О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143 03.05.2017г. гр.Шумен
Шуменският окръжен съд наказателна
колегия
На трети май две
хиляди и седемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
К. Моллов
Членове: 1. Св. Станчев
2. Р. Райкова
Сложи за разглеждане докладваното от
окръжния съдия Р.Райкова
ВЧНД № 138 по описа за 2017г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 от НПК.
Постъпил е
частен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр. Кубрат срещу разпореждане
№ 211 от 24.03.2017г. по НОХД № 620/2017г. на Шуменския районен съд, с което е
прекратено съдебното производство по делото и е върнато същото на Районна
прокуратура – гр. Кубрат, с указания за отстраняване на допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните права на обвиняемия. Прокурорът счита
разпореждането за неправилно, излага обстойно съображенията си за това и моли да
бъде отменено.
Постъпила е и
жалба от обвиняемия, в която същия изразява
несъгласие с постановеното разпореждане за прекратяване на съдебното
производство, като счита същото за
неправилно, незаконно и нелепо, като излага доводите си за това. Моли да бъде
отменено процесното разпореждане и да
бъде решено делото по същество, като бъде прекратено наказателното
производство, тъй като описаното в обвинителния акт няма признаците на
престъпление. Алтернативно предлага на съда чрез импровизация да се позове на
чл.369 ал.4 от НПК и моли делото да бъде
разгледано в хипотезата на чл. 345 ал.1 предл.2 от НПК.
Частният
протест и частната жалба са подадени в срока по чл.342 ал.1 от НПК, поради
което са процесуално допустими.
Частният
протест е основателен, а частната жалба – частично основателна.
ШОС за да
се произнесе по обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение
взе предвид следното от фактическа страна:
След
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, в резултат на
въззивна проверка, в ШРС е образувано НОХД № 620/2017г. срещу З.С.М. за извършено от него престъпление от
общ характер наказуемо по чл.286 ал.1 от НК. ШРС констатирал, че в досъдебното
производство и при действията на прокурора след завършване на разследването при
изписване на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения, които водят до
нарушаване правото на защита на подсъдимия
и на посочените в ОА като
пострадали лица. ШРС е констатирал, че в диспозитива на обвинението, по
което е привлечен З. М. е посочено, че е набедил Г.М.М. *** – директор на ОУ „Паисий
Хилендарски“, с. Хърсово, обл. Разград и К.Р.М. – адвокат в АК – Варна ……………. в извършване на престъпление по чл.201 ал.1 от НК – присвоили финансови
средства в неуточнен размер от пенсията на З.С.М. и от училището, като М.
извършил това в качеството му на адвокат – пълномощник по изпълнително дело /не
внасял по сметката на взискателя ОУ – с. Хърсово парични суми, а се ползвал от
тях/ като знаел, че са невинни. Обсъдил, че прокурора е посочил квалификацията на едно от престъпленията, в които обвиняемия
е набедил двамата пострадали - чл. 201
ал.1 от НК, като е конкретизирал, че присвояването на
финансови средства в неуточнен размер от пенсията на З.С.М. и от
училището от страна на К.Р.М. – адвокат
в АК – Варна е станало в качеството му на адвокат – пълномощник по изпълнително
дело, именно чрез невнасяне по сметката
на взискателя ОУ – с. Хърсово парични суми, а се ползвал от тях. По тези
причини, счел, че след като изпълнителното деяние на набедяването се извършва
чрез сезиране в определена форма /в
случая съобщение от обвиняемия заведено
с вх. №702/09.09.2010г. на ОП гр. Разград/, то от съществено значение са конкретните изявления на дееца - дали
уличава някого в извършване на престъпно посегателство - престъпление, обема
му, фактическият му състав и степента на категоричност с която е заявено и че следва
да е налице задължително такова
съдържание, тъй като именно въз основа на съдържанието и заявените конкретни факти се
извършва проверката на верността им. По тези съображения ШРС констатирал, че в
диспозитива на обвинението повдигнато по отношение на обвиняемия З. М., не е посочено в какво качество и/или с кои
точно действия набедената М. е
извършила престъпление по чл. 201 ал.1 от НК, в което е набедена от обвиняемия.
От обстоятелствената част на обвинителният акт също според РС не ставало ясно чрез какви точно действия е извършено деянието по
чл. 201 ал.1 от НК в което е набедена
пострадалата Г.М. и тази неяснота
довела до накърняване правото на защита и на обвиняемия и на пострадалите. Поради
това ШРС счел, че ОА не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и на ТР
№2/2002г. на ОСНК и са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните права на обвиняемия и пострадалите и поради това върнал делото на
КРП за отстраняването им.
Въззивният
съд за да се произнесе съобрази следното: ШОС е сезиран с искане за ревизия на
постановено от ШРС разпореждане за прекратяване на съдебното производство и
именно по него следва да се произнесе. Настоящият състав не може да обсъжда
прекратяване на наказателно производство, защото такова разпореждане няма
постановено по първоинстанционното дело и е недопустимо да се прави за първи
път от втората инстанция. Също така е
процесуално невъзможно да бъдат правени импровизации, като се прескачат
процедури в НПК и се правят невъзможни връзки между различните институти, за да
се удовлетвори искане на която и да било от страните. В този смисъл ШОС не може
да удовлетвори искането на обвиняемия да разгледа делото в хипотезата на чл.369
ал.4 от НПК и чл. 389 ал.4 от НПК. Връзките в закона се правят единствено в
предвидените от самия закон случаи.
Според настоящия състав доколкото
обвинителния акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в
които ще се развива процеса на доказване, чрез него прокурорът
следва да развие в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия
съдебен орган и в приложения по НОХД №41/2015г. на РС – Кубрат обвинителен акт
по ПД № 11/2015г. на РП – Кубрат тези
рамки са очертани. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира
така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и това е сторено,
съобразно фактите по делото. В обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът задължително трябва да посочи фактите и обстоятелствата, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му и в
израз на конституционно вменените му правомощия КРП е преценила, че именно
изложените от него факти съставляват престъпление. Прокурорът е бил
обстоятелствен в ОА и очевидно е изложил всички релевантни според него факти. Такова
становище се застъпва и в частния протест. Отделен е въпроса, дали според съда
тези факти ще представляват престъпление и те се решават по предвидените в НПК
процедури във фазата на съдия-докладчик или при постановяване на присъдата. В
този смисъл ШОС счита, че внесеният обвинителен акт е в съответствие с
минималните изисквания на Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002 год. на ВКС по
т.н.д. №2/2002 год. на ОСНК относно съдържанието на обвинителния акт и посочените
нарушения от страна на РС не са налице. Освен това следва да се отбележи, че по
настоящия обвинителен акт вече има произнасяне на въззивна инстанция по ВЧНД №
1449/2015г. на ВОС, в което обстойно е посочено защо този обвинителен акт
отговаря на условията на НПК и на тълкувателната практика. Указанията на
въззивния съд по конкретното дело са задължителни за районните съдилища,
разглеждащи делото и поради това ШРС не е следвало да прибягва до прекратяване
на съдебното производство при изрични указания на въззивен съд относно продължаване
на съдопроизводствените действия по внесения обвинителен акт. Без значение е
обстоятелството, че е разглеждано разпореждане на РРС по друго наказателно
дело, след като предмет на обсъждане е
бил именно внесения обвинителен акт по ПД №11/2015г. и съответствието му с
гаранциите за правата на страните в процеса. Настоящия състав изцяло споделя
съображенията и изводите на Варненския окръжен съд материализирани в
Определение №1018/03.11.2015г. относно посочения обвинителен акт.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че протестираното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия състав на ШРС за
продължаване на съдопроизводствените действия по внесения обвинителен акт.
Поради това
и на основание чл.345 ал.1 и 2 вр. чл.341
ал.2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 211 от 24.03.2017г. по НОХД № 620/2017г.
на Шуменския районен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото
и е върнато същото на Районна прокуратура – гр. Кубрат.
Връща
делото на същия състав на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: 1.
2.