РЕШЕНИЕ
№ 3335
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114687 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против И. Ж. Н. се твърди, че
ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на ***. Ответникът като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в *** имал качеството на клиент на топлинна енергия и като такъв бил длъжен
да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в
срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на
законоустановените си задължения дружеството доставило на ответника, а търговецът за
дялово разпределение на топлинна енергия е разпределил топлинна енергия, на стойност
392.36 лв., от които 349.21 лв. главница – топлинна енергия за периода от 01.06.2019г. до
30.04.2020г., както и обезщетение за забавено плащане за периода от 02.08.2019г. до
19.04.2021г. на стойност 43.15 лв. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 20.04.2021 г. до
окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения
му особен представител, с който предявените искове се оспорват. Оспорва се твърдението
ответникът да е клиент на ищцовото дружество като потребител на топлинна енергия.
1
Липсвали доказателства за съглашение с участието на ответника, по силата на което
дружеството да се е ангажирало да снабдява описания обект с топлинна енергия. Липсвали
доказателства ответникът да е собственик на имота, оспорва се да е доставяна топлинна
енергия до обекта. Нямало доказателства за уведомяване на ответника за твърдяното дялово
разпределение, нито да е извършено отчитане на уреди. Оспорват се доставените количества
и стойност. Поради това е изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Направено е искане за тяхното отхвърляне.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 6571 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед
за изпълнение № 3790 от 21.04.2021г., с която е разпоредено И. Ж. Н. да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД сумата от 349.21 лв. главница – стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020г., ведно с
обезщетение за забавено плащане за периода от 02.08.2019г. до 19.04.2021г., в размер на
43.15 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до пълното й изплащане, както и 25 лв. разноски за внесена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Представен е препис – извлечение от сметка на И. Ж. Н., за обект на потребление ИТН: ***,
*** за дължима главница в размер на 349.21 лв. за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020г.,
както и за лихва от 43.15 лв. за периода от 02.08.2019г. до 19.04.2021г. Представена е
справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент И. Ж. Н., ИТН:
***.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в ***, публикувани във в. „Новинар“ през
месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.
Представени са нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** за закупен от
страна на И. Ж. Н. недвижим имот – апартамент № ***, както и схема на недвижимия имот,
с идентификатор *** по КККР на ***. Приложена е и справка от Агенция по вписванията за
периода от 01.01.1991г. до 14.09.2022г. по партидата на И. Ж. Н..
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което
в имота на ответника има 1 бр. водомерно устройство за топла вода, за отчитане на
изразходваното количество ТЕ за БГВ. Не е осигурен достъп за подмяна на уреда с
дистанционен. Поради тази причина начисляванията ставали на база данни от стар
съществуващ до момента водомер за топла вода. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се
определя от топлинния счетоводител по формула към т.6.1.1 на „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл.61, ал.1 от Наредба
№ 16-334/16.04.2007г. за топлоснабдяването, пропорционално на проектите отопляеми
обеми на имотите. За имота на ответника проектният отопляем обем е 134 куб.м. През
периода 01.06.2019г. – 30.04.2020г. абонатната станция, обслужвала жилищния блок в *** е
2
работила и подавала ТЕ за отопление и БГВ. В имота на ответника липсват отоплителни
тела и не е начислявана ТЕ за отопление. През имота на ответника не преминава щранг
лира. За имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5. от
„Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“.
Прието е заключение и на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което
неплатената сума за топлинна енергия за имота на ответника възлиза на 349.21 лв., а лихвата
за забава за периода 02.08.2019г. до 19.04.2021г. възлиза на 43.15 лв. Фактурите, издадени от
ищеца, са осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажби и справка-
декларация по ЗДДС.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 6571 по
описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че издадената заповед за изпълнение е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са
предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като
подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че ответникът
е собственик на недвижимия имот, за който е начислена топлинна енергия, поради което
съдът намира за установено, че ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия. С оглед на това съдът намира, че между ищцовото дружество и ответника е
възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна
енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите
условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по
покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните по делото.
В случая за имота на ответника се претендира стойност на топлинна енергия за сградна
инсталация и за БГВ.
Разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост /каквато е тази, в
която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение,
съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда –
3
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация
е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен,
в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички
собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е
и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. От приетото по делото заключение на
изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период
01.06.2019г. – 30.04.2020г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в ***, в който
се намира процесният апартамент, е работила, като е подавала топлинна енергия за
отопление и БГВ. През имота на ответника не преминава щранг-лира. За имота на ответника
не се начислява ТЕ за отопление. Проектният отопляем обем на имота на ответника е 134
куб.м., именно съобразно който показател се определя ТЕ, отдадена от сградната
инсталация. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисляваното от ищцовото дружество, което било
установено чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от ищеца за абоната.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства
според вещото лице на специалната методика от нормативните актове. Вещото лице е
изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и
такива от топлинния счетоводител, относно дяловото разпределение. Съдът възприема
заключението на вещото лице като компетентно и обективно дадено, поради което и намира,
че задължението за ТЕ за сградна инсталация е установено по основание и размер. По
отношение на ТЕ за БГВ вещото лице е посочило, че определянето на ТЕ е ставало на база
съществуващия в имота водомер за топла вода, тоест на база реално отчитане, следователно
при спазване изискванията на т.8.1. от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради
етажна собственост – по показанията на индивидуалния водомер в имота. Действително по
делото не са ангажирани никакви доказателства, както твърди и особеният представител на
ответника, относно това, че не е осигурен достъп до имота за подмяна на измервателния
4
уред с дистанционен, но с оглед установеното от вещото лице, че за имота на ответника не
са прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5. от Методиката за дялово
разпределение на ТЕ, съдът намира възражението за ирелевантно. Конкретният размер на
задълженията се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което се
възприема като компетентно и обективно дадено. Поради това съдът намира, че
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски.
По представения списък по чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 75 лв. по заповедното и
845 лв. по исковото производство /от които 75 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за особен
представител, 370 лв. депозити за експертизи, 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Ж. Н., ЕГН ********** от *** дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 349.21 лв. /триста четиридесет и девет лева
и 21 ст./ главница – стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в *** за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020г. и сумата от 43.15 лв.
/четиридесет и три лева и 15 ст./ обезщетение за забавено плащане за периода от
02.08.2019г. до 19.04.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
20.04.2021 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 3790 от 21.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 6571 по описа на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА И. Ж. Н., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и
пет лева/ разноски по ч.гр.дело № 6571 по описа на ПРС за 2021г. и сумата от 845 лв.
/осемстотин четиридесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5