280 лева. Страдал от -. Още през 2013 г. му била
поставена тази диагноза за заболяване, което не можело да се излекува, а само
да се поддържа при извършване на периодични терапевтични процедури /-/, които
били свързани с не малки разходи, но били крайно необходими за запазване
възможността да работи. Досега бил четири пъти хоспитализиран в болници в П. и С..
Моли да бъде съобразено обстоятелството, че синът му учел - в С.. Това
образование можело да се придобие и в С., където също имало такъв институт. Не
смятал, че било наложително да учи в С.. Ако бил в С., разходите му можело да
бъдат по-малки, защото щял да живее при семейството си. Също така се прибирал
от С. още в четвъртък, което му давало възможност да работи през тези три
почивни дни.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички твърдени в поправената му искова молба горепосочени обстоятелства, а
именно, че учи редовно в посоченото висше учебно заведение за предвидения в
него срок на обучение, за което са му необходими посочените в поправените му
искова молба горепосочени суми за семестриална такса, учебници, пособия и
помагала, че живее в С. на общежитие, за което плаща посочения месечен наем, че
не получава стипендия, а не притежава и доходи и имущество, от които да се
издържа, че майка му го издържа, а ответникът, като негов баща, разполага с
доходи и имущество, които му позволяват без особени затруднения да му осигурява
исканата издръжка, както и какви са доходите и имуществото на неговата майка, а
ответникът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, посочени
в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията си срещу основателността
на предявения иск, а именно, че до юли 2019 г. е живял с и издържал ищеца, че
от август тази година не живее с него, съпругата си и малолетното им дете, че
живее на квартира и плаща посочения в отговора му наем, че страда от посоченото
заболяване, плаща посочените задължения, както и че не разполага с достатъчно
доходи и имущество да осигурява на ищеца исканата в исковата му молба издръжка.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи и не е
представил доказателства за подлежащите на доказване от него спорни факти, че продължава
да учи в посоченото висше учебно заведение и какъв е предвидения в него срок на
обучение, че не получава стипендия, че майка му го издържа, а ответникът, като
негов баща, разполага с доходи и имущество, които му позволяват без особени
затруднения да му осигурява исканата издръжка, както и какви доходи и имущество
притежава неговата майка.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от:
удостоверение за раждане, уверение № 2294/12.08.2019 г., квитанция от
04.06.2019 г. с фискален бон, декларация за СИС, удостоверение изх. №
7276/24.09.2019 г., епикриза изх. № 31643/2013 г., епикриза от 07.06.2016 г., договор
за банков ипотечен кредит № 464/0131/40401199/24.03.2016 г., договор за
потребителски кредит № **********/15.11.2014 г. и договор за наем от 01.11.2019
г.
ДАВА
възможност на ответника, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да допълни непълното
си искане за предоставяне на възможност да води в съдебно заседание двама
свидетели, като посочи кои точно от посочените в отговора му факти, иска да
доказва с показанията им, за да прецени и съда тяхната допустимост и относимост
към предмета на делото, едва след което съдът ще се произнесе по това му искане
съгласно чл. 312, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че делото ще се разглежда по реда на
Глава ХХV от ГПК „Бързо производство”, по реда на която не може да се
предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и предявяват искове
срещу тях.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не
изпълнят указанията на съда, ще загубят възможността да направят това по-късно
в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на искания от страните
във връзка с указанията и доклада.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: