РЕШЕНИЕ
№ 4023
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20253110106528 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 7,
пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване на установено, че***, чрез „*** със
седалище и адрес на управление гр.*** дължи на К. Я. Я. с ЕГН ********** с адрес***
сумата от 400 (четиристотин) евро - обезщетение, на осн. чл.7, ал.1, б“б“ от Регламент
261/2004 на Европейския парламент за полет ***по направление Лондон (Лутън) – Варна на
30.03.2025 г. с час на излитане по разписание 21.05ч. местно време и час на кацане на
31.03.2025г. в 02.30ч. местно време, поради отклонение при кацане на полета осъществено в
гр. Бургас вместо в гр. Варна, наложило премаршутиране на пътника до крайната точка на
пътуването с автобус, довело до пристигане в крайната дестинация- Варна с повече от три
часа закъснение, поради което му се дължи обезщетение като при отменен полет, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /09.04.2025 г./ до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парични
задължение по ч.гр.д. 4614/2025г. по описа на РС- Варна, 12 състав, поправена по реда на
чл.247 ГПК с разпореждане 31662/04.08.2025г.
В исковата молба се излага, че К. Я. сключил договор за въздушен транспорт с ***с
който ответникът се задължил да изпълни полет ***по направление Лондон /Лутън/- Варна
на 30.03.2025г. с час на излитане 21.05 ч. местни време в Лондон и час на кацане на
31.03.2025г. в 02.30 ч. местно време във Варна, като разстоянието между началния и крайния
пункт на полета бил 2303 км. Сочи, че полетът бил пренасочен и не кацнал в гр. Варна, а в
гр. Бургас, за което ищеца бил уведомен непосредствено преди кацането на самолета.
Вследствие на отклонението, превозвачът извозил ищеца с автобус до гр. Варна, където
пристигнал в 06.00 ч. сутринта. Въпреки извозването с автобус ищецът достигнал до
крайната си точка с повече от 4 часа закъснение, т.е. било налице закъснение с повече от 3
часа, поради което и съобразно посочения Регламент, намира че има право на обезщетение
като при отменен полет. Счита, че ответникът следва да докаже, че предложения
алтернативен транспорт е извозил пътника до крайната му дестинация с по-малко от три
1
часа закъснение.
При изложеното се иска уважаване на иска. Претендират се разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковата молба. Не оспорва, че между страните е налице сключен договор за
въздушен превоз за редовен полет № ***, като той е следвало да бъде изпълнен както следва
– да излети в 20,05 ч. местно време в Лондон и да кацне в 01.55 ч. местно време във Варна,
а всъщност е изпълнен – между 20.10 ч. /местно време Лондон/ и 01.53 ч. / местно време
Варна/. Полетът бил пренасочен да кацне на летище Бургас, поради лоши метеорологични
условия, изразяващи се в слаба видимост поради наличие на мъгла. Полетът бил пренасочен
към най-близкото летище и на пътниците бил осигурен наземен транспорт чрез автобус, с
който пристигнали в гр. Варна. Сочи, че извънредните обстоятелства на летище Варна са
били непредвидими и непреодолими за въздушния превозвач и пренасочването не е имало
как да се избегне. При изложеното, счита, че ответникът следва да се освободи от
отговорност за заплащане на обезщетение по Регламента.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация: чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
С доклада по делото е указано, че в тежест на ищеца по предявения иск е да докаже:
1. в тежест на ищеца е да докаже 1. наличието на валидно правоотношение между страните
по договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник; 2.
потвърдена резервация за полета; 3. представяне на гишето за регистрация в час, посочен от
въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, а ако не е посочен
такъв – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; 4.закъснението на полета
изразяващо се в закъснение за достигна на крайната му точка – гр. Варна със закъснение
повече от 3 часа, тъй като полетът е бил пренасочен към летище Бургас, от където ищецът е
превозен с автобус до гр. Варна , 5. размера на претендираното обезщетение
В тежест на ответника е да проведе пълно и главно доказване по възражението си по
чл.5, пар.3 от Регламента 1. наличието на твърдените извънредни обстоятелствa - слаба
видимост поради наличие на мъгла на летище Варна, които са в причинна връзка с
отмяната на процесния полет и не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки.
С доклада по делото / вкл. в о.с.з./ е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване: между страните е сключен договор за въздушен превоз за редовен полет № ***по
направление Лондон- Варна; ищецът се е явил на гишето за регистрация в часа, посочен от
въздушния превозвач, полетът е изпълнен както следва: на 30.03.2025 г. е излетял от 20.10
ч. /местно време Лондон/ и е кацнал 01.53 ч. / местно време Варна/; полетът е пренасочен и
кацнал на летище Бургас; от летище Бургас до гр. Варна ищецът е превозен с автобус, като
крайния момент на пристигането му в гр. Варна е с повече от три часа закъснение от часа в
който полетът е следвало да кацне в гр. Варна.
Единственият спорен между страните въпрос е налице ли обстоятелство
изключващо отговорността на ответника. Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращият
въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че
отмяната на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Случаят, в който полетът е започнал, но не е достигнал до крайна точка не е изрично
уреден като отмяна на полет, но съдебната практика вече е установила тълкуване, според
което "отмяна" по смисъла на член 2 б. "л" от регламента, обхваща също случая, при който
самолет излита, но поради някаква причина е принуден да се върне при летището на
излитане, където пътниците на този самолет се прехвърлят на други полети(Решение
******и др./ ***). По съображенията, изложени от съда на ЕС, подобно тълкуване следва да
се възприеме и когато самолетът е излетял, но в хода на извършване на полета е бил
отклонен, като пътникът достига до летище, различно от посоченото като краен пункт в
първоначалния му план за пътуване. При тези съображения, правилото на чл., пар.3 от
Регламента следва да се прилага и в случая, макар, че не се касае за отмяна на полет.
2
Видно от съображенията в преамбюла на Регламента, несъмнено
метеорологичните условия биха могли да се квалифицират като извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, защото не са могли да бъдат известни при
предприемането на полета. Съдът отчита, че ако метеорологичната прогноза за деня е
указвала тенденция към момента на полета за влошаване към мъгла, ограничаваща видимост
до такава, при която на превозвача е било известно, че няма да може да кацне на конкретното
летище, разумните мерки за спестяване на неудобствата на пътниците са изисквали проверка
за актуалното състояние на видимостта преди стартирането на полета и предпремането му
само при увереност за благоприятни условия (видимост над 550 м). В случай на установено
прогресивно влошаване на обстановката обаче, започване на полет при прогнозирано
критично намаляване на видимостта, необходимите мерки биха налагали съответно забавяне
в рамките на планирания резерв от време (изискуем от разумния превозвач според
тълкуването в Решение Andrejs Eglitis и др./ Latvijas Republikas Ekonomikas ministrija, C-
294/10) или дори отмяна на полета (ако се изчерпи капацитета на конкретния превозвач за
такъв резерв) в мястото на излитане, където на пътниците да се предоставят необходимата
информация и грижи. Само такова поведение би позволило на пътниците да осъществят
избора по чл. 8 от Регламента между отказ от превоза с възстановяване на цената на билета
или предложено премаршрутиране до Бургас, съчетано с автобусен трансфер или
пренасочване към по-късен (вкл. и на следващия ден) въздушен полет до Варна. /Решение №
830 от 9.11.2016 г. на ОС – Варна по в. т. д. № 880/2016 г./
По делото са събрани доказателства от „*** /концесионер на летище Варна/, че в
интервала от 19.00ч. на 30.03.2025 г. до 09.00 ч. на 31.03.2025г. на летище Варна е прилага
процедура за обслужване на въздухоплавателните средства при ниска видимост /мъгла/,
поради видимост под 500 м. на полосата. Съгласно процедурите на авиокомпаниите всяка от
тях прилага собствени правила относно допусканетo на кацане при ниска видимост или
неблагоприятни метеорологични условия, като летищния оператор няма правомощия да
ограничава кацанията на самолети при ниска видимост или неблагоприятни метеорологични
условия, а решенията се вземат от екипажа на средството.
Предоставена е информация от генералния директор на ДП „РВД“ за полета на
ответника с опознавателен индекс ***30.03.2025г. по маршрут Лутън-Варна / за който
ответникът поддържа, че е идентичен с процесния/, видно от която полетния план е
постъпил в 6.19ч. с разчетно време за начало на движение в 20.05ч.; в 13.36ч. е постъпило
съобщение за промяна на полетния плат; в 22.52ч. е поет контрола въздушното движение
над полета, като е последвало снижение на полета към летище Варна и предаване на
контрола на полета от София контрол на Варна подход; след снижение за кацане на летище
Варна, поради намалена видимост на летище, полет ***започва изкачване в район на Девня
и в 23.46ч. каца на летище Бургас.
Съдът съобразява, че посочените в информацията от ДП „РВД“ часове са по
официалното часове време в Лондон, което са равнява на UTC+0, докато официалното
часово време в България е UTC+2.
При така събраните доказателства, съдът не може да заключи, че действително
наличната мъгла в района на летище Варна представлява събитие с внезапен и непредвидим
характер. Само в тази ситуация метеорологичните условия биха били извънредни
обстоятелства по смисъла на чл. 5, ал.3 от Регламента.
На Летище Варна е прилагана процедура за обслужване на въздухоплавателните
средства при ниска видимост /мъгла/, поради видимост под 500 м. на полосата от 19.00ч. на
30.03.2025г., т.е. 17.00ч. местно време в Лондон, което означава, че данни за влошаващите се
метеорологични условия от значения за полета са били налична най-късно 4 часа преди да
започне изпълнението на полета от Лондон.
Ето защо следва да се приеме, че превозвачът не е положил цялата необходима
грижа за да се запознае с актуалните метеорологични условия във Варна и съответно да
предотврати значителното забавяне на полета до това летище, а непредпазливо(ако
действително не е поискал информацията) или самонадеяно ( ако поисканата и получена
актуална информация е сочила действително понижение на видимост до 500 м с тенденция
за влошаване, доколкото видно от представения с превод на български език МЕТАР след
22.30ч. /универсално време/, т.е. 00.30ч, на 31.03.2025г.е започнало влошаване на мъглата до
видимост до 200 м.) е започнал пътуване, като е допускал, че може да не го завърши в
3
планирания по разписание краен пункт. По този начин операторът на превоза е лишил и
пътниците от принципната възможност като доброволци (по смисъла на чл. 4, ал.1 от
Регламента) да получат облаги от даденото съгласие да летят за Бургас с уговорен автобусен
трансфер до Варна или да упражняват избора си да достигнат до Варна само със самолет, но
с премаршрутиране след изчакване на летище Лутън или с друг полет на следващ ден с
пренощуване за сметка на превозвача. Действията на ответника при конкретната дневна
прогноза не може да се приемат за добросъвестно положени необходими мерки, изключващи
отговорността на превозвача за вредите от причиненото значително закъснение.
В заключение съдът установява, че са налице всички елементи от специалния
фактически състав за пораждане на вземане обезщетение по Регламента. Не са налице
основания за изключване на отговорността на превозвача, поради което искът следва да се
уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Ищецът е доказал заплащане на следните разноски: 21,25 лв.- държавна такса и 480
лв.- адвокатско възнаграждение.
Ответникът е навел възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
основателно.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на
спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото /Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по
т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5106/2023 г., III г. о., ГК /.
Съобразно чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) размерът на адвокатското
възнаграждение е в размер на 400лв. Въпреки, че съдът не е обвързан от този размер,
същият може да се ползва като ориентир за справедливото остойностяване на адвокатски
труд, с оглед на неговата специфика. В конкретния случай съдът намира, че не се касае за
производство с фактическа сложност и адвокатско възнаграждение в размер според
Наредбата размер е справедливо.
На ищеца следва да се присъдят разноски в исковото производство в общ размер на
421,25 лв.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е доказал заплащането на следните разноски в хода на заповедното
производство – 21,25 лв.- държавна такса и 480 лв.- адвокатско възнаграждение.
При съобразяване на изложеното по повод размера на адвокатското възнаграждение в
исковото производство, за заповедното производство също се определя адвокатско
възнаграждение от 400 лв. На ищеца да му се присъдят общо 421,25 лв. - разноски в
заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че *** със
седалище и адрес на управление гр. *** дължи на К. Я. Я. с ЕГН ********** с адрес гр.
*** сумата от 400 (четиристотин) евро - обезщетение, на осн. чл.7, ал.1, б“б“ от Регламент
261/2004 на Европейския парламент за полет ***по направление Лондон (Лутън) – Варна на
30.03.2025 г. с час на излитане по разписание 21.05ч. местно време и час на кацане на
31.03.2025г. в 02.30ч. местно време, поради отклонение при кацане на полета осъществено в
гр. Бургас вместо в гр. Варна, наложило премаршутиране на пътника до крайната точка на
4
пътуването с автобус, довело до пристигане в крайната дестинация- Варна с повече от три
часа закъснение, поради което му се дължи обезщетение като при отменен полет, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /09.04.2025 г./ до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парични
задължение по ч.гр.д. 4614/2025г. по описа на РС- Варна, 12 състав, поправена по реда на
чл.247 ГПК с разпореждане 31662/04.08.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „*** със седалище и адрес на управление
гр. *** да заплати на К. Я. Я. с ЕГН ********** с адрес гр. ***сумата от 421,25 лв. -
разноски в исковото производство и сумата от 421,25 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 4614/2025 г. по описа на РС Варна, 12 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5