Присъда по дело №393/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

                                                             М   О   Т   И   В   И

            по Присъда № 24/22.11.2018 г. , постановена по ВНОХД № 393/2018 г. на КнОС

 

   Производството по делото е по реда на глава ХХІ   НПК. Образувано е  по ВЪЗЗИВЕН ПРОТЕСТ на КнРП и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Н.Ю.Б. срещу Присъда № 86/28.03.2018 г., постановена по НОХД № 1585/2017 г. по описа на съда, с която  подсъдимия  Н.Б., ЕГН ********** е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.2 вр.с ал.1 НК и на основание чл.304 НПК е оправдан по това обвинение; признат е за виновен в извършването на престъпление по чл.216 ал.1 НК с наложено за него наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, което да се изтърпи при първоначален режим „строг”, както и е приведено в изпълнение на осн.чл.68 ал.1 НК наказанието „лишаване от свобода” за срок от 14 месеца, определено по ЧНД № 582/2016 г. на КнРС и е приспаднато на осн.чл.25 ал.3 НК изтърпяното наказание”пробация”, наложено му по НОХД № 145/2015 г. на КнРС и на осн.чл.59 ал.1 НК - времето, през което Б. е бил задържан с МН”задържане под стража”, считано от 17.05.2017 г. и е осъден ад заплати разноски в размер на 220,61 лв.

     В протеста и допълнението към него са релевирани  доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в оправдателната й част и за заниженост на наказанието ЛС за престъплението по чл.216 ал.1 НК. Необоснован е според прокурора довода на съда за оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл.144 НК и в тази връзка -  че показанията на св.С. са непоследователни и не се подкрепят от други доказателства, освен от изготвената от него докладна записка и се поддържа, че заканата е  била в състояние да възбуди основателен страх, независимо от личните възприятия на пострадалия и от това дали той се е уплашил. Неправилен според прокурора е и извода на съда, че дори да било доказано отправяне на заканата към св.С., поради враждебното отношение на подсъдимия към полицейските служители заканата не би могла да възбуди основателен страх. Оплакванията за явната несправедливост поради занижения размер на наложеното наказание ЛС за престъплението по чл.216 НК се свеждат до необосноваността на наложения размер предвид високата степен на обществена опасност на дееца заради обремененото му съдебно минало. Моли се за отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова осъдителна такава в тази част по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 НК и за изменяване на присъдата в частта й относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца за престъплението по чл.216 ал.1 НК , като то се увеличи на 1 година 8 месеца. Доказателствени искания не са направени.

    Във въззивната жалба на подсъдимия, подадена чрез защитника му адв.Т.Р. са релевирани бланкетни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон в осъдителната част на присъдата, постановяването й при съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се за постановяване на оправдателна присъда в тази част и алтернативно – да се наложи друго по-леко наказание на подсъдимия, адекватно на обществената опасност на деянието по чл.216 ал.1 НК. 

   В допълнението към въззивната жалба са наведени оплаквания относно осъдителната част на присъдата за престъплението по чл.216 ал.1 НК , тъй като действията на подс.Б. не са довели до промяна на предназначението на вещта – нито пукнатината, нито езичето, нито планката и че от действията му помещението също не е пострадало до степен да не може да бъде използвано за арест, както и че действията на подсъдимия не са извършени при форма на вината пряк умисъл и не съдържат и елементи на непредпазливо поведение – т.е. изобщо липсва вина. Доказателство за това бил разпита на св.Йорданов от ДП, които били превратно изтълкувани от районния съд, както и че действията на подсъдимия са провокирани от поведението на полицейските служители и лошите условия в ареста, за което са изложени подробни съображения и че те не са целели увреждането на вещите, а единствено – да привлече вниманието, за да му бъде осигурена вода и възможност да пуши. Сочи се още, че подсъдимият е възстановил причинените вреди на стойност 50 лв., като ремонтните действия не били извършени.

     Прокурорът от КнОП поддържа протеста и оспорва въззивната жалба на подсъдимия. Моли за отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова осъдителна присъда в тази част поради наличност на достатъчно доказателства за отправена закана към длъжностно лице по повод изпълнение на служебните му задължения и за цялостно уважаване на протеста.

     Защитникът на подсъдимия адв.Т.Р. пледира за потвърждаване на присъдата в оправдателната й част, тъй като районният съд правилно е дискредитирал показанията на пострадалия св.С. и че не са събрани убедителни доказателства подсъдимият да е отправил цитираните думи, заявени единствено в протокола за разпит от 19 май 2017 г. и които свидетелят не могъл да възпроизведе в нито един от последващите разпити. Адв.Р. пледира за отмяна на осъдителната част на присъдата за престъплението по чл.216 ал.1 НК по изложените в допълнението на въззивната жалба съображения и постановяване на оправдателна присъда за това престъпление.

     Подсъдимият не е давал обяснения. В последната си дума пред съда подсъдимият Б. поиска да се потвърди оправдателната му присъда.

          КнОС,  след собствена преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и приобщените показания на св.С. от ДП/ тези от 19.05.2017 г./ чрез прочитането им във въззивното производство, както и на доводите и възраженията на страните, в рамките на визираните му правомощия от разпоредбата на чл.313 и сл НПК, на основание чл. 336 ал.1 т.2 НПК отмени присъдата на КнРС в оправдателната й част и постанови в тази част нова осъдителна присъда по обвинението за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК, като наложи на подсъдимия Б. наказание ЛС за срок от 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален режим”строг” и на осн.чл.189 ал.3 НПК осъди подс.Б. да заплати и останалите разноски по делото в размер на 74,53 лв. На основание чл.338 НПК въззивният съд с присъдата си потвърди присъдата на КнРС в останалите й части -  в осъдителната част за престъплението по чл.216 ал.1 Нк, за приведеното в изпълнение оп чл.68 ал.1 Нк наказание ЛС, за приспадането по чл.59 ал.1 Нк и по чл.25 ал.1 НК и за разноските, като на основание чл.23 ал.1 НК наложи на подс.Н.Б. най-тежкото общо наказание ЛС измежду наложените му наказания за двете престъпления- по чл.144 ал.3 НК и по чл.216 ал.1 НК, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

      За да постанови присъдата си, настоящият съдебен състав прие от фактическа и правна страна следното:

     І-инстанционното производство е образувано по внесен от КнРП ОА , с който са повдигнати две обвинения против Н.Ю.Б., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неженен, безработен, осъждан, а именно:

   =  за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 НК - за това, че на 16.05.2017 г. в гр.Кюстендил, при дискотека”***”, се е заканил на длъжностно лице – старши полицай в група”Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” към РУ – гр.Кюстендил  при ОД МВР – Кюстендил Б.П.С., по повод изпълнение на службата му, с престъпление против неговата личност – с убийство, като е изрекъл думите:”Какъв си ти бе, полицай скапан, ти ли си ме поставил за цел бе боклук, аз тебе ще те убия , ако ти не ме убиеш мене пръв, ти никога няма да отидеш при оня *** селяко и двамата можете да ме хванете за оная работа, смешници долни, пази се от мен, защото ще имаш много проблеми с мене, ще те обеся. Откакто се премести в Кюстендил, започнаха проверките в с.Слокощица, ти много ще съжаляваш за всичко”  и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 НК;

   = за престъпление по чл.216 ал.1 НК  -  за това, че на 18.05.2018 г. в гр.Кюстендил противозаконно е повредил чужда недвижима вещ – сграда, находяща се в гр. Кюстендил, ул. ***” № ***, собственост на ОД МВР – Кюстендил, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по врата и стена на помещение за задържане, находящо се на първия етаж на сградата, като вследствие на нанесените удари е изкривил лицевата планка на бравата, повредил е металното резе на вратата, изкривил е профила на касата на вратата, счупил е секретната брава, изкъртил е мазилката на стената, с което е нанесъл щета на обща стойност 50,26 лв.

     Въззивният съд  установи следната фактическа обстановка:  

     Подсъдимият Н.Ю.Б. ***. Той е неженен, безработен, осъждан. Видно от Справката му за съдимост на л.25-27 от ДП, до настоящия момент той е осъждан 3 пъти за различни престъпления – по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 НК, по чл.343 б ал.2 вр. с ал.1 НК и по чл.216 ал.1 НК. Последното осъждане е именно за престъпление по чл.216 ал.1 НК, извършено на 6.09.2014 г., за което със Споразумение № 22/1.02.2016 г. на КнРС, влязло в сила на 10.02.2016 г., по НОХД № 717/2015 г. му е наложено наказание ЛС за срок от 3 месеца, с приложение на чл.66 ал.1 Нк за изпитателен срок от 3 години. С влязло в сила на 28.05.2016 г. Определение по ЧНД № 582/2016 г. на КнРС е извършена кумулация между тези три осъждания, като е наложено на Б. едно общо наказание, най-тежкото от тях - ЛС за срок от 12 месеца, увеличено по чл.24 ал.1 НК с още 2 месеца ,т.е. 14 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на това общо наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години. Именно то е приведено в изпълнение по чл.68 ал.1 НК с потвърдената част от присъдата на КнРС. Извън посочените три осъждания в справката за съдимост на подс.Б. фигурира още едно  наложено му по административен ред – по чл.78 а НК-административно наказание”глоба” от 1000 лв. за извършено по чл.343 в ал.2 НК деяние на 22.04.2012 г.

   Св.Б.С. към 16.05.2017 г. работел като старши полицай в група „Охрана на обществения ред” в сектор”Охранителна полиция” към РУ – гр.Кюстендил при ОД  МВР-гр. Кюстендил, което се доказва от представената по делото типова длъжностна характеристика/ вж л.108-110 от ДП/. Едни от основните му функции по длъжностна характеристика са: охрана на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на престъпленияи нарушения на обслужваната територия, осъществяване на явен контрол върху лицата, представляващи интерес за полицията  и издирване на лица, вещи и ММПС, обявени за издирване, привеждане в изпълнение решения на правоохранителните органи.

   Св.С. познавал подсъдимия Б. по повод предходни противообществени прояви на Б.. Св.С. познавал подсъдимия, понеже многократно е посещавал сигнали, свързани с противоправни деяния на подсъдимия във време преди процесното деяние. Освен това, в дейността си като патрулен полицай от 2016 г., когато св.С. *** и когато като патрулен полицай стоял пред дискотеките”***” и”” в гр.Кюстендил, имало случаи, при които подсъдимият е излизал от посочените дискотеки и като видел патрулката, идвал пред нея, започвал да танцува  и да прави знаци с ръце и крака.

   В началото на месец май, преди датата 16.05.2017 г., една събота св.С. бил в дискотека”***с” заедно с колегата си Е.Д. и тогава подсъдимият, който също бил в дискотеката, заедно с друго момче, говорел на висок тон с Евгени Димитров. Св.С. излязъл при входа на дискотеката да види какво става с колегата му. Като видял св.С., подсъдимият Б. отишъл при него и го запитал къде е неговият човек, да ходи да го намери и ще им отвори главите и на двамата.

   На 15.05.2017 г. св. Б.С. имал почивен ден и отишъл в дискотека”***” на бул.”***” в гр. Кюстендил. В същия ден имало изпращане на абитуриенти на едно от средните училища в града. Около 0,50 часа на 16.05.2017 г. св.С. излязъл пред дискотеката, тъй като позвънил мобилния му телефон, за да проведе разговор по него.

     По същото време подс.Б. пристигнал с такси пред същата дискотека. Като слязъл от таксито, подс. Б., който бил в явно нетрезво състояние,  се насочил към стоящия пред дискотеката свидетел Б.С.. Подсъдимият бил видимо агресивен  и започнал да крещи на висок глас  към св.С. :”Какъв си ти бе, полицай скапан, ти ли си ме поставил за цел бе боклук, аз тебе ще те убия, ако ти не ме убиеш мене пръв, ти никога няма да отидеш при оня И.селяко и двамата можете да ме хванете за оная работа, смешници долни, пази се от мен, защото ще имаш много проблеми с мене, ще те обеся. Откакто се премести в Кюстендил, започнаха проверките в с.Слокощица, ти много ще съжаляваш за всичко”. Подсъдимият се държал много агресивно. Св.С. се отдръпнал и предупредил подсъдимия да не влиза в конфликт с него. Тогава към двамата се приближил свидетеля Д. Д. който познавал и двамата. Св.Д.Д.казал на подсъдимия да не прави глупости и го дръпнал настрана, за да предотврати според този свидетел побой, тъй като подсъдимият бил много агресивен и  целял според него саморазправа със св.С..  

    Подсъдимият влязъл за кратко време в  дискотеката.  Св.С. останал във фоайето на дискотеката, при входа и в близост до охраната, тъй като се почувствал застрашен от подсъдимия и почнал да се рови в интернет на телефона си. След около 2-3 минути подсъдимият Б. дошъл във входа на дискотеката и директно се насочил към св.С., дръпнал го за връхната му дреха и му казал, че докато той е в дискотеката, св.С. няма право да стои там.  Св.Д. Д.отново видял действията на подс.Н.Б. и за втори път дошъл и го дръпнал, като го издърпал извън дискотеката. Св.С. останал при входа, без да излиза навън и видял оттам, че подсъдимият се качил на едно такси на пиацата и при качването си в таксито извикал:”Всички полицаи сте мърши бе, долни педали”, които думи били чути от св. С..

    На 16.05.2017 г. св.С. се чул по телефона със св.И.Г., негов колега оперативен работник в сектор”Криминална полиция” и споделил с него случилото му се през нощта с подсъдимия Б. пред дискотека „Хипнозис”.Св. Г.посъветвал св. С.  да отиде при началника на РУ”Полиция” – Кюстендил или при началник сектор „Криминална полиция”. На 17.05.2017 г. св.С. отишъл в кабинета на началник сектор „Криминална полиция” – св. Г. Г.и му разказал за случилото се пред посочената дискотека.И тъй като св.С. изглеждал притеснен по преценка на св.Г.Г., последният го посъветвал да изготви докладна записка за случая.

    След това св.С. отишъл в канцеларията си и изготвил докладна записка, в която посочил, че на 16.05.2017 г. около 0,50 часа лицето  Н.Б. пред дискотека”***” отправил към него следните обиди и закани:” :”Какъв си ти бе, полицай скапан, ти ли си ме поставил за цел бе боклук, аз тебе ще те убия, ако ти не ме убиеш мене пръв, ти никога няма да отидеш при оня И. селяко и двамата можете да ме хванете за оная работа, смешници долни, пази се от мен, защото ще имаш много проблеми с мене, ще те обеся. Откакто се премести в Кюстендил, започнаха проверките в с.Слокощица, ти много ще съжаляваш за всичко”.

   На 17.05.2017 г. по повод започналата по този случай проверка и по данни за друго извършено престъпление от Н.Б. той бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа за времето от 17,40 часа на 17.05.2017 г. до 17,40 часа на 18.05.2017 г. Той бил настанен  в помещението за задържане на І етаж в сградата, собственост на ОД МВР – гр. Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул.///

   Вратата на помещението за задържане е плътна, метална, със секретно заключващо устройство – брава със секретен патронник - над което било монтирано и механично заключващо устройство, тип резе. На същото ниво на касата на вратата имало профил с отвор. В помещението били монтирани камери за видеонаблюдение. Мониторът, който показвал картината от камерите, се намирал в стаята на оперативно-дежурната част. В стаята на оперативно-дежурната част за времето от 8 часа на 18.05.2017 г. до 8 часа на 19.05.2017 г. на работа бил св.Д..

    На 18.05.2017 г. след задържането му в описаното помещение за задържане подсъдимият Б. започнал да се държи агресивно и да буйства – удрял по стената и вратата на помещението. Той се засилвал от единия до другия край на помещението и с ръце и крака нанасял удари по вратата и стената на стаята. Ударите били толкова силни, че Б. дори падал на пода след нанасянето им. Св.Д.видял на монитора тези негови действия  и позвънил веднага на св.   Й. – служител В РУ – Кюстендил и на автопатрул, които веднага се отзовали. Св. Й. отишъл до вратата на помещението и попитал Б. какво иска. Б. отговорил, като крещял, че иска запалка, за да пуши, на което св.Й.му обяснил, че в сградата на ОД МВР пушенето е забранено. И понеже Б. продължил  да нанася силни удари с ръце и крака  по вратата и стената на помещението по описания начин, св.Й. и колегите му извели подс.Б. навън. След като изпушил една цигара, подс. Б. бил върнат в помещението за задържане, като св.Й. останал пред вратата на помещението.

   Малко след това подс.Б. отново започнал да удря вратата на помещението и на въпроса на св.Й.какво желае Б. отговорил, че иска вода.. Св.Й.отключил вратата, взел от помещението пластмасовото шише и след като го напълнил с вода, го дал на подсъдимия.

    Но след малко подс.Б. продължил със същите действия –да блъска и рита стената и вратата на помещението, и отново искал да пуши. Св.Й. отново потърсил съдействие от колегите си и подс.Б. отново бил изведен навън да пуши. След като изпушил цигарата си, отново бил върнат в помещението за задържане, а св.Йорданов си тръгнал.

    Подсъдимият Б. обаче не спрял с това си поведение, а продължил по описания начин да блъска и рита с ръце и крака по вратата и стената на помещението за задържане.Св.Д. видял на монитора тези негови действия и отново позвънил на св.Й. който се върнал и попитал Б. какво иска. Б. му отговорил, че отново иска да пуши.Св.Й. му казал, че трябва да изчака идването на другите му колеги, за да го изведат навън. За кратко време подс.Б. се успокоил, но след това станал още по-агресивен и силно започнал да рита вратата на помещението. Св.Й. отново му обяснил, че трябва да изчакат малко колегите му от автопатрула и ще го изведат, но въпреки това подсъдимият Б. не преустановил ритането по вратата.Ударите по вратата били толкова силни, че вследствие на тях мазилката на стената около касата на вратата се напукала и започнали да падат късове от нея от външната страна на вратата.Св.Й.подпирал вратата от външната страна и молил подсъдимия да престане, на което той отговорил:”Искам да пушим, дай ми запалка”.

    От нанесените по описания начин удари с ръце и крака по вратата и стената на помещението за задържане подс.Б. изкривил лицевата планка на бравата, повредил металното резе на вратата, изкривил профила на касата на вратата, счупил секретната брава, изкъртил мазилката по стената, с което повредил сградата, собственост на ОД МВР – Кюстендил.Стойността на така причинените щети  съгласно СОЕ е 50,26 лв. щетите са възстановени от подсъдимия, видно от вносна бележка от 13.11.2017 г./на л. 82 от делото на КнРС/.

  

          По доказателствата:

 

      Тази фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото:показанията на свидетелите Б.С., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК; Д.Д./приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК/, Б.Д., В.Й., Б. Д.монтирал камерите на дискотека”Хипнозис”, И. Б. Л. М. И. С.; Протокол за доброволно предаване на вещ по чл.84 ал.2 ЗМВР; технически експертизи на в.л. К.Н. обективирани, както следва:  в Протокол № 247/19.05.2017 г. и в Протокол № 255/26.05.2017 г.; съдебно-оценителна експертиза на в.л.Емил Нейков; длъжностна характеристика; Справка за съдимост; Справка рег.№ 277 р-3958/25.05.2017 г. и приложения към нея Акт за публична държавна собственост № 248/ 7.08.2013 г.; Протокол за предупреждение от 18.05.2017 г. 

    Показанията на св. Б.С., дадени на ДП и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК, въззивният  съд кредитира изцяло. Тези показания са дадени на 2 пъти. Първият път е било на дата 19.05.2017 г./ на л.31 от ДП/, т.е. само няколко дни след деянието и спомените на свидетеля за него са били съвсем пресни. Верността на тези си показания свидетелят потвърди след прочитането им от въззивния съд. Именно в тези показания са посочени и отправените от подсъдимия към св.С. закани за убийство, които свидетелят е възпроизвел. Следващите показания от ДП – тези от 14.06.2017 г. / на л.40-42 от ДП/допълват и конкретизират предните му показания и именно от тях става ясно, че аналогичен с процесния случай  - с обиди и закани от подсъдимия към свидетеля С. - е имало и в началото на м.май 2017 г. и че агресивното поведение на подсъдимия е било насочено тогава  освен към св.С. и към неговия колега Е.Д. Показанията на свидетеля-пострадал Б.С. от съдебното следствие се кредитират само в частите им, в които се подкрепят от кредитираните изцяло негови показания от ДП. Тук следва да се посочи, че акцентът в показанията му пред КнРС, по почин на страните и съда, е било изясняване на въпроса дали и колко се е уплашил или почувствал уплашен свидетеля С..

   Показанията на св.Д. Д. от ДП от 19.05.2017 г./на л.32 от него/, приобщени чрез прочитането им, въззивният съд кредитира изцяло като достоверни по две съображения: те са дадени от пряк очевидец на случая в период само 3 дни след деянието и отразяват възприятията на този независим свидетел и защото се подкрепят от кредитираните показания на св.С.. Показанията на свидетеля Д. Д.от съдебното производство се кредитират в частите им, в които се подкрепят от посочените кредитирани като достоверни показания от ДП от 19.05.2017 г. Изцяло се кредитират показанията на този свидетел от съдебното производство – на л.68 от делото на КнРС –  за разпознаване на лица по предявените му снимки, свалени от камерите от първата техническа експертиза. Тези именно показания, видно от снимките и от визуалната представа на съда за физиономиите на подсъдимия и пострадалия свидетел Б.С., напълно потвърждават мястото и действията на подсъдимия, вкл. и дърпането му за блузата, разказани от кредитираните показания на св.С. от ДП. А показанията на св.Димитров от съдебното производство, извън факта на отдалечаване от времето на деянието, дадени в присъствието на подсъдимия, които противоречат на заявеното от него на ДП и на снимковия материал, въззивният съд преценява като необективни и тенденциозни, целящи да услужат на подсъдимия и да го оневинят и в тази им част нсе иг кредитира.

    Показанията на св. Б.Д. който е монтирал камерите в дискотеката, се кредитират изцяло като обективни и достоверни. Неговите показания внасят разяснение относно разминаването с 1 час във времето, видно от снимките към първата техническа експертиза, причина за което е смяната на зимното и лятно часово време. Затова и е прието от обвинението и съдът възприе този извод за правилен, че датата на деянието по чл.144 ал.3 НК е в 0,50 часа на 16.05.2017 г., а не както е записан часа на снимките според камерите „23,50 часа на 15.05.2017 г.”.  

    Съдът кредитира за достоверни показанията на свидетелите Г. Г. - началник на Криминална полиция в РУ-Кюстендил и И.Г. - оперативен работник в Криминална полиция в РУ-Кюстендил, разпитани за първи път в І-инстанционното производство. Св.И.Г. е първият човек, на когото св.С. се е оплакал за инцидента с подсъдимия предната вечер - че подсъдимият е отправял към него закани - и именно този свидетел е посъветвал пострадалия С. да се обърне към началника – т.е. към св.Г. Г., което св. С. е сторил. Тези свидетели с показанията си са възпроизвели казаното им от пострадалия свидетел С.. Действително те не са цитирали точно отправените закани към св. С.. Но св.Г. Г. при извършената му в съдебното следствие очна ставка с постр.С. е заявил, че св.С.”е бил словесно нападнат от Н.Б., нахвърлил му се, по спомен ми каза, че го хванал за ревера на дрехата и му отправил закани”. Тези показания, освен че кореспондират напълно с показанията на св.С., се подкрепят и от кредитирани снимков материал към първата техническа експертиза, в които се вижда именно това хващане на св.С. за блузата от подсъдимия Б..

    Показанията на св.Д.оперативен дежурен в ОДЧ се кредитират като обективни и достоверни. Тези показания се подкрепят от заключението на СОЕ на в.л.Н. които описват констатираните увреждания на вратата и стената на помещението на следствения арест. Неговите показания се подкрепят и от заключението на втората техническа експертиза/ на л.76-85 от ДП/и снимковия материал в нея. Снимките по време сочат действията на подсъдимия, когото съдът идентифицира, като съобрази времето и часовете на задържане на подс.Б. в следствения арест от личните си впечатления за физиономията на подсъдимия.

        Показанията на св. Д.Й.на л. 147 от делото на КнРС/, който познава подсъдимия и сестра му св.Балева и е в една компания със св.Б.С., се кредитират за достоверни частично – в частта им, в която се подкрепят от кредитираните доказателствени средства, а именно: че св.С. му се е оплакал за конфликт между него и подсъдимия. В останалата им част показанията на този свидетел се опровергават от кредитираните доказателстевни средства и се  приемат от съда за недостоверни и заинтересовани, целящи да услужат на подсъдимия и да го оневинят.

    Показанията на св. Л. Б. – сестра на подсъдимия, не се кредитират от съда не поради родствената връзка на свидетелката с подсъдимия, а поради това, че те са опровергани от горепосочените кредитирани с доверие свидетелски показания. Не се потвърди соченото от тази свидетелка, че св.С. й е казал, че не се е уплашил от подсъдимия и че неговите началници са го натискали”да си промени показанията с такива, които да уличават Н. и ще бъде съден за лъжесвидетелство”. Най-първите показания на св.С. от 19.05.2017 г., приобщени от въззивния съд с прочитането им и подробно обсъдени по-горе, съдържат  изречената от подсъдимия Б. към св.С. закана за убийство. Т.е. най-първите показания на св.С., дадени само 3 дни след деянието, съдържат именно отправената към него закана за убийство от подсъдимия. Т.е. не се налага той „да променя показанията си” във вреда на подсъдимия, както твърди св.Б. да даде други показания под натиск. Защото той вече е дал показанията си и те са едно от доказателствата,  от които съдът изведе извода за съставомерност  на престъплението по чл.144 ал.3 НК. Показанията на св. Г. М. приятелка на св.Б., също се приемат от настоящия състав за недостоверни. Те възпроизвеждат показанията на св.Б., които последната  е разказала на М.. Предвид именно показанията на тези две свидетелки въззивният съд зададе на св.С. въпрос бил ли му е оказван натиск от някого какви показания да дава и той категорично отрече това. И съдът приема за достоверен неговият отговор, тъй като свидетелят заяви неизгодни за себе си факти – че по молба на своя приятел св.Д.Й., по молба на св.Б. е помолил св.С. да се срещне с нея. И св.С. не отрече, че е отишъл във въпросното едно кафе,където св.Б.работи и тя го е питала дали нещо не може да се направи по делото. Но свидетелят беше категоричен, че натиск от друг не му е оказван и че се е преместил на работа в София поради удала му се възможност за това.

    Двете технически експертизи съдът кредитира изцяло като достоверни, тъй като те потвърждават кредитираните показания  на основните за двете престъпления свидетели – С., Д., Д.. Разпечатаният от експерта Найденов снимков материал - след уточненията за времето от св. Борис Димитров – онагледява действията на подсъдимия във входа на дискотека „***” и в следствения арест на инкриминираните дати.

    СОЕ на в.л.Нейков пък също потвърждава показанията на св.Десподов, съдържа описание и оценка на извършеното увреждане на вратата и стената на помещението на следствения арест, безспорно установени от втората техническа експертиза.

   Така описаните кредитирани доказателствени средства, събрани при спазване разпоредбите на чл.13, чл.105 и чл.107 ал.2 НПК и преценени поотделно и в тяхната съвкупност, очертават възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Въззивният съд в тази връзка намира за необходимо изрично да посочи, че не споделя оценката за недостоверност на показанията на св.С. на районния съд и причините за това и намира тези му изводи за необосновани, неподкрепени и опровергани от кредитираните доказателствени средства.  Поради именно различната преценка на показанията на този основен свидетел от Районния съд  въззивният съд намери за необоснована присъда в оправдателната й част за престъплението по чл.144 ал.3 НК и постанови нова осъдителна присъда. В тази връзка следва да се посочи още, че съгласно константната практика за съставомерност на престъплението по чл.144 ал.3 НК е не факта дали пострадалият се е уплашил действително, на който факт е акцентирал районният съд, а факта дали изречената заплахи би могла да възбуди основателен страх. Поради това не се споделят и съображенията в мотивите на КнРС относно съмнение в достоверността на показанията на св.С. дали той действително се е уплашил не се споделят от настоящия състав. Не се споделят и съображенията, че понеже подс.Б. имал негативно отношение към полицаите, при случайните си срещи с тях не би могъл да предизвика вероятност от застрашеност на живота или здравето им.им

 

            От правна страна:

 

1.      За престъплението по чл.144 ал.3 НК.

     Престъплението по чл.144 НК е от категорията на престъпленията против личността.

От обективна страна се установи, че подсъдимият се е заканил на полицейския служител св.Б.С. с престъпление против неговата личност – убийство,  като е изрекъл думите: :”Какъв си ти бе, полицай скапан, ти ли си ме поставил за цел бе боклук, аз тебе ще те убия, ако ти не ме убиеш мене пръв, ти никога няма да отидеш при оня Иван селяко и двамата можете да ме хванете за оная работа, смешници долни, пази се от мен, защото ще имаш много проблеми с мене, ще те обеся. Откакто се премести в Кюстендил, започнаха проверките в с.Слокощица, ти много ще съжаляваш за всичко”.   Това заканване е било възприето от лицето, към което тя е отправена – св.С.. Предвид начина на отправената закана – агресивно ескалиращо поведение в нетрезво състояние и последващо дърпане на пострадалия за блузата малко след изричане на заканата мотивират съда да приеме, че словесно отправената закана е била в състояние да предизвика основателен страх у пострадалия С. от осъществяването й, с което практически е изпълнен състава на чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК от обективна страна. Защото както се посочи и по-горе съставомерно по чл.144 ал.1 НК  не е дали заплашеният действително се е уплашил или обезпокоил  за собствената си безопасност, а дали заканването обективно е могло да възбуди основателен страх  от осъществяването му. В този смисъл е ТР № 3/1989 г. ОСНК. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.

Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.

Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Защото тогава бихме имали престъпление по чл.115 или следващите от НК.

    Обективираната в настоящия случай чрез изречените думи закана за убийство, свързани с обръщението „полицай скапан” към св.С., както и че ще го убие и обеси, да се пази от него и че откакто той сее преместил в Кюстендил започнали проверките в с.Слокощица, са били отправени към св. С. по повод изпълняваната от него работа като полицай. Доказателство за това е и поведението на подсъдимия след изричане на посочената закана. След деянието, както се установи, св. С. останал при входа, без да излиза навън и видял оттам, че подсъдимият се качва на едно такси на пиацата. При качването си в таксито св. С. го чул да вика:”Всички полицаи сте мърши бе, долни педали”.

    Освен това св.С. е участвал, както сам е заявил, в проверка на подадени сигнали за предходно на процесното деяние противоправно поведение на подсъдимия. Иначе св.С. не го познава, познава го единствено от работата си като полицай. На въпросната дата 16.05.2017 г. св.С. не е бил на работа, но отправената му от подсъдимия закана за убийство е именно по повод изпълняваната от него длъжност – „старши полицай” в група „Охрана на обществения ред в сектор „Охранителна полиция” към РУ-Кюстендил ОД МВР Кюстендил, което се доказва от представената по делото типова длъжностна характеристика/ вж л.108-110 от ДП/.. Той е длъжностно лице по см. на чл.93 ал.1 т.1 б.”а” НК, тъй като му е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение. Едни от основните му функции по длъжностна характеристика са охрана на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия, осъществяване на явен контрол върху лицата, представляващи интерес за полицията  и издирване на лица, вещи и ММПС, обявени за издирване, привеждане в изпълнение решения на правоохранителните органи.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Б. при форма на вината пряк умисъл. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. За субективната страна на едно престъпление се съди по обективно извършените от извършителя действия.

    Като е отправил агресивната закана за убийство към пострадалия по повод на изпълняваната от него длъжност”старши полицай”, съпътствайки я и с други обидни думи, подсъдимият е съзнавал, че отправя закана за убийство към полицай, който е длъжностно лице,   по повод именно на изпълняваната от него работа и че това лице е възприело отправената закана за убийство, но въпреки това е извършил инкриминираното престъпление.

   За престъплението по квалифицирания състав на чл.144 ал.3 НК законодателят е предвидил наказание”лишаване от свобода” до 6 години. В тези рамки, вземайки предвид разп.на чл.54 НК и обществената опасност на деянието и дееца, както и обстоятелствата на извършване на престъплението, съдът прие, че едно наказание ЛС за срок от 6 месеца ще изиграе своята превантивно-възпираща и възпитателна функции по см.на чл.36 НК и се явява справедливо. Наказанието обаче предвид предните осъждания на подс.Б. и това, че е извършено в изпитателния срок по предходното му осъждане, следва да се изтърпи ефективно при първоначален режим на изтърпяване”строг”. Липсват каквито и да било както многобройни, така и изключителни смекчаващи вината обстоятелства по см.на чл.55 НК, за ад се определи наказанието на подсъдимия по този текст.

2.      За престъплението по чл.216 а.1 НК.

    При така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин и съставомерността и на това обвинение.

     От обективна страна е безспорно установено, че именно подсъдимият Б., който единствен на инкриминираната дата е бил в помещението за задържане, чрез извършваните от него действия – силно и агресивно блъскане и ритане с ръце и крака по вратата и стената на помещението за задържане, противозаконно е повредил стената и вратата на това помещение, което е част от собствената на ОД МВР сграда на ул.Цар Освободител” № 12 в гр. Кюстендил, а именно: Подс.Б. изкривил лицевата планка на бравата, повредил металното резе на вратата, изкривил профила на касата на вратата, счупил секретната брава, изкъртил мазилката по стената, с което повредил сградата, собственост на ОД МВР – Кюстендил.Стойността на така причинените щети  съгласно СОЕ е 50,26 лв. С посочените действия подс.Б. е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.216 ал.1 предл.ІІ-ро НК. Налице е именно повреждане, а не унищожаване на чужда вещ, тъй като не е изцяло унищожена от подсъдимия субстанцията на вещта до степен тя да е негодна за ползване по предназначение. Субстанцията на вещта е променена отрицателно поради упражнените върху нея от подсъдимия действия-ритане и блъскане с ръце и крака с всичка сила, след като се засилвал от единия до другия край на помещението,  така че дори подсъдимият след извършване на тези действия падал на пода. Повреждането е станало противозаконно – без наличие на право подсъдимият да уврежда чуждата вещ и в нарушение на забраната по чл. 45 от ЗЗД да не се вреди другимо. Повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави временно или частично негодна за употреба по предназначение.

    От субективна страна това престъпление категорично е извършено при форма на вината пряк умисъл. Като е ритал и блъскал с всичка сила по стената и вратата на арестантското помещение, подсъдимият е съзнавал, че с тези си действия поврежда противозаконно  чужда вещ, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си – нарушаване правото на собственост върху предмета на престъплението чрез противозаконното му повреждане, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието си – че с повреждането се препятства за известно време ползването на вещта по предназначението й, но въпреки това  е искал настъпването на тези общественоопасни последици.

    Настоящият състав споделя съображенията на І-инстанционния съд за съставомерността на това деяние от обективна и субективна страна. В тази връзка въззивният съд намери за неоснователни подробните доводи на защитата за субективна несъставомерност на това деяние, като според защитата той не е целял повреждането на вещта, а  при лошите условия в мястото за задържане е искал единствено да му се обърне внимание – да му се даде вода и да бъде изведен да пуши. Това твърдение обаче е опровергано от наличните по делото доказателства, обсъдени подробно по-горе. От тях се установиха безспорно следните факти: След първото тропане по вратата на арестантското помещение, видяно на монитора от св. Д., св.Й. и колегите му извели подс.Б. навън да пуши, тъй като това искал. След като изпушил една цигара, подс. Б. бил върнат в помещението за задържане.

    Но малко след това подс.Б. отново започнал да удря вратата на помещението и на въпроса на св.Й.какво желае Б. отговорил, че иска вода. Св.Й. отключил вратата, взел от помещението пластмасовото шише и след като го напълнил с вода, го дал на подсъдимия. Б. обаче продължил със същите действия –да блъска и рита стената и вратата на помещението и отново искал да пуши. Св.Йорданов отново потърсил съдействие от колегите си и подс.Б. повторно бил изведен навън да пуши, след което отново бил върнат в помещението за задържане, а св.Й. си тръгнал.

    Подсъдимият Б. обаче и след това по описания начин продължил да блъска и рита с ръце и крака по вратата и стената на помещението за задържане.Св.Д. отново видял на монитора тези негови действия и отново позвънил на св.Й., който се върнал и попитал Б. какво иска. Б. му отговорил, че отново иска да пуши.Св.Й.му казал, че трябва да изчака идването на другите му колеги, за да го изведат навън. За кратко време подс.Б. се успокоил, но след това станал още по-агресивен и силно започнал да рита вратата на помещението.Св.Й. отново му обяснил, че трябва да изчакат малко колегите му от автопатрул и ще го изведат, но въпреки това подсъдимият Б. не преустановил ритането по вратата.Ударите по вратата били толкова силно, че вследствие на тях мазилката на стената около касата на вратата се напукала и започнали да падат късове от нея от външната страна на вратата.Св.Й.подпирал вратата от външната страна и моли подсъдимия да престане, на което той отговорил:”Искам да пушим, дай ми запалка”.

    Тези обективно извършени от подсъдимия целенасочени действия настоящият състав не приема като извършени без умисъл. Видно е, че на два пъти е било удовлетворено желанието му да излезе и да пуши и веднъж му е била дадена поисканата вода, но въпреки това Б. не преустановил целенасочените си увреждащи си действия.

   По така изложените съображения настоящият състав не намери никакви основания за отмяна на осъдителната присъда в тази й част подсъдимият правилно и законосъобразно е бил признат за виновен в извършването на престъплението по чл.216 ал.1 НК. Наложеното наказание от 4 месеца „лишаване от свобода” при условията на ефективното му изтърпяване е законосъобразно и справедливо предвид ниската стойност на причинената вреда и възстановяването й до приключване на съдебното следствие пред І-инстанционния съд. Основания за прилагане на чл.55 НК не са налични и за това деяние.

    По тези си съображения въззивният съд потвърди присъдата на КнРС в осъдителната й част за престъплението по чл.216 ал.1 НК.

   С горното изложение съдът отговори защо приема за неоснователни доводите във въззивната жалба на подсъдимия за субективната несъставомерност на престъплението по чл.216 ал.1 НК и в протеста на КнРС за завишаване на наложеното наказание ЛС за това престъпление. Следва да се допълни само, че по-високо по размер наказание ЛС не би изиграло целяната с него роля. Несъразмерно тежко би било едно наказание ЛС  за срок от  1 година 8 месеца, както се претендира в протеста,според настоящия съдебен състав.

   Тъй като с настоящата присъда подсъдимият беше признат за виновен и в извършване на престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК, то при условията на чл.23 ал.1 НК въззивният съд с присъдата си определи едно общо наказание”лишаване от свобода”, което е най-тежкото измежду наложените наказания ЛС за двете престъпления, което е в размер на 6 месеца и следва да изтърпи подсъдимия Б. при първоначален режим на изтърпяване”строг”.

    Тъй като двете процесни престъпления са извършени в изпитателния срок по предходното осъждане на Б. - това с влязлото в сила на 28.05.2016 г. Определение по ЧНД № 582/2016 г. на КнРС за извършена кумулация между трите предходни осъждания, с което е наложено на Б. едно общо наказание, най-тежкото от тях - ЛС за срок от 12 месеца, увеличено по чл.24 ал.1 НК с още 2 месеца ,т.е. 14 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на това общо наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години, КнРС с присъдата си правилно е привел в изпълнение на основание чл.68 НК именно това наказание от 14 месеца ЛС, поради което в тази част присъдата беше потвърдена.

     Потвърди се І-инстанционната присъда и за приспадането на времето, през което Б. е бил задържан под стража по чл.59 ал.1 НК, считано от 17.05.2017 г. и за приспадането по чл.25 ал.3 НК на изтърпяното наказание”пробация” , наложена му по НОХД № 145/2015 г.

     В осъдителната част за разноските на стойност 220,61 лв. присъдата също беше потвърдена, като с настоящата присъда подсъдимия Б. беше осъден да заплати още 74,53 лв. по сметка на РУ-Кюстендил към ОД МВР – Кюстендил съобразно осъдителната част на присъдата за престъплението по чл.144 ал.3 НК, във вр. с чл.189 ал.3 НПК.

     По тези съображения въззивният съд постанови своята присъда.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: