Р Е Ш Е Н И Е

12.06.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и шести май

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 372 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №1483У от 30.07.2018г. ***на Първо РУ към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД на П.В.Д. ***, административно наказание глоба в размер на 30 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.В.Д., която го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв. Ж.Н., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление. Навежда доводи, че неправилно е описано нарушението, неправилно е посочена виновно причинената норма и неправилно е определена санкционната норма.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия Д № 1483у от 19.07.2018г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 19.07.2019г. около 12:30 часа в гр. Плевен, ул.***жалбоподателката Д.  като родител на В.П.Д., ЕГН ********** е изгубила временния ѝ паспорт ***, издаден на ***.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Д.П.Ц. и свидетелката А.Д.С., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства - декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, с която жалбоподателката П.В.Д. е декларирала, че е изгубен временния паспорт на В.П.Д. с ЕГН **********. От показанията на актосъставителя Ц. се установява, че предвид изминалия период от време не си спомня случая, но потвърждава фактическата констатация в акта. Според показанията на свидетелката К.същата е била свидетел по съставянето на акта за установяване на административно нарушение, но също няма спомен за случилото се. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Ц. и свидетеля К., тъй като техните показания си кореспондират напълно с приобщената като писмено доказателство по делото декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, с която жалбоподателката П.В.Д. е декларирала, че е изгубен временния паспорт на В.П.Д. с ЕГН **********. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Д.в нарушение, което не е извършил. В процесния АУАН липсва възражение от страна на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство срещу констатацията за изгубване на временния паспорт на В.П.Д. с ЕГН ********* , в тази насока липсва и възражение от жалбоподателя по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН, а в декларацията по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност жалбоподателката Д. признава извършеното от нея нарушение, за което й е бил съставен акт. Твърденията на жалбоподателката Д., че е не е изгубила временния паспорт на дъщеря си В.П.Д. с ЕГН *********, а го е върнала в тримесечен срок след изтичане на срока на неговата валидност, т.е. че е извършила нарушение по чл.49 ал.3 от ЗБЛД, а не по чл.7 от същия закон, според съда представляват една нейна защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив опровергава се по категоричен начин от попълнената саморъчно декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, с която жалбоподателката П.В.Д. е декларирала, че е изгубен временния паспорт на В.П.Д. с ЕГН **********. В тази насока съдът приема, че представеното копие на кориците, на листове 3,4 и 5 от временния паспорт на В.П.Д. с ЕГН **********, по никакъв начин не доказва връщането на паспорта в сектор Български документи за самоличност в О.н.М. Видно от представеното копие на кориците, на листове 3,4 и 5 от временния паспорт на В.П.Д. с ЕГН **********, последният не е унищожен чрез перфорирането на кориците и всичките му страници. Ако се приеме, че жалбоподателката Д. като родител на В.П.Д. с  ЕГН ********** не е изгубила временния ѝ паспорт ***, издаден на ***., следва да бъде ангажирана наказателната й отговорност по чл.313 ал.1 от НК за потвърждаване на неистина в декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателката П.В.Д. е извършила нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.81 ал.2 т.2 от същия закон. Съобразно разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗБЛД гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин е установено, че жалбоподателката Д. като родител на В.П.Д., ЕГН ********** е изгубила временния ѝ паспорт ***, издаден на ***. Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателката Д. с налагане на административно наказание на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД. Съобразно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е преценил тежестта на извършеното нарушение и другите смекчаващи вината обстоятелства и е наложил на жалбоподателката Д. административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер от 30 лв. В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Посочената като нарушена норма изисква гражданите да пазят от загубване българските лични документи. Видно от доказателствата по делото в случая жалбоподателката Д. като родител на В.П.Д., ЕГН ********** е изгубила временния ѝ паспорт ***, издаден на ***. Нарушенията, свързани с опазването на българските лични документи са винаги с висока степен на обществена опасност, поради което в конкретния случай не би могло да се сподели становището, че случаят е маловажен.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложеното й наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло. Както бе посочено по-горе правилно административнонаказващият орган е наложил санкция на основание  чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, като наложената глоба от 30 лв е в минималния размер, предвиден от санкционната норма, поради което от една страна съдът го намира за справедливо, а от друга страна за съобразено с обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД, актове за нарушения по същия закон се съставят от длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2 от ЗБЛД (МВР, МВнР, МТИТС и МО), а съгласно ал. 2 от същия текст, наказателните постановления се издават от ръководителите на горепосочените ведомства или упълномощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

 Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Неоснователни са наведените от процесуалния представител на жалбоподателката Д. адв.Ж.Н. правни доводи, че е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на непълнолетната В.П.Д. с ЕГН **********, а не на нейната майка – жалбоподателката Д.. Съобразно разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗАНН административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост, а съобразно ал.2 на същия член административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Безспорно към момента на подаване на декларацията по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност от жалбоподателката и към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение – 19.07.2018г., непълнолетната В.П.Д. с ЕГН ********** не е била навършила 16 години. Следователно съобразно разпоредбата на чл.26 ал.3 от ЗАНН, според която за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им, законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателката Д. в качеството й на родител на непълнолетната  В.Д..

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1483У от 30.07.2018г. на ***на „Първо“ РУ към О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД на П.В.Д. ***, административно наказание глоба в размер на 30 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: