Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 105/7.7.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на двадесет
и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Добрина Димитрова, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 83 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на К.И.С. ***, против Решение № 2153-28-7 от
17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, в частта, с която е оставена без
уважение жалбата ѝ с вх. № 1012-28-8/17.01.2020 г. против Разпореждане № РВ-3-28-00698287
от 03.01.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114,
ал. 1 и ал. 3 от КСО на оспорващата е разпоредено да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.01.2013 г. до 20.05.2013 г. в размер на 7 203.67 лева,
от които 4 166.09 лева – главница и 3 037.58 лева – лихва, дължима за
времето от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване
на обжалваното разпореждане, както и в частта, с която Разпореждане №
РВ-3-28-00698287/03.01.2020 г. на ръководителя на разходите на ДОО при ТП на НОИ е потвърдено в
останалата му част.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че паричното обезщетение поради общо заболяване е получавано добросъвестно и не подлежи на
връщане, както и че е изтекла предвидената в чл. 115, ал. 1 от КСО давност.
Иска се отмяна на атакуваното решение.
В
съдебно заседание оспорващата, редовно
призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата. Претендира се присъждане и на направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание ответната страна - Директорът на ТП на НОИ - Ямбол, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В представено по делото писмено
становище с вх. № 1111/19.06.2020 г., жалбата се оспорва изцяло. Излагат
се подробни съображения досежно законосъобразността на оспорения административен
акт, като се твърди, че давността е спряна на 14.08.2018 г. с постъпването на
писмото на ОД на МВР – Ямбол в деловодството на ТП на НОИ - Ямбол с вх. №
1029-28-8821/14.08.2018 г. Претендира се отхвърлянето на депозираната жалба поради
нейната неоснователност с присъждане в полза на административния орган на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, като едновременно с това се прави и възражение
по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения от насрещната
страна адвокатски хонорар.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
С
Разпореждане № РВ-3-28-00663564/16.10.2019 г., ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Ямбол разпоредил жалбоподателката
К.С. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 21.05.2012 г. до 16.10.2019 г. в размер на 19 874.58 лева, от които 11 571.99
лв. главница и 8 302.59 лева лихва
от датата на неправомерно полученото обезщетение. Това разпореждане, с Решение №
2153-28-58/29.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ е отменено, като преписката
е върната на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Ямбол
за ново разглеждане.
На
03.01.2020 г. ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ издал
ново разпореждане - № РВ-3-28-00698287, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредил С. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение
поради общо заболяване за периода от
21.05.2012 г. до 20.05.2013 г. в размер на 20 130.56 лева, от които 11 571.99
лева – главница и 8 558.57 лева
лихва, дължима за времето от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на издаване на разпореждането. Посочено е, че тези обезщетения са
получени от К.С. в качеството ѝ на осигурено лице за общо заболяване и
майчинство в „АДИ-Д.А.“ ЕООД с ЕИК *********, съгласно издадените БЛ №№ 1387547, 0072818, 0087125,
0072692, 0096055, 0072060, 0072461, 0072355, 0096720, 0096248, 0096833 и
3883513.
В мотивите към
разпореждането е посочено, че при извършената съвместна проверка с органите на
МВР, НАП и Инспекцията по труда (документите от която се съдържат в приобщената
по делото административна преписка) е установено, че осигурителят „АДИ – Д.А.“
ЕООД не отчита и не декларира пред органите на НАП търговска дейност, но е подавал
данни в ТД на НАП-Ямбол – уведомления за сключени трудови договори и декларации
Образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и № 6 „Данни за дължими вноски и данък
по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за различни лица, в т. ч. и за жалбоподателката
К.С., за които не са били внасяни дължимите осигурителни вноски. Изрично е
посочено още, че неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са
заличени, включително и сключеният Трудов договор № 8 от 14.05.2012 г. Прието
е, че за С. не е възникнало осигуряване, тъй като тя е била назначена по
фиктивен трудов договор при осигурителя „АДИ – Д.А.“ ЕООД и не е
упражнявала трудова дейност.
Това разпореждане е
оспорено по административен ред с подаване на жалба до Директора на ТП на НОИ–Ямбол
с вх. № 1012-28-8 от 17.01.2020 г., с която е поискана отмяната му като
незаконосъобразно постановено, с аргумент, че изплатените парични обезщетения
за временна неработоспособност са добросъвестно получавани, както и че е
изтекъл предвиденият в чл. 115 от КСО давностен срок.
По жалбата Директорът на ТП на НОИ-Ямбол се
произнесъл с Решение № 2153-28-7 от 17.02.2020 г., с
което е уважил частично същата. Приемайки, че по отношение на полученото
парично обезщетение за времето от 21.05.2012 г. до 31.12.2012 г. е изтекла 5 – годишната погасителна давност, Директорът
на ТП на НОИ е изменил оспореното
разпореждане, като е приел, че подлежат на възстановяване сумите, получени като
обезщетение поради общо заболяване за
времето от 01.01.2013 г. до 20.05.2013 г. в размер на
7 203.67 лева, от които 4 166.09 лева главница и 3 037.58 лева
лихва. Прието е също така, че след 09.03.2012
г. „АДИ – Д.А.“ ЕООД не е упражнявало
търговска /трудова дейност и съответно няма как лица да са упражнявали трудова
дейност в него, т. е., налице е недобросъвестност у жалбоподателката при
получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Решението е връчено лично на С. на 25.02.2020
г. и на 06.03.2020 г. тя подала жалба против него. Въз основа на последната е образувано и настоящото съдебно
производство.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол,
с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия. За да е законосъобразен един
административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания
за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да
съответства на целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания
опорочава издаденият акт и предпоставя отмяната му
като незаконосъобразен.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е издаденото на основание чл.
117 от КСО Решение № 2153-28-7 от
17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, в частта, с която е оставена без
уважение жалбата на К.С. против Разпореждане № РВ-3-28-00698287 от 03.01.2020
г. на Ръководителя на контрола по разходите ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание
чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на оспорващата е разпоредено да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода
от 01.01.2013 г. до 20.05.2013 г. в размер на 7 203.67
лева, от които 4 166.09 лева – главница и 3 037.58 лева – лихва,
дължима за времето от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата
на издаване на обжалваното разпореждане, както и в частта, с която Разпореждане
№ РВ-3-28-00698287/03.01.2020 г. на ръководителя на разходите на ДОО при ТП на НОИ е потвърдено в
останалата му част.
Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Оспореното в настоящото съдебно производство решение е издадено от Директора на
ТП на НОИ - Ямбол, поради което съдът намира, че то е постановено от
компетентен орган по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е
издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията
на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и
лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.
Изречение второ на същия текст регламентира, че с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Видно от
разпоредбата на ал. 3 на чл. 115, давността се прекъсва с влизане в сила на
разпореждането за установяване на вземането и с предприемане на действия по
принудително изпълнение, а според ал. 5 на същия член, давността спира да тече
при обжалване – докато продължава спорът относно вземането и когато е
образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи
издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по
този кодекс.
В конкретния
казус издаденото
разпореждане, изменено с оспореното решение, се отнася за поредица от периоди,
последният от които приключва на 20.05.2013 г. включително. При спазване на
законовата регламентация, посочена в чл. 115, ал. 1 от КСО категорично се установява, че в случая петгодишният
давностен срок е започнал да тече на 01.01.2014 г. и е изтекъл на 31.12.2018 г. Следователно, към
момента на издаване на разпореждането – 03.01.2020 г., давностният
срок вече е бил изтекъл. Същевременно по делото липсват данни, за наличие на обстоятелства по ал. 3 и ал. 5 на чл. 115 от КСО – за спиране или прекъсване на давността, за да намери приложение
визираният в чл. 115, ал. 1, изречение второ от КСО десетгодишен давностен срок. Соченото от процесуалния представител на
ответната страна и посочено в оспореното решение писмо №
326000-11152/14.08.2018 г. на ОД на МВР, с което ТП на НОИ е уведомено, че се
провежда разследване по досъдебно производство № 43/2018 г. по описа на ОД на
МВР – Ямбол не може да обоснове спиране
на давността, тъй като от една страна не
се касае нито за административно, нито за съдебно производство, каквото е
изискването на закона (чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО), а от друга страна това
досъдебно производство не е насочено против жалбоподателката С.. При това положение се налага изводът, че по
отношение на процесните вземания е изтекла
петгодишната погасителна давност, на която оспорващата се позовава в жалбата.
Констатираното обстоятелство обуславя материалната незаконосъобразност на
разпореждането и на решението на горестоящия орган, с
което това разпореждане е потвърдено. По изложените съображения, решението на Директора
на ТП на НОИ – Ямбол в обжалваната му част, като постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби, се явява незаконосъобразно и същото, заедно с
потвърдената част от разпореждането, следва да бъдат отменени.
При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски на
оспорващата страна се явява основателна, като съобразно представения списък,
същите възлизат на 600 лева и представляват адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатския хонорар съдът преценя като неоснователно. Чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда минимум от 300 лева. В настоящия случай, предвид
характера и сложността на делото и с оглед обема на извършената от процесуалния представител на
жалбоподателката работа, възнаграждение в размер на 600 лева не се явява
прекомерно.
Водим от горното, ЯАС, първи административен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол в частта, с която е оставена без
уважение жалбата на К.И.С. ***, със съдебен адрес:***7, чрез адв.
А.Д. против Разпореждане № РВ-3-28-00698287 от 03.01.2020 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на
НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на оспорващата е
разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 01.01.2013 г. до 20.05.2013
г. в размер на 7 203.67 лева, от които 4 166.09 лева – главница и 3 037.58
лева – лихва, дължима за времето от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане, както и в частта, с която Разпореждане
№ РВ-3-28-00698287/03.01.2020 г. на ръководителя на разходите на ДОО при ТП на НОИ е потвърдено в
останалата му част.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол да заплати на К.И.С.
направените по делото разноски в размер на 600
(шестстотин) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба
пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете