Р Е Ш Е Н И Е
№2334/29.5.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на трети май, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. М.
при участието секретаря Д. П., като разгледа докладваното
от съдия М. гр. дело №15207 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и
кумулативно съединени искове от „А.Б.“
ЕАД (с предходно наименование „********“
ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Я.М.П., ЕГН:**********,
с адрес: ***, П.В.4А за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 18,71лв.
по фактура № ********* от
В ИМ се излагат твърдения, че
страните са били обвързани по силата на договор за далекосъобщителни услуги № М4892880/09.03.2016г., при което ищеца в качеството му на
доставчик на далекосъобщителни услуги е
доставил такива за процесния период, които услуги не са заплатени от абоната.
Предвид предсрочното прекратяване на договора претендира и неустойка в процесиня размер.
В срока по чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответника.
На
основание чл.146 от ГПК УКАЗВА на
ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че е възникнало валидно
облигационно правоотношение, че е изправна страна по договора, че действието на
договора е прекратено при посочените в искова молба условия, че е уговорена
клауза за неустойка. В тежест на ищеца е да докаже претенциите си и по размер.
Ответникът следва да установи, че е заплатил процесните сума, както и всички
свои възражения, от които черпи изгодни са себе си права.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено е по делото Договор за далекосъобщителни услуги М4892880/09.03.2016г., от
който се установява, че страните се намират в облигационни правоотношения, по
силата на които ищеца в качеството му на мобилен оператор е предоставил мобилни
услуги по мобилен номер **********, при определен тарифен план „Мтел безкрай L 2016“, за периода
09.03.2016г.-09.03.2018г.Уговорена е месечна такса в размер на 19,99 лева с
вкл. ДДС.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията
на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги, обстоятелството, че се явява
изправна страна по договора, т.е.
е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване
на посочените обстоятелства
ответникът
носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички
правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.
От съвкупния анализ на събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че
ответникът има качество на потребител на телекомуникационни услуги, което му
качество се поражда от валидно възникналото облигационно правоотношение,
оформено в договор за далекосъобщителни услуги М4892880/09.03.2016г., от който съдът приема,че страните се намират в договорно
правоотношения, по силата на което ищецът в качеството му на мобилен оператор е
предоставил мобилни услуги по мобилен номер **********, при определен тарифен
план „Мтел безкрай L 2016“, за периода 09.03.2016г.-09.03.2018г. Не се оспорва, че ответникът е
използвал услуги предоставени му от ищеца за процесния период посочен в
исковата молба, поради което и предвид установеното валидно възникнало
облигационно правоотношение следва да бъде прието, че процесната сума под
формата на стойност на реално предоставени мобилни услуги се дължи на ищцовото
дружество.
При тези съображения следва да бъде прието за безспорно установено и
ненуждаещо се недоказване, че ответницата дължи сумата от сумата от 18,71лв. по фактура
№ ********* от
По
отношение на предявения иск с правно осн. чл.92 ЗЗД вр.
чл.422 ГПК:
Съгласно разпоредбата
на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.
Прекратяването на действието
на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане
на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието
за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна
на потребителя. С оглед
характера на насрещните престации /за продължително
изпълнение/ развалянето на договора има действие
занапред.
При неизпълнението
от страна на ответника на задълженията
му по договора, мобилният оператор е решил да се възползва от
правото си да прекрати договора и заплащането на неустойка в размер на всички абонаментни такси до края на договора, а в случая това е
период от 15 месеца за които за начислени 16,66 лева без вкл. ДДС (19,99 лева с
ДДС) на месечна база.
Допустимо е уговаряне
от страните на неустойка за вредите от
развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка
би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като неравноправна
клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита
на потребителите, за което съдът включително следи
и служебно, като
преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а
не с оглед конкретното неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Уговорката за неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни такси до края на срока
му, излиза извън по-горе очертаните
функции на неустойката, тъй като мобилният
оператор по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна
в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, но без да се
предоставя ползването на мобилни услуги, което води до
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
По изложените
съображения съдът намира уговорката за неустойка за неравноправна клауза, за която следи служебно, поради което и
претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло.
По отношение на разноските:
В
полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част
на заявената със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК сума, а именно сумата от 8,86 лева. За исковото
производство в полза на ищеца се дължат също разноски съразмерно уважената част
на предявените искове или сумата от 20,68 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Я.М.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, П.В.4А дължи на „А.Б.“ ЕАД (с предходно наименование „********“
ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** дължи сумата от сумата от 18,71лв. по фактура № *********
от
Осъжда Я.М.П., ЕГН:**********, с адрес:
***, П.В.4А да заплати на „А.Б.“ ЕАД (с
предходно наименование „********“
ЕАД), ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***,86 ( осем лева и 86 ст.) лева съдебно – деловодни разноски сторени в заповедното
производство и сумата от 20,68 (
двадесет лева и 68 ст.) лева съдебно – деловодни разноски сторени в
исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :