Р Е
Ш Е Н
И Е
№48
гр.Русе, 8.II.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският окръжен
съд гражданска колегия в публичното заседание на 15 декември 2017 г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА гр.д. N730 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата И.И. ***, твърди, че е дъщеря на И. Д. И., починал на *** на
62 годишна възраст. Преди смъртта си той не боледувал често и бил в стабилно
здравословно състояние. На 23.12.2015 г. през нощта, се е почувствал зле поради
силни болки в коремната област, придружени от диария, имал температура. Това наложило
да потърси помощ и тъй като не успял да се свърже с ищцата по телефона, обадил
се на близък на семейството, който повикал екип на Центъра за спешна медицинска
помощ. С линейка на ЦСМП баща й бил откаран в Спешно отделение на ответната
болница МБАЛ-Русе-АД-гр.Русе/сега УМБАЛ-Канев-АД/, където след преглед му е
поставена диагноза „Вирусна инфекция, неуточнена“. Твърди, че го настанили в инфекциозно отделение и въпреки че са били
налице предпоставки да му се направят необходимите изследвания с оглед
наличните симптоми - ускорен пулс, ниско артериално налягане, повръщане и
диария, такива изследвания не са направени. След време са повикали близки на
баща й, за да го приберат у дома. Въпреки че е бил така скоро изписан, всъщност
той все още се е чувствал зле. Пиел предписаните му лекарства, но ги повръщал.Коремът
му се подувал все повече, изпитвал непоносими болки, не можел да приема храна и
предписаните лекарства. Ищцата твърди, че при
прегледа в Спешното отделение е трябвало да се направят редица изследвания с
оглед уточняване на диагнозата на И. Д. И., но това не е сторено поради немарливо изпълнение на
служебните задължения на лекарите, които са били дежурни на посочената дата,
както и на екипа на инфекциозното отделение. Конкретно сочи, че медицинският
екип на болницата е нарушил следните разпоредби : чл.81, ал.2 от Закона за
здравето – предоставената на баща й И. И. медицинска помощ не била нито
достатъчна, нито качествена; чл.82,ал.1,т.1 от ЗЗ – чрез издадения Лист за
преглед на пациент в спешно отделение, ответната болница „признала“, че
състоянието на баща й е спешно, поради което отказът от съответствуващ
на индивидуалното състояние лечение, е в разрез с принципите на хуманност,
съдържащи се в Хипократовата клетва и в Европейската
харта за правата на пациентите и Европейската социална харта.Като отказала да
проведе лечение на баща й в болнични условия, с оглед състоянието му и да се
направят вливания на предписаните медикаменти, ответната болница е предпоставила леталния изход от заболяването му.Като е
предписала орален прием на медикаменти, при наличие на явни показатели за
невъзможност да се постигне ефект от приема им, лекарят, прегледал пациента И.
Д. И., д-р М. Г. – К., не е гарантирала
неговото лечение, а е предпоставила влошаване на здравословното му състояние. На 01.01.2016 г. Илиев починал след мъчителна агония в дома си,
като смъртта е констатирана от д-р М.-специалист
към доболничната медицинска помощ „Мобилмед“
ООД.Ищцата лично, както и членовете на нейното семейство, преживели много тежко случилото се с нейния
баща – изпаднали шок и страх, тъй като той бил за тях огромна опора – морално,
физически и финансово. Тормозела се много и от безсилието да му помогне и да убеди
ответната болница да го приеме за лечение. Терзанието й станало още по-голямо,
когато пристигналият, за да удостовери смъртта на баща й съдебен лекар заявил,
че болестта, от която е починал е лечима, ако
лечението е навременно и адекватно.След смъртта му потънала в скръб, изпаднала
в депресия, тревоги и терзания, които я съпровождат и понастоящем.Иска съдът да
постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 30000лв. представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение. Претендира разноските по
делото.
Ответникът „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение - Канев“-АД,
ЕИК *** /към момента на завеждане на иска с наименование УМБАЛ-Русе-АД/, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, представляван от изп.директор
д-р И. С., изразява становище, че искът е допустим, но разгледан по същество - неоснователен.
Счита, че от исковата молба и приложените към нея доказателства не се установява виновно противоправно действие или бездействие от страна на
конкретен служител на МБАЛ-Русе АД по повод отказ
от хоспитализация и лечение на пациента
И. Д. И.
Твърди, че в случая липсва виновно противоправно
действие или бездействие от страна на служител на ответната болница, тъй като действията
на дежурния лекар на 23.12.2015 г. били извършени при спазване
правилата на добрата медицинска практика, като са изпълнени изискванията на основните диагностични и
терапевтични процедури по „Спешна медицина". Приложени
били относимите разпоредби
на медицински стандарт „Спешна медицина",
утвърден с действуващата към процесния
период Наредба № 45 от 26.08.2010
г. както и Правилника на МБАЛ-Русе АД за организация
на диагностично - лечебния процес при преглед, консултация,
обслужване и приемане на спешни пациенти
в МБАЛ-Русе АД.Ответникът твърди, че в настоящия
случай липсва причинна връзка между твърдяното
действие на служителите в болничното заведение - отказ от хоспитализация и неправилно предписано лечение за симптомите
на пациента и настъпилата
на смърт на пациента осем
дни по-късно.Оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства относно прегледа на И.Д.И., на
23.12.2015г. Твърди, че са извършени необходимите
лечебно-диагностични дейности,
при които не са били
установени данни за животозастрашаващо
състояние и не е имало необходимост от спешна хоспитализация
на пациента.Счита неоснователно твърдението на ищцата, че проведеното
лечение е било неправилно и излага доводи за това,
че предписаното лечение е било адекватно и съобразена със състоянието на И. Д. И. към момента на прегледа.В
условията на евентуалност, в случай че съдът счете,
че искът е основателен и доказан, ответникът прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат посредством неполагане на дължимата
грижа за здравословното състояние на И.
Д. И., тъй като близките му не
са осигурили последващ преглед в извънболнична помощ, въпреки указанията от дежурния лекар,
който го е прегледал и назначил терапия на 23.12.2015г.Моли съдът да отхвърли
иска, при законните последици.
Ответникът УМБАЛ-Канев-АД-Русе
е предявил и обратен иск срещу Застрахователна компания „Надежда“-АД-гр.София,
в качеството на застраховател по сключена застраховка „Професионална
отговорност на лекари и други медицински специалисти“ съгласно застрахователна
полица №16-1301-001-0000002 от 19.10.2016 г. със срок на валидност 20.10.2016г.-19.10.2017г.
и ретроактивен период на застраховката две години,
който иск да бъде разгледан в случай, че ответната болница бъде осъдена да
заплати претендираната от ищцата сума.
Третото лице- помагач на
страна на ответника ЗК „Надежда“-АД-гр.София, ЕИК***, представлявано от В. А. С.
оспорва основателността както на
първоначалния, така и на обратния иск по съображенията, изложени в писмени отговори.
Застрахователят изразява становище, че заявени в исковата молба обстоятелства
са изцяло недоказани - например не е уточнено какви лекарства е трябвало да се
приемат от пациента, каква е била схемата на лечение, спазена ли е тя. Счита необосновани изводите за смъртта на пациента,
тъй като било недопустимо, без извършена аутопсия, да се приемат безкритично
заключения на лекаря, който е констатирал смъртта.В отговора на обратния иск не оспорва факта на сключен
договор за застраховка. Твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на
обратния иск и моли да бъде отхвърлен. Възразява, че застрахованият не е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в указания срок;
налице е многократно застраховане; отказът от оказване на медицинска услуга в
условията на хоспитализация не се покрива от застраховката; не е доказано
заплащане на застрахователната премия.При условията на евентуалност поддържа възражение
за самоучастие на застрахования съгласно т.28,изр.посл. от ОУЗПО/Общи условия за застраховка професионална
отговорност/.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено :
Ищцата е законен
наследник на И.Д.И., починал на ***.В съобщението за смърт от 1.01.2016г.,
изготвено от д-р И.М., лекар към АПИМП ГП Мобилмед-ЕООД,
като причина за смъртта на И.И. е посочено „заболяване“,
а като болест или състояние, непосредствено довели до смърт – „ритъмни
и проводни нарушения на сърдечната дейност“. Вписано
е, че предшествуващи причини или патологично
състояние, ако е имало такова, които са довели до възникване на по-горе посочената
причина, са сепсис; остър гастроентероколит. В документа е посочено, че друго
важно състояние, способстващо за настъпването на смърт, което не е свързано с
болестта или патологичното състояние, довели до нея, е рак на кожата.
По делото не е било спорно,
и от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че на 23.12.2015г. И.Д.И. е бил откаран с линейка
на ЦСМП в Спешно отделение на МБАЛ-Русе-АД, сега УМБАЛ-Канев-АД, която била
повикана от св.Х. А. Свидетелят А. уточнява, че е живял в продължителен период
от време /повече от 15 години/на съпружески начала с ищцата И.С. ***, докато „преди
50 дни се скарали“/вж.протокол от с.з. от 16.11.2017г./. Бащата на ищцата живеел
сам в с.Н. Посещавали го „през месец-два“, за да му помагат за „различни неща“.
Свидетелят си спомня, че на „23 срещу 24-ти декември 2015г.“ като се прибрал от
работа, „заварил“ баща й на И.-дядо И., в
дома им в гр.Русе, в леглото. Казал, че не се чувства добре и му се вие свят. А.
предполага, че И. е пристигнал в Русе с автобус и уточнява, че в началото той
не бил „чак толкова влошен“. Изглеждал
побледнял, бил „осран и опикан“.
По това време И.С. била на работа. Свидетелят изкъпал баща й и се обадил се на Бърза помощ. Лекарите
измерили температурата на болния и казали, че той е за болницата. Закарали ги в
инфекциозно отделение, тъй като пациента имал голямо разстройство.Х. А.
уточнява, че всичко това се случило към11.30ч, като към 11.55ч вече били в
ответната болница.Там разпитали дядото как се чувства и той отговорил че
залита, че се изпуска; казал и че много
често пикае. Лекар му опипал стомаха. В инфекциозно
отделение д-р Г. преслушала пациента със
слушалка и му измерила кръвното.Изчакали около
15 минути, приели И. в една стая и му сложили банка. Докторката казала,
че „дядото е за оставане в болницата“ и той останал там.А. тръгнал да се
прибира, но преди да стигне до дома си по телефона му се обадила дъщерята на ищцата-
Ц. и му съобщила, че са казали на дядо й да го приберат.Близка на семейството
отишла с кола и го взела от болницата.Свидетелят заварил И.
вкъщи „отново опикан и осран“;
бил блед и залитал. Купили лекарствата по
рецептата, която им дали от болницата.Лекарствата били само таблетки и И. ги давала редовно, както пише по рецептата.
На третия ден коремът на болния започнал да се подува. Хапвал по малко и „каквото
изяде, веднага го повръща“. Св.А. заявява категорично, че на 24 и 25 декември той
лично два пъти се е обаждал на Спешна помощ, после уточнява, че се е обадил на
112, те го свързали с „нашата болница“; обяснил за какво става въпрос, но
не обърнали внимание.На свидетеля е известно,
че и ищцата се обаждала, от телефон на дъщеря й Ц.,но никой не отишъл.Тя
започнала да се тревожи-един – два пъти плакала. Свидетелят пояснява още, че
живеят в махала, в която само две-три семейства са българи и няма на кого да се
обадят за помощ. Сутринта на 01 януари, към 5.00-5.30 часа дядото станал и
паднал в краката на И..Вдигнали го на леглото му, но той малко по-късно/след
2-3 минути/ изхъркал, починал. Лекарят, който констатирал смъртта, опипал
стомаха на починалия и споменал нещо за инфекция на червата.Видял рецептата и
казал, че правилно са направили като са давали „тези лекарства“, но не било
правилно „гоненето от болницата“. Свидетелят Х. А. си спомня бащата на ищцата
като „жизнен и весел човек“, само се грижел за домакинството.Твърди, че И. работел - по програма на 4 часов работен ден, „разписвал
се“ в Бюрото по труда.На св.А. не е известно дали И. И. е имал личен лекар и не
помни да са търсили такъв. През този период освен Коледните и Новогодишните
празници, членове на семейството имали и лични поводи за празнуване, но не
карали празници.Всички били около болния, като свидетелят го къпел по два-три
пъти на ден.
По време на разпита на
св.А. ищцата И.С. уточнява, че баща й дошъл в дома й в гр.Русе още на 22.12. и тогава
нищо му нямало. И сутринта на 23.12.2015г., когато отивала на работа, първа смяна и го оставила вкъщи,
пак нищо му нямало. Тези обяснения противоречат на твърдението в исковата
молба, че „на 23.12.2015г. баща й се почувствувал зле
от силни болки в коремната област“.
Свидетелката Р. А. е
снаха на починалия И.Д.И. Разказва, че свекърът й живеел сам в с.Н., но поне
два пъти месечно идвал в Русе.Той бил здрав човек, справял се сам с
домакинската работа, гледал градина.От своя страна свидетелката и съпруга й
всяка събота и неделя ходели при него, да му помагат. На А. е известно, че свекърът
й е бил включен на „някаква“ работа по
програма към Бюро по труда. На 23-ти декември /2015г./, около 14.00 ч. или след
14.00 ч. на свидетелката се обадили от болницата и й казали, че свекърът й е там и трябва да го вземат. Разбрала,
че той е дал нейния телефон, тъй като тя има автомобил.По телефона от болницата й казали,
че свекърът й няма платени здравни
осигуровки..и че „може да се лекува вкъщи…“ – св.А. уточнява, че лицето, което
й се обадило и дало подобна информация, не се е представило. Твърди, че в
болницата лекарката също обяснила, че няма
как дядото да остане, защото няма платени здравни осигуровки. А. попитала дали
не може той да остане в болницата, а тя да плати осигуровките впоследствие.Спомня
си, че свекърът й изглеждал много зле. Преливали му система, а той държал легенче, в което повръщал.Освен това миришел на фекалии. Изрично им казали да чакат да му изтече банката и
го изписали след 15.00ч.В колата свекърът й също повърнал- два пъти.Лицето му
било впито и бледо и бил много изтощен.Пожелал да бъде заведен в дома на дъщеря
му.Свидетелката купила изписаните лекарства.Когато след време /няколко дни/ го посетила
в дома на И., той изглеждал „като труп“ – лицето като спихнало, а
коремът му според нея бил подут.Счита, че лекарствата са били давани, защото
имало липсващи таблетки. Пред свидетелката ищцата дала на баща си едно хапче,
но малко по-късно той го повърнал.Започнали да се чудят къде да търсят дежурен
лекар и какво да правят. Страхували се, че ако карат болния с кола, може с него
да се случи нещо по пътя, а и освен това
той нямал осигуровки.Ищцата споделила с А., че когато „по-късно се свързала“ с
тел.112 й казали, че „вече са се
занимавали с този случай и няма как това да стане отново“.Свидетелката уточнява,
че преди Нова година не са ходили да плащат здравни осигуровки, не са карали
свекъра й до каквато и да е било болница, нито в друго здравно заведение. Заявява,
че мислели да направят това в първия работен ден след Нова година. Изнася
данни, че много години преди случилото
се през м.декември 2015г.-назад във времето, свекърът й имал сериозен
здравословен проблем – преди около 10 години на челото му се появила рана,
направили му пластична операция, образуванието се оказало доброкачествено. По
повод на този проблем А. лично е внесла дължимите за този „предходен период“
здравни осигуровки на И.
Показанията на св.А. и А.
са конкретни и непротиворечиви относно обстоятелството, че след 23.12.2015г.
болният не е бил консултиран с друг лекар.Не са търсили и личния му лекар. Дори
не знаят имал ли е такъв. Недоказано остава твърдението им, че многократно са
се обаждали на номер 112 или в Центъра за спешна помощ –Съгласно чл.2 от Правилника за устройството и
дейността на центъра за спешна медицинска помощ, центърът е самостоятелно
медицинско заведение, отделно от многопрофилната
болница - юридическо
лице със седалище административния център на съответната
област.Свидетелката А. заявява, че чакали да отминат почивните
дни до Нова година-31.12.и решили на първия работен ден от новата година да
занесат свекъра й в болница.Следва да се
отбележи, че от справка в календара за почивни и работни дни за 2015г. е видно,
че работни дни са били и 28,29 и
30.12.2015г., а и общоизвестен факт е, че както спешните отделения, така и
други здравни заведения оказват денонощно обслужване на пациенти.
В производството по
делото като свидетел е разпитан д-р И.М., който, както е посочено по-горе, е
написал съобщението за смъртта на И.Д. И.Свидетелят си спомня с категоричност,
че близките на починалия казали, че
дълго време е бил с висока температура и е обезводнен.Заявява, че при
наличие на електролитен дисбаланс /голямо обезводняване/ може сърцето да спре, но
какви са точно причините може да се каже само при аутопсия. Гастроентероколитът,
ако е в лека форма, не може сам по себе си да причини смърт.Изразява
становището си на медик, че за да се стигне до летален изход вследствие на
обезводняване,трябва да не са били взети никакви мерки. В практиката си д-р М. казвал на близките, че
ако искат да знаят точната причина за смъртта, трябва да се направи съдебно-медицинска
аутопсия. Свидетелят не си спомня да изобщо е опипвал тялото на починалия.
Обикновено разпитвал роднините.В случая написал посочените състояния в
съобщението за смърт, като съобразил само казаното от близките. Свидетелят
разказва още, че когато отишъл на място, миришело ужасно. Имал чувството, че
преглежда клошар. В стаята, където бил починалия,
било мизерно и студено.Близките на починалото лице все му говорели, че нямат
пари и в разговора купуването на лекарства по някакъв начин се свързало с липсата на пари.Дори е учуден, че
все пак са му платили таксата.Д-р М. заявява, че не си спомня с категоричност
да е изразявал някакво становище пред роднините, че човекът е трябвало да бъде
в болница.
От показанията на св. М.
Г. – К., която е била дежурен лекар на
23.12.2015г. и тя именно е прегледала И. И.
се установява, че той е бил придружен от зет си /св.А./ и й казали, че през нощта на 22 срещу 23
декември е започнал да повръща, има и разстройство.Свидетелката „включила“
пациента на разтвор, за да се възстанови електролитния баланс.Докато се влее
банката разтвор И.И. престоял няколко час в
болничното заведение и с лекарката разговаряли за неговите оплаквания – той сам
обяснявал; чувствал се отпаднал, но сам се придвижвал, разговарял. По него
нямало следи от мръсотия /остатъци от повръщано или др./За периода на вливане на разтвора имал „едно изхождане едно повръщане“.Д-р К.
проверила изхождането, което било кашесто и без патологични примеси от слуз и
кръв.Изразява мнение, че повръщането било провокирано, защото обяснила на пациента, че е обезводнен и трябва да пие много голямо количество
вода-той имал шише с минерална вода и изпил почти половината. Лекарката
определя И. като пациент в „средно увредено общо състояние“; контактен,
адекватен, тен на лицето бледо мургав.
Измерила му кръвното налягане, което било сравнително стабилно – 105/70;
сърдечна честота 90. Прегледала устната кухина, езика, състоянието на кожата,
тъй като при обезводняване тургора се
променя.Дишането, сърдечния ритъм и перисталтиката на червата били нормални, но
пациентът бил със суховат език. Имало данни за
начално обезводняване. Поставила диагнозата въз основа на анамнезата и
статуса/вирусна инфекция, неуточнена/.Свидетелката обяснила, че има две възможности –
болният да премине в амбулаторно лечение
вкъщи и ако се влошат нещата, да го доведат в болницата, или да остане в
болницата.При пристигането си И. и неговия придружител заявили, че болният е
пенсионер /така е вписано и в амбулаторния дневник/. След проверка обаче д-р Г.
– К. констатирала, че той не е здравноосигурен. Обяснила на зет му, че в края
на престоя в болницата този престой
трябва да се заплати – и да не се заплатят тогава, парите остават дължими на
болницата. Зетят казал, че предпочитат да опитат с амбулаторно лечение.
Като разбрал, че вливането на разтвора може да продължи няколко часа, тръгнал,
предложил на дядото да му остави левче -
да се прибере с автобус. Свидетелката
категорично заявява, че решението за прибиране вкъщи било на пациента и на
неговия зет. При разпита д-р Г. – К. обяснява подробно какви медикаменти е
предписала и защо.Преценила, че болният може да пие лекарства през устата,тъй
като повръщането му било провокирано, а и едно от лекарствата съдържа натриев цитрат/средство против повръщане/.Обяснява подробно и защо
не е изследвала кръвната картина, както и защо хоспитализацията на този пациент не е била наложителна, а е било
възможно и амбулаторно лечение – пациентът не е бил в тежка дехидратация
- втора и трета степен, а в начална дехидратация, не
е установено наличие на кръв в изпражненията,на слуз или др.съмнителни
сегменти, не е съобщено и не е
установено той да страда от тежки придружаващи заболявания, вследствие на които
може да настъпи усложнение на състоянието. Изрично обяснила на зетя на И., че
ако „нещата се влошат“, трябва да го върнат в болницата.Категорична е, че със
снахата на пациента, която след вливането на разтвора отишла да го вземе от
болницата, не са разговаряли за здравни
осигуровки, а коментирали рецептата.
По делото е представен
препис от действуващия към процесния
период Правилник за организация на диагностично-лечебния процес при преглед,
консултация, обслужване и приемане на
спешни пациенти.В него е предвидено, че дежурният
лекар и медицинската сестра / акушерка в АГ-комплекс, инфекциозно отделение, детско
отделение имат отговорности и задължения на съответните длъжности в Спешно
отделение, в случаите, когато при тях директно са насочени и/или са постъпили за
преглед спешни пациенти.Както обяснява и св.Х. А. - с линейката ги закарали в
отделението по инфекциозни болести. С оглед постановеното в
правилника, И.И. е бил регистриран в Амбулаторен
дневник на инфекциозен кабинет за спешни пациенти /л.л.65-67/. От представения Лист за
преглед на пациент в спешно отделение се
установява, че при посещението на пациента И.И. в
Спешно отделение на 23.12.2015г., въз основа на снетата анамнеза и обективното
състояние, е констатирано следното : средно увредено общо състояние; контактен
и адекватен; бял дроб и сърдечно съдова система-без особености; АН/артериално
налягане/ 105/70, фреквенция 90; корем – мек, палпаторно
болезнен в долна коремна половина, с физиологична перисталтика, е поставена диагноза
: вирусна инфекция, неуточнена.Включени са две банки Рингер
и е дадена терапия за дома – предписани медикаменти и диета, с насочване за
продължаване на диагностиката и лечението в извънболничната
помощ/личен лекар.В листа за преглед конкретно е записано – пациента се
насочва към личния си лекар или друг
лекар в следващите 24 часа за информиране за резултата от прегледа и
предоставяне на медицинската документация, издадена от Спешно отделение.Пациентът е удостоверил с подписа си, че е информиран за здравословното си състояние,
необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати,
както и за необходимостта да посети личния си лекар с предоставената му
документация в следващите 24 часа или да си осигури контрол на състоянието от
друг лекар-вж.л.7 от приложеното гр.д.№77/16г. по описа на РОС.В амбулаторния
дневник за спешни пациенти е вписана диагноза вирусна инфекция с ентеритен синдром.
В приетата
съдебно-медицинска експертиза вещото лице д-р Д.В., съдебен лекар, е посочило, че предвид данните в медицинската
документация, диагнозата, която е поставена след снемане на анамнеза и
обективното състояние, е вирусна инфекция, неуточнена.В съобщението за смърт
другите диагнози-сепсис и гастроентероколит, като предшествуващи
причини, патологично състояние, ако е имало такива, са поставени по неясни
критерии-хипотетично и без обективни медицински данни от лекаря, установил
смъртта – Както беше посочено, в показанията си д-р М., изготвил съобщението за
смърт, сам признава, че е вписал тези диагнози като предшествуващи
причини предвид само и единствено на разказите на близките.Заключението на
експерта е, че от данните в медицинската документация по безспорен начин се
установява, че към 23.12.2015г. И. И. е страдал от вирусна инфекция,неуточнена
и не са били налице заболяванията сепсис и гастроентероколит.Не може да се
изведе връзка между първоначално поставената диагноза в болницата и вписаната в
съобщението за смърт.Установява се, че към датата на прегледа на И. не е било налице животозастрашаващо състояние на пациента, дори не е било
преценено като индикация за болнично лечение.В болницата е проведена терапия – интравенозна инфузия /вливане/.Според
вещото лице дадената терапия за дома е била напълно адекватна по отношение на
анамнезата и клиничния статус на пациента.Становището на експерта е, че в
конкретния случай рентгеновата снимка и ехографското
изследване нямат информативна стойност, а необходимостта от параклинични
изследвания се преценява от лекаря, осъществил прегледа.Преценка на лекуващия лекар
е и дали назначената терапия може да бъде приемана през устата.Ако се окаже, че
назначеният начин на прием на медикаменти е невъзможен или ограничен за
прилагане, тогава се преминава към алтернативен прием на лекарства.Заключението
на експертизата е, че предписаните лекарства и назначената диета в пълен обем могат да купират проявите на горен и долен диспептичен
синдром/диспепсия – смутено храносмилане,вкл. болки в стомаха, гадене/.По
отношение на диагностицираното заболяване на пациента
И.И. лечението е било адекватно и правилно. Вещото
лице е категорично, че дежурният лекар
правилно е назначил вливане на разтвора, който да регулира електролитния
баланс, тъй като е имало данни за незначително обезводняване. Възможно било по принцип балансът да излезе отново извън релси и
затова е било указано на пациента, ако се задълбочи симптоматиката, да потърси болнична помощ – вж. и устни
обяснения на д-р В. в съдебно заседание. Според експерта възможно е в периода
до 01.01.2016г. да са настъпили усложнения или да се
е развило друго заболяване, довело до леталния изход, които не са били налични
при прегледа на 23.12.2015г. Изразява категорично становище, че „само и
единствено“ извършването на аутопсия би могло по безспорен начин да установи
причината за смъртта.В устните обяснения експертът обосновава тезата, че в
конкретния случай не се касае за перитонит, тъй като най-характерният признак
на перитонита е т. нар. синдром на Блумберг - твърд
корем. А такъв не е бил намерен при пациента.На 23.12.2015г. не е имало данни и
за сепсис.Доколкото в съобщението за смърт като важно състояние, способстващо
за настъпването на смърт, което не е свързано с болестта или патологичното
състояние, довели до нея, е посочен рак на кожата, трябва да се съобрази, че описаните
в листа за преглед симптоми нямат нищо общо с карцином на кожата. Освен това от показанията на св.А. се установява, че И. е
претърпял оперативна интервенция заради рана, образувание, на челото преди
много години, но всичко се развило благоприятно. Вещото лице потвърждава
становището на разпитания като свидетел лекар – д-р М., че ако е имало
ентероколит, но не е лекуван или е недостатъчно лекуван и са настъпили
усложнения, може да се стигне до септично състояние.От представения касов бон и
показанията на св.А. се установява, че рецептата е била изпълнена. Вещото лице
посочва обаче, че нито една опаковка от медикаментите
не съдържа такова количество от съответното лекарство, което да покрива осемдневен
период-от 23.12.15г. до 1.01.2016г. От друга страна свидетелите А. и А.
твърдят, че повръщането е продължило.При това положение следвало е пациентът отново
бъде консултиран с лекар.В съдебно заседание, като съобразява и представените писмени доказателства, и показанията на
разпитаните свидетели, вещото лице допълва констатациите си, като уточнява, че
към момента на посещението на пациента в Спешно отделение са били изминали само няколко часа от проявата
на симптомите, а тези няколко часа не са достатъчни да се развие пълна клинична
картина. Ето защо е била поставена диагноза „ентеритен
синдром“, а не диагноза „гастроентероколит“. Експертът д-р В. заявява, че болнично
лечение се прилага само когато състоянието е животозастрашаващо
или не се е постигнал ефект при извънболнично
лечение.Категорична е, че към момента на
прегледа на 23-ти декември нито едно от двете състояния не е било налице. Обяснява,
че на практика се изчаква около три дни да се развие клиничната картина, през
което време се прилага терапия с лекарства, защото в ранен етап на развитието на заболяването изследвания като
образна диагностика или бактериално изследване, няма да бъдат обективни. Когато
има индикации да бъде хоспитализиран и пациентът е в болница, той ще бъде лекуван
адекватно и в разширен обем, в сравнение с това, което може да се постигне при
домашни условия.Заявява още, че от болница пациентът се изписва, след като се
постигне ефект от лечението в болницата.
От представена справка,
изготвена от НЗК, за извършени прегледи в извънболнична
помощ и хоспитализация на И.Д.И. се установява, че от 4.10. 2006г. до
11.10.2006г. Илиев е лекуван стационарно
с диагноза „други бактериални пневмонии“. На 5.11.2009г. е консултиран от
специалист кожно-венерически болести и е поставена диагноза Други злокачествени
новообразувания на кожата.През периода 12.11.2009г.-23.11.2009г. е бил на
лечение в УМБАЛ-Русе-АД /сега УМБАЛ-Канев-АД-Русе/ във връзка с оперативна
процедура в лицево-челюстната област, с голям обем и сложност. От данните по
справката е видно, че през периода 2009-2014г. Илиев няколко пъти е посетил общопрактикуващ лекар-д-рХ. Представен
е препис от регистрационна карта на И.Д.И. в Бюро по труда-Русе/л.230/, от
която се установява, че към 23.12.2015г. И. е бил регистриран като безработен –
от 3.04.2014г.-Данните по картата сочат, че считано от 19.01.1993г. когато е
първата регистрация на И. в ДБТ-Русе, до 31.12.2015г. в продължителни периоди
от време той е бил безработен.
С писмо от 8.12.2017г. БТК-ЕАД-Виваком удостоверява, че не се съдържат данни за
трафика, регистриран от телефонни номера с абонат И.С., за периода
23.12.2015г.-1.01.2016г. поради изтекъл срок за съхранение съгласно чл.251б. от ЗЕС/телефонните номера са посочени в писмото/.Независимо от заявеното в
писмото, в извлечение за трафик на разговори, издадено от Виваком,
представено от ищцата/л.228/е видно, че за периода 23.12.2015г.-1.01.2016г. от
един от посочените в служебното писмо на БТК-ЕАД телефонни номера, е налице
едно обаждане до номер 112/прозвъняване с кратко времетраене/, на 24.12.2015г.
в 17.31ч.
При така установената
фактическа обстановка
съдът прави следните изводи :
Предвид изложените в исковата молба и в
молбата – уточнение фактически обстоятелства, наведените доводи и предявения петитум, съдът квалифицира иска за заплащане на обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени от неправомерно
поведение на служители при ответника, с правно основание чл.49 от ЗЗД. Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага. Причинната
връзка е обединяващият елемент на фактическия състав. Съгласно чл.49 от ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
по чл.49 от ЗЗД е обективна- за чужди
виновни противоправни действия и има
обезпечително-гаранционна функция. Фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД в случая включва следните
кумулативни елементи: противоправност на действията или бездействията на лекари или други медицински служители от персонала
на УМБАЛ „Канев“-АД-Русе, които при и по повод изпълнение
на възложената от работодателя им работа са
причинили смъртта на бащата на
ищцата,
от което за нея са настъпили неимуществени вреди. Ищцата носи доказателствена
тежест да установи че е претърпяла вреди от неимуществен характер от смъртта на своя наследодател, причинена
именно от противоправно
поведение на лекари, работещи при ответника, като вината на персонала на болницата се предполага въз основа на
презумпцията по чл. 45, ал.2 от
ЗЗД.Възраженията за липса на вина
на медицинските
служители трябва да се установи от
работодателя им.
В производството по делото не се установи противоправно
поведение – действие или бездействие на лекаря, прегледал на 23.12.2015г.
пациента И. Д. И. в Спешно отделение към УМБАЛ Канев-АД-Русе. Не се установи
непрофесионално и нехуманно отношение към него.Обратно, установи се че дежурният
лекар е спазил изискванията на добрата медицинска практика. На първо място
следва да се посочи, че след снемане на анамнеза и подробен преглед, д-р Г. е стигнала
до обоснования според експертизата извод, че не се касае за спешен случай от
медицинска гледна точка – според медицинското определението в медицински стандарт за Спешна
медицина, действуващ към м.декември 2015г., утвърден с Наредба №45 от
26.08.2010 г./отменен 15.01.2016 г./ спешен е всеки пациент, при който е налице
нововъзникнало или съществуващо болестно състояние,
за което,ако незабавно не бъдат предприети медицински дейности, може да доведе до
смърт или до необратими морфологични и функционални увреждания на жизненоважни органи и системи. И посоченият от ищцата свидетел А. изнася данни за
това, че лекарката е разпитала и подробно
е прегледала И. И. Несъстоятелни са доводите, че не е поставена диагноза
или че същата е неточна – в амбулаторния дневник е поставена диагноза вирусна
инфекция с ентеритен синдром. Освен това снетата анамнеза
и описаното обективно състояние насочват
на заболяване на стомашно чревния тракт.Правилно след прегледа е било назначено вливане, което
да регулира електролитния баланс.Предписаните лекарства и назначената диета са
осигурявали адекватно лечение при амбулаторни условия. Изцяло недоказани са
твърденията, че на И. е била „отказана“ хоспитализация и то по една
единствената причина – липсата на здравни осигуровки, както и че служителите на
ответника не положили елементарни усилия да установят, че пациента работи по
програма и е всъщност здравно осигурен.На първо място, хоспитализация не е
отказана, а на болния и на неговия придружител са обяснени вариантите за провеждане
на лечение – стационарно или амбулаторно, като при оставен в болница са дължи
такса за престой. Лекарят е изпълнил задължението си да предостави
в подходящ обем и форма информация за диагнозата, характера на заболяването,
вариантите за лечение, а пациентът, от своя страна е
направил своя избор - Обяснено е че може да се започне с амбулаторно лечение, като изрично са
дадени указания пациентът да посети личния си лекар с предоставената му
документация в следващите 24 часа или да си осигури контрол на състоянието от
друг лекар-това е удостоверено в листа за преглед. Пациентът и/или неговия
придружител са дали невярната информация, че пациента е пенсионер /а не че има
някаква заетост – напр.работи по програма към БТ/. Това поведение може логично да се обясни само с изискуемите
за здравноосигуряване
предпоставки.Не се посочиха никакви доказателства в подкрепа на изнесеното от
свидетелите А. и А., че И. е бил трудово
зает към Общината, а и данните от
Картата за регистрация към БТ опровергават тези твърдения. Не се установи нехуманно,
грубо или унизително отношение към
пациента.Такива данни не изнася и св.А.,
който има непосредствени впечатления и от поведението на лекарите от Бърза
помощ и на лекарят, извършил прегледа в Спешно отделение. В настоящото
производство не се установи и наличието на причинна връзка между поведението на
служител в болничното заведение и настъпилата смърт на бащата на ищцата.Причинната
връзка следва да бъде установена
като конкретно действащ фактор, а не като абстрактна
възможност.Както беше
посочено, от приетото по делото заключение се установява, че при прегледа, диагностицирането и назначаването на лечение дежурният
лекар е спазил правилата за добра медицинска практика и е назначил адекватно
лечение. По никакъв начин не се установява причинна връзка между действията на
лекаря и предписаното лечение и настъпилата осем дни по-късно смърт на
пациента.В тази насока съдът кредитира заключението на експертизата, предвид
специалните знания на вещото лице и обстоятелството, че изводите в заключението
са обосновани, подкрепени от представените писмени доказателства и показанията
на свидетелите д-р Г. и д-р М..При приемането й в съдебно заседание
експертизата не е оспорена от страните. В следващо съдебно заседание, в пледоария
по същество ищцовата страна посочва, че в противоречие с чл.85 и чл.86 от ЗЗ вещото лице заявява в
устните си обяснения, че болнично лечение се прилага само когато състоянието е животозастрашаващо. В тази връзка следва да се отбележи, че
от една страна становището е от аспект на описаните симптоми и че цитираните разпоредби /чл.85 и 86 ЗЗ/уреждат
правата на пациента, които в настоящия случай не са били нарушени от лекар или
други служители в ответната болница. Заключението
на експерта е, че без аутопсия не може да се установи причината за смъртта на И.
И., настъпила осем дни след като е бил диагностициран
и му е било назначено лечение в МБАЛ-АД-Русе. А според св.д-р М. тази аутопсия
трябва задължително да е
съдебно-медицинска. Както беше посочено, в съдебно заседание и вещото лице д-р В.
и свидетелят д-р М., и двамата незаинтересовани от изхода на делото, изразяват експертното си мнение на лекари, че ако е имало ентероколит, но не е
лекуван или е недостатъчно лекуван и настъпят усложнения, тогава може да се
стигне до септично състояние, но причината за смъртта може да се установи само
при аутопсия. В случая безспорно е установено, че след 23.12.2015г. болният не
е бил консултиран с друг лекар, т.е. не е изпълнено предписаното в Листа за
преглед на пациент, въпреки че няколко дни след 23.12. изглеждал зле и повръщал
- св.А.. Недоказано остава твърдението в исковата молба, че многократно близки
на И. И. са се обаждали на номер 112 или в Центъра за спешна помощ. Освен че
твърдението за многократни обаждания е недоказано, единният номер за спешни
повиквания 112 и ЦСМП са отделни структури,
различни от МБАЛ, и поведението на техни служители не може да ангажира
отговорността на ответника - Съгласно чл.2 от Правилника за устройството и
дейността на центъра за спешна медицинска помощ, центърът е самостоятелно юридическо лице.
По изложени изложените съображения съдът намира, че не е установено
по делото наличието на противоправно поведение на дежурния лекар, ангажиран по трудово
правоотношение с ответника,
в противоречие с утвърдени
в медицината стандарти, както и пряка причинна
връзка между поведението на лекаря и настъпилата смърт на бащата на
ищцата, вследствие на която ищцата е претърпяла неимуществени вреди.Предвид
липсата на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, установени
в чл.49 от ЗЗД, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят съдебни
разноски в размер на 300лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 200лв. разноски за експертиза. Ищцата е освободена от такса за
производството, но същата дължи разноските, направени от насрещната страна.
Относно обратния иск, предявен от ответника по първоначалния иск срещу третото лице помагач – По своята процесуална характеристика, предявяването на обратен
иск по реда
на чл. 219, ал. 3 ГПК
съставлява последващо обективно съединяване на искове
при условията на евентуалност.Предвид отхвърлянето на главния иск съдът не
дължи произнасяне по обратния иск.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.И.С., ЕГН**********,***
против Университетска многопрофилна болница за активно лечение Канев-АД-Русе, ЕИК
*** иск за заплащане на сумата 30000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено
увреждане, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.И.С., ЕГН**********,***
да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Канев-АД-Русе, ЕИК
***, сумата 500лв. разноски по делото.
Решението е постановено
при участието на ЗК „Надежда“-АД- ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район *** като трето лице помагач на страната на ответника по делото УМБАЛ
Канев-АД- ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.***.
Решението може да се
обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :