Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
22.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично заседание на шести юни през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря К. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13218 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от С.Б.Н.
против П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата твърди, че на 12.02.2003г.
срещу нея било образувано досъдебно наказателно производство, по което била
привлечена като обвиняем на 29.03.2010г. за извършено престъпление по чл.217,
ал.4, вр. ал.1 от НК. Разследването срещу нея било проведено по реда на задочното производство по чл.269, ал.3, вр. с
чл. 206 от НПК и приключило през 2010 г., когато бил внесен обвинителен акт от
органите на държавното обвинение. Във връзка с внесено обвинение било
образувано НОХД № 6275/2010г. по описа на СРС, НО, 100 състав, по което съдът
постановил оправдателна присъда на 11.10.2011 г., която влязла в сила на 27.10.2011 г. В хода на съдебното следствие ищцата
не се намирала в страната, поради което била обявена за общодържавно издирване
и била принудително доведена в съдебно заседание на 27.06.2011г. Наказателното
производство продължило осем години и се отразило на писихическото състояние на
Н., довело до множество поведенчески промени в личността й, тя преживяла
негативни емоции и чувства, подложена била на стрес, преживяла срам, унижение и
притеснения от третирането й като измамница, което рефлектирало сериозно върху
отношенията й с роднините и приятелите й, накърнено било доброто й име в
обществото и репутацията й на търговец. Поради изложените доводи, моли съда да
осъди П. на Р.Б.да й заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законна лихва,
считано от 27.10.2011 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда)
до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответникът П.НА Р.Б.оспорва ищцата да
е претърпяла описаните в исковата молба вреди. Поддържа становището, че
претендираното обезщетение било прекомерно. Периодът, през който срещу ищцата
било повдигнато обвинение за извършване на умишлено престъпление, продължил 5
месеца и 12 дни, а Н. узнала за инициираното производство 4 месеца преди
постановяването на оправдателната присъда. Наказателното производство се
провеждало задочно по реда на чл.269, ал.3 от НПК, поради което нямало
основание да се приеме, че е претърпяла неудобства от воденото наказателно
производство. Спрямо нея не били взети мерки за неотклонение, а в хода на
съдебната фаза представителят на П. не поддържал обвинението. Съдът,
като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, установи от
фактическа страна следното: Видно
от ДП № 157/2003 г. на 04 ТО-ССлС/СО-СГП/, пр.пр.№ 45646/2002 г. на СРП наказателното производство срещу С.Б.Н.
е започнало на 08.09.2009г./л.112 от сл.д. № 157/2003г./, когато е привлечена
като обвиняем по реда на задочно производство по чл.269, ал.3, вр чл.206 от НПК. Постановлението е връчено на служебния й защитник. От приложено НОХД № 6275/2010 г. по
описа на СРС, НО, 100 състав, се установява, че е образувано по обвинителен акт
срещу С.Б.Н. за престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.1 от НК. С разпореждане съдията
докладчик е насрочил открито съдебно заседания на 07.10.2010 г., което е следвало
да се проведе по реда на съкратеното съдебно следствие Поради служебна
ангажираност на съдията, съдебното заседание е пренасрочено за 09.11.2010 г. Последователно
делото е насрочвано за 09.11.2010г., 27.01.2011г., 29.03.2011г. и 28.04.2011г.,
но не е даден ход, поради нередовно призоваване на подсъдимата. В проведеното
съдебно заседание от 27.01.2011г. се е явил адвокат А., упълномощен от ищцата,
а назначеният служебен защитник е бил освободен. Представено е пълномощно от 09.06.2010г., което е общо
пълномощно, с него адвокат А. е упълномощен да представлява ищцата пред всички
органи и институции в страната, банки и лизингови дружества във връзка с
образувани дела от наказателен, граждански, административен характер, изпълнителни
дела, наложени възбрани и ограничителни мерки. Подписът на ищцата върху
пълномощното е заверен от българския консул в Италия./л.30 от НОХД № 6275/2010
г./. Независимо, че адв. А. се е явил в съдебно заседание на 27.01.2011г., не е
осъществена връзка с ищцата и същата е нередовно призована за следващите
съдебни заседания от 29.03.2011г. и 28.04.2011г. Органите на наказателното
производство са предприели всички необходими издирвателни дейности за
установяване на актуалния й адрес и извършване на редовна процедура по
призоваване. В съдебно заседание от 14.06.2011 г. и от 11.10.2011г. подсъдимата
се е явила лично заедно със защитника си. С нейно участие са разпитани
свидетелите А.Х.и С.Б., съдът е присъединил представените писмени доказателства
и е приключил съдебното следствие. В хода на съдебните прения прокурорът е
заявил, че не поддържа повдигнатото обвинение. Съдът е постановил оправдателна
присъда спрямо ищцата на 11.10.2011г., с
която я е признал за невиновна в извършване на престъпление по чл.217, ал.4,
вр. ал.1 от НК. Присъдата е влязла в
сила на 27.10.2011г. По настоящето дело е разпитана свидетелката
Е.М. – сестра на ищцата. В своите показания тя заявява, че Н. е имала частен
бизнес, хлебопекарна и магазини в Централни хали През 2002 г., поради промени в
икономическите условия в страната, преустановила търговската си дейност и
обявила фалит. Тогава срещу нея започнали наказателни дела, които продължили 8
години и й съсипали живота, защото получавала призовки, затваряли я в
следствието, провеждали разпити, било „страшно”. Тя се депресирала, никой не
говорел с нея, всички я отбягвали, даже по улиците й се присмивали, „целият
квартал „Надежда” знаел за наказателното дело. На свидетелката не било известно
от къде са научили познатите им от квартала за наказателното дело. Ищцата заминала
за Италия, за да избяга и защото нямало къде да живее, от банката й взели
всичко. Отишла в Италия да работи като чистачка. Страхувала се да се прибере,
защото била обявена за международно издирване. Пристигнала в България за
погребението на майка им и била задържана за 24 часа в районото управление. Този
случай имала предвид свидетелката, когато заявила в показанията си, че ищцата е
била затваряна в следствието. Познатите им се държали със сестра й така, сякаш
не я познавали, гледали я като престъпница. Първите месеци била на легло, спяла,
не се хранела, не говорела с никого, била унижена. Вследствие на преживения
стрес и негативни преживявания получила онкологично заболяване, била оперирана,
лежала в болница, подложена била на химиотерапия. Според свидетелката, ищцата била
спокойна в Италия, там не изпитвала стрес - чистела, взимала по 20 евро. При така
установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. първо от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. или съда
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Следователно, основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: 1/спрямо ищцата да е било повдигнато обвинение в извършване
на престъпление; 2/ищцата да е била оправдана с влязла в сила присъда по
повдигнатото обвинение; 3/да е претърпяла
посочените в исковата молба неимуществени вреди; 4/да е налице
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и неблагоприятните
последици/вредите/. От приложените по
делото ДП № 157/2003 г. на 04 ТО-ССлС/СО-СГП/, пр.пр.№ 45646/2002 г. на СРП и НОХД
№ 6275/2010 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, се установява, че наказателното производство срещу С.Н.
е започнало на 08.09.2009г., когато
е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.1
от НК./л.112 от сл.д. № 157/2003г./. Постановлението за привличането й като
обвиняема е връчено единствено на служебния й защитник, тъй като разследването
е проведено по реда на чл. 269, ал.3, вр чл.206 от НПК в нейно отсъствие. Обвинителният
акт срещу ищцата за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. с ал.1 НК е внесен в съда на 20.05.2010 г.
Престъплението, в което е обвинена Н., не представлява тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. В насрочените съдебни заседания от 07.10.2010г.,
09.11.2010г., 27.01.2011г. и 28.04.2011г. не е даден ход на делото, тъй като не
е открита на регистрираните от нея адреси. В съдебна зала на 27.01.2011г. се е
явил адвокат А.А., който е представил пълномощно от 09.06.2010 г. С това
пълномощно адвокатът е упълномощен да представлява ищцата пред всички съдилища,
следствени служби и органи на МВР, както и пред всички държавни и общински
институции и организации, банки и лизингови дружества във връзка с образувани
дела от наказателен, граждански, административен характер, изпълнителни дела,
наложени възбрани и ограничителни мерки. В пълномощното не е посочен конкретен
номер на съдебно дело. Видно от пълномощното подписът на ищцата е заверен от българския консул в Милано,
Италия./л.30 от делото/. Представени са доказателства, че ищцата с
тел.№35392/08.12.2004г. и бюлетина № 343/04г.
е била обявена за общодържавно издирване, но по данни на Дирекция
„Български документи за самоличност” е
напуснала страната през 2004 г. и не се е завръщала обратно. На 14.06.2011 г. Н. се е явила в
съдебно заседание заедно с упълномощения от нея адвокат А., а на 11.10.2011 г.
е постановена оправдателната присъда спрямо нея, която е влязла в сила на
27.10.2011 г. От
показанията на св. М. – сестра на ищцата се установи, че е претърпяла
неимуществени вреди – притеснявала се е, че срещу нея се провежда наказателно
производство, считала е, че всички знаят за наказателното дело и я отбягват,
чувствала се е унижена. Съдът
кредитира показанията на свидетелката относно преживените от ищцата притеснения,
унижение и емоционално страдание от незаконното обвинение, тъй като същите са
непротиворечиви и житейски правдиви в тази част. В практиката си ВКС приема, че
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи, дори когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение №
427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 273/2009 г., III г.о., ГК, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК). Не
бе доказано по делото наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между проведеното наказателно производство и влошаването на
здравословното състояние на ищцата. Съдът не кредитира показанията свидетелката
М. в тази част, тъй като същата е заинтересована от изхода на делото, а
наличието на посоченото от нея заболяване следва да бъде установено чрез
медицински документи. Съдът
не кредитира показанията на св.М. и в частта, в която твърди, че ищцата е била
многократно задържана от полицията, разпитвана в следствието, получавала
призовки и срещу нея били водени наказателни
дела. По делото липсват доказателаства ищцата да е била задържана и
разпитвана в хода на досъдебното производство. Наказателното разследване в
досъдебната фаза е било проведено при условията на чл. 269, ал.3, вр чл.206 от НПК в
отсъствие на обвиняемата, тъй като не е била открита на регистрираните от нея
адреси. Постановлението за привличането й като обвиняема е от 08.09.2009г. и е
връчено на служебен защитник./ л.112 от сл.д. № 157/2003г./. По данни на сектор
„Български доакументи за самоличност” ищцата е напуснала страната през 2004 г. и
се е установила в Италия. В съдебната фаза на наказателното производство Н. за
първи път се е явила в съдебно заседание на 14.06.2011г. При липса на други
доказателства по делото, съдът приема, че непорсредствено преди датата на
съдебното заседание от 14.06.2011г. ищцата е научила за наказателното дело.
Представеното пълномощно за адв. А. е от 09.06.2010г, но то е пределно общо, с
него адвокатът е упълномощен да я представлява пред всички държавни органи и институции, вкл.
пред съда, по всякакви дела – граждански, наказателни, административни. От него
не може да се направи извод, че ищцата е знаела за конкретното наказателно дело,
нито че е имала връзка с упълномощения
от нея адвокат, тъй като след явяването му в съдебно заседание на
27.01.2011г. по никакъв начин не е оказано съдействие на разследващите органи
за призовававането й по делото. Съгласно
съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III
г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни
решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV
г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на
ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о.
на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при
определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни
обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и
колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания. При
определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищцата към датата,
на която е научила за наказателното производство – непосредствено преди съдебното
заседание от 14.06.2011г. – 52 г., обстоятелството, че не е осъждана, тежестта
на предявеното обвинение – престъпление по чл. чл. 217, ал. 4, вр. ал.1 НК за умишлено престъпление от общ характер, което не е тежко престъпление по смисъла на
чл. 93, т.7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода”
до пет години и „глоба” от сто до триста лева. Съдът съобрази обстоятелството, че
спрямо ищцата не е била приложена мярка за неотклонение и социалите й контакти
не са били ограничени, нито е била ограничена възможността й да работи. Тя е заминала за
Италия още през 2004 г., тъй като е обявила фалит и е останала без жилище/св.М./,
а постановлението за привличането й като
обвиняема е от 08.09.2009 г., но не й е било връчено, нито има данни да е
знаела за него. Показанията на св.М. в тази част съдът не кредитира, тъй като
същите са противоречиви – свидетелката заявява, че срещу сестра й е имало няколко
наказателни дела, а се установи, че е имало едно наказателно дело; заявява, че
сестра й е получавала призовки, задържали я, разпитвали я, било „страшно”, а по
делото се установи, че разследването е било проведено в нейно отсъствие, тъй
като не е била открита, заминала е за Италия още през 2004 г. Свидетелката сама
опровергава твърденията си за многобройни задържания на ищцата в следствието и
полицията, като заявява, че сестра й задържана веднъж за 24 часа след
завръщането й в България, тъй като е била обявена за общодържавно издирване. Фактически
ищцата не се е явявала пред органите на досъдебното производство в качеството
си на обвиняема. В това качество за първи път се е явила лично и е участвала в
извършените процесуални действия в съдебната фаза на процеса на 14.06.2011г. и
на 11.10.2011г., когато е постановена оправдателна присъда. Процесуалните
действия с нейно участие се изразяват в даване на обяснения, изслушване на
съдебна експертиза и участие при разпита на двама свидетели. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че представителят на П. не е поддържал обвинението,
но това е станало едва в хода на съдебните прения. Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през 2011г. – средната работна заплата за страната към
м.октовври 2011г. е била 707 лв., съдът определи обезщетението по справедливост
на 3 500 лв., до който размер предявеният иск е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 лв., следва да бъде
отхвърлен. По
разноските: По делото ищцата е
представила доказателства за разноски за ДТ в размер на 10 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. по договор за правна помощ от 27.10.2016
г. по предявения иск по ЗОДОВ, който договор е приложен към подадена пред
Софийски апелативен съд частна жалба.
При така представените доказателства ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 176.16лв., съобразно уважената част от иска. Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., адрес за
призоваване: гр. София, бул. „********да заплати на С.Б.Н.,
ЕГН: **********, адрес ***, партер,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, сумата от 3 500
лв./обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, по което С.Б.Н. е оправдана с присъда от 11.10.2011г. по НОХД №
6275/2010г. на СРС, НО, 100 състав, влязла в сила на 27.10.2011г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2011 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 30 000лв.,
като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА
П. на Р.Б.да заплати на С.Б.Н., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 176,16 лв., съобразно уважената част
от иска. Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: