O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………..….
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на 24.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН
ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7773/2019 г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от ищеца С.Б.И., ЕГН **********, срещу държавата, чрез областна управа на област Варна, с искане да се приеме за
установено по отношение на ответника, че недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
ж.к. Чайка № 156, самостоятелен обект с идентификатор 10135.2562.28.1,
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 59 кв.метра, изградена в
поземлен имот с идентификатор 10135.2562.28, дворно място, цялото с площ от 864
кв.метра, в урбанизираната територия на гр. Варна, с начин на трайно ползване -
за озеленяване, ведно с построената в него сграда, не е държавна собственост.
В исковата молба се посочва, че ищецът
е настанен в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. Чайка № 156,
представляващ жилище, състоящо се от изба в сутерена и първи жилищен етаж, включващ
две стаи, санитарен възел, стълбище и тераса, със застроена площ от 59
кв.метра. По влязла в сила кадастрална карта на гр. Варна поземленият имот е с
идентификатор 10135.2562.28, а сградата с идентификатор 10135.2562.28.1. Първоначалното
настаняването в имота било по силата на Заповед № 175 от 11.09.2000 г. и
договор за наем от 30.01.2001 г. на кмета на район "Приморски", Община
Варна, като тогава се приемало, че имотът е общинска собственост. През 2002 г.
поискал да придобие собствеността на жилището, като го изкупи, но му било
отказано. Бил съставен АДС № 4819/18.11.2003 г., но след това бил съставен Акт
за общинска собственост № 6039, вписан в службата по вписванията на 21.04.2010
г. След това бил съставен акт за държавна собственост № 7972/04.10.2011 г. Съгласно
приетият ПУП-ПРЗ на ж.к. "Чайка", съгласно Решение № 2106-14 от
3005.2015 г. на Общински съвет Варна, имотът, в който се намирала сградата бил
отреден за озеленяване, като той се намирал в урбанизирана територия, поради което
и по силата на самия закон бил общинска собственост. За да не бъде отстранен от
жилището сключил с Областна управа - Варна договор за наем, като срокът му бил
до приключване на процедура за провеждане на търг или конкурс за отдаването му
под наем, продажба или замяна. Поради възникнали спорове за собствеността на
имота и нежеланието на администрацията да приема вноските му, преустановил
плащането на уговорения наем. Била издадена Заповед № РД 17-7706-236 от
20.07.2017 г., с която било наредено да се изземе жилищния имот от ищеца.
Последният оспорил заповедта пред съда, като същата била отменена. С писмо, с изх.
№ РД 19-9400-130 от 12.04.2019 г., ищецът бил уведомен, че се прекратява
наемното правоотношение и следвало да напусне имота. До момента договорът за
наем с общинската администрация не бил прекратен. Тези обстоятелства пораждали
правния му интерес да бъде установено по отношение на държавата, че жилището, в
което живее не е държавна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. Тоест, предпоставка за предявяване на установителния иск е наличието
на правен интерес. Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС,
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правният му интерес, и при липса на такъв
производството се прекратява. Както в исковата, така и в уточнителната молба от
14.06.2019 г., ищецът не излага твърдения за защита на свое право на
собственост или ограничено вещно право, като съображенията му са изцяло
насочени към упражняване на чужди права, а това е недопустимо извън изрично
посочените в закона изключения. Целта на установителния иск за собственост е да
защити правото на собственост, когато ищецът владее вещта или когато не я
владее - да прекъсне течащата придобивна давност в полза на ответника, както и
да превърне занапред владението му в недобросъвестно (Тълкувателно решение № 4/2015 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2015 г.на ОСГК). Твърденията на
ищеца за наличието на облигационно право на ползване върху имота изцяло
изключва наличието на владение, тъй като наемателят държи чуждата вещ за
другиго, който не е задължително дори да е собственик на вещта. Доколкото искът
се основава на твърдения за защита на възникнали облигаторни
отношения, а не на право на собственост, то и избраният от ищеца процесуален
способ за защита по чл. 124 ГПК се явява недопустим.
Предвид липсата на правен интерес,
като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за
която съдът следи служебно, на основание чл. 130 ГПК образуваното производство
следва да се прекрати.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7773/2019 г. по описа на ВРС, на основание
чл. 130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна с частна жалба в едноседмичен
срок от получаване на съобщението от ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: