№ 94
гр. Ямбол, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330102128 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Д. А. Р., с която се претендира да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС – 43,26 лв. – незаплатени
месечни абонаментни такси и мобилни услуги, 234,98 лв. – неустойки за предрочно
прекратяване на договорени абонаменти в размер на три стандартни месечни такси
/67,47 лв./ и разлика между цена на устройство без абонамент и преференциална цена
по сключения договор /167, 51 лв./, както и законна лихва и разноски в заповедното
производство.
В исковата молба и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца е
издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск.
Посочва се, че между страните бил сключени – договор за мобилни услуги от
14.03.2019 год. с предпочитан номер,като било закупено и устройство на
преференциална цена. На 29.05.2013 год. между страните бил сключен договор за
мобилни услуги с предпочитан номер. Ответникът не изпълнявал своите задължения,
а именно да заплаща дължимите месечни такси, цена за разговори и услуги, като тези
му задължения били начислени във фактури, подробно описани. Индивидуалните
договори били прекратени едностранно от ищцовата страна на 29.11.2019 год. Към
тази дата задълженията на ответника за предходен период били в размер на 43,26 лв.-
месечни такси и потребени услуги. Като последица от неизпълнението били начислени
и неустойки, както следва – 67,47 лв. за предсрочно прекратяване на договора от
14.03.2019 год. – три стандартни месечни такси и 167, 51 лв. – разлика между цена на
устройство без абонамент и преференциална цена по сключения договор.
Клаузите, които регламентирали процесните отношения били обективирани в
т.11 от договора за мобилни услуги и раздел 4 от ДС.В случая се претендирали две
1
самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни претенции- по договора за
мобилни услуги, представляващи три месечни такси и по договор за мобилни услуги,
чрез който е закупено устройство на преференциална цена. Излагат се подробни
съображения , поради които ищецът счита, че клаузите не противоречат на добрите
нрави, действителни са и са обвързали страните.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното
и исковото производство.
В депозирания в срок отговор особения представител на ответника оспорва иска
по основание и размер. От представените фактури не можел да се обоснове извод, че
ответникът не е извършил плащане. Ищецът не установил и, че услугите са
действително предоставени. Липсвали доказателства за изпращане на съобщение до
ответника за прекратяване на договора. Не било ясно и каква част от сумата за
неустойка е заплатена, за да се прецени дали тази сума съответства на остатъка по
договора.
В съдебно ищецът, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е бил
уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на
14.03.2019 г., по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната
електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и
ОУ- неразделна част от него, които ответникът е декларирал, с декларация съгласие от
14.03.2019 год., че е получил и е съгласен с тях, както и Приложение ценова листа . В
договора е вписано, че на абоната се предоставя мобилен апарат на преференциална
цена от 1369,99 лв., при стандартна цена на устройството 1659,99 лв. или отстъпка от
стандартната цена в размер на 290 лв.
В договора е уговорено, че в случай на прекратяване преди изтичане на срока му
по вина или инициатива на на потребителя или при нарушени на задълженията му по
договора, последният дължи неустойка , която не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти и в случаите на предоставено устройство ,
потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок
на договора.
Представени са още фактура от 05.19.2019 год. с получател ответника, на
стойност 25,85 лв. лв. – месечен абонамент; фактура от 05.10.2019 год. с получател
ответника на обща стойност 52, 84 лв. –месечен абонамент и задължения от предходен
период в размер на 25,85 лв.; фактура от 05.12.2019 год. с получател ответника за
сумата от 278, 24 лв. –задължения от предходен период- 43, 26 лв. и неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги – 234, 98 лв.
Ищецът е представил и копие от ОУ на Теленор България ЕАД за
2
взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е
чл. 422 от ГПК, вр. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно,
че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с
твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за
предоставяне на мобилни услуги от 14.03.2019 год. Същият е валиден и поражда
правни последици, като се има предвид и, че не е оспорен в съответните процесуални
срокове, а именно с отговора на исковата молба. Изпълнението на задължението си за
предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с представените
фактури/също неоспорени/, в които подробно са посочени вида на ползваните услуги,
стойността на избраните месечни абонаментни планове и др. Не са представени
доказателства за плащане на стойността на предоставените услуги, нито се твърди от
ответната страна да е извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е
погасено. Поради това искът за заплащане на възнаграждение на предоставените
далекосъобщителни услуги и абонаментни такси в размер на общо 43,26 лв. е
основателен и следва да се уважи.
Останалата част от претенцията на ищеца касае сумата от общо 234,98 лв. –
неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, по вина на
ответника в размер на три месечни абонаментни вноски, както и неустойка за
предоставено мобилно устройство с отстъпка от редовната цена, по договора от
14.03.2019 год.
Искът за неустойка се основава на клаузи в индивидуалния договор за дължима
се неустойка от абонати на дружеството при предсрочно прекратяване на договори,
както следва – неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и в
случаите , в които е предоставено устройство потребителят дължи такава част от
разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа ,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
По иска за неустойката съдът приема следното: Законът за електронните
съобщения урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на
безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5
вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в
периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на
3
безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има
действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът
изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В
процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като
касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на
недължимост на неустойка. Искът за неустойка се основава на клауза, съдържаща се в
индивидуалния договор за мобилни услуги. Самото прекратяване е уредено в Общите
условия. Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от
потребителя, който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги.
Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си
да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1
ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено
към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на
услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба
играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на
ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г., IV г.о., Решение №
4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил
паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може
да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице
и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. В
случая претендираната от ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора не
се явява нито прекомерна, нито противоречаща на добрите нрави, предвид изложеното
по-горе, поради което и искът следва да бъде уважен до размера на 67,47 лв.
По отношение искането за заплащане на сумата от 167,51 лв. – разликата между
заплатената от потребителя промоционална цена на предоставено с договор от
04.03.2019 год. мобилни устройства и стандартната му такава, съдът намира
следното: Действително се установи по делото, че с подписване на посочения договор
ответникът е декларирал получаване на устройството. От представените от ищеца
доказателства се установи още каква е промоционалната и действителната му цена.В
случая обаче, според съда по делото липсват доказателства, от които да се установи по
какъв начин е формирана неустойката за ползване на устройството, с оглед разликата
между посочената в договора отстъпка от 290 лв. и размера на исковата претенция –
167,51 лв . Въпреки указаната доказателствена тежест ищецът не е ангажирал
убедителни доказателства как е формирана тази сума и съответства ли начина на
формирането й на клаузата в договора уреждаща правото на оператора на неустойка.
Освен изложеното, така, както е уговорена в договора неустойката има обезщетителен
характер и по същността си представлява неустойка, независимо от начина по който е
означена. Тази неустойка е уредена като кумулативно дължима с първия вид
неустойка и се претендират кумулативно и двете. Това според настоящия състав
накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД
и безспорно клаузата в договора се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и
също неизпълнение, две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля
безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява
необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая.
Самата клауза очевидно не е и индивидуално уговорена, изхождайки от цялото
съдържание на договора /чл.146, ал.2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Тъй като договорът може да се
прилага и без тази нищожна клауза, то самият договор не е нищожен /чл.146, ал.4 от
4
ЗЗП/./Решение №60/05.10.2021 год. по в.гр.д. №183/2021 год. на ОС – Ямбол/.
В обобщение претенцията се явява неоснователна за сумата от 167,51 лв.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер на 153, 22 лв.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от иска в
размер на 320,36 лв. – заплатена държавна такса, депозит за особен представител и
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. Р., ЕГН ********** , че
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: град София, сумата от 43,26 лв. – главница за периода 05.08.2019 –
04.10.2019 год., сумата от 67,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 14.03.2019 год., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане, като претенцията
за неустойка за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 234, 98 лв., като
неоснователна - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. А. Р., ЕГН ********** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: град София сумата от 153,22
лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 320, 36 лв. - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5