№
_________
гр.
Варна _____________2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на дванадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 314 на Административен съд – Варна по
описа
за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Образувано
е по жалба на „ПРИНЦЕС“ ДЗЗД, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.*** № **, ет.*,
представлявано от съдружника и управителя Д.П.К., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
19-ФК/08.02.2022г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1,
буква а) от ЗДДС на гражданското дружество е наложена
ПАМ - запечатване на търговски обект: фризьорски салон и соларно студио за
красота „Канела“, находящ се в гр. Варна, ул „****“ № 28, стопанисван от
„ПРИНЦЕС“ ДЗЗД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед
по съображения, че установеното нарушение се отнася за електронен магазин с
адрес https://kanela-bg.com, а не за козметичното студио, описано в заповедта. Твърди се, че
на адреса на обекта не се извършват продажби от посочения сайт, а мястото се
използва само за съхранение на стоката. Отделно се сочи, че има сключен договор
с куриерска фирма „Спиди“ АД за събиране на сумите от клиентите и внасянето им
по банкова сметка *** – които суми се отчитат и облагат, поради което липсва
умисъл зя „бягство от данъчно облагане“.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от управителя К., която поддържа жалбата на наведените в нея
основания. Представя и се позовава на договор, сключен между ДЗЗД „Принцес“ и
„Спиди“ АД, като твърди, че същият е подвеждащ. Твърди, че всички суми от [продажби се превеждат] от „Спиди“ АД по банков път и дружеството няма укрити
приходи. Иска се отмяна на обжалваната заповед за налагане на ПАМ.
Ответната страна – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“, чрез юрк. Х. А., оспорва
жалбата. Сочи, че от изведената КЛЕН се установява, че в периода 23.01 –
31.01.2022г. фискална касова бележка за процесната продажба на стойност 27,20лв.
не е издадена. Относно сключения договор със „Спиди“ АД сочи, че в същия липсва
договаряне за услугата „пощенски паричен превод“ по смисъла на Закона за
пощенските услуги, както и че в товарителницата е записано „наложен платеж“,
като единственият издаден документ от „Спиди“ е системния бон на стойност
7,20лв. – за куриерската услуга. Счита, че от така установените факти се
потвърждава извода на административнонаказващия орган за извършено
административно нарушение. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по
делото доказателства, на***а за установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2022г. на интернет адрес https://kanela-bg.com М. Г. –
инспектор по приходите, направил онлайн поръчка [за контролна
покупка] на 1бр.
мъжки парфюм 50ml, марка „YODEYMA“ на стойност 27,20лв. и 4,50лв. транспортни разходи, адрес за доставка –
гр.Варна, офис на „Спиди“, ул.*** № **. Поръчката
била регистрирана на сайта под № 233 и за същата била издадена фактура №
190/23.01.2022г., в която бил отразен начин на плащане – Cash on delivery (COD), т.е.
„наложен платеж“. Действията по посещение на посочения интернет адрес и
поръчката на стоката били документирани с Протокол № 1323452/31.01.2022г.
Стоката била приета от куриерската
фирма с товарителница № 51160531858 от 28.01.2022г., в която бил посочен начин
на плащане „наложен платеж“. На 31.01.2022г., в посочения офис на „Спиди“,
пратката била предадена на клиента за преглед и тестване. Тъй като в пакета
нямало фискален бон на стойност 27,20лв., Г. отказал получаването на стоката,
поради което същата била върната обратно на подателя, като за куриерската
услуга бил издаден системен бон от 31.01.2022г. на стойност 7,20лв. Така
извършените действия на 31.01.2022г., за времето от 15,00 часа до 15,30 часа,
както и установените факти по повод получаването и връщането на пратката в
офиса на „Спиди“ в гр.Варна, ул.*** № **, били
документирани от органите по приходите с Протокол
№ 1323454/31.01.2022г.
На същата дата – 31.01.2022г., за
времето от 17,00 часа до 18,00 часа, органите по приходите извършили проверка и
на стопанисвания от ДЗЗД „ПРИНЦЕС“ търговски обект (фризьорски салон и соларно
студио), находящ се в гр.Варна, ул.****№ 28, от който се извършвали онлайн
продажбите през сайта https://kanela-bg.com – Протокол № 0055519/31.01.2022г.
При проверката е установено, че на
адреса на обекта било регистрирано ФУ
инд. № Z1009331 и № ФП –
64009351. От същото била изведена КЛЕН за периода 23.01 – 31.01.2022г., както и
Х-отчет, от които било установено, че за доставката на стойност 27,20лв.,
извършена чрез регистрираната на посочения сайт поръчка – контролна покупка по
смисъла на чл.31, ал.6 от Наредба № Н-18/2006г., не била издадена фискална
касова бележка. Установени са сключен договор между ДЗЗД „ПРИНЦЕС“ и „Спиди“ АД
№ 107859/05.11.2011г., и анекс към него № 107859/04.11.2021г., от анализа на
които е прието, че не се предоставя услуга „пощенски паричен превод“ по смисъла
на Закона за пощенските услуги. По отношение на издадената за поръчката фактура
№ 190/23.01.2022г. е констатирано, че същата не притежава реквизитите по чл.26,
ал.1, т.1, т.4 и т.8 от Наредба № Н-18/2006г., а именно – наименование и адрес
за кореспонденция на лицето по чл.3, идентификационен номер по чл.84 от ДОПК на
лицето по чл.3 и начин на плащане.
При така установените в хода на
проверката факти е прието, че ДЗЗД „ПРИНЦЕС“,
[в качеството
си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.], не e изпълнило
задължението си да издаде фискален бон за сумата от 27,20лв. за извършената
контролна покупка на 1бр. мъжки парфюм, 50ml, марка „YODEYMA“, по заявена на 23.01.2022г. и потвърдена онлайн поръчка през сайта https://kanela-bg.com, с което е
извършило нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4, т.1 от ЗДДС, поради което на
основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед № 19-ФК/09.02.2022г.
началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП наложил ПАМ „запечатване на търговски обект“ на: фризьорски салон и
соларно студио за красота „Канела“, находящ се в гр.Варна, ул.****№ 28, стопанисван
от „ПРИНЦЕС“ ДЗЗД и забрана за достъп до нето за срок от 14 дни.
За така установеното нарушение срещу
дружеството е съставен АУАН
№ F642366/08.02.2022г. Видно от отговор
на ответника С.д. № 4617/22.03.2022г. към момента за нарушението няма издадено
наказателно постановление.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок /Заповед № 19-ФК/08.02.2022г. е връчена на управителя К. на 08.02.2022г.,
а жалбата е подадена на 11.02.2022г./ и е ДОПУСТИМА.
Видно от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната
нищожност.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия
на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на
нарушението, са документирани по надлежния ред – с Протокол №
1323452/31.01.2022г., Протокол № 1323454/31.01.2022г. и Протокол
№ 0055519/31.01.2022г., последният съставен в присъствието на Д.К. – съдружник
и представляващ ДЗЗД „Принцес“, в протоколите са посочени извършените действия,
проверените документи и събраните при проверката доказателства.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че
процесната ПАМ е наложена за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006г. – неиздаване на фискална касова бележка във връзка с поръчка и
доставка на стока, през поддържания от жалбоподателя сайт https://kanela-bg.com, както и че
пратката, доставена чрез куриерска фирма „Спиди“ не е била придружена от
фискален касов бон. Спорът между страните е фор***ан по въпроса дали с оглед
сключения договор със „Спиди“ АД, дружеството, стопанисващо и опериращо
електронния магазин, е било длъжно да издаде касова бележка за процесната
контролна покупка?
За разрешаване на този спор, съдът
съобрази следното:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.,
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато
плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26,
ал.1, т.1, 4, 7
и 8 – наименование
и адрес за кореспонденция на лицето по чл.3; идентификационен номер по чл.84 от ДОПК; наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги; обща сума за
плащане и начин/и на плащане;
Съгласно чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Съгласно чл.25, ал.2 от
Наредба № Н-18:2006г., при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по
чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача
при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
За неизпълнение на
горепосочените задължения разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата
или имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за
срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението,
съответства на посочената в издадения АУАН № F642366/08.02.2022г., с който е
констатирано нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., а именно:
неиздаване на фискална касова бележка.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
Следва да се има
предвид, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва
да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които
може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго
административно нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв
следва да отговаря на изискванията за форма установени с АПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице,
което означава, че заповедта, в качеството ѝ на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. По
аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане
на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. В
тежест на административният орган е да установи всички фактически основания,
породили необходимостта от налагане на ПАМ, при това именно за определения в
заповедта срок.
Настоящият съдебен състав преценява,
че нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, се установява по
безспорен начин от събраните по делото доказателства.
От съставените в хода на проверката
Протоколи № 1323452/31.01.2022г., 1323454/31.01.2022г. и №
0055519/31.01.2022г., поръчка № 233/23.01.2022г. и фактура № 190/23.01.2022г.
безспорно се установява, че на 23.01.2022г. инспектор по приходите М. Г. е
направил поръчка през поддържания от жалбоподателя електронен
магазин - https://kanela-bg.com на стока –
1бр. мъжки парфюм 50ml, марка „YODEYMA“, на стойност 27,20лв. Според издадената за поръчката фактура №
190/23.01.2022г. начинът на плащане е „cash on delivery (COD)“, т.е.
„наложен платеж“, както е отбелязано и в товарителница № 51160531858. От същата
безспорно се установява и че на 29.01.2022г. стоката по поръчката е доставена в
офиса на „Спиди“ АД в гр. Варна, ул.*** № **. От
съставения Протокол № 1323454/31.01.2022г. се установява, че пратката,
съдържаща стоката по поръчката, не е била придружена от фискален бон, както и
че получаването ѝ е отказано като клиентът е заплатил само стойността на
куриерската услуга по връщането ѝ на доставчика – факти, които безспорно
се установяват от издадения от „Спиди“ АД системен бон от 31.01.2022г., както и
от информацията на сайта на „Спиди“ при проследяване на пратката по посочената
товарителница - https://www.speedy.bg/bg/track-shipment?shipmentNumber=51160531858. Не се
спори и че продажбата не е отчетена на регистрираното в търговския обект ФУ, в
който смисъл са данните от изведената КЛЕН за периода 23.01.2022г. – 31.01.2022г.
Протоколите са съставени от органите по приходите съобразно правомощията им по
чл.12, ал.1, т.1 от ДОПК и документират извършените от тях действия по реда на
чл.110, ал.4 от ДОПК.
Съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК
протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или
служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и
пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В този
смисъл ПИП № 1323452/31.01.2022г., 1323454/31.01.2022г. и № 0055519/31.01.2022г.
удостоверяват не само действията на контролните органи, но и установените в
хода на проверката факти и обстоятелства по смисъла на чл.50, ал.1 ДОПК.
Съставените при проверката протоколи установяват с доказателствената сила на
официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК установените от приходните
органи факти и обстоятелства, а именно, че стоката, за която е направена
поръчка през сайта https://kanela-bg.com, е доставена
в офис на „Спиди“ АД в гр.Варна, ул.** № ** и търговецът
не е издал фискална касова бележка за нея.
Действията на органите по приходите
във връзка с контролната покупка, отказът за получаване на стоката, незаплащане
на наложения платеж и връщането ѝ на доставчика, са изцяло в съответствие
с чл.31, ал.6 от Наредба № Н-18/2006г. като в този контекст връщането на
стоката не се отразява на извода за извършено и доказано нарушение по чл.25,
ал.1, т.1 от Наредбата.
Неоснователно жалбоподателят се
позовава на договора със „Спиди“ АД и твърди, че всички плащания се извършват
по банков път, респ. всички приходи се отчитат. В конкретния случай, както е
посочено във фактурата и в издадената за транспорта на стоката товарителница, страните
по продажбата са договорили плащането ще се осъществи с „наложен платеж“ (по
смисъла на §1, т.12 от Закона за пощенските услуги – допълнителна услуга, при
която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена
от подателя сума), който не е сред изключенията посочени в чл.3 и чл.25,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
В случаите на разносна търговия по
смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба
№ Н-18/2006г. – какъвто е настоящия случай, лицето по чл.3, ал.1 е длъжно да
издаде фискална бележка и да я предаде на разносвача, който от своя страна я
предоставя на купувача при плащането.
Правилно органите по приходите са установили, че сключеният договор със
„Спиди“ АД не се отнася за услугата „пощенски паричен превод“ по смисъла на §1,
т.9 от ДР на Закона за пощенските услуги - пощенска услуга, при
която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39,
т.3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или
писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя
без никаква удръжка.
В издадената фактура не
е отразен подобен начин на плащане, а е посочено „наложен платеж“. Както бе
посочено по-горе, при разносна търговия фискалната бележка се издава от търговеца
при окомплектовката на заявката и се предава на купувача при заплащането на
цената на стоките и поради това при доставките с наложен платеж издаваните
фактури следва да са придружени с фискален касов бон. Този ред не се променя от
обстоятелството, че впоследствие куриерът, получил плащането от клиентите, се
разчита с дружеството по банков път, тъй като тези плащания са с цел уреждане
на разчетни взаимоотношения между търговеца и куриерската фирма, осъществяваща
превоза на стоката.
След като за процесната
доставка по поръчка през електронния магазин на жалбоподателя, последният не е
издал касова бележка, правилно с обжалваната заповед е прието, че ДЗЗД
„Принцес“ е извършило нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г.
Неоснователно
жалбоподателят поддържа, че ПАМ е незаконосъобразна, т.к. нарушението не е
извършено в запечатания обект. Продажбата е извършена от електронен магазин - https://kanela-bg.com, като жалбоподателят сам сочи, че стоките, предмет на продажба
през посочения сайт, се съхраняват в този търговски обект. Разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., въвежда
задължение за издаване на фискална касова бележка не само за продажбите във
обекта, но и от обекта, поради което правилно запечатването е
разпоредено за търговския обект, в който са съхранявани стоките.
Ирелевантно за законосъобразността
на ПАМ е обстоятелството, че за нарушението към момента не е издадено
наказателно постановление. Както сочи разпоредбата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените санкции, а от
друга страна, органът по приходите действа при обвързана компетентност, т.е.
при констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС е длъжен да наложи ПАМ. В този смисъл и практиката на ВАС:
Решение № 10323/05.10.2016г. по адм. дело № 8979/2015г; Решение
№ 2828/06.03.2018г. по адм.д. № 8242/2017г; Решение № 6508/17.05.2018г. по
адм.д.
№ 12777/2017г; Решение № 7195/31.05.2018г. по адм.д.№13452/2017г; Решение
№ 7409/05.06.2018г. по адм.д. № 14265/2017г.
Наложената ПАМ съответства и на целите
на чл.22 от ЗАНН. В хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква а) от ЗДДС
юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ – запечатване
на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за
продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /освен при изключенията
по разпоредбата/ за издаване на фискалния бон при извършването на плащането.
Наложената в случая ПАМ изцяло
съответства на чл.22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Целта на мярката е да се преустанови и предотврати извършването на
административни нарушения, и в случая правилно административният орган е приел,
че запечатване на търговския обект за срок от 14 дни би постигнало тези цели.
В процесния случай срокът на
запечатване на търговския обект е определен на 14 дни, а максимално предвидения
в закона срок е до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък
размер от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на
констатираното нарушение. Изложените в заповедта съображения досежно срока на
запечатването отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на
заповедта за налагане на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение
на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК - така
Решение № 12854/17.10.2012г. по адм.д. № 402/2012г., Решение №
11926/27.09.2011г. по адм.д. № 2177/2011г., Решение № 2371/24.02.2017г. по
адм.д. № 13978/2015г., Решение № 15001/05.12.2018г. по адм.д. № 9818/2018г.
При този изход на правния спор на
основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на
Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в
минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „ПРИНЦЕС“ ДЗЗД, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.*** № **, ет.*,
представлявано от съдружника и управителя Д.П.К., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
19-ФК/08.02.2022г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1,
буква а) от ЗДДС на дружеството е наложена ПАМ - запечатване на търговски
обект: фризьорски салон и соларно студио за красота „Канела“, находящ се в гр.
Варна, ул „****“ № 28, стопанисван от „ПРИНЦЕС“ ДЗЗД и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „ПРИНЦЕС“
ДЗЗД, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.*** № **,
ет.*,
представлявано от съдружника и управителя Д.П.К., да заплати на Национална
агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: