Р Е Ш Е Н И Е №2981
12.07.2019 г., гр. Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12331 по описа на същия съд за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искова
молба на „ЕВН България
Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив ,
ул. Христо Г. Данов № 37, против Х. А.Ф. А., ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 79 и 86 от Закона за
задълженията и договорите.
Според
изложеното в исковата молба , ищецът е електроснабдително дружество , което по силата на договор при
общи условия , продало на ответника -
небитов клиент, електрическа енергия и
мрежови услуги на стойност от 112.38 лева, като доставката била извършена в
периода от 23.07.2015г до 15.07.2016г до обект, представляващ павилион в ЖК Т.
№ в гр. П., с измервателна точка номер
(ИТН) ****** и клиентски номер ********.
Доставката останала незаплатена в
уговорените в общите условия между страните срокове, съответно длъжника
изпаднал в забава. Затова , освен стойността на доставката, се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на вземане и за обезщетение за забавата , изчислено като еквивалент на законната лихва , в размер от 24.83 лева , за период от 26.09.2015г до 07.03.2018г,
и законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 08.03.2018г до
окончателното изплащане на вземането, тъй като за вземането си ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 2485/ 13.03.2018г. по реда на чл. 410 от ГПК
, издадена по частното дело № 3909 по описа на Пловдивски РС за 2018г. и
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Иска се и присъждане на
разноските, направени по производството.
Ответникът е оспорил иска чрез особен
представител.
Възразява се , че на А. Ш. му липсва
качеството на небитов клиент на ищеца, като между страните изобщо отсъствал договор. Моли се исковете да се отхвърлят.
Проведена е съдебно – техническа експертиза
, която дава заключение , че по данни на електроразпределителното дружество
„Електроразпределение Юг „ АД , през процесния период обектът на ответника – павилион
в ЖК Т. е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, като са
предоставяни до него мрежови услуги на база 6 кВт предоставена мощност. Доставка (под формата на реална консумация)
имало само в периода от 23.07.2015г до 22.08.2015г, като доставките са отчитани
с годен електромер от одобрен тип и с първоначална проверка през
2009г .
Според заключението на вещото лице по
проведената счетоводна експертиза, задълженията на ответника , за което има
издадени фактури , с в размер от 112.38 лева- главница , и 26.09 лева лихви за
периода от 26.09.2015г до 07.03.2018г, или общо 138.47 лева.
Искове
с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите
Исковете
са допустими като установителни.
Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има идентичност межда
вземането , описано в заявлението за издаване на заповед и заповедта за плащане
, от една страна, и исковата молба , от друга.
При
тези твърдения, факти и доказателства, съдът съобрази следното:
Според заключението на вещото лице , обектът
, представляващ павилион в близост до бл. * в ЖК Т., е бил електроснабден за
целия процесен период; предвид нежилищния характер на обекта, съдът приема, че
ответникът е "Небитов клиент" по смисъла на § 33а от ДР на Закона за
енергетиката. Според чл. 92 от същия закон, отношенията между доставчик на
електричество и краен ( небитов)
потребител, какъвто се явява ответната страна, се уреждат чрез договор,
като крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти
на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна
мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато
тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Данни за избран от ответника
друг доставчик за периода няма, и доколкото не се спори , че павилиона се
ползва от ответника, (партидата за същия
е разкрита на негово име), то има между страните договор за доставка на
електричество до краен небитов клиент.
Или, искът е основателен, в пълен размер, което влече след себе и
основателност на иска за обезщетение за забавата, отново в пълен размер.
Разноските се присъждат в тежест на ответника ,
по списък, но като се има предвид, че
процесуалния закон лимитира възнаграждението на процесуален представител –
юрисконсулт до размер от 150 лева. Затова и пълния размер на сторените от ищеца
разноски е 484.60 лева, колкото следва да се присъдят.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено в отношения между
страните , че Х.А.Ф. А. Ш., ЕГН **********,***, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление в П.******, плащане на следните суми , за
които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 2485/
13.03.2018г. по частното дело № 3909 по описа на Пловдивски РС за 2018г: 112.38
лева, стойност на доставена от 23.07.2015г до 15.07.2016г до обект,
представляващ павилион в ЖК Т. № в гр. П., ИТН ******* и клиентски номер ***********, обезщетение за забава от 24.83 лева за
периода от 26.09.2015г до 07.03.2018г, и
законната лихва върху главницата от
датата на подаването на исковата молба – 08.03.2018г до окончателното изплащане
на вземането.
Осъжда Х. А.Ф. А. Ш., ЕГН **********,***, да заплати
на „ЕВН България
Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив ,
ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 484.60
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ