Решение по дело №1073/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1174
Дата: 19 ноември 2024 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20241000501073
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1174
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501073 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по ВЖ на адв. В. М. – в качеството му на пълномощник на
ищцата А. Ц. Г., срещу Решение № 155 от 13.11.2023г. по гр.д. №183/2023г. на
Видинския окръжен съд.
С последното съдът е уважил частичния иска на ищцата за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от телесните
увреждания и психологическа травма от ПТП, настъпило на 13.01.2020г. в гр.
Видин за сумата от 67 500лв. при отчитане на съпричиняване от 25%, ведно с
претенцията й за лихва за забава от 17.10.2022г. до окончателното изплащане
и иска за имуществени такива за 2, 18лв. и е отхвърлил исковете над тези
размери до претендираните от 90 000лв. за първия и 2, 90лв. за втория.
Оплакванията в жалбата са относно наличието изобщо на принос от страна на
пострадала за настъпване на травмите, тъй като според заключението на САТЕ
ПТП - то е било предотвратимо само при своевременна реакция на водача на
автомобила. Изложен е анализ на доказателствения материал във връзка с
приноса на въззивницата и доводи за неправилност на мотивите на ВОС,
определил такъв в размер на 25%.
ВЖ съдържа оплаквания и относно приложението на критерия
справедливост при определяне на размера на обезщетението, според които
индивидуализираният от съда размер не е съобразен с него. Ето защо е
заявено искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и
постановяване на ново, с което да бъдат уважени исковете в пълен размер и се
1
присъди възнаграждение на пълномощника по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Въззивна жалба срещу осъдителната част на решението е подадена и от
ответника „ЗК Лев инс“ АД, която обосновава, че съдебният акт е
незаконосъобразен, немотивиран и неправилен в частта, в която исковата
претенция е уважена за сумата над 28 000лв.Изложени са доводи, с оглед на
които счита, че следва да се определи по – висок процента на съпричиняване,
спрямо възприетия от ВОС. Сочи се, че правилното прилагане на принципа за
справедливост при репариране на вредите, налага по – нисък размер на
обезщетение, сравнено с определения от първоинстанционния съд. Въз основа
на тези възражения иска да бъде отменено осъдителното решение за сумата
над 28 000лв. и над този размер до присъдения от 67 500лв. искът да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Страните не са представили отговор на ВЖ на насрещната им страна.
Във въззивното производство са приети нови писмени доказателства.
Първоинстанционният съд, след анализ на доказателствения материал, е
извел обосновани фактически констатации, които се споделят и от настоящия
състав. Ето защо приема, че фактическата обстановка е следната:
С Решение №245/22.10.2020г. по адм. наказателно дело № 928/2020г. на
PC-Видин, влязло в сила на 06.11.2020г., Н. И. А. е призната за виновна в това,
че на 13.01.2020г. около 07.10 часа в гр.Видин, на бул.“Панония“, след
кръстовище с кръгово движение, образувано от бул.“Панония“ и ул.Широка“,
при управление на МПС-товарен автомобил, марка „Ситроен“, модел
“Берлинго“, с табели с ДК № ********, собственост на „Радес“ ЕООД, с
посока на движение по бул. „Панония“ от ж.к. Вида към бензиностанция
“Лукойл“ и в нарушение на правилата за движение по пътищата /ЗДвП/, а
именно – чл.5, ал.1,т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, с поведението си - отклоняване на
вниманието и закъсняла реакция е създала опасност и пречки за движението,
поставила е в опасност живота и здравето на пресичащия платното за
движение от ляво на дясно по посока на движението на МПС пешеходец А. Ц.
Г. от гр.***, и не е била внимателна и предпазлива към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП-при
управление на МПС - т.а.марка„Ситроен“, модел “Берлинго“ с табели с рег. №
******** не е контролирала превозното средство, не е избрала и съобразила
скоростта на движение с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да намали скоростта, и в случай на необходимост да спре пред всяко
предвидено препятствие, както и когато възникне опасност за движението,
като в условията на намалена видимост не е намалила скоростта и спряла при
наличие на опасност на пътя - появата върху пътното платно на пресичащия
платното за движение от ляво на дясно по посока на движението на МПС
пешеходец А. Ц. Г. от гр.***, като я блъснала с предната лява ъглова част на
управлението на МПС и по този начин допуснала настъпването на ПТП и по
непредпазливост и причинила средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на горния край на дясната раменна кост, довело до трайно
затруднение движението на горния десен крайник - престъпление по чл.343,
2
ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал. 1 НК във вр. с чл.5, ал.1,т.1 и ал.2, във вр. с
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като на същото основание и във вр. с чл.78а от НК е
освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно
наказание „глоба“в размер на 1 500 лева.
В делото няма спор между страните, че за процесното МПС товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел “Берлинго“ с per. № ******** има
сключена застраховка “Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/22/119000332176 от 24.01.2019г. със ЗК“Лев Инс“ АД, със срок на
валидност до 24.01.2020г. с покрит застрахователен риск - отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
От своя страна ищцата е депозирала писмена претенция пред ответното
застрахователно дружество, по която е образувана преписка – щета №0000-
1000-03-22-7707/17.10.2022г. Видно е от писмо изх.№ 247/09.01.2023г., че
ответното дружество е отказало да определи и изплати застрахователно
обезщетение до представяне на заключителен акт от образуваното ДП, заверен
препис от влязла в сила присъда с мотиви и изпълнителен лист в оригинал
срещу водача, причинил ПТП.
Заедно с доказването на механизма на ПТП – то в реализираното
наказателно производство, първоинстанционният съд е приел заключение на
САТЕ, изготвена от в.л. В., според което процесното ПТП е настъпило в
началото на правия участък след кръстовището с кръгово движение,
образувано от пресичането на бул. „Панония“ и ул. „Широка“ в посока от
хипермаркет „Кауфланд“ към хипермаркет „Лидл“.
Вещото лице сочи, че произшествието е настъпило в населено място при
допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч за автомобилите
от категория „В“, какъвто е товарният автомобил „Ситроен Берлинго“.
Като се позовава на протокола за оглед на местопроизшествието и
приложения фотоалбум, вещото лице сочи, че в началото на правия участък на
бул. „Панония“ срещу приетия за ориентир на огледа стоманобетонен стълб, е
намерена очертана пешеходна пътека тип „Зебра“, която е с ширина 3 метра.
Установил е, че на приетия за ориентир стоманенобетонен стълб е намерен
закрепен пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“, като в участъка на
произшествието след кръстовището с кръгово движение по посока на огледа,
не са намерени други пътни знаци за организация на движението.
От огледа на място е възприел, че вдясно на платното за движение на
бул. „Панония“ има тротоар, а вляво има разделителна ивица (разделителен
остров), разделяща двете еднопосочни пътни платна на бул. „Панония“, като
ширината на разделителната ивица е 3,80 м и височина на бордюра 15 см.
Намира, че товарният автомобил се е движил в средната пътна лента по
булеварда преди кръстовището, навлязъл е в зоната на кръговото кръстовище
и със завой надясно е навлязъл в средната пътна лента на бул. „Панония“.
Счита, че от своя страна пешеходката, стоейки на разделителната ивица
(остров) между двете еднопосочни пътни платна, е възприела приближаващия
кръстовището товарен автомобил, но е преценила, че ще има възможност да
3
пресече дясното платно на булеварда в посока към автобусната спирка и е
предприела пресичане косо и достигайки в средната пътна лента, е била
блъсната от товарния автомобил в посока отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила. Ударът е настъпил непосредствено след
обозначената с пътна маркировка (М8) и пътен знак (Д17) пешеходна пътека в
областта на предна лява ъглова част на автомобила (счупен преден ляв мигач,
хлътване, набиране и протриване на преден ляв калник в областта над предна
лява гума). Сочи, че ударът е настъпил извън пределите на очертаната
пешеходна пътека на разстояние около 1 метър след нея.
Експертът заключава, че при неоставени спирачни следи скоростта на
движение на т.а. преди удара и скоростта му на движение в момента на удара е
една и съща, а водачът на товарния автомобил, като завиващо МПС и при
преминаване през обозначена с пътен знак и пътна маркировка пешеходна
пътека, при зона на осветеност на фаровете на разстояние от 50 метра, е могъл
своевременно да възприеме пешеходката като опасност при упражнен
адекватен контрол върху автомобила и скорост, съобразена с конкретните
условия на видимост. В резултат на закъснялата реакция от водача,
пешеходецът е възприет като опасност в момента на удара. При навлизане на
платното за движение, пешеходецът е попаднал в зоната на осветеност на
фаровете на автомобила и водачът е следвало незабавно да предприеме
действия за аварийно спиране, като по този начин е имал възможността да
спре преди мястото на удара и да го предотврати. Вещото лице сочи, че в
конкретната пътна ситуация, водачът не е упражнявал непрекъснат контрол
при управление на автомобила и е бил длъжен да се съобрази с конкретните
условия на видимост, както и че при преминаване през надлежно
сигнализирана пешеходна пътека, водачът е следвало да управлява с
повишено внимание и подходяща скорост, съобразена с конкретните условия
на видимост, както и да следи за възможна поява на пешеходци и
необходимост от аварийно спиране, каквото поведение не е предприето от
водача. Експертът е категоричен, че при пресичане на обозначената пешеходна
пътека, произшествието не би било избегнато, тъй като водачът на т.а. е
реагирал на опасността в момента на удара, т.е. реагирал е със закъснение.
Според експерта, пешеходката е имала добра видимост към пътната
ситуация в кръстовището и към автобусната спирка и предвид възрастта й от
48 години в момента на инцидента, за възрастовата й група - жени от 40 до 50
години, скоростта на движение при бърз ход е 6,0 км/ч (1,67 м/с). С оглед на
това до мястото на удара в средната пътна лента тя е изминала разстоянието от
5,20 метра при ширина на платното за движение от 10,50 м.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че при косо пресичане, а не
перпендикулярно, както е по пешеходната пътека, пътят е по-дълъг.
Пешеходката е пресичала косо платното в посока отляво надясно към
автобусната спирка отдясно на пътното платно, която се намира малко встрани
от пешеходната пътека, както и че според него автомобилът се е движил с
около 49 км/ч.
Експертът заключава, че двамата участници са имали техническа
възможност взаимно да се възприемат като опасност от ПТП на достатъчно
4
разстояние и всеки един от тях е могъл да преустанови движението си и да
предотврати възникване на произшествието. Изчислил е, че при косото си
пресичане пешеходката би извървяла път дълъг 12,70 метра, за да пресече,
разстоянието при вървене по пешеходната пътека е 10,60 метра, като от
момента на стъпване на платното за движение по бул. „Панония“, до момента
на удара е извървяла път дълъг 6,10 метра, а при напречното си движение (по
пешеходната пътека), пешеходката от момента на стъпване на нея, до момента
на удара би извървяла път дълъг 5,70 метра, но и в двата случая ударът е щял
да настъпи, поради липсата на реакция от водачката на лекия автомобил.
Относно движението на тялото на А. Г. в резултат на удара, вещото лице
установява, че е реализиран инициален контакт с товарния автомобил в лявата
му предна ъглова част с долните крайници на пешеходеца, типичен удар под
центъра на тежестта (наречен „Бампер удар'’), при който тялото на пешеходеца
получава два въртящи момента - единият, който завърта тялото на пешеходеца
на 270 градуса в хоризонталната равнина в посока, обратна на часовата
стрелка и който ориентира тялото с лице към автомобила, и другият - във
вертикалната равнина, като завърта тялото около центъра на тежестта си (таза)
и го стоварва върху предния ляв калник на автомобила, достигайки до
основата на предното ветроупорно стъкло.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
при процесното ПТП ищцата Г. е получила следните травматични
увреждания: счупване в горния край на дясна раменна кост, завършило с
несрастване, т. нар. псевдоартроза /лъжлива става/ и контузия на дясна орбита
с хематом на клепачите на дясно око. Експертът счита, че е налице причинно-
следствена връзка между уврежданията и процесното събитие, тъй като са
получени вследствие удар върху или от предмет. За раменната кост е
проведено е консервативно лечение - наместване и имобилизация за срок от
около 120 дни с гипсова имобилизация и последваща рехабилитация. Сочи, че
обичайният срок за възстановяване при нормално протичане е около 6 до 8
месеца, но в този период пострадалата не се е възстановила.
Констатирал е обездвижване на десния горен крайник с тежки
контрактури в рамото, лакетната, гривнената стави и пръсти, в следствие от
което е налице тежък дефицит на движенията на целия горен крайник, който е
доминантен.
По отношение на продължителността и интензивността на изпитваната
болка твърди, че е била най-силна при травмата и непосредствено след нея,
като след имобилизацията постепенно е намалявала. В момента на прегледа,
вещото лице е установило, че ищцата се оплаква от болки и невъзможност да
прави активни движения в дясна раменна става. Ограничени са активните
движения в дясна лакетна става, гривнена стави и пръсти. Констатирал е, че
десният горен крайник е скъсен с около 4 см. Има деформация, оток в дясно
рамо и мишница с патологична подвижност на ниво средна горна 1/3,
спонтанна и палпаторна болезненост в ставата, както и тежка аддукторна и
ротаторна контрактура и невъзможна абдукция и ротация в дясна раменна
става. Според него има клинични данни за Псевдоартроза и е възможна
радиална пареза вдясно.
5
Заедно с това е констатирал и ограничени движенията в дясната лакетна
става, ограничена екстензията в дясна гривнена става и пръстите на дясната
ръка. Пръстите са оточни с ограничена флексия, но е запазена циркулацията.
Налице е тежко смутен захват с дясната ръка.
Относно обема на възможно движение в дясната раменна става
експертът е установил пълна невъзможност да бъде извършено движение, а по
отношение на завъртането навътре и навън на лакетна става, че може да
направи движенията до 30 градуса. Сочи, че гривнената става е в тежко
ограничение на движението, тъй като може да бъде направено в обем до 10
градуса.
Заедно с посоченото е възприел наличие е миохипотрофия /намален
обем на мускулната маса и съответно намалена обиколка на мускула на
крайника/ на мишницата, като 4 см е разликата в обиколките на левия и десен
горен крайник, а при предмишницата е 3 см. В резултат на ПТП е причинено
трайно ограничение на движенията на десен горен крайник. На пострадалата
са определени 60 % трайно загубена работоспособност с решение на ТЕЛК.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че дефицитът в движението
на лакетната и гривнената стави може да бъде намален при активна
рехабилитация, но няма възможно решение за подобрение при раменната
става. Счита, че поради лошите резултати при лечението на раменната става,
ищцата не е раздвижила и другите две, а провежданата рехабилитация е била
с акцент върху раменната става и не е провеждана за другите две.
От приетото във въззивното производство нововъзникнало
доказателство – влязло в сила ЕР №91092 от 28.02.2024г. на ТЕЛК към
МБАЛ“Св. Петка“ АД – гр. Видин е видно, че А. Г. е преосвидетелствана и
ТНР е увеличена от 60% на 80%, като водещата й диагноза е счупване на
горния край на раменната кост.
Направено е на 14.02.2024г. изследване електроневрография на шийния
отдел на гръбначния стълб, от което се установява, че ищцата има
предкоренчева увреда на С6-Тн1 коренчета в дясно.
Съдебно - психологичната експертиза заключава, че се отчитат
повишени нива на ситуативна тревожност, а не се отчита депресивност.
Преобладаваща емоционална реакция при ищцата е „дисфорична активност
навън“, т.е. емоционалната система на възприятията реагира на различните
стимули: положителни, отрицателни и амбивалентни, като избира
преимуществено негативните преживявания. Всички стимули се свеждат до
негативни вътрешни преживявания, които биват насочени навън като гняв.
Отчитат се резултати, насочващи към негативен социален резонанс, който
отразява различните свойства и особености в поведението на личността,
обуславящи взаимодействието и със средата, нейната социална приетост или
отхвърленост, т.е. начина, по който тя се „пласира“ на социалната сцена. Тя е
неуверена и с намалена способност за самоутвърждаване. От изследването на
актуалния й психичен статус се установяват периодични колебания в
настроението, изразяващи се в периоди на потиснато настроение, загуба на
интерес и желание, изолация и прояви на раздразнителност. Ищцата
6
потвърждава, че има желание да възстанови социалните си контакти с повече
хора. Вещото лице сочи, че реакциите на ищцата спрямо процесното ПТП
насочват към естествен ход на справяне със събитието и не се установяват
емоционални реакции и психологични проблеми, заради които да е търсила
специализирана помощ през периода от месец януари 2020г. до момента на
изследването. Не се отчитат силно завишени нива на тревожност и
депресивност, което потвърждава справянето на личността по рационален
начин със събитието. Претърпяното ПТП е възприето като стресогенно
събитие, което провокира естествен отговор - нарушено равновесие, защото
процесното събитие надхвърля ежедневните стресови ситуации, на които е
подложена ищцата. То е довело до повишена тревожност и страдание,
причинено от трайно затруднение на движението на дясната ръка.
Експертът счита, че психологическите промени, които описва ищцата са
допустим и съответен отговор на стресово събитие и житейски промени,
които са интензивни и въздействат неочаквано. Тези реакции са естествен
отговор към неблагоприятни ситуации, които поради своята интензивност и
неочакваност предизвикват физически и психически дискомфорт. Описаните
реакции са част от процеса на справяне и обичайно отшумяват с времето, като
периода за справяне е индивидуален.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за
лечението си от получените травми ищцата е направила разходи, съгласно
издадена фактура №**********/13.01.2020г. от МБАЛ“Св.Петка“Видин,
ведно с приложен служебен бон за заплатена потребителска такса
амб.процедури, в размер 2.90 лева.
Свидетели в производството са разпитани по инициатива на ищцата.
Свид. К., която е нейна дъщеря установява, че преди катастрофата майка
й е работела, но сега не може поради тежката фрактура на раменния пояс,
раменната става и на костта до лакътя, която фрактура не е заздравяла и до
момента. Свидетелката сочи, че дясната ръка е водещата ръка на майка й и
травмата я е направила напълно неспособна да работи, да се грижи за себе си,
да се къпе, облича, пазарува и др. Това е довело до напускане на работа,
емоционален срив и пълна зависимост в ежедневието, поради което
свидетелката е напуснала работа, за да се грижи за нея. Тя твърди, че са
правили консултации с различни специалисти, но не може да бъде излекувана
ръката й, като дори й е отказана рехабилитация, тъй като не може да повлияе
позитивно на състоянието й. Категорична е, че майка й ежедневно изпитва
болки в дясната ръка и за тях пие болкоуспокояващи. Сочи, че те стават по –
силни през нощта, което пречи на съня й и налага да спи и в изправено
положени на дивана с подложена възглавница, за да държи изправена
раменната става.
Настоящият състав приема, че не следва да обсъжда показанията на
свид. Ц., тъй като в голямата си част са без значение за делото. Относими са
свързаните с мястото на пресичане на пострадалата в момента на удара от
МПС – то, а именно, че е пресичала на пешеходната пътека. В тази част обаче,
те противоречат на други доказателства, поради което не следва да бъдат
7
кредитирани.
Като свидетел в производството е разпитан и деликвентът А., която
твърди, че не е видяла А. Г. преди удара и не е правила опит да спре. Твърди
също, че не е имало пресичащи хора на пешеходната пътека, а ищцата е
ударена странично с лявата част на автомобила й. Категорична е, че не знае
къде се намирала пострадалата, но е излязла от заграждение.
Свидетелят Ц., който е полицейски служител и работи в сектор ПП – гр.
Видин е посетил ПТП – то в края на нощната си смяна и установява, че в
непосредствена близост до мястото на същото има автобусна спирка. Същият
помни и съобщава на съда, че автомобилът причинил ПТП – то се е намирал
върху пешеходната пътека и не е бил местен до неговото пристигане на място.
Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите приобщени писмени
доказателства в делото самостоятелно, тъй като въз основа на тях са изведени
констатациите и изводите на вещите лица, чиито заключения кредитира
изцяло и обсъди по – горе.
За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С оглед на правомощието си да провери правилността на същото в
рамките на оплакванията от страните в жалбите им, решаващият състав изходи
от предмета на иска срещу „ЗК Лев инс“ АД, чиято правната квалификация е
по чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По силата на
първата норма, лице увредено от пътно - транспортно произшествие може да
претендира обезщетяване на претърпените вреди от застрахователя, при който
делинквентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това,
пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на
непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на увреждането и ответника - застраховател.
Пред въззивната инстанция не са спорни елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, както и съществуването към датата на
ПТП – то на валидно застрахователно правоотношение между ответника „ЗК
Лев инс“ АД и деликвента Н. И. А., установени с писмените доказателства и
САТЕ.
Спорно в делото е дали ищцата е допринесла непосредствено за
настъпване на ПТП – то, респ. дали е съпричинила получените травматични
увреждания и резултиралите от тях негативни психически изживявания.
Категорично е установено в делото, че причината за ПТП – то е
поведението на водача на товарния автомобил „Ситроен Берлинго“, който при
излизане от кръгово движение и при навлизане в средната пътна лента на
бул.“Панония“ не е управлявал с повишено внимание и подходяща скорост,
съобразена с конкретните условия на видимост и не е следил за възможна
поява на пешеходци и необходимост от аварийно спиране. Експертът по САТЕ
8
е категоричен, че при пресичане на обозначената пешеходна пътека,
произшествието не би било избегнато, тъй като водачът на т.а. е реагирал на
опасността в момента на удара, т.е. реагирал е със закъснение. Същият е
следвало по силата на ЗДвП да съобрази, както наличието на пешеходна
пътека на пътното платно на бул. „Панония“ при излизане от кръговото,
сигнализирана и със съответния пътен знак, така и обстоятелството, че в
непосредствена близост до нея е имало автобусна спирка на обществения
транспорт в града. Тези две обстоятелства предполагат повишен пешеходен
трафикт , който не е бил отчетен от водача А..
Заедно от изложеното и като съобрази задължителната сила на
решението на наказателния съд, с което на водачката е наложено наказание по
чл. 78а от НК, приравнено на осъдителна присъда, по силата на
тълкувателното разрешение в. 15 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.д.
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, въззивният състав счита, че пострадалата Г. е
допринесла за настъпване на ПТП - то. Приносът й се изразява в това, че
непосредствено преди и в момента на удара тя не е пресичала пътното платно
върху пешеходната пътека, а на разстояние от около 1 м. от нея, което е
намалило възможността на водача на товарния автомобил да я възприеме
визуално. Най – същественото в поведението й обаче е това, че пострадалата е
видяла своевременно приближаващият автомобил, но е предприела косо и в
страни на пешеходната пътека пресичане, като е счела, че ще може да пресече,
което не е станало. По този начин тя не е съобразила поведението си с нормата
на чл. 113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, изискваща от пешеходците при пресичане на
платното за движение да преминават по пешеходните пътеки и преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане. В
случая субективната й преценка на собствените й възможности да пресече
пътното платно, преди преминаването на автомобила, е била неправилна и
заедно с това е увеличила разстоянието си до тротоара, към който се е
движила. Ищцата се е движила по обичаен за нея маршрут, тъй като е отивала
на работа, което предполага, че е имала достатъчно житейска опитност да
може да направи преценка за колко време може да пресече уличните платна в
процесния участък. Липсват твърдения и данни предприетото пресичане от Г.
да е провокирано от това да се защити от друга и/или по - голяма вреда за нея.
Това поведение на Г., според настоящия състав обосновава признаване на
съпричиняване от 20% за настъпване на вредоносните последици по смисъла
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Спорът пред въззивната инстанция е развит и от двете страни по
отношение на справедливия размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от пострадалата от процесното ПТП, като последната
претендира пълния размер на заявения си частичен иск с цена 90 000лв., а
застрахователят счита, че обезщетение над сумата от 28 000лв. е
несправедливо завишено.
Съдът отчита възраженията на страните в контекста на възприетото в ТР
№ 1/2021 от 01.08.2022 год. по тълк.д. №1/2021г. на ОСГТК на ВКС, че при
прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
9
договорите преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не
може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата
молба.
В конкретния случай се установи, че ищцата е изгубила почни напълно
функцията на водещия си горен крайник – дясна ръка, като изцяло липсва
подвижността на раменната си става, която е перманентно болезнена при
палпация. Установено е, че подвижността на лакетната става е значително
ограничена до 30 градуса, а гривнената става е с тежко ограничение на
движението, тъй като може да бъде направено в обем до 10 градуса. Доказано
е в делото, че в резултата на тежката фрагментарна фрактура на раменната
става и китката е загубила хватателната си способност, а пръстите на същата
са оточни. Изложеното на практика е лишило ищцата напълно от функциите
на дясната й ръка, което е изключително тежка последица, защото тя е
доминантната й ръка. Невъзможността да използва същата е променила
необратимо и драстично в негативен смисъл начина й на живот, като е лишило
същата от възможността да работи, да има личен и социален живот, респ. да
води пълноценен живот. Заедно с това съдът отчита, че описаната негативна
промяна е настъпила на 48 – годишна възраст, в която човек се намира в
апогея на професионалния и личния си живот. Изложеното е лишило Г. от
удовлетворението на трудовата и социалната й реализация. За изложеното
свидетелства категорично дъщеря й, която сочи, че майка й е обичала много
работата си и е била щастлива да работи и общува с хора, но това внезапно й е
било отнето и тя е в тежко емоционално състояние.
Затормозеното й психическо състояние е оценено и от вещото лице,
изготвило СПЕ, според което при ищцата се наблюдава повишена тревожност
и страдание. Това състояние е констатирано след изтичането на почти четири
години от ПТП – то, което налага извод за тежка преживяемост на инцидента и
голям период на актуалност на емоционалната травма на Г..
При определяне на размера на обезщетението следва да бъдат
съобразени продължителността и интензитетът на изпитваните болки и
периода на лечение и възстановяване от ищцата. Както установи експертът,
изготвил съдебно – медицинската експертиза, те са били най – силни
непосредствено след ПТП – то, но болезненост в раменната става, макар и по
– слаба, е останал и към момента. Заедно с това, за период от 4 месеца дясната
ръка на ищцата е била обездвижена с имобилизация, а активният период на
лечението й е продължил около 8 месеца, който е относително дълъг.
Експертът сочи, че според него ищцата не е възстановена, поради
констатираните и описани по - горе тежки дефицити на движенията на
дясната ръка.
Данните от актуалното ЕР на ТЕЛК потвърждават, че в резултат на
тежката травма от ПТП – то тя не може да работи, което освен емоционалните
щети има за нея и материални последици, защото я е лишило от трудов доход,
чиито размер макар и да не е посочен и доказан, е винаги по – висок от
получаваното като пенсия поради трайно намалена работоспособност. За тези
обстоятелства макар и общо свидетелства отново дъщерята на А. Г., като
10
твърди, че майка й е толкова материално затруднена, поради минималните
доходи от инвалидната си пенсия, че няма средства да лечението си.
Заедно с посоченото, вещото лице д-р К. е възприел наличие на
миохипотрофия /намален обем на мускулната маса и съответно намалена
обиколка на мускула на крайника/ на мишницата, като 4 см е разликата в
обиколките на левия и десен горен крайник, а при предмишницата е 3 см.
За да определи паричното репариране на процесните вреди, съдът
съобрази, че стандартът на живот в страната към м. януари 2020г. е дефинирал
средна месечна работна заплата около 1 300лв., която е обективен
икономическия критерий за определяне на обезщетението. Той следва да бъде
отчетен едновременно с обсъдените физически и психически страдания, както
и с общественото разбиране за справедливост. Последното се изразява в
публично заявеното от гражданите желание да се обезщетяват адекватно на
тежестта им всички вреди от ПТП, така че пострадалите да бъдат овъзмездени
в максимална степен за тях.
Изложените съображения, мотивират решаващият състав да приеме, че
на А. Г. се дължи обезщетение за неимуществени вреди, чийто справедлив
размер е 120 000лв., което следва да се намали с възприетия по – горе от съда
процент на съпричиняване от 20%. В резултата на това справедливото
обезщетение за ищцата е 96 000лв., но тъй като е предявила иска си като
частичен с цена от 90 000лв., следва да бъде уважен изцяло.
Горното налага отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му
част за разликата над 67 500 лв. до предявения размер от 90 000лв. и
уважаване изцяло на частичния иск.
По иска за имуществени вреди следва да се посочи, че той е доказан
изцяло, но поради признатия процент на съпричиняване от 20%, е основателен
за сумата от 2, 32 лв. Ето защо, обжалваното решение в отхвърлителната му
част за разликата над 2, 18лв. до 2, 32лв. следва да бъде отменено, а искът да
бъде уважен за тази разлика.
По отношение на претенцията за присъждане на мораторна лихва,
Софийският апелативен съд намира, че атакуваното в тази част от ответника
решение е правилно. В съответствие с нормата на чл. 429, ал.3 от КЗ
окръжният съд е приел, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност), считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая такава е датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице – 17.10.2022г.
С оглед изхода от въззивната проверка, на адв. М. – пълномощник на А.
Г., следва да бъде определено възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за
настоящата инстанция в размер на 1 500лв., като съдът счита, че не следва да
присъжда допълнително такова за първоинстанционното производство, в което
му е определено възнаграждение от 6 100лв.
11
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД следва да бъде осъден да заплати по
сметка на САС допълнителна държавна такса върху размера на уважения иск
за неимуществени вреди от 900лв. и за новоприсъдения размер за
имуществени вреди в размер на 50лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №115/13.11.2023г. по гр.д. №183/2023г. на ВОС в
частта, в която е отхвърлен частично предявеният иск от А. Ц. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***” № * срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС" АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско
шосе” №67А за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, по повод настъпило на 13.01.2020 г. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането за разликата над 67 500лв. до предявения иск от 90 000лв., като
частичен от 100 000лв. и постановява :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС" АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, да заплати на А. Ц. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от още 22 500лв., представляваща
разликата между предявения размер на иска от 90 000лв., като частичен от
100 000лв. и присъдения размер от 67 500 лв., частичен иск от 100 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод
настъпило на 13.01.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 17.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ Решение №115/13.11.2023г. по гр.д. №183/2023г. на ВОС в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск от А. Ц. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ул. „***” № * срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ
ИНС" АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди, по повод настъпило на
13.01.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от
17.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането за разликата над 2,
18лв. до 2, 32лв. и постановява :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС" АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, да заплати на А. Ц. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от още 0, 14лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, по повод настъпило на
13.01.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от
17.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
12
ОТМЕНЯ Решение №115/13.11.2023г. по гр.д. №183/2023г. на ВОС в
частта, в която е осъдена А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***”
№ *, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС" АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А сумата в размер на
172.50 лева лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове и сумата от 100 лв. за юрисконсутско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС" АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, да заплати на адв. В.
В. М., като пълномощник на А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***” № *, адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер
на 1 500лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС" АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, да заплати по сметка
на Софийския апелативен съд допълнителна държавна такса върху размера на
уважения иск за неимуществени вреди от 900лв. и за новоприсъдения размер
за имуществени вреди в размер на 50лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13