Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.12. 2020 г. гр.Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На двадесет и девети декември 2020 година
в ЗАКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Като разгледа
докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело № 274, по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 435 от ГПК.
Постъпила е жалба от Б.А. ***, против действията на ЧСИ Анелия
Загорова, № 769, по изп.дело № 937/ 2018 г., а именно – отказ от прекратяването
на производството по това дело спрямо нея, като ипотекарен длъжник и
насочването на изпълнението спрямо нейния имот, находящ
се в гр. Търговище, ул. „Епископ Софроний" № 11, поради липса на основанието за ангажиране на имуществената
ѝ отговорност - имотът не обезпечава дълга по
съответното изпълнение.
Излагат се доводи
за незаконосъобразност и необоснованост и се иска съдът да го отмени, като даде задължителни указания на ЧСИ да прекрати
описаното по-горе принудително изпълнение. Няма никакво фактическо
и правно основание изпълнението да се насочва срещу притежавания от нея имот. Независимо от съществуващата върху него ипотека,
съдържанието на ипотечното право не включва обезпечаване на вземанията по
изпълнителния лист, който е основание за образуване на изпълнителното
дело. За да постанови отказа ЧСИ е
изложил само един кратък мотив, че искането
на основание чл. 429, ал. 3 от ГПК е неоснователно, тъй като вписаната в полза
на АППК ипотека, обезпечава непогасени вземания по договор за приватизация по
реда на чл. 35 ал. 1, т. 1 от ЗППДОП /отм./, сключен на 31.03.1999 год." Излагат се подробни съображения и се цитира
практика на ВКС по отношение на начина на учредяване на законната ипотека и
какво трябва да съдържа вписването.
Взискателят оспорва
жалбата, като я счита за недопустима, алтернативно за неоснователна. Излагат се
съображения, че ипотеката е законно вписана, влезли са в сила решенията, които
отхвърлят исковете за оспорване на действителността на вписването, налице са
освен това и изпълнителни действия през годините и давността не е изтекла. Има
висящ спор пред ВКС освен това, който касае отново вземанията по този
изпълнителен лист и до решаването му няма да бъдат предприемани изпълнителни
действия. Иска се прекратяване на делото поради недопустимост на жалбата или
отхвърлянето й като неоснователна. Да се присъдят направените разноски.
ЧСИ Загорова дава
обяснения, в които посочва как е било образувано делото и счита, че ипотеката
обезпечава непогасените вземания по договора за приватизация.
Съдът, като провери
събраните по делото доказателства, установи следното: жалбата е допустима, като
подадена в срок, от лице, което има правен интерес и срещу действие на ЧСИ,
което подлежи на обжалване от длъжника.
На първо място не
се оспорва качеството на длъжник по отношение на жалбоподателката, чийто имот е
ипотекиран за обезпечаване на вземанията на държавата по приватизацията на
„Булгарреклама Варна“ ЕООД гр. Варна, сключен на 31.03. 1999 г. Този имот, намиращ се в гр. Търговище и
представляващ административна сграда, със застроена площ от около 100
кв.м., е бил част от патримониума на
дружеството и върху него, както и върху други имоти в гр. Варна, са били
учредени законни ипотеки, на основание ЗППДОП/отм./
Длъжникът може да
обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението, като в случая искането е за
частично прекратяване по отношение на процесния имот – чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Какви са фактите по
делото: Изпълнително дело №
20187690400937 година по описа на ЧСИ А. Загорова, е образувано въз основа на
изпълнителен лист издаден по т.д.№759/2004 г. на Окръжен съд гр. Варна, за
дължими суми от „Булгарреклама – инвест“ ООД гр. Варна, към АСПК гр. София,
както следва: по иска по чл. 92 от ЗЗД сумата от 3 976 273 щ.д.,
представляващи дължима мораторна неустойка по чл. 13 от приватизационен договор
от 31.03. 1999 г. за забавено плащане на вноски от цената, считано от
настъпване на падежите, до 07.07. 2004 г. и сумата от 109 623,13 щ.д.,
представляваща сбор от начислена неустойка по чл. 13 от същия договор за
забавено плащане на разсрочени вноски с падежи до 10.10. 2004 г., включително,
считано от настъпване на падежите от 07.07. 2004 г. до 10.10. 2004 г.
Изпълнителното
производство при ЧСИ е образувано на 31.08. 2018 г., като с образуването на ИД,
взискателят е поискал принудителното изпълнение да се насочи към ипотекиран
недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, а именно: административна сграда,
находяща се в гр. Търговище, ул. „Епископ Софроний“ № 11, парцел I, кв. 41, с идентификатор № 73626.507.131.2 по
кадастралната карта на града, със застроена площ от 100,05 кв.м. Имотът е бил актуван с акт за държавна собственост №
4068 от 12.06. 1992 г., като в момента е собственост на ипотекарния длъжник Б.Н.А..
По искане на взискателя е насрочен опис на имота за 05.11. 2020 г. След
уведомяване на ипотекарния длъжник Б.А., с молба от 22.10. 2020 г., тя моли да се прекрати и приключи принудителното
изпълнение, изразяващо се в процедура по опис и публична продан на гореописания
недвижим имот, тъй като същият не обезпечава дълга по настоящото изпълнение. Искането е оставено без уважение от ЧСИ, тъй
като вписаната в полза на АППК ипотека, обезпечава непогасени вземания по
договор за приватизация по реда на чл. 35, ал.1 т.1 от ЗППДОП/отм./, сключен на
31.03. 1999 г., за което ипотекарния длъжник е уведомен на 27.10.2020 г. С
молба от 28.10.2020г. взискателят моли насрочения опис да бъде отложен, поради
висящ граждански спор пред ВКС.
Ипотеката е
учредена чрез вписване, по молба от Министъра на
търговията и туризма, изх. № 11-00-213/15.04. 1999
год., с която на основание чл. 39, ал. 2 и 3 от ЗППДОП /отм./ е поискано
вписване на законна ипотека върху процесния недвижим имот. На стр. 2 от молбата
изрично е посочено, че „Ипотеката се учредява за останалите 90 /деветдесет/ на
сто от цената....", която в предходното изречение ясно е посочена, че е
„левовата равностойност на 296 360 щатски долара". В последния абзац на
молбата се съдържа изричното искане на кредитора по приватизационния договор и
то е формулирано така: „...моля да учредите в полза на Продавача законна
ипотека върху недвижимия имот, включен в имуществото на дружеството, освободена
от държавна такса, до пълното изплащане на цената по договора от
Купувача."
Видно от самото вписване,
материалният интерес, за който е вписана ипотеката, е отбелязан като
28 168 088 лв., към момента на вписване. В изпратеното от СлВп при
РС–Търговище писмо се посочва, че цената по договора към онзи момент, според
курса на щатския долар, би следвало да бъде 490 472 735,63 лв. и че
всъщност е била допусната грешка, като в регистъра е вписана цената на
отстъпката от 10%. След деноминацията тази сума би следвало да бъде
490 472,73 лв. Становището на съдията по вписванията е, че в тези случаи
се прилага разпоредбата на чл. 49 от ПВп и да се вземе под внимание това, което
е записано във вписания акт, т.е. сумата от 490 млн.
От изискания от
АППК договор за приватизация се установява, че цената е уговорена в чл. 3 от
същия и тя е 296 360 щатски долара. В чл. 4 е уговорено, че тя се намалява
със сумата от 28 168 088 лв. Уговорени са и сроковете за плащане,
като в деня на подписването се внасят 10%, а останалата част на намалената цена
се заплаща на 5 равни годишни вноски, като ако ги заплаща редовно и според
договора, на купувача не се начислява лихва върху неизплатената част. Ако обаче
има просрочия се начислява лихва по чл. 4.3 от договора. Според чл. 10 от
договора, купувачът се задължава да заплати цената по чл. 3 по начина и в
сроковете, посочени в чл. 4. А според чл. 13, при неизпълнение на това
задължение, купувачът дължи неустойка в размер на 0,5% върху неизплатената част
от цената, за всеки ден от забавата.
При така
установените факти, съдът намира, че жалбата е основателна. Съгласно чл. 167, ал. 2 от ЗЗД ипотеката
трябва да бъде индивидуализирана, което означава да се посочи обезпеченото
вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и
сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично. Съобразно разпоредбата
на чл. 168, ал. 2, последно изречение, тези изисквания важат и за законната
ипотека. Както се посочва и в мотивите на жалбата, тази разпоредба многократно е обсъждана в практиката на ВКС и цитираното решение № 406 от 4.07. 2003 г., по гр. д. № 968/2002 г., II г.о., в което е посочено следното: „Ипотеката обезпечава конкретно
вземане. Когато договорът за ипотека има предвид бъдещо вземане, за неговата
действителност е необходимо да е налице тъждество между това вземане и
действително породеното. За да се приеме, че ипотеката е породила действие и
валидно обезпечава възникнало след учредяването й чуждо задължение по договор
за кредит, следва да се установи пълното тъждество на посоченото в договора за
ипотека обезпечено вземане с възникналото такова по договора за кредит.“
Ипотеката винаги се отнася към конкретно
вземане, тя е специализирана по отношение на вземането, свързана е с
определено, обособено вземане. В договора за ипотека вземането следва да бъде
определено по начин, позволяващ отъждествяването му.
От събраните по делото доказателства е видно,
че молбата за вписване на законната ипотека се отнася само до договорената
цена, а не до всички вземания по договора, които евентуално биха могли да
възникнат при едно неточно изпълнение. Видно е от изпълнителния лист, че той е
издаден за заплащане на договорените в чл. 13 неустойки. Т.е. той не е издаден
за цената по договора за приватизация, а е издаден за обезщетение по забавата в
нейното плащане. Това са две различни вземания по договора. Държавата, с оглед
разпоредбата на чл. 168 от ЗЗД е могла да впише ипотека за обезпечение на
всички вземания по договора. Това обаче не е направено. За да е действителна
ипотеката, тя трябва да съдържа данни за обезпечения дълг, т.е. точно посочване
на сумата, която се обезпечава или вида вземане, което следва да е определяемо,
според чл. 167 от ЗЗД. Издаденият
изпълнителен лист е за вземане, което е
различно от обезпеченото с ипотеката на процесния имот, защото обезпечението за
забава не е част от цената по приватизационната сделка, а част от задълженията
по целия договор. А тези за неустойки са били бъдещи
евентуални вземания, като е било достатъчно да се впише, че се обезпечават и
те, според съдържанието на чл. 13 от договора. След като държавата не се е
възползвала от правото си да впише ипотека за всички договорени задължения по
договора за приватизация, то вземането за неустойката по чл. 13 е останало
необезпечено. Макар и в малко по-различна фактическа обстановка, ВКС е имал
възможност да се произнесе по подобен въпрос с Решение
№ 27 от 6.02. 2007 г., по т. д. № 776/2006 г., ТК:“ Ако по договор за банков кредит банката е отпуснала
по-голяма сума при по-нисък лихвен процент, отколкото е отбелязано в договора
за ипотека, то учредилият ипотеката се явява задължен само за част от вземането
на банката, и то до размера, записан в ипотеката.“
Т.е. безспорно е
ясно, че без да има изрично договорено/ако ипотеката е договорна/ или изрично
посочено в молбата за вписване/ако ипотеката е законна/, че ипотеката
обезпечава цялото вземане по даден договор, тя поражда действие само за това,
което е посочено в акта за учредяването й, независимо от това, че по договора
може да има друг вид или по-голям размер на вземанията.
Следователно,
вписаната спрямо имота на жалбоподателката законна ипотека, не обезпечава
вземането по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело № 937/
2018 г. на ЧСИ Загорова. В този смисъл може да бъде цитирано и Р № 1584 от
07.12. 2009 г. на ОС–Варна, по в.гр.д. № 2415/ 2009 г. То е постановено по
идентичен казус, но там СИ е прекратил производството и жалбоподател е била
АППК.
Всички тези
обстоятелства не са били обсъдени от ЧСИ при постановяване на отказа за
прекратяване на принудителното изпълнение, а въпросите са от компетентността
му. Той е този, който следва да прецени дали изпълнението може да се
насочи върху даден имот. Отказът му да
прекрати изпълнението в тази част е неправилен и следва да се отмени.
След връщане на
делото на ЧСИ, той следва да предприеме мерки, които са свързани с отпадане на
всички изпълнителни действия спрямо ипотекирания имот.
По разноските.
Жалбоподателят има право на такива, предвид изхода от делото, но не ги търси.
Затова и съдът не следва да присъжда разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Анелия Загорова по изп.д. № 20187690400937, за приключване и
прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на притежавания от Б.Н.А.
***, ЕГН **********, недвижим имот, а именно административна сграда, намираща се в гр. Търговище, ул.
„Епископ Софроний“ № 11, парцел I, кв. 41,
с идентификатор № 73626.507.131.2 по кадастралната карта на града, със
застроена площ от 100,05 кв.м., като незаконосъобразен.
Връща делото на ЧСИ
за изпълнение на посоченото в мотивите на решението.
Решението
е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.