Решение по дело №706/2016 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 224
Дата: 21 юни 2017 г. (в сила от 18 април 2018 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20165600100706
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

224/ 21.06.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на пети юни двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

при секретаря Румяна Русева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 706 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

К.А.А. е предявил против Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 40 000 лв.

Ищецът твърди, че на 14.05.2016 е привлечен като обвиняем по ДП № 28/2011 на БОП - Пловдив за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. 20, ал. 2 и чл. 26 ал. 1 НК и по чл. 234, ал. 1 и чл. 244, ал. 1 НК и задържан за срок от 72 часа в ОЗ „Следствени арести" - Пловдив. С Определение от 17.05.2016 по ЧНД № 922/2011 г. но ПОС му е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С Постановление от 16.09.2011 на наблюдаващия прокурор поради влошеното му здравословно състояние мярката за неотклонение е изменена в „Парична гаранция" в размер на 5000 лв. и му е наложена забрана да напуска пределите на РБългария. С Постановление от 10.02.2012 на ОП - Хасково наказателното производство срещу него по обвиненията по чл. 234, ал.1 и чл. 244, ал.1 НК е прекратено, което с Постановление от 23.04.2013 г. на АП – Пловдив е отменено. В резултат на това е образувано сл. д. № 74/ 2013 г. на СО към ОП Хасково, по което са извършени ново разследване и нови процесуално - следствени действия - привличане, разпит и предявяване на разследването. С Постановление от 13.12.2013 г. на ОП - Хасково наказателното производство за престъпленията по чл. 234, ал. 1 и чл. 244, ал. 1 от НК е прекратено, влязло в законна сила на 25.12.2013 г. Междувременно с Постановление от 29.09.2012 г. на ОП - Пловдив наказателното производство срещу него за престъпленията по чл. 321,  ал. 3 вр. с ал. 2 вр. 20, ал .2 и чл. 26 ал.1 НК и по чл. 234, ал. 1 и чл. 244, ал. 1 НК е прекратено.

През горепосочения период претърпял неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с наказателното преследване, представляващи отрицателни изживявания вследствие на наказателните процедури и свързаното с това задържане по стража; ограничаване на личната му сфера и неприкосновеност, намеса в личния му живот, посегателство върху честта и достойнството му. Задържането му било широко отразено в медиите. Били извършени претърсвания в дома му и производствените складове и цехове на завода за безалкохолни напитки Стил-Хасково“, на които е собственик и управител, като по този начин воденото срещу него наказателно производство станало достояние на широк кръг лица и бизнес партньори. Това довело до засягане на доброто му име, честта и достойнството му. Задържането му под стража се отразило негативно и на търговската му дейност. Допълнително се притеснявал и за съпругата си, която е болна от множествена склероза.

Психическото напрежение се отразило сериозно и на здравословното му състояние, тъй като по време на престоя му в ареста в гр. Пловдив претърпял исхемичен мозъчен инфаркт със засягане на левите крайници - с двигателен дефицит на ляв крак и лява ръка. Получил припадъци и изпущане по малка нужда, главоболие, гадене и повръщане. След промяна на мярката му за неотклонение дълго време се лекувал в различни лечебни заведения, като същевременно през цялото това време бил принуден да посещава различни инстанции /следствени органи и прокуратура/. Наложената му забрана за напускане пределите на страната възпрепятствала бизнес контактите му с чуждестранни партньори. Вследствие на продължилото повече от две години наказателно преследване претърпял неимуществени вреди, които оценява на 40 000 лв., която сума претендира на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Прокуратурата на РБългария оспорва предявения иск с доводи за прекомерност на претендираното обезщетение.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Постановление от 14.05.2011 г. ищецът К.А.А. е привлечен като обвиняем по ДП № 28/ 2011 г. на БОП – Пловдив за това, че през месец март 2011 г. – 13.05.2011 г. в гр. Пловдив, гр. Хасково и гр. Първомай при условията на продължавано престъпление  в съучастие като съизвършител е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 243, чл. 244 НК и групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

Впоследствие с Постановление от 21.06.2011 г. е привлечен като обвиняем и за това, че през м. май 2011 г. в гр. Хасково е придобил подправен паричен знак – 1 банкнота с номинал от 100 долара, като знае,  че е подправен – престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 2 НК, както и за това, че на 13.05.2011 г. в гр. Хасково държал акцизни стоки – кутии с цигари на обща стойност 1950 лв. без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 2, ал. 2 ЗАДС и чл. 28, ал. 1 ЗТТИ в немаловажен случай – престъпление по чл. 234, ал. 1 НК.

С Постановление от 14.05.2011 г. на ОП – Пловдив ищецът К.А.А. е задържан за срок от 72 часа.

С Определение от 17.05.2011 г. по ЧНД № 922/ 2011 г. на ОС – Пловдив по отношение на К.А.А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С Постановление  от 16.09.2011 г. на ОП – Пловдив по ДП № 28/ 2011 г. на БОП – Пловдив взетата по отношение на К.А.А. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е изменена в „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв., като му е наложена забрана да напуска пределите на РБългария. 

С Постановление от 09.01.2012 г. на ОП - Пловдив по ДП № 28/ 2011 г. на БОП – Пловдив воденото срещу К.А.А. наказателно производство е разделено, като материалите, касаещи престъпленията по чл. 244 НК и чл. 234 НК са изпратени по компетентност на ОП – Хасково.

С Постановление от 28.09.2012 г. на ОП – Пловдив по ДП № 28/ 2011 г. на БОП  - Пловдив воденото срещу К.А.А. наказателно производство за престъпления по чл. 321,  ал. 3, пр. 2, пр. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. чл. 26 ал.1 НК е прекратено, като е отменена наложената забрана за напускане пределите на РБългария.

С Постановление от 13.12.2013 г. на ОП - Хасково по сл. д. № 74/ 2013 г. на СО Хасково воденото срещу К.А.А. наказателното производство за престъпления по чл. 234, ал. 1 и чл. 244, ал. 1 от НК е прекратено.

От назначената по делото съдебно – медицинска експертиза псе установява, че ищецът К.А.А. е получил исхемичен мозъчен инсулт  и епилепсия, но от приложените епикризи вещото лице не може да установи кога е настъпил острия момент. Според вещото лице липсва пряка причинна връзка между преживените от ищеца негативни емоции от предстоя в следствения арест и прекарания инсулт.

По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Атанас А.  - син на ищеца, твърди, че след като влязъл в ареста баща му отслабнал с 20 кг., получил припадъци, като преди това нямал здравословни оплаквания. В ареста баща му прекарал мозъчен инсулт, след което лежал по болници. Вследствие на инсулта му били обездвижени лявата ръка и левия крак. Вследствие на задържането на баща му се почувствала промяна в отношението на техните клиенти. Чувствал се уплашен и притеснен от воденото срещу него наказателно производство и бил с убеждението, че всичко се прави, за да се въздейства на завода. Сочи, че към настоящия момент емоционалното състояние на баща му се е възстановило.

Св. Руска Атанасова – съпруга на ищеца, задържането му в ареста се отразило негативно както на здравословното му състояние, така и психически. Получил инсулт, вследствие на което били засегнати лявата ръка и крак. Започнал да забравя. След излизането му от ареста изпаднал в апатия, останал подтиснат, спрял да се интересува от работата в завода, спрял да търси контакти с приятели.          

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:  

Предявеният от К.А.А. против Прокуратурата на Република България следва да се квалифицира по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който урежда отговорността на държавата за причинени вреди на гражданите от правоохранителните органи в случаите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

По настоящето дело по категоричен начин се установи, че срещу ищецът К.А. са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 244, ал. 1, пр. 2 НК и по чл. 234, ал. 1 НК, наказателното производство за които е прекратено поради това, че инкриминираните деяния не са извършени от него, което обосновава хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ангажираща отговорността на прокуратурата за причинените на ищеца неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство.

Установи се също така, че по досъдебното производство спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, въз основа на която е престоял в следствения арест от 14.05.2011 г. до 16.09.2011 г., когато мярката за неотклонение е изменена в по – лека.

При това положение претендираното от ищеца обезщетение следва да обхване както неимуществените вреди от повдигнатото му незаконно обвинение, така и неимуществените вреди от незаконното му задържане.     

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта следва да се отчетат редица фактори – продължителността на воденото срещу обвиняемия наказателно производство и срок на незаконно задържане, степента на засягане на основните му граждански права – свобода, на свободно придвижване, чест и достойнство, причинените страдания и душевен дискомфорт от повдигнатото незаконно обвинение и незаконно задържане.

В тази връзка следва да се отбележи, че релевантния период, за който ищецът има право на обезщетение за незаконно повдигнатото му обвинение, обхваща времето от привличането му като обвиняем на 14.05.2011 г. до прекратяване на наказателното производство с влязло в сила постановление на 25.12.2013 г.

Характерно за всяко наказателно производство е налагането на редица ограничения върху разследваното лице от момента, в който то придобие качеството на обвиняем. От този момент то започва да търпи редица неудобства в личния си живот, породени от наложената му мярка за неотклонение и изпълнението на процесуалните задължения на обвиняем, изискващи непосредственото му участие в процесуалните действия. Обвиняемият е изправен пред неяснотата от изхода на предявеното му обвинение и невъзможността да прогнозира развитието на производството, а от тук и на личния си живот. За времето на воденото наказателно преследване обвиняемият търпи негативни емоции, породени от тежестта на повдигнатите му обвинения с очакване за налагане на наказателна репресия. Отделно от това наказателното производство рефлектира негативно и върху доброто име, честта и достойнството на обвиняемия, тъй като става достояние на различен кръг лица. В тази връзка по делото се установи, че воденото срещу ищеца наказателно преследване е станало известно на неговите близки, познати и бизнес партньори, както и че актът на задържането му и причините за това са били отразени в местните електронни медии, което е накърнило в значителна степен неговия авторитет и достойнство. Вследствие на всичко това е изпаднал в депресивно състояние, спрял да се интересува от работата в завода и се изолирал от близки и познати.        

Отделно от това като резултат от незаконното обвинение ищецът е бил лишен от възможността свободно да упражнява основните си права – да напуска страната за продължителен период от време, да променя местоживеенето си, да планира личния си живот. За времето на незаконното му задържане му по стража от 14.05.2011 г. до 16.09.2011 г. са били нарушени негови основни човешки права – на лична свобода и неприкосновеност.

По делото е спорен въпросът дали при пребиваването си в следствения арест ищецът е претърпял мозъчен инсулт. Вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза д – р С.Ш., анализирайки представената по делото Епикриза от „УМБАЛ Пловдив“ АД, където ищецът е престоял от 15.09.2011 г. – до 22.09.2011 г., и посочената в нея окончателна диагноза „Шийночерепен синдром окципито – атланто аксиален отдел“ (вид главоболие), не може да даде категоричен отговор, че прекарания от него мозъчен инсулт датира от престоя в ареста. От друга страна по делото са представени Епикризи от „МБАЛ Хасково“ АД, в която като основно заболяване на ищеца се сочи Епилептичен статус, ХСБ.МСБ. Състояние след ИМИ, т. е. Исхемичен мозъчен инсулт. Всъщност обстоятелството дали ищецът е претърпял мозъчен инсулт преди или по време на задържането му под стража е без значение предвид заключението на вещото лице за липса на причинно - следствена връзка между отрицателните емоции от воденото срещу него наказателно производство и престоя в ареста и преживеният инсулт. Според експерта рискови фактори за настъпване на исхемичен инсулт са повишеното кръвно налягане, тютюнопушенето, сърдечните заболявания, захарна болест, повишен холестерол, атеросклероза, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, като е въпрос на време кога ще се прояви острият момент. Но макар и да не е причина за настъпване на мозъчния инсулт вещото лице е категорично, че емоционалният стрес може да провокира проявата на епилептични припадъци и произтичащите от тях негативни усещания, които са следствие на прекарания мозъчен инсулт.

Предвид продължителния период на воденото срещу ищеца наказателно преследване (около 2 години и половина) и свързаните с него негативни емоции и неудобства в личния му живот, накърнените в значителна степен чест, достойнство и добро име в обществото, периода от 4 месеца на задържане под стража, както и неблагоприятното въздействие на воденото срещу ищеца наказателно производство върху здравословното му състояние съдът намира, че за възмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от повдигнатото му незаконно обвинение следва да му се присъди обезщетение в размер на 20 000 лв. Искът в останалата част до 40 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски за ДТ в размер на 10 лв. и за адвокат в размер на 1000 лв. съобразно уважения размер на предявения иск.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБългария следва да заплати по сметка на съдебната власт и направените разноски за вещо лице в размер на 454. 94 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на К.А.А. с ЕГН ********** *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за незаконното повдигнатото му обвинение по чл. чл. 321, ал. 3, пр. 2, пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 244, ал. 1, пр. 2 НК и по чл. 234, ал. 1 НК по ДП № 28/ 2011 г. на БОП – Пловдив и сл. д. № 74/ 2013 г. на СО към ОП – Хасково ведно със законната лихва, считано от 25.12.2013 г. до окончателното му изплащане, като искът за разликата до 40 000 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на К.А.А. разноски по делото в размер на 1010 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати по сметка на ОС - Хасково разноски по делото в размер на 454. 94 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: