№ 457
гр. Варна, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110110502 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Г. А. П., ЕГН **********, срещу ЗД „**"
АД, ЕИК **, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане
на ЗД „**" АД да заплати на Г. А. П. сума в размер на 2262,80 лв. (след
допуснато изменение на иска), представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по
облицовка предна броня, преден ляв калник, основа преден ляв калник,
предна лява стоманена джанта (R14), ляв праг, ляв фар, предна лява врата,
лайсна предна лява врата, преден ляв амортисьор, преден ляв долен носач,
предна лява биалета, преден ляв шарнир, преден ляв шенкел, преден ляв
кормилен накрайник, предна лява стабилизираща щанга, предна лява
полуоска, спойлер предна броня, преден ляв фар за мъгла, капачка ляво
странично огледало, рамка предна лява врата, предна лява колона, преден ляв
датчик ABS, преден ляв рог, настъпили по собствения й лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра", peг. № ** причинени в резултат на реализирано на
21.05.** г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по вина на водача на
лек автомобил марка „БМВ“, модел „320", peг. № ** *, застрахован по договор
за гражданска отговорност при ЗД „**" АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 16.04.2024
г., до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата Г. А. П. излага, чрез адв. Я., че била
собственик на л. а. марка „Опел“, модел „Астра", peг. № **. На 21.05.** г.,
около 20:40 ч., в гр. Варна, при движение по ул. „Кракра", кръстовището с ул.
„Средна гора", настъпило ПТП по вина на водача на л. а. марка „БМВ“, модел
„320", peг. № ** *, който при извършване на маневра изпреварване на
намиращите се пред него автомобили, не пропуснал и блъснал започналия да
1
извършва маневра завиване наляво л. а. марка „Опел“, модел „Астра", peг. №
** управляван от И. П. П.. В резултат на произшествието били нанесени
множество материални щети по л. а. per. № **. Произшествието било посетено
от органи на МВР, които съставили констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, според който И. П. при маневра ляв завой не пропуснала
преминаващия покрай нея автомобил с peг. № ** *. На И. П. бил издаден
АУАН, а впоследствие и наказателно постановление от 20.09.** г., което било
отменено с влязло в сила съдебно решение на РС – Варна. След уведомление
ЗД „**" АД в качеството на застраховател по застрахователна полица №
BG/0** за срок до 02.07.** г. на л. а. с peг. № ** *, чийто водач виновно
причинил произшествието, била образувана щета №**. След оглед на щетите
експертите на дружеството описали в опис заключение по щетата от
23.04.2024 г. следните щети: облицовка предна броня, преден ляв калник,
основа преден ляв калник, предна лява стоманена джанта (R14), ляв праг, ляв
фар, предна лява врата, лайсна предна лява врата, преден ляв амортисьор,
преден ляв долен носач, предна лява биалета, преден ляв шарнир, преден ляв
шенкел, преден ляв кормилен накрайник, предна лява стабилизираща щанга,
предна лява полуоска, спойлер предна броня, преден ляв фар за мъгла, капачка
ляво странично огледало, рамка предна лява врата, предна лява колона, преден
ляв датчик ABS, преден ляв рог. На 15.05.2024 г. застрахователят отказал да
заплати застрахователно обезщетение, защото не били ангажирани безспорни
доказателства относно вината на застрахования водач за настъпване на
ПТП-то. Поддържа, че стойността на ремонта за възстановяване на увредения
автомобил възлизала на 3890,47 лв., а действителната му стойност – на 1700
лв. Поддържа, че застрахователят е изпаднал в забава за заплащане на
застрахователното обезщетение, считано от 16.04.2024 г., когато е бил
уведомен за произшествието. По изложените съображения отправя искане за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „**" АД, с
който, чрез адв. Г., оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва, че към датата на настъпване на ПТП л. а. с peг. № ** * е бил
застрахован при него. Оспорва механизма на ПТП като недоказан. Оспорват
твърдението, че произшествието е настъпило *ледствие на противоправно и
виновно поведение на водача на автомобила, застрахован при него. Твърди, че
водачът е бил в обективна невъзможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Не оспорва, че с влязло в сила съдебно решение на
РС – Варна било отменено наказателното постановление от 20.09.** г.
Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена връзка между ПТП
и нанесените щети. Оспорва размера на исковата претенция като силно
завишен. Релевира възражение за съпричиняване, което основава на
твърденията, че водачът на увредения автомобил се движел с превишена
скорост в нарушение на изискванията по ЗДвП. Оспорва претенцията за
обезщетение за забава с оглед недължимост на застрахователно обезщетение.
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е прието за безспорно между страните, че л. а. марка „Опел“,
модел „Астра“, peг. № **, е собственост на Г. А. П..
2
Обявено за безспорно е, че на 21.05.** г. е настъпило застрахователно
събитие.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №* от 21.05.** г. е
видно, че на 21.05.** г., около 20:40 ч., в гр. Варна, на кръстовището на ул.
„Кракра“ с ул. „Средна гора“, е настъпило ПТП между л. а. марка „Опел“,
модел „Астра", peг. № ** и л. а. марка „БМВ“, модел „320", peг. № ** *. В
протокола е отразено, че л. а. с рег. № ** * при маневра ляв завой не пропуска
преминаващият покрай него л. а. с peг. № **. Посочено е, че по отношение на
л. а. с peг. с рег. ** *, е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗД „**“ АД. Последното е обявено за безспорно между страните по
делото. Видно от протокола по отношение на водача на л. а. с peг. № ** - И. П.
П., е издаден АУАН за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
С Решение №**/08.03.2024 г., постановено по АНД №4937/** г. по
описа на РС – Варна, е отменено НП №**/20.09.** г., издадено от Началник
група в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което на И. П.
П. е наложено административно наказание на осн. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5
ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като незаконосъобразно.
В приобщения по делото опис на щета с №**/16.04.2024 г. е записано,
че л. а. с peг. № ** не е в движение.
На 23.04.2024 г. е съставен представения опис на щета с №**, в който са
записани следните настъпили по л. а. с peг. № ** увреждания: облицовка
предна броня, преден ляв калник, основа преден ляв калник, предна лява
стоманена джанта (R14), ляв праг, ляв фар, предна лява врата, лайсна предна
лява врата, преден ляв амортисьор, преден ляв долен носач, предна лява
биалета, преден ляв шарнир, преден ляв шенкел, преден ляв кормилен
накрайник, предна лява стабилизираща щанга, предна лява полуоска, спойлер
предна броня, преден ляв фар за мъгла, капачка ляво странично огледало,
рамка предна лява врата, предна лява колона, преден ляв датчик ABS, преден
ляв рог.
С писмо с изх. № ОК-345387/15.05.2024 г. застрахователят е отказал да
заплати застрахователно обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водени от ищцата свидетели.
От свидетелските показания на А. Т., се установява, че на 21.03.** г.
около 20-20:30 ч. в гр. Варна на кръстовището на ул. „Кракра“ с ул. „Средна
гора“ настъпило ПТП. Автомобилът с марка „Опел“, модел „Астра“ се движел
по ул. „Кракра“, извършвал маневра, като преди това водачът подал ляв мигач,
към ул. „Средна гора“, и при навлизане в лявото платно със скорост не повече
от 20-25 км отляво го ударил автомобил с марка „БМВ“ с бял цвят, движещ се
с висока скорост, който бил предприел изпреварване. По време на случило се
свидетелят бил на задна лява седалка, от която страна бил ударът. След
произшествието не видял спирачни следи от автомобилите.
От свидетелските показания на зетя на ищцата – Е.Д.П., се установява,
че на 21.03.** г. след 20-20:30 ч. в гр. Варна на кръстовището на ул. „Кракра“ с
ул. „Средна гора“ настъпило ПТП. Водачът на зелен автомобил с марка
„Опел“ подал ляв мигач и се огледал в огледалата, намалил максимално
скоростта и започнал извършване на маневра завой наляво. Когато маневрата
била почти завършена, автомобилът бил ударен от бял автомобил с марка
„БМВ“, който го изхвърлил от улицата. Пред органите на полицията водачът
3
на автомобил с марка „БМВ“ признал, че се е движел с висока скорост. По
време на случило се свидетелят бил на седалката вдясно от водача. След
произшествието видял спирачен път от автомобила с марка „БМВ“.
Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото същите са
вътрешнонепротиворечиви, подробни, основани на лични възприятия и
подкрепящи се от останалия доказателствен материал, включително помежду
си.
От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице Й. М., което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че механизмът на
пътнотранспорното произшествие е следният: на 21.05.** г., в гр. Варна, около
20:40 ч., на ул. „Кракра" при кръстовището с ул. „Средна гора" е настъпило
ПТП между два леки автомобила. Л. а. „БМВ", с рег. №ВР5379*, с водач Г. И.
Д., при извършване на маневра изпреварване на намиращи се пред неговия
автомобил, автомобили, (един от които л. а. „Опел Астра", с рег. №**) навлиза
в насрещната пътна лента и реализира удар с л. а. „Опел Астра", с рег. №**,
управляван от И. П. П., извършваща маневра ляв завой. Пътният участък по
ул. „Кракра" е бил прав, по пътното платно няма ясно видима маркировка,
отделяща двете срещуположни за движение пътни ленти. Няма въведена
конкретна скорост на движение, поради което скоростта е ограничена на 50
км/ч за градска зона. Разположените пътни знаци регулират посоката на
движение по конкретните улици и определят пътя с предимство по ул.
„Кракра". ПТП-то е настъпило в тъмната част от денонощието, поради което
основната видимост за водачите е била спрямо включените им къси светлини.
Основна причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на л. а. „БМВ",
предприел изпреварване на автомобили, в близост до кръстовище, без да се
убеди, че ще завърши маневрата преди навлизане в кръстовището. От
материалите по делото не е възможно да се определи отстоянието на
изпреварваните автомобили от л. а. „БМВ", спрямо процесното кръстовище,
момента/разстоянието на предприето изпреварване спрямо началото на
маневрата от страна на л. а. „Опел". В случай че водачът на л. а. „БМВ" не е
бил предприел изпреварване на предно разположени автомобили, в близост до
кръстовище, е имало възможност да се избегне процесното ПТП. По делото не
се съдържат данни, въз основа на които да може да бъде направено
заключение относно предотвратимостта на ПТП от техническа гледна точка.
Според данните по делото автомобил „Опел" е извършвал маневра ляв завой,
поради което и с оглед техническата шИ. на ул. „Кракра" от общо 7,8 м,
извършването на ляв завой е било със скорост от около 20-25 км/ч. При
настъпилото ПТП са били увредени детайли в предната лява и предна лява
странична част на автомобила, а именно: обл. предна броня, калник преден
ляв, основа пре. калн., джанта стоман лява предн. 14 ц., праг. ляв, фар ляв, рата
пр. лява, лайсна пр. л. вр., аморт. пр. л., носач пр. л., биалета пр. л., шарнир пр.
л., шенкел пр. л., корм. накр. пр. л., стаб. щанг. пр. л., полуоска пр. л., спойл.
пр. броня, фар мъгл. пр. л., капак ляво ст. огл, рамка пр. л. вр., колонка пр. л.,
датчик АБС, рог. ляв преден. Общата стойност на необходимия ремонт с
оригинални части и труд от оторизирани сервизи възлиза на 11774,59 лв., а с
алтернативни части и алтернативни сервизи – 6772,31 лв. Налице е връзка на
описаните вреди по автомобила и настъпилото ПТП. Годината на
производство на лекия автомобил е 1997 г., като към датата на ПТП е бил в
експлоатация над 25 г. По делото няма конкретни данни за техническото и
визуално състояние на автомобила преди датата на ПТП. Средната пазарна
4
стойност на автомобила към датата на ПТП е била 2639 лв. Стойността на
ремонта, като се съобрази Методика за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, възлиза на
3531,08 лв. Стойността на на необходимите алтернативни части за
осъществяване на ремонта е 3890,70 лв. *еки автомобил и машина след
пускане в експлоатация започва да натрупва техническо и експлоатационно
овехтяване. В случай че се обследва стойността на автомобила от стойност в
ново състояние, остатъчната му годност таблично е 7%, а в случай, че се
разглежда годността на детайлите в него, средната таблична стойност е
коефициент 0,4. Общата стойност на ремонта по Наредба възлиза на 2279,68
лв. При стойност на ремонт над 1847 лв. лв. е налице тотална икономическа
щета. При предаване за скрап, нетното тегло на автомобила би реализирало
стойност от 376,20 лв. след приспаднати проценти за пластмасови детайли.
Въз основа на за установена фактическа обстановка съдът формира
следните приетата правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства и приобщената към
доказателствения материал съдебно-автотехническа експертиза, както и
предвид обявените на осн. чл. 146, ал. 1, т .4 ГПК за безспорни факти, съдът
приема за доказано, че на посочените от ищцата дата, час и място е настъпило
пътнотранспортно произшествие при описания и установен от експертното
заключение механизъм по вина на водача на автомобил, за който към датата на
произшествието е налице застрахователно правоотношение с ответното
дружество, и в резултат на осъществилото се застрахователно събитие са
настъпили изчерпателно констатираните от застрахователя имуществени
вреди.
Във връзка с оспорването от страна на ответника на твърденията на
ищцата за наличие на деликт и по-конкретно – за реализиране на
произшествието при твърдяния механизъм, за настъпване на увреждания от
заявения вид и обем и за наличие на причинно-следствена връзка между ПТП
и нанесените щети, е изслушано заключение на САТЕ, което не е оспорено от
ответника, от което се установява, че по процесното превозно средство са
настъпили заявените от ищцата вредите и то именно по описания от нея
начин.
Видно от констативно-съобразителната част на заключението, то е
изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата автомобила, а
не само на база съставения от дошлите на място полицейски служители
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Последният притежава
*ички необходими реквизити, предвидени в образец Приложение №1 към чл.
3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, и е съставен от органите на полицията в кръга на
служебните им задължения, затова протоколът представлява официален
свидетелстващ документ, издаден от служебно лице в кръга на
удостоверителната му власт (дежурен ПТП при ОД на МВР) и притежава
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното по отношение
на лично възприетите от съставителя обстоятелства – факта на настъпилото
5
ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС,
местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и
часа на тези факти. Насрещно доказване не е проведено от ответника, поради
което данните от протокола следва да се възприемат изцяло.
Възражението на ответното дружество, че единствената причина за
настъпване на последното били действията на водача на процесния лек
автомобил, който се движел с превишена скорост, е недоказано, а и обратното
се установява от заключението на вещото лице и събраните свидетелски
показания – че единствената причина са действията на водача на
застрахования при ответника автомобил. По делото няма данни за рязко
намаляване на скоростта без видима причина от страна на водача на увредения
автомобил. Напротив, по делото е установено, че водачът се е подготвял за
извършване на маневра ляв завой, затова е намалил скоростта и е подал
сигнал.
Установеният механизъм сочи на противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, който не е пропуснал движещият се с
предимство автомобил.
От ответното дружество не са ангажирани доказателства, въз основа на
които да може да бъде направен извод, че пътнотранспортно произшествие е
било случайно за водача, поради което предвид разпределената между
страните по делото доказателствена тежест съдът счита презумпцията,
установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за необорена.
Установява се от експертното заключение, че уврежданията по
процесното МПС са настъпили при реализиране на описания в исковата молба
механизъм, което води до извод за наличие на причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат.
Същевременно не са събрани доказателства, от които да се установява
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на процесното
превозно средство.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че *ички материални
предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на спорното
материално право, са налице, поради което прекият иск по чл. 432 ГПК срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се явява доказан по
основание.
Спорен по делото е и размерът на дължимото от застрахователя
обезщетение.
Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение съобразно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която то трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество (чл.
400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число *ички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване,
6
тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност на
автомобила.
Според заключението по САТЕ стойността на разходите за необходимия
ремонт с оригинални части и труд от оторизирани сервизи е 11774,59 лв.,
докато действителната стойност на увредения автомобил към датата на
произшествието е била 2639 лв. Тъй като стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на
автомобила, следва да се приеме, че е налице тотална щета по смисъла на чл.
390, ал. 2 КЗ. В този случай дължимото обезщетение следва да се определи в
размер на действителната стойност, която според експертното заключение
възлиза на 2639 лв. От последната следва да се приспадне сумата от 376,20
лв., представляваща стойността, която би могла да се получи при предаване на
автомобила за скрап от собственика на увреденото МПС, който е в
невъзможност сам да разглоби и реализира на пазара годните за употреба
части на автомобила, за да не се получи неоснователно обогатяване на
страната. Изводът на вещото лице, че това е най-подходящия в случая начин за
реализиране на запазените части, не е оспорен от страните, поради което и
съдът го кредитира. Така дължимото застрахователно обезщетение възлиза на
сумата от 2262,80 лв.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ е изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва.
Макар и обусловена от отговорността на делинквента, отговорността на
застрахователя за изтеклите мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429,
ал. 3 КЗ обхваща само периода от уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. След уведомяване до изтичане
на 15 работни дни по чл. 497, ал. 1 КЗ от представянето на *ички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, макар застрахователят да не е изпаднал в
забава (защото срокът за произнасяне по рекламацията не е изтекъл), за този
период той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
вреди, но на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не надхвърлят
застрахователната сума.
Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата
тотална щета. Въпреки това, законна лихва по иска с правно основание чл. 432
КЗ се дължи след уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от
увредения като релевантна е най-ранната дата) на основание чл. 493, ал. 1, т. 5
КЗ, вр. с чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва
върху обезщетението за собствената си забава, като дължимостта на лихвата
7
не е поставена в зависимост от наличието на допълнителни обстоятелства (в
този см. Определение №50513/24.07.** г. по т. д. №858/2022 г. на ВКС,
Решение №50001/03.02.** г. по т. д. №2530/2021 г. на ВКС, Решение
№72/29.06.2022 г. по т. д. №1191/2021 г. на ВКС и др.)
В случая предявяването на застрахователна претенция от увреденото
лице е станало на 16.04.2024 г., поради което същата е по-ранната дата и
считано от нея застрахователят дължи обезщетение за забава.
По изложените съображения основателна се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на уведомяване на застрахователя - 16.04.2024 г., до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 90,51
лв. за държавна такса, 440 лв. за депозит за вещо лице по САТЕ, 90 лв. за
депозитии за свидетели и 700 лв. за адвокатско възнаграждение, както и
доказателства за извършването им. Релевираното от ответника възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразен както с минималния
такъв, определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, така и с вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа и преди *ичко фактическата и
правна сложност на делото. В тежест на ответното дружество следва да се
възложи сума в общ размер на 1320,51 лв.
В предоставения му срок ответникът не е внесъл възложения му остатък
от дължимия окончателен депозит за възнаграждение на вещото лице по
САТЕ в размер на 140 лв. и същият е останал дължим от ответника. С оглед
изхода на спора и на осн. чл. 77 ГПК остатъкът от дължимия депозит следва
да се възложи в тежест на ответното дружество.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „**“ №87 да заплати на Г. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „**“ №11, вх. А, ет. 5, ап. 20 сума в размер на 2262,80 лв. (две
хиляди двеста шестдесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в увреждания по облицовка предна броня, преден ляв калник, основа преден
ляв калник, предна лява стоманена джанта (R14), ляв праг, ляв фар, предна
лява врата, лайсна предна лява врата, преден ляв амортисьор, преден ляв
долен носач, предна лява биалета, преден ляв шарнир, преден ляв шенкел,
преден ляв кормилен накрайник, предна лява стабилизираща щанга, предна
лява полуоска, спойлер предна броня, преден ляв фар за мъгла, капачка ляво
странично огледало, рамка предна лява врата, предна лява колона, преден ляв
датчик ABS, преден ляв рог, настъпили по собствения й лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра", peг. № ** причинени в резултат на реализирано на
21.05.** г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по вина на водача на
лек автомобил марка „БМВ“, модел „320", peг. № ** *, застрахован по договор
за гражданска отговорност при ЗД „**" АД, ведно със законната лихва върху
8
главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 16.04.2024
г., до окончателното й изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „**" АД, ЕИК **, да заплати на Г. А. П., ЕГН **********,
сума в размер на 1320,51 лв. (хиляда триста и двадесет лева и петдесет и една
стотинки), представляваща сторени в първоинстанционното производство
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по Б.а сметка с IBAN: BG 22
UBBS 8002 5098 9061 30, открита в „Обединена българска банка“ АД с
титуляр Адвокатско дружество „Я.“.
ОСЪЖДА ЗД „**" АД, ЕИК **, да заплати по сметка на РС – Варна
сума в размер на 140 лв. (сто и четиридесет лева), представляваща остатък от
дължимия депозит за възнаграждение на вещото лице по САТЕ, на осн. чл. 77
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9