№ 451
гр. Ловеч, 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20224300600415 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК
Образувано е по частна жалба с вх. № 5171/04.11.2022г. от И. П. Л. чрез
договорен защитник адв. М. И., АК – Ловеч, със съдебен адрес: гр. Ловеч,
бул. „България“ № 1, ет.2 срещу определение, обективирано в Протокол №
377 от 01.11.2021 г. по НОХД № 288/22 г. по описа на РС - Троян, с което е
оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия И. П. Л..
В жалбата са формулирани и обосновани доводи за неправилност на
атакуваното определение. Счита, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт се съдържат само цифровото обозначение на специалните
разпоредби от бланкетната диспозиция на чл.345, ал.2 НК, но не и текстовото
съдържание, не е посочено какъв вид МПС става въпрос, работен обем,
мощност, категория, за да се прецени дали същият е подлежал на
регистрация. Липсвали конкретни характеристики на процесното МПС, от
които прокурорът да приеме, че процесното МПС е следвало да бъде
1
регистриран като се позовава на Регламент № 168/2013 и наредба I-45/2000г.
По тези причини счита, че липсват факти и обстоятелства, които
индивидуализират престъплението в обстоятелствената част на обвинителния
акт, на базата на които прокурорът счита, че подсъдимият е осъществил
състава на това престъпление. Моли съда да отмени атакуваното определение
като неправилно и необосновано.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило писмено възражение от
страна на прокурора.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг. чл.
341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК) чрез процесуален представител защитник М.
И., с надлежно учредена представителна власт (л.25 от
първоинстанционното дело).
Определението е съобщено на частният жалбоподател на 01.11.2022г.
(л.32 от първоинстанционното дело), а жалбата е подадена на 04.11.2022г.
(л.6). Съгласно чл.342, ал.1 НПК срокът за обжалване на съдебния акт е
едноседмичен, считано от постановяването му. Срокът изтича на 08.11.2022г.,
поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.342, ал.1 НПК.
Същата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.345, ал.3 вр.
чл.320, чл.323 НПК и следва да се разгледа по същество.
В производството по ГЛАВ XXII НПК, въззивният съд изцяло
проверява правилността на постановеното определение, независимо от
основанията, посочени от страните (чл.345, ал.3 вр. чл.341 НПК). Ето защо
настоящият състав се произнесе по валидността на цялото атакувано
определение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
РП – Ловеч, ГО - Троян е внесла обвинителния акт срещу: И. П. Л. от гр.
Априлци, обл. Ловеч за престъпление по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 НК. По така
внесените материали е било образувано НОХД 288/2022 г. по описа на РС -
Троян.
2
На 01.11.2022 по цитираното НОХД било проведено разпоредително
заседание, в което защитникът е изложил доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия. С определение от същата дата, съдебният състав на РС – Троян
е отхвърлил възраженията на защитата, като е приел, че в обвинителния акт
са посочени изцяло всички характеристики на предмета –мотопеда ***,
посочени са нарушените норми по ЗДвП и Наредба I-45/2000г., поради което
подсъдимият е разбрал за какво е обвинен и не му е нарушено правото на
защита. Освен това с цитираното определение съдът е изискал доказателства
от представителството на *** къде се поставят регистрационните табели,
обема на двигателя, какво са обозначенията, има ли разлика с оглед
различната кубатура на продаваните МПС, за да установи обективната
истина.
Видно от обвинителния акт (л.8-9 от първоинстанционното дело) в
обстоятелствената част са описани: вида ва МПС – мотопед, марката – ***,
номер на двигател, цвят, рама, конкретното нарушение на нормите по ЗДвП и
Наредбата, а не само по НК. Налице са всички характеристики, които
индивидуализират предмета (средството) на деянието. Същото е описано и в
диспозитива на ОА.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Обвинителният акт е основният процесуален документ, с който
обвиняемият се предава на съд, и който определя предмета на доказване в
съдебното производство, съответно обуславя и възможността за ефективно
осъществяване на правото на защита. Обвинението следва да бъде
формулирано по начин, който ясно и конкретно да очертае предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него. Затова в обвинителния акт трябва да има информация за
фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му (чл. 102, ал. 1, т. 1 от НПК). Към тях се
отнасят и времето и мястото и начина на извършване на престъплението и
пълните данни за личността на обвиняемия. Непосочването на всички
съставомерни факти води до ограничаване на правата на страните в съдебното
производство, като в този смисъл са и постановките на ТР № 2/07.10.2002 г.
по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Съгласно приетото в С-282/20, СЕС
3
съдът следва служебно да констатира съществени процесуални нарушения на
досъдебно производство и в обвинителния акт и без направено искане от
подсъдимия или неговия защитник.
Съгласно чл.249, ал.4, т.1 НПК под допуснато съществено отстранимо
нарушение на процесуалните правила следва да се разбира, когато
обвиняемият не може да научи за какво престъпление е привлечен в това
качество, а чл.246 НПК изчерпателно споменава кои са реквизитите на
обвинителния акт и неговата структура като в обстоятелствената част на
обвинителния акт се посочват – престъплението, мястото, времето и начина
на извършване, пострадалото лице, вредите, т.е. съдържанието следва да
отговаря на обстоятелствените наречения за подлог, време, място и начин, а
именно „кой, кога, къде и как“.
Освен това съгласно ТР 6/19.02.2018г. по тълк.д. № 6/2017 на ОСНК
на ВКС, съображениета на ОСНК на ВКС в ТР № 2/2002г. относно
недостатъците на обвинителния акт, даващи основание за връщане на делото
на прокурора, намират приложение и по новия НПК и не са загубили своята
актуалност, въпреки законодателните промени.
На първо място съдът не констатира съществени процесуални
нарушения на фаза досъдебно производство, които да са ограничили правата
на обвиняема. Осъществено е привличане и предявяване на разследване в
присъствието на защитник, прокурорът се е произнесъл по доказателствените
искания, внесеният обвинителния акт е за същото деяние, както и по
привличане като обвиняем.
На следващо място, съдът не констатира нито едно от основанията,
посочени във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални
нарушения. В обвинителния акт е посочен вида на МПС, рама, двигател
номер, цвят, марка, което инвидуализират предмета (средство) на
евентуалното престъпление. Разпоредбата на чл.345, ал.2 НК е бланкетна,
затова в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт е
обозначено както цифровите специални разпоредби на ЗДвП и Наредба I-
45/2000г., така и словесното им значение – без регистрационни табели. Освен
това същото да не беше написано след като съдията може да преквалифицира
деянието при бланкетна норма (т.7 ТР № 2/22.12.2016 по тълк.д.№ 2/2016 на
ОСНК на ВКС), без съответно изменение на обвинението от страна на
4
прокурора, то непосочването на словесният израз на разпоредбите, не е
съществено процесуално нарушение.
Освен това разпоредбата на чл.249, ал.4 визира съществени
процесуални нарушения, които са отстраними само и единствено от
прокурора във фаза досъдебно производство, но не и нарушения, които съдът
би могъл само да отстрани в хода на съдебното следствие. Недопустимо би
било (нарушаване правото за разглеждане на делото в разумен срок по чл.6
ЕКПЧ) съдебното производство да се върне за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, ако съдът сам може да отстрани.
В този смисъл възраженията за липса на работен обем, мощност на
автомобила са ирелеватни, тъй като могат да се съберат в хода на НОХД.
Неоснователно защитника се позовава на Регламент № 168/2013 и липсата на
данни за категория и общност. Категорията за управление на МПС,
мощността и обемът е от значение дали субектът управлява с или без книжка,
т.е. дали правоспособност, което не е елемент от деянието по чл.345, ал.2
НПК. Това е така, тъй като те определят необходимите държавни стандарти за
правоспособност на лицата, а не дали предметът следва да бъде регистриран.
Независимо от своя обем и мощност, МПС, което не попада в изключението
на чл. 1, ал.4 от Наредба I-45/2000г., следва да бъде регистрирано.
Законодателят е избрал подходът, че всички МПС подлежат на регистрация,
освен изрично посочените (стеснителен подход), а не разрешителен –
подлежат на регистрация само точно посочените. А по какъв начин съдът ще
установи правнорелевантните факти зависи от неговия подход и способите на
НПК за събиране, оценка и проверка на доказателства.
Посоченият регламент също е неотносим към делото, тъй като същият
въвежда стандартите за пускане на пазара на МПС, т.е. изискванията един
продукт да бъде достъп до потребителите. В него има термини като
одобрения на типа, оценка на съответствието метрологичен-технически
контрол, които се извършват от нотифицирани органи. Разпоредбите на
регламента твърдят, че ако средството не е одобрено, същото не се пуска на
пазара и следователно не подлежи на регистрация. Забраната за пускане на
пазара означава и забрана за употреба, тъй като не отговоря на техническите
изисквания за безопасни условия на употреба и екология. Т.е. такъв предмет
не подлежи на използване. След като продуктът е пуснат на пазара, то има
5
оценка на съответствието и одобрен тип, които могат да бъдат изискани и
приложени по дадено конкретно дело.
В допълнение, съдът не констатира не само никакви нарушения,
посочени в частната жалба, но и изобщо нарушения по цялото дело, които да
са ограничили правата на подсъдимият и да налагат прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за тяхното
отстраняване. Наличието на нарушения, които могат да се отстранят от РС –
Троян не са обект на проверка на въпросите в разпоредителното заседание.
Прокурорът в пълна степен е описал фактите по делото, въз основа на
който е направил правен извод за наличието на престъпно деяние.
Обвинителният акт е написан на ясен, разбираем език. Както се казва в ТР №
2/07.10.2002г. по тълк.д. № 2/2002 на ОСНК на ВКС „за конкретизация на
престъплението е достатъчно в постановлението да се посочат времето и
мястото на извършването му, в обобщен вид всички фактически признаци на
престъпния състав и приложимата правна норма от особената част на
НК“. Всичко това обосновава извода на съда, че твърдяното от частния
жалбоподател нарушение не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 249, ал.
4, т. 1 НПК, която визира допуснатите в хода на досъдебното производство
отстраними процесуални нарушения, накърняващи правото на подсъдимия,
които налагат връщане на делото на прокурора (когато обвиняемият не
може да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава
или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в
производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на
разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 НПК, когато не владее български език).
При изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
правилно РС –Троян е приложил закона и определение, обективирано в
Протокол № 377 от 01.11.2021 г. по НОХД № 288/22 г. по описа на РС -
Троян, с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимият И. П. Л., следва да се
потвърди като правилно, на основание чл.345 вр. чл.249, ал.3 НПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение, обективирано в Протокол №
377 от 01.11.2021 г. по НОХД № 288/22 г. по описа на РС - Троян, с което е
оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимият И. П. Л., като правилно, на основание
чл.345 вр. чл.249, ал.3 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7