НОХД № 2306/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия А.П.Н. ***, е за престъпление по чл.343б ал.1
от НК, а именно за това, на 22.11.2019 г.
на път Ш-8402 в землището на с. В., обл.Пазарджик управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил „Фиат У но” с ДК№***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 3.00 на хиляда, установено по надлежния
ред с протокол за химическа експертиза №745/25.11.2019г. съгласно
Наредба№1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
Производството пред първата
инстанция е по реда на глава ХХІV от НПК- „Бързо производство“.
Подс. Н. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен по
повдигнатото обвинение и дава кратки обяснения. Изразява съжаление за стореното
и моли съда за справедлива присъда.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подс. Н. за виновен, като предлага наказанието, което ще му бъде
наложено да бъде определено при отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 22.11.2019 г. подс. А.Н. ***, където изпил няколко
ракии. Около 18.00 часа на същата дата, независимо от изпития алкохол, той се
качил в лек автомобил „***“ с ДК№ ***, привел го в движение и отпътувал към гр.
Септември. Движейки се по път Ш-8402 в землището на с. В., подс. Н. навлязъл в
насрещната лента за движение и се блъснал в движещия се срещу него лек
автомобил „***“, управляван от И.С.Г.. За случилото се бил подаден сигнал в РУ-
Септември при ОДМВР- Пазарджик. На място пристигнал св. Н.П.- мл.
автоконтрольор в посоченото РУ. Той установил, че подс. Н. бил във видимо
нетрезво състояние и лъхал на алкохол. Пред полицейския служител подсъдимият
признал, че е употребил алкохол. Св. П. изпробвал Н. за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с инв. №0014. Индикаторът отчел
концентрация на алкохол 3,12 на хиляда. Св. П. съставил против подс. Н. АУАН №
23949/22.11.2019 г. и му издал Талон за изследване № 0029490. Подс. Н. подписал
АУАН без възражения, като със същия му било отнето СУМПС. След това той бил
отведен във ФСМП гр.Септември, където дал кръвна проба, а по-късно задържан с
полицейска заповед за 24 часа в поделенията на МВР.
По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно производство.
От приложените по делото разпечатка от техническо средство и Справка за
извършена последваща проверка на техническо средство (л. 7-8 от БП) се
установява, че техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с инв. №0014.е калибровано
на 04.09.2019 г. и е технически изправно към датата на извършената проверка.
Извършеният тест със същото на подс. П.е установил концентрация на алкохол в
издишвания въздух 3,12 на хиляда.
От
заключението на назначената химическа експертиза, което съдът цени като
обосновано и компетентно изготвено, се
установява че концентрацията
на алкохол в кръвта на подс. Н. е била 3,00 на хиляда.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
обясненията на подс. Н., показания на св. Н.П., заключението на химическата
експертиза, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П.,
който по убедителен начин сочи, че подс. Н. е бил водач на П.е бил водач на лек автомобил „***“ с ДК№ ***. При пристигането му на място той е
установил Н. зад волана на автомобила в момент, канещ се да се прехвърли на
пасажерското място до водача, за да може да излезе от автомобила. Пре д него
подс. Н. е потвърдил, че той е управлявал автомобила и че е бил сам ве него. Св. П. е категоричен същи, че при извършената проверка
на водача, той е лъхал на алкохол, имал е завален говор, като пред него е
заявил, че е употребил алкохол преди да се качи да управлява автомобила.
Заявява също, че при тестването на подсъдимия с техническо средство уредът е
отчел висока концентрация на алкохол в издишвания от него въздух. Тези
обстоятелства не се отричат от подс. Н.. Въпреки това при предявяването на
резултата, отчетен от уреда, той е възразил срещу показанията на техническото
средство, което е наложило да бъде поканен да даде кръв за медицинско
изследване, което той е сторил. В съдебно заседание в дадените обяснения подс. Н.
заяви, че е пил ракия и се е качил да управлява автомобила си, защото трябвало
да отиде на работа. Не приел показанията на дрегера, защото мислел, че нямало
да отчете такава висока стойност.
От анализа на горните доказателства безспорно се установява, че
на инкриминираната дата подс. Н. е управлявал лек автомобил „***“ с ДК№ ***, път ІІІ-8402 в землището на с. В., т.е. налице е единият от елементите на състава на престъплението по чл.343б ал.1
от НК.
На следващо място законът изисква не само управление
на МПС, но и това да е станало след употребата на алкохол и точно определена
величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца-
над 1,2 промила, очертаваща наказателната му отговорност. Безспорно от
събраните гласни доказателства- свидетелските показания на Н.П., подкрепени от
писмените такива, несъмнено се доказа, че подсъдимият е употребил алкохол, като
количеството в кръвта му, установено по надлежния ред с химическа експертиза е
3,00 на хиляда. Обстоятелства, които не се отричат и от самия подсъдим. Точната
концентрация на алкохола е установена по несъмнен начин с предвидените от
закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от
над 1,2 на хиляда, е този по Наредба № 1/2017 г. и в случая специалните правила
са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил
алкохол. Налице е признанието на подс. Н.
в обясненията, които дава по време на съдебното следствие, а така също се потвърждава
недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни
параметри на наличния алкохол в кръвта- 3,00 на хиляда, установено чрез
предвидения за това надлежен ред за определяне количеството алкохол в кръвта- химически
анализ на дадената от него кръвна проба, какъвто е и настоящият.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на
съдебното следствие, пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от
страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до наличие на
съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана
в разпоредбата на чл.343б от НК, а именно 3,00 на хиляда, т.е. налице е и
другият елемент от обективна страна на посоченото престъпление.
В този смисъл авторството на деянието и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. А.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 22.11.2019г.
на път ІІІ-8402 в землището на с.В., обл.Пазарджик е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „***“ с ДК№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 3,00 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза №745/25.11.2019г., съгласно Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият е изпил определено количество алкохол преди да се
качи в автомобила същата нощ и въпреки това се е качил да управлява МПС. Във
волево отношение подс. Н. е желаел да управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подс. П., съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК-
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самият деец е личност с ниска степен на обществена
опасност. Не е осъждан и не са налице негативни характеристични данни. Трудово
ангажиран е и до момента не е санкциониран по адм. ред за нарушения на ЗДвП.
В конкретния случай обществената опасност на деянието
съдът прецени като висока. Касае се за престъпление
пряко свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи. Подобен тип престъпни посегателства много често завършват с тежки
последици за невинни членове на обществото, нерядко дори с фатален край, още
повече, че е извършено в тъмната част на денонощието, в населено място и с
оглед твърде високата концентрация на алкохол в кръвта.
Като смекчаващи обстоятелства на подсъдимия се
отчетоха чистото съдебно минало, оказаното съдействие на контролните и
разследващите органи, направените самопризнания и изказано искрено съжаление за
стореното и необременения му статус като водач.
Като отегчаващо обстоятелство се отчете изключително
високата концентрация на алкохол в кръвта.
При тези данни съдът намери, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, подробно изброени по-горе, при
наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко. С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1
т.1 и ал.3 от НК като определи наказанието лишаване от свобода под минимума
предвиден в закона и осъди подсъдимия Н. на десет месеца лишаване от свобода и
не наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба”, като съобрази тежкото
семейно, материално и финансово състояние на подсъдимия. Така определеното по
вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и обосновано, като е от
естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже
своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки за това, не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три
години.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Септември.
На основание чл.343г във вр. с чл.343б ал.1 във вр. с
чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът наложи на подс. П.кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да управлява МПС, като ръководейки се от целия
комплекс обстоятелства, визирани по-горе, от значение за индивидуализацията
определи неговия срок на една година и четири месеца, отчитайки че подсъдимият
е следвало да проявява по-голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на
съответната правно регламентирана дейност.
На основание чл.59 ал.4 от НК съдът приспадна от
наказанието лишаване от правоуправление времето през което подс. П.е бил лишен
от това право по административен ред считано от 22.11.2019 г. (когато СУМПС му
е било отнето с АУАН) до влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото и предвид осъдителната присъда, на основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.Н. да заплати в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 40
лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: