№ 164
гр. Велико Търново, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.А
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20234001000177 по описа за 2023 година
С Решение № 50/03.04.2023 г. по т. д. № 160/2022 г. Окръжен съд – Русе признал
за установено съществуването на вземане на В. Д. Г. от гр.София от С. Д. И. от гр. Русе
за сумата 100 000 евро, частично от 500 000 евро, дължима по Запис на заповед,
издаден на 01.01.2019 г. в гр. София, с падеж 21.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 11.01.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена
Заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 105/2022 г. по описа на РРС.
Осъдил С. Д. И. да заплати на В. Д. Г. сумата 3 911.66 лв. ДТ и сумата 2 620 лв.
адвокатско възнаграждение - разноски в заповедното производство по ч. гр.д.
№105/2022 г. по описа на РРС, както и направените по делото разноски – 3 911 лв. ДТ
и 5 800 лв. адвокатско възнаграждение.
Въззивна жалба против решението е подадена от ответника С. Д. И.. Счита
решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да го отмени изцяло и да
постанови друго, с което да отхвърли иска. Не е установено по категоричен начин, че е
подписала записа на заповед и авторството на ценната книга остава съмнително.
Житейски абсурдно е за подпише запис на заповед за 500 000 евро в полза на лице, с
което не е имала търговски или гражданскоправни отношения. Единствената сделка с
косвено участие на двамата е във връзка с продажба на дружествени дялове от
капитала на „Виа Сити Строй“, като обстоятелствата във връзка с договора са вписани
1
в търговския регистър. Незаконосъобразно е оставено искането й по чл. 176, ал. 1 от
ГПК. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.
В писмения отговор въззиваемият-ищец В. Д. Г. чрез пълномощника си адв. Вл.
Ч. заема становище за неоснователност на жалбата. Авторството на записа на заповед е
доказано по безспорен начин със заключението на допуснатата експертиза.
Ирелевантни за изясняване на обективната истина са възраженията, че е житейски
абсурдно подписването на процесния запис на заповед. Наведените възражения за
наличие на каузални правоотношения са преклудирани. Позовава се на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. Дело № 4/2013 г. на ОГГТК на ВКС – т. 17.
Възражението за наличие на каузално правоотношение може да бъде направено с
възражението по чл. 414 от ГПК, каквото в случая липсва. Моли съда да потвърди
изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Направено е искане за
присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява и не
се представлява.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
В исковата си молба ищецът В. Д. Г. твърди, че по подадено от него против
ответницата С. Д. И. заявление е издадена Заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 105/2022 г. по описа на РРС и изпълнителен
лист за сумата 100 000 евро – частично от 500 000 евро, ведно със законната лихва от
11.01.2022 г. до окончателното изплащане и за разноските в заповедното производство.
Вземането е възникнало по Запис на заповед от 01.01.2019 г., издаден от ответницата.
В срока по чл. 4141 от ГПК същата е възразила срещу заповедта. Искането е да се
признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответницата, за
което е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
В писмения си отговор ответницата е оспорила предявения иск. Заявила, че в
лично качество не дължи суми на ищеца и няма делови отношения с него.
Единствената сделка с косвено участие на двамата е договор от 21.11.2019 г. за
покупко-продажба на 50 дяла от капитала на „Виа Сити Строй“ ЕООД, сключен между
продавача Д. Т. П., представляван от пълномощника В. Д. Г. и „Вилипал“ ЕООД,
представлявано от жалбоподателката. Прехвърлянето на дружествените дялове и
новият едноличен собственик на капитала на „Виа Сити Строй“ ЕООД са вписани в
търговския регистър. Счита за абсурдно да е получила от ищеца сумата 500 000 евро
или по някакъв повод или причина да е поела парично задължение в подобен размер.
Оспорила е записа на заповед относно датата на издаване и неговата автентичност.
Заявила е, че не е подписала ценната книга и не е поела такова задължение.
В допълнителната искова молба ищецът е поддържал направените в исковата
2
молба твърдения. Оспорил е възраженията на ответницата за наличие на каузални
правоотношения като преклудирани, тъй като е следвало да бъдат въведени по реда на
чл. 414 от ГПК.
Ответницата не е подала отговор на допълнителната искова молба.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
Със Запис на заповед от 01.01.2019 г. С. Д. И. неотменимо и безусловно се е
задължила да плати на В. Д. Г. сумата 500 000 евро. Падежът на задължението е
21.12.2019 г. Записът е платим без протест и разноски. Издаден е в гр. София на
01.01.2019 г. Положен е подпис и ръкописен текст за издател: „С. Д. И.“.
Въз основа на заявление от 11.01.2022 г., подадено от В. Д. Г. срещу С. Д. И., е
образувано ч. гр. д. № 105/2022 г. по описа на РС – Русе, по което е издадена Заповед
№ 54/11.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК за сумата 100 000 евро – частично задължение по Запис на заповед,
издаден на 01.01.2019 г. общо за сумата 500 000 евро с падеж 21.12.2019 г, ведно със
законната лихва от 11.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и за разноски в
заповедното производство в размер на 3 911.66 лв. ДТ и 2 620 лв. адвокатско
възнаграждение. За сумите е издаден и Изпълнителен лист от 13.01.2022 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата на 18.04.2022 г. и на същия
ден тя е подала възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Заявила, че не дължи сумата.
С определение от 13.05.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си, което определение е получено от него на 25.05.2022 г.
Исковата молба по чл. 422 от ГПК е подадена на 07.06.2022 г.
От заключението на приетата от първоинстанционния съд почеркова експертиза
се установява, че подписът и ръкописният текст в записа на заповед са изпълнени от С.
Д. И..
Видно от приетите писмени документи, приложени към отговора на
ответницата, с Договор от 21.11.2019 г. Д. Т. П., представляван от пълномощника си В.
Д. Г. като „продавач“ е продал на „Вилипал“ ЕООД – гр. Русе, представлявано от С. Д.
И., всички 50 дяла от капитала на „Виа Сиги Строй“ ЕООД – гр. София за сумата 5 000
лв., платени в брой на продавача преди подписване на договора.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане на В. Д. Г. към длъжника С. Д. И. по издаден от нея Запис
на заповед от 01.01.2019 г., в размер на 100 000 евро – частично от общо 500 000 евро,
ведно със законната лихва върху сумата от 11.01.2022 г. – датата на подаване на
3
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане, за
която сума са издадени Заповед № 54/11.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 105/2022 год. по описа на РС-Русе.
Предмет на делото по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 417, т. 10
от ГПК установителен иск е съществуване на вземането на ищеца, основано на запис
на заповед, по който ответницата е издател, като в случая нито една от страните не е
въвела твърдения за съществуване на каузално правоотношение. Възраженията на
ответницата в отговора на исковата молба са относно липсата на каузални отношения
между нея и ищеца и на житейски причини за възникване на такива отношения.
Сделката за покупко-продажба на дялове от капитала на търговско дружество е
посочена само като пример за конкретни правоотношения, в които страните са
участвали като представители. По тази сделка ответницата не твърди да има
неизплатени суми и неуредени отношения.
Въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че
твърдението за наличие на каузални правоотношения, по които е издаден
менителничният ефект, може да бъде въведено с отговора на исковата молба по чл. 422
от ГПК. В Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК – т. 17, на което въззиваемият-ищец се позовава, не е предВ.о, че каузалното
правоотношение следва да бъде въведено само и единствено във възражението по чл.
414 от ГПК и съдебната практика не е възприела подобно ограничение. В случая обаче
този въпрос е ирелевантен, тъй като, както е посочено по-горе, и в отговора на
исковата молба ответницата не се е позовала на наличието на конкретни
правоотношения с ищеца, във връзка с които е издаден записа на заповед, ерго -
направеното от нея оспорване е общо.
Записът на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички реквизити по
чл. 535 от ТЗ, включително подпис на ответницата като издател. Сумата е ясно и точно
определена по размер и валута. Падежът на задължението е на определен ден (чл. 486,
ал. 1, т. 4 ТЗ). Посочено е ясно и лицето, на което трябва да се плати - ищецът.
Неоснователни са доводите в жалбата, че авторството на ценната книга е
останало съмнително. Видно от заключението на графологичната експертиза,
допусната пред първоинстанционния съд, по делото е категорично установено, че
подписът върху ценната книга е положен от ответницата, както и че тя е изписала
собственоръчно имената си под него. Заключението на вещото лице не е оспорено от
жалбоподателката, поради което оспорването на истинността на записа на заповед не е
доказано от нея по реда на чл. 194 от ГПК.
Записът на заповед е ценна книга, която материализира парично вземане на
поемателя (ищеца) към издателя (ответницата). Същото не е удовлетворено от
4
ответницата на падежа – 21.12.2019 г., както и до приключване на съдебното дирене
пред двете инстанции, поради което предявеният иск с правно основание чл. 422 от
ГПК за съществуване на вземането на ищеца в размер на 100 000 евро – частично от
500 000 евро, по Запис на заповед от 01.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2022 г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 54/11.01.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 105/2022 г. по описа на РРС, се явява основателен и
доказан, и като такъв правилно е бил уважен от първостепенния съд. Дължими
съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК т. 12 са и разноските, направени от заявителя – ищец в заповедното
производство, в размер на 3 911.66 лв. ДТ и 2 620 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на делото пред въззивната инстанция в полза на въззиваемия
ищец следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 600 лв. платено адвокатско
възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 17.07.2023 г.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 50/03.04.2023 г. на Окръжен съд – Русе по
т. д. № 160/2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. Д. И. от гр. Русе, ********, с ЕГН ********** да заплати на В. Д.
Г. от гр. София, ********, с ЕГН ********** сумата 3 600 лв. (три хиляди и
шестстотин лева) разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5