№ 211
гр. Разград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕ.А
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕ.А Гражданско дело №
20243330101823 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС.
Депозирана е искова молба от Г. Е. Д., с която са предявени обективно
съединени искове срещу М. Й. Х. за установяване, че ищецът е собственик на
10.90 кв.м., която площ е заключена между общата за имотите регулационна
линия и фактически изградената от ответницата ограда и за осъждане на
ответницата да предаде тази част от имота на ищеца, както и за осъждане на
ответницата да премахне изградените незаконно едноетажна масивна
постройка с предназначение хангар, депо, гараж, второстепенна паянтова
постройка и ограда, тъй като те възпрепятстват ищеца пълноценно да
упражнява правото си на собственост върху имот с идентификатор
61710.505.5198.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот, който по Нотариален акт
№ 180, том 2, рег.№ 4506, дело № 278 от 08.07.2016г. на Виолета Тодорова -
нотариус с район на действие РС-Разград, с рег.№ 312 по регистъра на НК,
вх.рег.№ 3102 от 08.07.2016г., Акт №45, том 10, дело №1894/2016г., партидна
книга стр.90702 представлява поземлен имот-дворно място с идентификатор
61710.505.5198 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18- 37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр.Разград, бул.“Странджа“ № 40, площ 442 кв,м.;
трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно
ползване: Ниско застрояване; предишен идентификатор няма; номер по
предходен план: VIII, квартал: 169, парцел: 5198 при съседи: 61710.505.2499,
61710.505.371, 61710.505.7176, 61710.505.5199, 61710.505.2228,
61710.505.768, 61710.505.2223, 61710.505.2229, със сгради, които попадат
върху имота: 1. Сграда 61710.505.5198.1 със застроена площ 79 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна. Твърди, че
ответницата е собственик на съседния поземлен имот, който по Нотариален
акт на Бойчо Костов - нотариус с район на действие РС-Разград, с рег.№ 282
1
по регистъра на НК, вх.рег.№7480 от 29.12.2011 г., Акт №196, том 22, дело
№4514/2011г., партидна книга: том 47416, стр.47417 представлява поземлен
имот с идентификатор 61710.505. 7176 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-37/ 10.03.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.Разград, ул. Странджа“ № 38а,
с площ по документ 330 кв.м.; трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване; предишен
идентификатор 61710.505.2500, номер по предходен план: 61710. 505.2500,
квартал 169, парцел: VII-6001 при съседи: 61710.505.371, 61710. 505.7177,
61710.505.5199, 61710.505.5198, сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда
61710.505.7176.1 със застроена, площ 40 кв.м., брой етажи 1-едноетажна
масивна постройка с предназначение ХАНГАР ДЕПО, ГАРАЖ. Твърди, че
част от построените в имота сграда и ограда попадат в имота на ищеца, че
държането на постройката и оградата в тази част от имота е неоснователно и с
това ответницата е създала пречки пред ищеца да упражнява правото си на
собственост в пълен обем.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че оградата между двата имота е на това
място от преди 1971 г., когато е изготвен първият регулационен план за
квартала, че оградата между двата имота съвпада напълно с
вътрешната дворищно-регулационна линия, че гаражът с идентификатор
61710.505.7176 е построен в съответствие с получено разрешително от
23.02.1985 г., че второстепенна постройка в имота няма и такава не е отразена
на скицата.
В съдебно заседание страните поддържат наведените от тях искания и
възражения. Ищецът както чрез процесуалния си представител, така и лично
излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното:
В условията на обективно съединяване е предявен осъдителен иск за защита
правото на собственост с правно основание чл. 108 от ЗС. Искът по чл. 108 от
ЗС представлява претенция на носителя на вещното право за връщане на
вещта от лицето, което неоснователно я владее или държи. Целта на защитата
е да върне фактическата власт на титуляря на вещното право, който притежава
и правото да владее вещта. Уважаването на този иск е предпоставено от
установяването на три кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и владението
или държането да е без основание.
В случая предмет на предявения ревандикационен иск е площ с размер на
10.90 кв.м., заключена между общата за имот с идентификатор 61710.505.5198
и имот идентификатор 61710.505. 7176 регулационна линия и фактически
изградената от ответницата ограда, за която площ ищецът твърди, че е негова
собственост и че се владее от ответника. Правото си на собственост върху
този имот извлича от Нотариален акт № 180, том 2, рег.№ 4506, дело № 278 от
08.07.2016г. на Виолета Тодорова-Нотариус с район на действие РС-Разград, с
рег.№ 312 по регистъра на НК, вх.рег.№ 3102 от 08.07.2016г., Акт №45, том 10,
дело №1894/2016г., партидна книга стр.90702, с който е придобил дворно
място – имот с идентификатор 61710.505.5198 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 37/10.03.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.Разград,
бул.“Странджа“ № 40, площ 442 кв,м.; трайно предназначение на територията:
2
Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване; предишен
идентификатор няма; номер по предходен план: VIII, квартал: 169, парцел:
5198 при съседи: 61710.505.2499, 61710.505.371, 61710.505.7176,
61710.505.5199, 61710.505.2228, 61710.505.768, 61710.505.2223,
61710.505.2229, със сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда
61710.505.5198.1: застроена площ 79 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
Жилищна сграда - еднофамилна.
В хода на назначената по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице
е извършило анализ на данните от съществуващите кадастрални и
регулационни планове за имотите, съгласно който:
С плана, одобрен със Заповед № 27/1960 г. за първи път се утвърждава граница
(дворищно регулационна) между процесните имоти - тази между парцели XII-
2500 (част от който е имот с идентификатор 61710.505.7176) и XI-4595 в кв. 24
(имот с идентификатор 61710.505.5198). В последствие същата е попълнена
като кадастрална (имотна) граница - черна линия с условен знак за обща за
двата имота паянтова ограда, видно върху растера по Приложение № 1. Върху
същото приложение се вижда, че определената от точки 1, 2 и 3 линия, която
отразява местоположението на заснетата, съществуваща към момента на
терена ограда тангира на регулационната граница между парцели XII- 2500 и
XI-4595.
С плана, одобрен със Заповед № 1013/1971 г., съответните на процесните
имоти - имот 5198 ( процесен с идентификатор 61710.505.5198) и имот 2500
(част, от който е имот процесния с идентификатор 61710.505.7176) попадат в
кв. 102, отреден за „Жилищен комплекс“, т.е. не се предвижда индивидуално
отреждане, поради което помежду им няма дворищно-регулационна граница.
В плана е отразена имотната (кадастралната) граница между имоти с
планоснимачен № 5198 и № 2500 с условен знак за обща за двата имота
паянтова ограда - Приложение № 2. Видно, върху Приложение № 2 е, че
определената от точки 1, 2 и 3 линия, която отразява местоположението на
заснетата, съществуваща към момента на терена ограда тангира на
кадастралната граница между имоти с планоснимачен № 5198 и № 2500, като
към улицата е налице отклонение от 0,45 м., която стойност е допустима
съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1 и 2. от Наредба № РД-02-20- 5/12.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри 3.
С изменението на плана улична и дворищна регулация за кв. 167 и кв. 167,
одобрено със Заповед № 573/1996 г. (действащ за процесните имоти) е
променено отреждането от „Жилищно строителство“ и за имотите попадащи в
кв. 167 и кв. 169 е отреден индивидуален парцел.
За процесните имоти са отредени парцели, както следва:
- за планоснимачен № 5198 ( процесен ПИ с идентификатор
61710.505.5198) - парцел VIII-5198, в кв. 169;
- за планоснимачен № 6001 ( процесен ПИ с идентификатор
61710.505.7176) - парцел VII-6001, в кв. 169.
Одобрената със Заповед №573/1996 г. дворищно регулационната граница
между парцели VIII -5198 и VII-6001 в кв. 169 съответства на кадастралната
граница между имоти с планоснимачен № 5198 и № 6001, нанесена в плана с
условен знак за паянтова, обща за двата имота, ограда. В Приложение № 3
според заключението е отразено, че определената от точки 1, 2 и 3 линия която
отразява местоположението на заснетата, съществуваща към момента на
терена ограда тангира на кадастралната граница между имоти с
3
планоснимачен № 5198 ( процесен ПИ с идентификатор 61710.505.5198) и №
6001 ( процесен ПИ с идентификатор 61710.505.7176).
По отношение на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, вещото
лице дава заключение, че всички налични и обсъдени предходни планове и
данни сочат, че е налице грешка в кадастралната карта по отношение на
отразяването на границата (погрешно заснемане на съществуващата ограда)
между процесните два имота с идентификатор 61710.505.7176 и
идентификатор 61710.505.5198.
Във връзка с поставените въпроси, касаещи построените в имот с
идентификатор 61710.505.7176 сгради, е съобразено, че:
С разрешение за строеж № 22 от 23.02.1985 г. по описа на Общински Народен
Съвет - Разград ( лист 37 от гр. д. № 1823/2024 г.) е разрешено изграждането
на гараж в имот с планоснимачен № 6001. В същото не е посочена застроената
площ на сградата. Данни относно размери и отстояния от съседен имот на
разрешената за строеж сграда се съдържат в Протокол за определяне на
строителна линия и ниво с № 10 от 07.03.1985 г. - Приложение № 5, от които
следва, че: размерите на разрешената за строеж сграда - гараж са 3,00 м. на
8,00 м., т. е. застроената площ на сградата е 24 кв. м.; определеното отстояние
на сградата - гараж, от границата със съседния имот - планоснимачен № 5198
по действащия план към 1985 г. е 3,00 м. По данните от геодезичните
измервания площта на сграда с идентификатор 61710.505.7176.1 е 39,79 кв. м.
Отстоянието на сградата от съществуващата на терена ограда между имоти с
идентификатори 61710.505.5198 и 61710.505.7176 е 3,08 м откъм улицата и
3,24 м. към дъното на имота - Приложение № 4.
С оглед така представения извършен в хода на съдебно-техническа експертиза
анализ, вещото лице е извело следните заключения по поставените въпроси:
1. отразената в кадастралната карта граница между имот с идентификатор
61710.505.5198 (номер по предходен план VIII, квартал: 169, парцел: 5198) и
имот с идентификатор 61710.505.7176 (номер по предходен план -
61710.505.2500, квартал 169, парцел VII-6001) не съвпада с регулационната
граница между УПИ VIII -5198 и УПИ VI1-6001 в кв. 169 по плана за
регулация, одобрен със Заповед № 573/1996 г.;
2. изградената на място ограда между имот с идентификатор 61710.505.5198
(номер по предходен план VIII, квартал: 169, парцел: 5198) и имот с
идентификатор 61710.505.7176 (номер по предходен план - 61710.505.2500,
квартал 169, парцел VI1-6001) съответства на регулационната граница между
УПИ VIII -5198 и УПИ VII-6001 в кв. 169 по плана за регулация, одобрен със
Заповед № 573/1996 г.;
3. изградената на място ограда съответства на дворищно регулационната
граница между парцел XI-4595 ( процесен ПИ с идентификатор
61710.505.5198) и парцел XII-2500 (процесен ПИ с идентификатор
61710.505.7176) в кв. 24 по плана одобрен със Заповед № 27/1960 г., която се
явява първа граница за процесните имоти, а в последващите планове, имащи
отношение към тези имоти не се предвижда промяна на тази граница, поради
което вещото лице счита, че изградената ограда не навлиза в територията на
имот с идентификатор 61710,505.5198 (номер по предходен план VIII. квартал:
169, парцел: 5198); построените едноетажна масивна постройка с
предназначение хангар депо, гараж и второстепенната паянтова постройка не
навлизат в територията на имот с идентификатор 61710.505.5198 (номер по
предходен план VIII. квартал: 169. парцел: 5198). Второстепенната паянтова
4
постройка е незаконен строеж.
4.За сграда с идентификатор 61710.505.7176.1 - „хангар, депо гараж“ е налице
Разрешение за строеж - № 22 от 23.02.1985 г. Същата е изградена с размери и
съответно застроена площ, надвишаващи тези посочени в Протокол №
10/07.03.1985 г. за определяне на строителна линия и ниво, като е спазено
отстоянието от 3,00 м. до границата със съседния имот - 61710.505.5198
(номер по предходен план VIII, квартал: 169, парцел: 5198). В предвид това, че
са надвишени разрешените параметри СТЕ счита, сградата е незаконна, но е
търпима по смисъла на параграф 16 от Предходните разпоредби на ЗУТ,
съгласно който строежи, изградени до 1 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време
на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат и предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които
са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими.
Съдът кредитира заключението на СТЕ, приета по гр.дело № 1823/2024г. по
описа на РС Разград, като обосновано, съответстващо на приетите писмени
доказателства и неоспорено с други годни доказателства по настоящото дело.
Ищцовата страна с представената писмена защита също е приела, че
заключението на вещото е лице е компетентно и отразява действителното
положение на спорните ограда и постройки, но изразява становище, че е
неотносимо към спора, тъй като ответницата не следвало да се позовава на
предходни кадастрални планове. Развива съображения, че разпоредбата на
чл.2, ал. 5 от ЗКИР презумира вярност на КК, а съгласно чл. 51 тя трябва да
бъде поддържана в актуално състояние, поради което при претенция за
собственост, собствеността следва да се установява към настоящия момент.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно мотивите, изложени в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, Законът за кадастъра и имотния регистър
определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на
собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на
кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са
подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 5 от 28.04.2005г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР. Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От
тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За
отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в
чл.2, ал.5 от ЗКИР - оборима презумпция за вярност, но неправилното
отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или
погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни
права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува
доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за
собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния
регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект,
по-големи от тези на актовете за собственост. Разпоредбата на § 1,т.16 от ДР
на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014г./ определя непълнотите или грешките в
5
кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната
карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани
със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за
материално право, какъвто се явява и настоящият случай, те се отстраняват
след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл.53,ал.2 от ЗКИР
/първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл.54,ал.2 от
ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Спорът за материално право най-често се
изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен
имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен
имот.
За разлика от одобрените дворищнорегулационни планове при действието на
ЗТСУ (отм.), одобрените по ЗУТ планове, включително и подробният
устройствен план, нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на
чл.16,ал.1 от ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на чл.15,ал.3-6 и
чл.17,ал.3-5 от ЗУТ. Въведеното с чл.17,ал.1 от ЗУТ правило е, че
урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните им граници,
без да се извършва разместване на правото на собственост. Затова при
непълнота или грешка в кадастралната карта и в изработения въз основа на
нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи правото
си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг
имот, за разлика от случаите на непълнота или грешка в кадастрален план,
които са възпроизведени в изготвен въз основа на него дворищнорегулационен
план, без да се спазват правилата на чл.33 от ЗТСУ (отм.). Урегулирането на
имотите е свързано само с устройствения им режим, като вътрешните
регулационни линии следват имотните граници – чл.17,ал.1 от ЗУТ. Да се
запази невярното отразяване на границите без взаимното съгласие на
заинтересуваните собственици, означава да се придаде на подробния
устройствен план отчуждително действие занапред, каквото по ЗУТ той няма.
Затова, ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота
или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при
произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част
представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на
ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно
границите на имота.
Имайки предвид изложеното и заключението на вещото лице, прието и от
страните, че изградената на място ограда съответства на дворищно
регулационната граница между парцел XI-4595 ( процесен ПИ с
идентификатор 61710.505.5198) и парцел XII-2500 (процесен ПИ с
идентификатор 61710.505.7176) в кв. 24 по плана, одобрен със Заповед №
27/1960 г., която се явява първа граница за процесните имоти, че в
последващите планове, имащи отношение към тези имоти, не се предвижда
промяна по отношение на тази граница, че разминаване е налице само
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 108 от ЗС за установяване по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на 10.90 кв.м., която площ е заключена между общата
за имоти с идентификатори № 61710.505.5198 и № 61710.505.7176
6
регулационна линия и фактически изградената от ответницата ограда и за
осъждане на ответника да предаде на ищците владението на гореописаната
част от имота, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е предявил и негаторен иск за осъждане на ответницата да премахне
изградените незаконно едноетажна масивна постройка с предназначение
хангар, депо, гараж, второстепенна паянтова постройка и ограда, тъй като те
възпрепятстват ищеца пълноценно да упражнява правото си на собственост
върху имот с идентификатор 61710.505.5198.
Разпоредбата на чл. 109 от ЗС предвижда, че собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Решението по негаторния иск включва установяване правото на
собственост на ищеца, осъждане на ответника да възстанови нещата в
предишното им състояние и забрана ответникът да извършва и за в бъдеще
нарушението. Уважаването на негаторния иск е обусловено от установяване
на две основни предпоставки: неоснователност на действията на ответника и
създаването на пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не
само че е собственик на имот, но и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
създаващо за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи
от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи
от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело /в
този смисъл е ТР № 4/2017 г. по т. д. 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/.
Неоснователността на действието не зависи само от това дали има позитивна
административна санкция, когато се касае до наличие на разрешителен режим
за извършване на определени действия /строеж, реконструкция и др. /, а и от
това дали действието пречи на нормалното ползване на имота, собственост на
ищеца. Поведението на ответника следва да се преценява в контекста на чл. 50
ЗС. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в
исковата молба как действията на ответника или създаденото от него
състояние накърняват правата на ищеца.
В случая от доказателствата по делото не се установява истинността на
ищцовите твърдения, че материализираната на терена граница между двата
спорни имота /съществуващата между имотите ограда/ е изградена в имота на
ищеца. С оглед на това същата не би могла да смущава и затруднява ищеца
при упражняване в пълен обем на правото му на ползване върху целия терен
на имот с идентификатор 61710.505.5198, от което следва, че претенцията за
премахване на оградата е неоснователна.
С оглед така установените обстоятелства следва да се отбележи, че
извършеният в съседен имот незаконен строеж представлява неоснователно
действие по смисъла на чл. 109 ЗС само ако незаконността му се изразява в
нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни
правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите.
Претендираната защита обаче следва да съответства на нарушението, т. е.
основателно е искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното
право на ищеца (в този смисъл е Решение № 430/27.10.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 312/2010 г. II ГО). В случая по данните от геодезичните измервания се
7
установява, че площта на сграда с идентификатор 61710.505.7176.1 е 39,79 кв.
м. Същата е изградена с размери и съответно застроена площ надвишаващи
тези посочени в Протокол № 10/07.03.1985 г. за определяне на строителна
линия и ниво към Разрешение за строеж - № 22 от 23.02.1985 г., като е спазено
отстоянието от 3,00 м. до границата със съседния имот ( 61710.505.5198
(номер по предходен план VIII, квартал: 169, парцел: 5198). В предвид това, че
са надвишени разрешените параметри, сградата е незаконна, но е търпима по
смисъла на параграф 16 от Предходните разпоредби на ЗУТ, съгласно който
строежи, изградени до 1 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и
забрана за ползване. Относно нея няма наведени твърдения и представени
доказателства да смущава и затруднява ищеца при упражняване в пълен обем
на правото му на ползване на неговия имот. Такива твърдения са наведени
относно второстепенната паянтова постройка, за която ВЛ е дало заключение,
че е незаконен строеж. Ищецът е изложил разсъждения, че построената барака
е в непосредствена близост, на самата граница с имота му и само по себе си
това нещо построено с колове, талпи и ламарини създава за него опасност,
например, ако при един силен вятър положените по бараката ламарини
хвръкнат.
Съдът намира, че така наведените твърдения за опасност, произтичаща от
съществуващата в имота на ответника барака, са отнесени до определени
метеорологични условия, при осъществяването на които би имало вероятност
да произтече опасност и от законно построени сгради. Върху атмосферните
условия не може да се рефлектира, поради което и премахване на сграда,
постройка или каквото и да било съоръжение, дори и незаконно построено,
само на това основание е неоправдано и няма основание. Именно в тази
връзка съдебната практика приема, че фактът на незаконност при
изграждането на една постройка не е достатъчен за да се приеме, че същата
следва да бъде премахната на основание чл.109 от ЗС.
Следователно от събраните по делото доказателства не се установяват
неоснователни действия на ответника, които да смущават и затрудняват
ищеца при упражняване в пълен обем на правото му на ползване върху целия
терен на имот с идентификатор 61710.505.5198. Ето защо предявените искове
по чл. 109 ЗС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 1600 лв., от които 1000
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 600 лв. за заплатен депозит за
възнаграждение на вещо лице.
Воден от горните мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Е. Д. с ЕГН-**********, адрес:
**********************, община Разград, област Разград иск за признаване
за установено по отношение на М. Й. Х. с ЕГН-********** от
**************************, община Разград, област Разград, че е
собственик на 10.90 кв.м., която площ е заключена между общата за имот с
идентификатор 61710.505.5198 и имот с идентификатор 61710.505.7176
8
регулационна линия, установена по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 37/10.03.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, и фактически изградената от ответницата ограда и да
предаде владението на гореописаната част от имота, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Е. Д. с ЕГН-**********, адрес:
**********************, община Разград, област Разград против М. Й. Х. с
ЕГН-********** от **************************, община Разград, област
Разград иск за премахване на едноетажна масивна постройка с
предназначение хангар, депо, гараж, на второстепенна паянтова постройка и
ограда, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Е. Д. с ЕГН-**********, адрес: **********************,
община Разград, област Разград да заплати на М. Й. Х. с ЕГН-*********** от
**************************, община Разград, област Разград сумата 1600
лева /хиляда и шестстотин лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9