Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 23.08.2021 г.
СГС, VI – 4 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело N 322 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „К.**“ ЕООД, с която е предявен срещу „У.Б.“ АД иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че с влязло в сила решение от 08.03.2019 г. на САС по т.дело N 6675/17 г. ответникът е осъден да плати сумата от 77 532,37 лв., сумата от 6000 лв. и сумата от 6 лв., но не му е присъдена законна лихва от предявяване на исковете. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 59 290,51 лв. – за периода 14.06.2013 г. – 09.06.2020 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че е процесуално недопустим, защото е налице забрана по чл.299 ГПК, тъй като е налице отхвърлителен диспозитив за законната лихва. Освен това ищецът е следвало да направи искане за допълване по чл.250 ГПК. Сочи че, сумата, която се пази от третото лице по запора, е лихвоносна, както и че по отношение на него нормата на чл.86 ЗЗД е неприложима, защото лихва се дължи от същинския длъжник, а пазачът не е такъв.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода, че в решенията по спора за главница липсва произнасяне по искането за присъждане на законна лихва, поради което претенцията за лихва е допустимо да се заяви в отделно производство. Сочи се, че отхвърлянето касае иск за забава по чл.86 ЗЗД за периода до предявяване на иска по делото за главница.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възражението, че е налице забрана да се пререшава спора поради формирана сила на присъдено нещо.
Представен е препис от искова молба вх.N 70985/14.06.2013 г., от което се установява, че ищецът е предявил срещу ответника искове за присъждане на сумите от 77 532,37 лв., от 6000 лв. и от 6 лв.
Представено е решение от 08.03.2019 г. на САС по т.дело N 6675/17 г., с което ответникът „У.Б.“ АД е осъден да заплати на ищеца „К.**“ ЕООД сумите от 77 532,37 лв., от 6000 лв. и от 6 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.86 ЗЗД.
По допустимостта на исковете. Предявените искове са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество. Това е така, защото по отношение на акцесорното вземане с обезщетителен характер за законната лихва не е формирана сила на пресъдено нещо, поради което не е нарушена забраната за непререшаемост по чл.299 ал.1 ГПК. С решение от 08.03.2019 г. на САС по т.дело N 6675/17 г. са уважени исковете за претендираните от ищеца главници и е потвърдено решението на СГС по т.дело N 3362/13 г. за отхвърляне на иск по чл.86 ЗЗД за периода 13.06.2010 г. – 13.06.2013 г., но липсва произнасяне по искането на ищеца за присъждане на законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Това означава, че искането за присъждане на законна лихва за периода от подаване на исковата молба не е обхванато от обективните предели на формирната СПН.
Важно е да се отбележи, че претендираното от ищеца вземане за законна лихва е за периода 14.06.2013 г. – 09.06.2020 г., а с влязлото в сила решение е отхвърлен иск по чл.86 ЗЗД за периода 13.06.2010 г. – 13.06.2013 г. Следователно процесният период е различен от периода, за който е налице произнасяне с влязло в сила решение на съда по иска с правно основание чл.86 ЗЗД. Отхвърлянето на иска по чл.86 ЗЗД за периода 13.06.2010 г. – 13.06.2013 г. не прегражда процесуалната възможност ищецът да претендира обезщетение за друг период, чиято начална дата следва крайната дата на периода, за който е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД.
От представения препис от искова молба вх.N 70985/14.06.2013 г. се установява, че ищецът е заявил искане за присъждане на законна лихва върху претендираните по т.дело N 3362/13 г. на СГС вземания за главници в размер на 77 532,37 лв., 6000 лв. и от 6 лв. Това направено с исковата молба искане за присъждане на законна лихва по същество представлява покана по смисъла на 84 ал.2 ЗЗД, с която ответникът в качеството на длъжник по материалното правоотношение е бил поставен в забава. От изпадането на ответника в забава, което в исковия процес се приема, че става с факта на подаване на исковата молба, ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, която по правило се присъжда към главницата, но без да се посочи размер, защото размерът й се определя в производството по принудително изпълнение.
В случая исковата молба е подадена на
14.06.2013 г., поради което ответникът е в забава до 09.06.2020 г., когато не
се оспорва, че дългът за главници е бил погасен чрез плащане. На основание
чл.162 ГПК съдът определя за периода
14.06.2013 г. - 09.06.2020 г. размер на законната лихва от общо 59 290,51 лв. върху
главници от общо 83
538,37 лв.
При
тези факти съдът намира, че предявените искове са основателни.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявените искове следва да се уважат.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ***, пл.“******, да заплати на „К.**“ ЕООД, EИК ******, гр.Враца, ул.“******, на основание чл.86 ЗЗД сумата от общо 59 290,51
лв. – обезщетение в размер на законната лихва за периода 14.06.2013 г. -
09.06.2020 г. върху главница от общо 83
538,37 лв. - присъдена с решение от 08.03.2019 г. на САС по в.т.дело N 6675/17 г., както и съдебни разноски от 4821,62 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: