Р Е Ш Е Н И Е
Номер 882 21.06.2017
г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х
граждански състав
На двадесет и втори май
Година
2017
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 7829 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от З.В.А.
против М.Г.Д. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено
съществуване на вземане на ищцата към ответника в размер на 5 238,89 евро,
представляваща 1/3 част от обезщетение - неустойка в размер на 15 716,67
евро, дължимо по Договор за строителство от 26.04.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането,
което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5356/2016 г. по описа на Районен
съд – Бургас. Претендира се и присъждане в полза на
ищцата на направените съдебно-деловодни разноски. В исковата молба се твърди,
че с Договор за строителство от 26.04.2011 г. М.Д., „СТОМАР“ ООД и „ДОМИНО“
ЕООД са се задължили спрямо А.Х.А. (наследодател на ищцата) и Д.А. да построят
обекти от предвидената за изграждане сграда в поземлен имот с идентификатор
07079.610.462 в срок от не повече от 18 месеца от даване на строителна линия,
който срок се удължава автоматично с периоди, през които има забрана за
извършване на строителна дейност, като при неспазване на този срок
изпълнителите дължат неустойка по т. 19 от договора в размер на 100 евро на ден
за всеки ден забава, платима ежемесечно. Твърди се също така, че изпълнителите
са изпаднали в забава, считано от 01.01.2014 г., като за периода 01.01.2014 г.
- 31.07.2016 г. забавата е 943 дни и общо дължимата от тримата изпълнители
неустойка се равнява на 94 300 евро, като всеки от тях дължи по 1/3 част,
равняваща се на 31 433,33 евро общо за двамата възложители, съответно на А.А.
се е полагала неустойка в размер на 15 716,67 евро, от които на З.А. като негов
наследник се полага 1/3 част от тази сума или 5 238,89 евро. На следващо
място в исковата молба се твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **/ *** г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № **/ *** г., двата на нотариус Б.К., А.А. е продал на М.Д. 54/180,70
кв.м. от УПИ ІІІ-2369 в кв. 15 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, като на същата
дата между А.А., Д.А. и М.Д. е бил сключен и предварителен договор за
проектиране и строителство на недвижим имот, с който страните са се задължили
да си учредят право на строеж на бъдеща сграда в имота, като е било предвидено М.Д.
да получи 45 % от застроената площ. На 21.06.2010 г. е бил сключен и
предварителен договор за учредяване право на строеж между А.А., Д.А., М.Д. и
трети лица, като е било уговорено и бъдещото разпределение на обектите в
бъдещата сграда, но при сключване на окончателния договор на 26.04.2011 г.
ответникът Д. е бил заменен като страна по него от представляваното от него
дружество „СТОМАР“ ООД. Ищцата твърди, че при съпоставка между нотариалния акт
за учредяване право на строеж от 26.04.2011 г. и договора за строителство от
същата дата може да се заключи, че действителната воля на страните по този
договор е учредяване право на строеж върху имота срещу насрещно задължение за
строителство на сграда от изпълнителите, а договорът за суперфиция от
26.05.2011 г. е относително симулативен, като същият прикрива придобиването на
собствеността върху обектите на М.Д. вместо привидния титуляр „СТОМАР“ ООД, тъй
като всички преддоговорни отношения между страните са се развили между
възложителя А.А. и изпълнителя М.Д.. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа иска, ангажирани са
доказателства.
Така
предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД и е допустим.
В законоустановения едномесечен срок
по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът е оспорен като
неоснователен. Оспорена е действителността на договора за строителство от
26.04.2011 г. по отношение на ответника М.Д., като се твърди, че същият е
нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД като сключен без основание (при
липса на насрещна правна престация), тъй като между ответника като изпълнител и
наследодателя на ищцата не е било уговорено заплащане на възнаграждение в полза
на изпълнителя. На следващо място се твърди, че договорът е нищожен и на осн.
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, предвид
липсата на еквивалентност на насрещните престации, както и на осн. чл. 26, ал.
2, предл. 1 от ЗЗД - поради липса на предмет и на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД - поради противоречие със закона. Оспорено е твърдението на ищцата за
относителна симулация на договора за суперфиция от 26.05.2011 г. Моли се искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото
удостоверение за наследници, ищцата е един от наследниците по закон (преживяла
съпруга) на А.Х.А., който е починал на *** г., като същият е оставил още двама
наследници – А.А.А. (син) и В.А.А. (дъщеря), т.е. наследствените квоти на
тримата наследници са в размер на по 1/3 ид. част от наследство.
По делото е представено копие на Договор
за строителство от 26.04.2011 г., с който А.Х.А. и Д.Х.А., от една страна като
възложители, са възложили на М.Г.Д., „СТОМАР“ ООД и „ДОМИНО“ ЕООД, от друга
страна като изпълнители, строежа на полагащите се на възложителите и уточнени в
Нотариален акт за учредяване право на строеж от 26.04.2011 г. обекти, а
изпълнителите са приели да изработят смесена сграда, част от която са тези
обекти и която е предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор 07079.610.462 в
гр. Бургас, както и обекти, които възложителите ще придобият в собственост,
описани като обезщетение за учреденото на изпълнителите право на строеж върху
обекти от сградата, съгласно нотариален акт № ***, т. *, рег. № ***, дело № ***
от 26.04.2011 г. на нотариус № *** - Б. К., както и при условията на настоящия
договор. В чл. 6 на договора е посочено, че изпълнителят се задължава да
извърши строителството в напълно завършен вид и да въведе сградата в нормална
експлоатация в срок от не повече от 18 месеца от даване на строителна линия,
който срок се удължава автоматично с периодите, в които има наложена от
компетентните органи забрана за извършване на строителна дейност, а съгласно
чл. 19 от договора при забава в срока на строителството по чл. 6 изпълнителят
ще изплаща неустойка в размер на 100 евро на ден за всеки ден забава, като
сумите са платими ежемесечно, в срок от 1 месец след месеца, за който се дължи
неустойката, а в случай на забава с повече от един месец се дължи и лихва,
равна на ОЛП за съответния период плюс 10 %.
В горепосочения договор за
строителство изрично е записано, че същият е разделно приложение към Нотариален
акт за учредяване право на строеж на сградата, предмет на настоящия договор. По
делото е приложено и копие на така цитирания нотариален акт за учредяване право
на строеж от 26.04.2011 г. на нотариус № ***, страни по който са Н.К., Л.К.,
„ДОМИНО“ ООД, „СТОМАР“ ООД, представлявано от М.Д., А.А., Д.А., Ж.В., А.Б., М.С.,
Р.М., Н.М. и К.М., и с който всички собственици взаимно са си учредили и са
учредили на третите ползващи се лица А.Б. и М.С. право на строеж върху ПИ с
идентификатор 07079.610.462 за построяване на сграда с РЗП 2364,84 кв.м., с
изключение на Ж.В., която е реализирала правото си на строеж в самостоятелна
сграда. В нотариалния акт също така са посочени и обектите от сградата, които
ще придобие всяка от страните по акта.
По делото са приложени и
доказателства за наличие на договорни отношения между наследодателя на ищцата и
ответника, предхождащи сключването на процесния договор, а именно: - Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** от *** г., с който А.А. е продал
на М.Д. 54/180,70 кв.м. ид.ч. от УПИ ІІІ-2369 в кв. 15 по плана на ЦГЧ на гр.
Бургас; - Предварителен договор за проектиране и строителство на недвижим имот
от 07.11.2007 г., с който А.А., Д.А. и М.Д. са се задължили да сключат
окончателен договор, по силата на който взаимно да си учредят право на строеж на
бъдеща сграда със смесено предназначение в УПИ ІІІ-2369, кв. 15 по плана на ЦГЧ
– гр. Бургас, като 55 % от застроената площ на сградата ще получат общо тримата
като съсобственици-учредители, а М.Д. като приобретател ще получи останалите 45
% от застроената площ срещу насрещното му задължение да проектира и изгради
напълно сградата; - Допълнение № 1 към предварителен договор за проектиране и
строителство, съгласно което М.Д. има право до цялостното построяване на
сградата да се разпорежда с не повече от 50 % от собствените му идеални части
от ПИ с идентификатор 07079.610.348; - Предварителен договор за учредяване
право на строеж от 21.06.2010 г., сключен между 9 лица, две от които са А.А. и М.Д.
като съсобственици и съучредители.
Като доказателства по делото са
представени и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от ***
г., с който М.Д. и С.С. са продали на „ДОМИНО“ ЕООД собствените си 72,17/144,35
кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.610.348, представляваща бивш УПИ
ІІІ-2369 в кв. 15, както и Нотариален акт № *** от *** г., с който същите са
продали на „СТОМАР“ ООД 72,18/837 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор
07079.610.462, образуван от УПИ VІІ в кв. 15, УПИ ІІІ-2369 в кв. 15 и УПИ
І-2368 в кв. 15. Представен е и Договор за строителство от 08.08.2011 г., с
който „СТОМАР“ ЕООД е възложило на „УНИСТРОЙ ХОЛДИНГ“ АД извършването на СМР на
фаза „Груб строеж“ на процесната сграда, както и доказателства за изпълнение на
така възложените СМР.
Представена е и нотариална покана от
17.07.2014 г., връчена на М.Д. на 27.07.2014 г. - лично и като управител на
„Стомар“ ООД, с която Д.А. и тримата наследници на А.А. са поканили ответника и
„Стомар“ ООД в 14-дневен срок от получаване на поканата да им изплатят
дължимата неустойка по договора за строителство в общ размер от 10 066 евро,
но по делото липсват доказателства за плащане на така претендираната сума.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че
строителната линия и ниво на сградата - предмет на процесния договор, е дадена на
12.05.2011 г., като през периодите 01.07 - 01.10.2011 г., 15.05 -01.10.2012 г.,
15.05 - 01.10.2013 г., 31.05 – 01.10.2014 г., 01.07 – 01.09.2015 г. и 01.07 –
01.09.2016 г. е било забранено извършването на строителство. Вещото лице също
така е установило, че към момента сградата е завършена до степен „груб строеж“;
монтирана е фасадната дограма, а интериорната е частично монтирана; от
довършителните работи са изпълнени следните: завършена фасадна облицовка,
вътрешни мазилки по стени с изключение на тухлени зидове в санираните
помещения, частични циментови замазки по под, частична ВиК и ел. инсталации.
В съдебно заседание за разпитани
свидетелите Д.А. и И.Ц..
Св. А. (брат на наследодателя на
ищцата) заявява, че във връзка със строителството на процесната сграда с тях
през 2007 г. се е свързал ответникът Д., с който през същата година е бил
сключен предварителен договор за строителство. Във връзка с това свидетелят и
брат му прехвърлили на Д. 144 кв.м. от дворното си място. По-късно Д. предложил
строителството да обхване и съседен парцел, както и за извършване на
строителството да бъде привлечена и друга фирма – „Домино“, на която ответникът
продал 50 % от собствеността си върху имота. Според свидетеля впоследствие Д.
продал на „Стомар“ останалите си идеални части от дворното място, но не
уведомил за това останалите съсобственици. Свидетелят заявява, че всички
договори, свързани със строителството на сградата, са били сключвани с М.Д., а
някои и с жена му, като според него ответникът участва в договора за
строителство като физическо лице, но го е подписал от името на „Стомар“, за да
е му е по-удобно счетоводно.
Св. Ц. заявява, че през периода 2007
г. – 2013 г. е работил като *** на обектите, изпълнявани от различни фирми на М.Д.
– „СТРЯХА“ и „СТОМАР“, като според него Д. не е извършвал строителство на
сгради като физическо лице. По отношение на процесната сграда свидетелят
заявява, че строителството е било извършвано от „СТОМАР“, като изпълнението на
грубия строеж е било възложено на „УНИСТРОЙ“.
При така ангажираните доказателства
съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД
страните по
договор могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, а чл. 20а, изр. 1 от ЗЗД предвижда, че договорите имат сила
на закон за тези, които са ги сключили.
В
настоящия случай ищцата основава претенцията си на допуснато от ответника неизпълнение на поетите от него
задълженията по договор за строителство от 26.04.2011 г., по който
наследодателят на ищцата е единият от двамата възложители, а ответникът е един
от тримата изпълнители. Съдът намира, че така сключеният договор е валиден и
обвързва всички страни по него, като ответникът неоснователно претендира
нищожност на договора на посочените от него основания. По отношение на
твърдяната нищожност на договора, като сключен от ответника без основание,
поради липса на уговорена насрещна престация за него, съдът намира възражението
за неоснователно, тъй като ответникът съзнателно и доброволно е поел задължение
да участва наред с останалите двама изпълнители в строителството на сградата
(по делото липсват твърдения и доказателства за какъвто и да било порок на
договора, свързан с изразената от ответника воля при сключването на договора), по
който начин същият е встъпил в договора като съдлъжник на осн. чл. 101 от ЗЗД.
Освен това към датата на сключване на договора Д. е бил един от двамата
съдружници в „Стомар“ ООД и управител на същото, а от 01.07.2011 г. (когато
дружеството е станало ЕООД) до 01.08.2014 г. е бил едноличен собственик на
капитала – видно от Търговски регистър, поради което съдът намира, че именно
тези връзки на ответника с едното дружество – изпълнител са били мотива той да встъпи
в процесното правоотношение като съдлъжник, въпреки липсата на насрещна
материална престация за него като физическо лице.
Неоснователно е и възражението на
ответника за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, тъй
като по делото не се установи каквото и да било накърняване на принципите на справедливостта
и на добросъвестността, нито наличие на несправедливо
облагодетелстване, още повече, че от събраните доказателства е видно, че М.Д. е
участвал във всички преддоговорни отношения между страните във връзка с
процесния договор за строителство, включително е бил страна по предварителния
договор за строителство от 07.11.2007 г., с който се е задължил да поеме
задълженията на изпълнител на строителството на бъдещата сградата, поради което
и изцяло в рамките на добрите нрави е той да участва и при сключването на
окончателния договор за строителство, както е сторил.
Съдът намира за неоснователно и
следващото поддържано от ответника възражение за нищожност на договора за
строителство, а именно поради липса на предмет, тъй като от клаузите на
договора е видно, че негов предмет е изработването на предвидената в имота смесена
сграда от страна на изпълнителите срещу възнаграждение, което те ще получат под
формата на право на собственост върху самостоятелни обекти, а ответникът е поел
задължението на съдлъжник по договора.
Не е налице и хипотезата на нищожност
на договора поради противоречие със закона – с чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, тъй като в
случая не се установи каквото и да било противоречие с тази правна норма, а
напротив – видно е, че всяка от страните по договора упражнява правата си,
за да задоволяват своите интереси, като не е налице упражняване на тези права в
противоречие с интересите на обществото.
Предвид горното и тъй като от
заключението на допуснатата по делото експертиза се установи, че към момента
строителството на сградата не е завършено в предвидената в договора степен на
завършеност, а именно в напълно завършен вид и сградата не е въведена в
експлоатация, съдът намира, че изпълнителите не са спазили предвидения в чл. 6
от договора 18-месечен срок за изпълнение на задълженията им, поради което на
осн. чл. 19 от договора те дължат на възложителите неустойка в размер на 100
евро на ден, считано от забавата.
По отношение на 18-месечния срок, в
който строителството е следвало да бъде извършено, съдът намира, че същият
следва да бъде изчислен, считано от 12.05.2011 г., когато е била дадена
строителната линия, но на осн. изр. 2 от чл. 6 на договора този срок е бил удължен
с периодите, през които е налице забрана за строителство и които според
заключението на вещото лице са в размер на 3 месеца за 2011 г. и 4,5 месеца за
2012 г., или срокът е бил удължен с още 7,5 месеца и е станал 25,5 месеца,
поради което следва да се приеме, че уговореният в договора срок за извършване
на строителството е изтекъл на 27.06.2013 г., след която дата изпълнителите са изпаднали
в забава и дължат на възложителите уговорената неустойка. Поради това и тъй
като ищцата претендира неустойка от по-късен момент, а именно от 01.01.2014 г.,
съдът намира, че размерът на неустойката следва да бъде пресметнат именно от
този момент. Видно е, че процесният период 01.01.2014 г. - 31.07.2016 г.
включва 943 дни, за които се дължи неустойка в общ размер от 94 300 евро.
Тъй като изпълнителите са трима, то всеки от тях дължи по 1/3 от общата
неустойка, съответно ответникът дължи на всички правоимащи лица общо 31 433,33
евро или по 15 716,67 евро на всеки от двамата възложители, а след смъртта
на възложителя А.А. ответникът дължи на всеки от тримата му наследници по 1/3
от тази сума, която част се равнява на 5 238,89 евро. С оглед на това и
тъй като ищцата е именно един от тримата наследници на А.А., съдът намира, че
ответникът й дължи присъдената със заповедта за изпълнение неустойка в размер
на 5 238,89 евро, което води до извода за основателност на предявения
установителен иск относно главницата.
По делото не се твърди и не се доказа
така дължимата главница да е платена, поради което ответникът дължи на ищцата и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане, поради което установителният иск е основателен и доказан и в тази му
част.
Предвид
уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в настоящото производство,
възлизащи на 1 023,93 лв., както и разноските в заповедното производство,
присъждането на които е поискано със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и които са в размер на 790,93 лв.
Мотивиран от
гореизложеното
и на осн. чл. 422 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З.В.А.
против М.Г.Д. установителен иск по чл. 422 от ГПК, че М.Г.Д., ЕГН **********,***,
дължи на З.В.А., ЕГН **********,***, сумата от 5 238,89 евро (пет хиляди двеста тридесет
и осем евро и осемдесет и девет евроцента), представляваща дължима неустойка по
Договор за строителство от 26.04.2011 г., начислена за периода 01.01.2014 г. –
31.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, което вземане е предмет на Заповед №
2874/21.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 5356/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати
на З.В.А., ЕГН **********,***, сумата
от 1023,93
лв. (хиляда двадесет и три лв. и деветдесет
и три ст.), представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски в
исковото производство, както и сумата от 790,93 лв. (седемстотин и деветдесет лв. и
деветдесет и три ст.), представляваща направените от нея разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: НД