№ 13430
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110172349
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът -***** твърди, че на 21.3.2021 г., на републикански път III-376-Ракитово –
Цигов чарк, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
„Каско“, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при него лек автомобил марка Ауди, с рег. № ***. Поддържа, че вредите са
на стойност 19288,48 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение
/18964,96 лева/, включително разноски за репатриране на увредения автомобил /323,52 лева/,
както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева.
Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане
срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му в общ размер на
19303,48 лева. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил регресния дълг, поради
което претендира сумата 19303,48 лева, заедно със законна лихва от 17.12.2021 г. до
погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът **** оспорва между описаните в исковата молба автомобили да е
настъпило ПТП, евентуално оспорва ПТП да е по вина на застрахования при него водач, вкл.
като твърди, че са налице обстоятелства, изключващи вината. Оспорва наличието на
причинна връзка между вредите и описаното събитие. Сочи, че платеното обезщетение
надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
1
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В случая посочените предпоставки не са налице.
С определението от 18.2.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
на 21.3.2021 г., на републикански път III-376-Ракитово – Цигов чарк, лек автомобил марка
Ауди, с рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, е претърпял ПТП, което
представлява покрит по имуществената застраховка риск; че към този момент описаният в
исковата молба товарен автомобил марка Форд, с рег. № *** е бил застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”; че в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 18964,96 лева,
както и разноските за репатриране на увредения автомобил в размер на 323,52 лева; че е
торил разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От всички доказателства по делото се установява, че на посочените в исковата молба
дата и място описаните в исковата молба автомобили са участвали в процесното събитие. От
показанията на свидетелите /управлявали участващите в ПТП автомобили/, както и от
представения двустранен протокол за ПТП се установява, че процесното събитие е
настъпило при следните обстоятелства: на 21.3.2021 г., около 17,30 часа лек автомобил
марка Ауди, с рег. № ***, управляван от свидетеля В. К., се движи по републикански път
III-376, с посока от к.к Цигов чарк към гр. Ракитово; по това време има снеговалеж и
пътната настилка е заснежена и хлъзгава; на десен завой на пътя настъпва ПТП с идващия в
насрещната пътна лента товарен автомобил марка Форд, с рег. № ***, управляван от
свидетеля А. Ц., за който завоят се пада ляв; съприкосновението настъпва между предната
лява част на товарния автомобил и задната лява част на лекия автомобил.
Според показанията на свидетеля В. К. събитието е настъпило, защото при левия
2
завой на пътя водачът на товарния автомобил марка Форд е загубил контрол над МПС,
навлязъл е с предната част на буса в лентата за насрещно движение и е ударил автомобила
му в задната лява част. Същите обстоятелства свидетелят е посочил и пред застрахователя –
ищец /видно от уведомлението за щета и от декларация от 23.3.2021 г./. Тези обстоятелства
са посочени в двустранния констативен протокол за ПТП, подписан и от двамата водачи.
Според заключението на САТЕ е възможно събитието да настъпи при обстоятелствата,
заявени от свидетеля К..
Според показанията на свидетеля А. Ц. събитието е настъпило, защото водачът на
лекия автомобил Ауди се е движил с по-висока скорост /по негова преценка с 70-80 км/ч/. С
тази скорост навлязъл в завоя на пътя, водачът загубил контрол над МПС, автомобилът
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с движещия се там товарен
автомобил, като го ударил със задната лява част в предната лява част на товарния
автомобил. Свидетелят Ц. е категоричен, че не той е навлязъл в лентата за насрещно
движение, а че това е бил другият автомобил – сочи: „нейният автомобил поднесе“. Освен
това, заяви и че след събитието К. била притеснена, защото била млад шофьор, признала
вината си и му дала парична сума в размер на 500 лева за да поправи вредите от събитието.
Притеснявала се да не ядоса баща си. Постигнали съгласие Ц. да получи паричната сума от
500 лева и да подпише двустранен констативен протокол за ПТП. След време приятелят на
свидетеля К. го потърсил и му поискал двустранния протокол за ПТП.
Макар ответникът да не поиска поставяне на допълнителна задача към САТЕ, съдът
намира, че е възможно събитието да е настъпило при обстоятелствата, описани от свидетеля
Ц. – при навлизане в десния завой водачът на лекия автомобил Ауди, поради заснежената
настилка, да е загубил контрол над МПС и задната му част да е навлязла в лентата за
насрещно движение, като да е настъпило съприкосновение между нея и предната част на
товарния автомобил. Следва да се обърне внимание, че вещото лице по САТЕ сочи в
заключението си, че механизмът е възможен, но не и че е единственият възможен.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Ц. относно факта кой от двата
автомобила е навлязъл в насрещната пътна лента. Ищецът не ангажира доказателства, от
които да опровергае казаното от Ц., че е получил от свидетеля К. сумата 500 лева, поради
което съдът счита този факт за доказан. Няма житейска логика, ако не е навлязъл в
насрещната лента /ако не е бил причина за ПТП/, свидетелят К. да заплати на свидетеля Ц.
парична сума, с която последният да поправи вредите по МПС. За това действие на К. Ц.
дава съвсем логично обяснение – притеснила се е от реакцията на своя баща. Наред с това,
дори и според самата К., към момента на събитието, тя е била шофьор без опит, което
обстоятелство също навежда на извод за възможна негова недобра преценка на пътната
обстановка, респ., на неадекватна реакция при подхлъзването на автомобила на снега. Съдът
намира показанията на свидетеля Ц. за верни, главно защото той заяви подробност, която,
макар да няма общо с механизма на събитието, свидетелства за това, че е казал истината
пред съда. Свидетелят заяви, че след инцидента приятелят на другия водач /на К./ го е
потърсил в дома му и е поискал да му даде двустранния протокол за ПТП. Действително по
3
делото са на;лични два варианта на протокола за ПТП – този на гърба на л. 7 от делото и
този на л. 39 от делото. Разликата между двата документа е в това, че в първия посочен са
описани вреди по предната част на лек автомобил марка Ауди, а във втория – няма такива
описани вреди. От уведомлението и другите документи се установява, че щетата е заведена
при ищца на 23.3.2021 г. Видно от молба на л. 43 от делото, на 25.3.2021 г. свидетелят К. е
поискал от застрахователя-ищец да му бъде върнат двустранния констативен протокол за
ПТП „във връзка с пропуски между декларираното по телефона и написаното в протокола“.
От тези документи се установява, че след като е заведена щетата, застрахованият е поискал
обратно протокола, като е добавил в него и щетите в предната част на автомобила. Това
напълно кореспондира с показанията на Ц., според които приятелят на К. му е поискал
протокола. Несъмнено за да се впишат и щетите в предната част на МПС марка Ауди.
Следва да се обърне внимание, че има и друго съвпадение в показанията на Ц. и описаните
доказателства, от които се установява поведението на свидетеля К.. Според свидетеля Ц.
лекият автомобил не се е ударил в предната част след удара му с товарния автомобил, а в
първия вариант на протокола за ПТП не са посочени щетите в предната част на лекия
автомобил Ауди. При оценка на показанията на свидетеля Ц., съдът съобразява тези
посочени от него подробности, които се подкрепят от останалите доказателства по делото,
поради което, според съда, сочат на достоверност и на заявения от него механизъм на
събитието.
Предвид изложеното съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното и
пртивоправно поведение на застрахования при ищеца водач, който е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е предизвикал настъпването на събитието.
В допълнение следва да се посочи, че, дори и от показанията на свидетеля Ц. да не се
доказва при условията на пълно и главно доказване механизмът на събитието, то това не
може да доведе до извод за настъпване на събитието по негова вина. При спазване на
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес /чл. 154
ГПК/, ищецът е този, който следва да докаже по категоричен, несъмнен начин,
обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Показанията на свидетеля Ц.,
анализирани заедно с останалите писмени доказателства, разколебават доказателствата,
подкрепящи твърденията на ищеца относно механизма на събитието.
Ето защо и доколкото ищецът не доказа процесното пътнотранспортно произшествие
да се дължи на виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, съдът намира, че в полза на ищеца не е възникнало регресно вземане
срещу ответника. Искът следва да бъде изцяло отхвърлен, като съдът счита за ненужно да
обсъжда наличието на останалите факти, включени във фактическия състав на процесното
вземане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
4
присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 490 лева /за депозити за
свидетел и САТЕ и възнаграждение за юрисконсулт/. При този изход на спора ищецът няма
право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК *** срещу***, ЕИК *** осъдителен иск с
правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 19303,48 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка Ауди, рег. № ***, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.3.2021 г., на републикански път III-376-
Ракитово-Цигов чарк, и разходи за определянето му.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ***, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 490,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5