Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260115 07.04.2021 г. град С.З.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, V
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти март две хиляди, двадесет и първа година
в открито заседание, при закрити
врата, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Таня Кемерова
Прокурор ………………..
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик МАВРОДИЕВА гражданско дело № 67 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД и е
образувано по искова молба от К.Н.К.
и С.Н.К., чрез пълномощника им адв.В.А. против А.К.А.
и Х.А., с цена на
иска - 33 710 лв., за разваляне на сключения на 03.08.1989г., с нотариален акт
№12, том IV, д.№ 1142/1989 г. на Казанлъшки районен съдия договор, с който
двамата ищци са продали на Н.К.К., починал на 28.12.2009г. и оставил като
законни наследници А.К.А. и Х.А. следния недвижим имот: самостоятелен обект с
идентификатор 35167.502.8906.1.16, в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 35167.502.8906, в гр.К., ул."*********, с предназначение на
самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 101.82
кв.м., прилежащи части: избено помещение № 10 и таванско помещение № 3, ниво -1
, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
35167,502.8906.1.5, 35167.502.8906.1.15, под обекта 35167.502.8906.1.14, над
обекта -35167.502.8906.1.18, както и самостоятелен обект с идентификатор
35167.502,8906.1.21 с площ 15 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 35167.502.8906 в гр.К., ул*********с
предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда при съседни самостоятелни
обекти в сградата - на същия етаж 35167.502.8906.1.22, под обекта - няма, над
обекта - 35167.502.8906.1.2., представляващ стар идентификатор по документ за
собственост: Апартамент 16 на 3-ти етаж в жилищна сграда ЖСК П.М., построена с
отстъпено право на строеж върху държавна земя в кв.152 по плана на гр.К. на
ул."*********, състоящ се от две стаи, дневна, столова с бокс, сервизни
помещения със застроена площ 101.82 кв.м., с изба № 10, таван № 3 със застроена
площ 4.99кв.м. при граници на апартамента- Д.Д.Ц., на избата - Д.Д.Ц., и на
тавана - Д.Д.Ц. и Д.П.Б., както и гараж № 8 с 0.76 идеални части и от правото
на строеж, при граници- Й.К.Д.и Д.Д.Ц., срещу задължението на Н.К.К. да поеме
гледането и издръжката на К.Н.К. и С.Н.К., докато са живи, като им осигури
правото на обитаване и на ползване имота до тяхната смърт, на основание чл.87,
ал.3 от ЗЗД до размер на 2/3 ид.части от имота поради неизпълнение на
задължението за грижи и издръжка по отношение на ищците.
Ищците сочат, че на 03.08.1989г. с
нотариален акт № 12 т.IV д.№ 1142/1989г. по описа на Районен съд – К., заедно с
А.Л.М., майка на ищцата прехвърлили на сина си Н.К.К. процесните недвижими
имоти срещу задължението му да поеме издръжката и гледането им, като си
запазили правото на ползване на имота, докато са живи. На 19.03.2019г.
ответниците като наследници на Н. К. се снабдили с констативен нотариален акт
за собственост върху процесните недвижими имоти. Синът им Н. бил роден на ***г.
Закупили описания недвижим имот през 1983г., но
живели в с.Т., община П.Б.. Когато синът им завършил средното си
образование през 1989г. заминали за Р.Т.. Тъй като на сина им предстояло
отбиване на военна служба, той останал в гр.К. заедно с майката на ищцата - А.М..
Продали къщата си в с.Т. и прехвърлили на сина си апартамента в гр.К.. След
заминаването за Р.Т., получили там турски имена, съответно С. А. и Х. А.. След
казармата, синът им също отишъл в Р.Т. и получил турско име - Х. А.. Тъй като
периодично идвал в България, той се запознал с момиче от турски етнос - А.К. С.,
родена на ***г. Двамата сключили граждански брак на 19.08.1997г. в гр.П.Б. и на
***г. се родил синът им Х.. На 28.12.2009г. синът им Н.К.К. /Х. А./починал.
Негови законни наследници останали съпругата му А.К.А. и синът му Х.А., които
получили в наследство и прехвърления от ищците на Н. К. апартамент в гр.К..
Като правоприемници на оставения в наследство апартамент, ответниците наследили
и неговите задължения, в това число и задължението за гледане и издръжка. Почти
през цялото време след сключване на гражданския брак между Н. /Х./ и А., те
живеели в Р.Т., където пребивавали през по-голяма част от годината и двамата
ищци. Периодично ищците идвали и в гр.К., тъй като там живеел по-малкият им
син. Първоначално ответниците живеели при тях, в жилището им в Р.Т. и вместо те
двамата да се грижат за тях, да им осигуряват ежедневно средства и да се
отнасят към тях с необходимото уважение, те били тези, които ги подпомагали
както финансово, така и с грижи в домакинството, поемане на всички разноски за
преживяване, купували всичко сами било за прехрана, облекло, лекарства, разходи
за отопление, осветление и др. От няколко години започнали да усещат
неприязнено и хладно отношение на ответниците към тях. За тяхно спокойствие
закупили апартамент на името на двамата ответници на първия етаж в същата
кооперация, в която живеели в Р.Т.. Ответниците се преместили да живеят там,
без да ги уведомят и предупредят за тяхното намерение. Това още повече охладило
отношенията помежду им. Твърдят, че ответниците не ги посещавали, не се
интересували от тях и не полагали за тях грижи в никакво отношение - нито за
тях, нито за домакинството, не се интересували от финансовото им състояние и
възможностите да се обслужват сами. Апартаментът им бил на 4 етаж, без асансьор
и въпреки напредналата им възраст били принудени да качват не само продукти, но
и дърва, тъй като се отоплявали на твърдо гориво. Ищците посочват, че единият
от тях имал дископатия и това им създавало затруднения, поради което се
налагало да търсят помощ от външни хора, при пренасяне на по-тежък багаж, дърва
и пр. И двамата вече имали заболявания, които им пречили да живеят нормален
здравословен и спокоен живот. Първият от тях страдал от артериална хипертония,
коронарна артериална болест, имал намален слух, за което ползвал слухов апарат,
а С.К. - затруднения и болки в долните крайници, страдала от остеопороза,
хипертония и исхемична болест на сърцето. Ищците сочат, че се надявали, на
стари години да бъдат обгрижвани и подпомагани от по-млади хора, но за
съжаление, това не се случило. Посочват, че като пенсионери получавали
минимални пенсии, които не им позволявали адекватно да задоволяват нуждите си
за прехрана, лекарства, консумативи, а не получавали никаква помощ от
ответниците. Ответниците А.А. и Х.А. като наследници на сина им Н.К.К. и
приобритатели на недвижимия имот по договора за гледане и издръжка не
изпълнявали в пълнота и постоянство поетото задължение спрямо тях. Считат, че
задължението по договора за издръжка и гледане изисква осигуряване цялата
необходима издръжка и полагане всички грижи за тях, като прехвърлители.
Издръжката включвала изцяло храна, режийни разноски, дрехи и др. според нуждата
на кредиторите, /без оглед на възможностите им да се издържат сами от
имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството
им, според тяхната нужда. Ответниците, особено в последните 3- 4 години, не
доставяли трайно, постоянно и в пълен обем поетото с алеаторния договор
задължение за грижи и издръжка. Договорът за издръжка и гледане не бил за
периодично изпълнение, поради което дори частичното неизпълнение било основание
за неговото разваляне.
Молят съдът да постанови решение, с което да развали по
отношение на тях до размера на 2/3 ид.части, сключения на 03.08.1989 г. договор
за продажба на недвижим имот, подробно описан в исковата молба, срещу поемане
на задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 12, том IV,
дело № 1142 /1989 г. на Казанлъшки районен съдия К., поради неизпълнение на
поетите от ответниците задължения за гледане и издръжка.
Ответниците А.К.А.
и Х.А., чрез пълномощника им адв. А.Т. оспорват предявения иск
като неоснователен. Твърдят, че ответниците А.К.А. и Х.А. живеели в жилището на ищците в
едно общо домакинство с общ бюджет и дори и да не внасяли средства в този общ
бюджет равностойно на ищците, ответницата А.А. полагала ежедневните грижи за
домакинството, включващи почистване, готвене и др. Оспорват като неоснователни
твърденията, че ищците ги подпомагали, както финансово, така и с грижи в
домакинството и поемане на всички разноски за преживяване. През 2008 г.
действително бил закупен апартамент на партерния етаж в сградата, където
живеели, но половината от средствата за закупуване били от изтеглен банков заем
от ответницата, а не от средства дадени от ищците. След смъртта на Н.К.К. / Х. А.
започнало неприязненото и хладно отношение не от ответниците към ищците, а
напротив. Ищецът К.Н.К. започнал да иска от тях да се откажат от апартамента в
гр. К., като подпишат съответните документи. От няколко години искал от Х.А. да
му предостави пълномощно, за да може апартамента да бъде прехвърлен на ищците.
Дори през 2016 г. при опит да отидат в апартамента, не били допуснати от брата
на съпруга на първата ответница и чичо на втория ответник и били изгонени.
Изгонени били от ищеца от жилището, в което живеели общо с ищците, защото не
пожелали да се откажат от апартамента в гр. К.. Тогава ответниците се
преместили в другия апартамент, а не защото пожелали да прекратят отношенията
си с ищците и да преустановят грижите за тях. Липсата на контакти била в
резултат от нежеланието на ищците, ответниците да ги посещават и да им помагат,
с каквото могат. Оспорват твърденията на ищците, че като пенсионери получавали
минимални пенсии, които не им позволявали адекватно да задоволяват нуждите си
за прехрана, лекарства и консумативи. Сочат, че ищците през 1989 г. заминали за
Р.Т.. Там работили и развивали бизнес и получавали пенсия въз основа на
трудовия им стаж - почти 30 години. Считат, че ищците не разчитали за живеене и
задоволяване на нуждите си единствено и само на пенсията, която получавали от
Република България. Предявените искове били за разваляне на договора за продажба
на недвижим имот подробно описан в исковата молба, срещу задължение за издръжка
и гледане, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД до размера на 2/3 ид.ч. от имота.
Тримата праводатели прехвърлели общо своя съсобствен имот, но не били представени
доказателства към исковата молба относно начина на придобиване на собствеността
върху имота и разпределението на съсобствеността между праводателите по
договора за издръжка и гледане - неизяснен бил въпроса дали всеки от тях
притежавал в този имот по 1/3 ид.ч. или е било различно разпределението. Това
било от съществено значение относно размера на идеалните части, по отношение на
които ищците имат право да искат разваляне на договора. Твърденията в
исковата молба относно неизпълнение на договора за издръжка и гледане от
ответниците били посочени много общо. Представените писмени доказателства
относно здравословното състояние на ищците сочили, че здравословното им
състояние не било тежко и предполагащо някакви специални грижи или парични
средства в голям размер за лечение. Още повече, че ищецът К.Н.К. все още
работил, което означавало, че заболяванията му не водили до влошаване на
стандарта на живот, на който били свикнали и не била възникнала необходимост от
издръжка от други лица. Издръжката и грижите било необходимо да се преценят с
оглед нуждите на кредитора. Такива конкретни нужди ищците не твърдели и не
доказвали. Предвид факта, че при сключване на договора за издръжка и гледане,
ответниците не били страна по него, те не можели да знаят какви били уговорките
между ищците от една страна и Н.К.К./Х. А. от друга страна. В настоящия случай,
след като не можела да се тълкува волята на страните, съгласно изискванията на
чл. 20 от ЗЗД, то следвало да се изхожда от правилото за дължимост на необходимата
издръжка и необходимите грижи, според нуждите на прехвърлителя и възможностите
му да се справя сам. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка,
когато то не било детайлно уговорено в договора, се определяло от
действителните нужди на кредитора, а такива
конкретни нужди на ищците не посочвали. Към момента на смъртта на
Н.К.К. - 2009 г., Х.А. все още бил непълнолетен и нямало как да изпълнява
каквито и да било задължения за издръжка и гледане. Такива следва да се търсят
от него едва след навършване на неговото пълнолетие - 19.01.2017 г. Твърди се,
че нямало представени доказателства, че след 2017 г. от него била искана
каквато и да било помощ, с оглед възникнали нужди на ищците за издръжка и
гледане. Напротив, неприязненото отношение било от страна на ищците към
ответниците, след като не направили отказ от собствеността си върху процесния
имот. Не можело да се предполага поемането на задължение за осигуряване на
емоционална близост, топлина и уют. Предвид влошените отношения между страните,
нямало как да се търси изпълнение на такова задължение, тъй като то било
невъзможно без съдействието на кредитора и когато съдът преценява последиците
от неизпълнението му, следва да отчете значението и относителната тежест на
това задължение в сравнение с останалите задължения по договора. Предвид факта,
че ответниците не били страна по договора при неговото сключване, считат за
необходимо по отношение на тях да е налице покана за изпълнение на възникналите
задължения - да бъдат конкретизирани като обем и вид. Не можело да бъдат
предполагани нуждите на кредиторите, нито техния обем. Такава покана не била
отправяна до тях. Необходимостта и смисъла от такава покана се обосновавал и с
това, че задължението за издръжка и гледане можело да бъде неделимо по волята
на страните, но то не било неделимо по природата си. Касаело се за делимо по
естеството си задължение, защото било абсолютно възможно престацията да бъде
разделена и изпълнена на части. Страните били тези, които определят вида на
престацията, а съдът следвало да се ръководи от тяхната воля. По - новата
съдебна практика отчитала значението на волята на страните - те можели да
уговарят неделимост на задължението, но това можело да стане само изрично в
договора, тъй като от естеството на задължението не следвала неделимост, а и
тези отношения можели да бъдат променени. Твърдят, че липсват доказателства по
делото относно отправянето по какъвто и да било начин на покана или искане за
предоставяне на издръжка или каквито и да било действия, представляващи грижа
за ищците.
Молят предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на
страните, както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми,
намира за установено и доказано по безспорен начин следното:
В тежест на ищците е да докажат необходимостта от
полагане на ежедневни грижи и издръжка за прехвърлителите, от кого са
получавали такива грижи и помощ, както и твърденията си, че ответниците не се
отнасят към тях с нужното уважение. В тежест на ответниците е да докажат, че са
изпълнявали задълженията си по договора за издръжка и гледане в необходимия и
договорен обем лично или чрез трето лице, както и насрещно доказване, че ищците
не са имали нужда от грижи и издръжка.
С нотариален акт за собсвеност върху жилище в сграда,
построена от Държавна строителна организация върху парцел, отчужден за КЖС, №
41, нот. дело № 410/24.03.1983г. на
Казанлъшкия районен съд, М.Р.М., Х.А.Е.и С. Х.Е.са признати за собсвеници на
жилище № 16, находящо се на ІІІ етаж, в жилищна сграда ЖСК П. М., построена с
отстъпено право на строеж върху държавна земя, квартал 152, ул. *****, в гр.К.,
състоящ се от две стаи, дневна, столова с бокс, сервизни помещения, със
застроена площ на жилището 101.82 кв.м., с принадлежащите му избено помещение №
10, таванско помещение № 3, 4.99% ид.ч. от общите части на сградата и на гараж
№ 8 , с 0.76% ид. ч. и идеална част от правото на строеж. Доколкото дяловете на
съсобствениците не са посочени в нотариалния акт, следва да се приеме, че
същите притежават равни части в съсобствеността, по 1/3 ид.ч.
От представения по делото нотариален акт №12, том IV, д.№
1142/1989 г. на Казанлъшки районен съдия е видно, че на 03.08.1989г., двамата
ищци и А.Л.М. са продали на Н.К.К., следния недвижим имот: Апартамент 16 на
3-ти етаж в жилищна сграда ЖСК П.М., построена с отстъпено право на строеж
върху държавна земя в кв.152 по плана на гр.К. на ул."*********, състоящ
се от две стаи, дневна, столова с бокс, сервизни помещения със застроена площ
101.82 кв.м., с изба № 10, таван № 3 със застроена площ 4.99кв.м. при граници
на апартамента- Д.Д.Ц., на избата - Д.Д.Ц., и на тавана - Д.Д.Ц. и Д.П.Б.,
както и гараж № 8 с 0.76 идеални части и от правото на строеж, при граници- Й.К.Д.и
Д.Д.Ц., срещу задължението на Н.К.К. за издръжка и гледане и при условие, че продавачите
А.Л.М., К.Н.К. и С.Н.К., си запазват до края на живота си правото да живеят –
ползват горния имот, което право ще им се осигури от купувача.
Съгласно схеми № 15 – 422106 и
422107- 14.05.2019г. на АГКК – гр.С.З.процесният имот представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 35167.502.8906.1.16, адрес: гр.К., ул."*********,
ап.16, в сграда 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 35167.502.8906, с предназначение на
самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 101.82
кв.м., прилежащи части: избено помещение № 10 и таванско помещение № 3, ниво
-1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
35167,502.8906.1.5, 35167.502.8906.1.15, под обекта 35167.502.8906.1.14, над
обекта 35167.502.8906.1.18, както и самостоятелен обект с идентификатор
35167.502,8906.1.21, с адрес: гр.К.,
ул."******************., находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 35167.502.8906, с предназначение на самостоятелния обект
гараж в сграда, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж
35167.502.8906.1.22, под обекта - няма, над обекта - 35167.502.8906.1.2.
Х. А. и А.К. С. са сключили
граждански брак на 19.08.1997г. в гр. П.Б., община П.Б.. Н.К.К., с турски имена Х. А. е починал на
28.12.2009г., като е оставил законни наследници А.К.А. и Х.А., съгласно
Удостоверение за наследници № 38 от 09.05.2019г. на община П.Б., обл. Стара
Загора.
На 19.03.2019г. А.К.А. и Х.А. са
се снабдили с нотариален акт за констатиране право на собственост върху
недвижим имот № 194, том І, рег.
2757, дело № 142/2019г. на Казанлъшкия
нотариус хо отношение на процесните недвижими имоти – жилище и гараж.
От представените удостоверения от 16.04.2019г. на НАП, ТП
– С.З.е видно, че С.Н.К. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 176.46 лв., а К.Н.К. – 220.94 лв. Видно от представеният по делото
документи от Дирекция на института по социално осигуряване на Р.Т., в превод, Х.
А. получава месечна пенсия от 1752.34 турски лири, а С. А. – 2066.02 турски
лири.
Имената С.Н.К. и имената Х. А.Ю.са на едно и също лице,
както и имената К.Н.К. и С. Х.Е..
От представените справки за пациенти С. А. и Х. А. от
19.04.2019г. в превод от турски език се установява, че ищците имат констатирани
редица заболявания, за които приемат редица медикаменти и медицински пособия.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото са
допуснати и изслушани гласни доказателства. От свидетелските показания на
свидетеля К.Д.Д., който познава страните по делото от около 50-55 години, се
установява, че К. и С. имат апартамент, който са прехвърлили на сина им
/починал/ срещу задължение за гледане и да се грижи за тях. Надявали са се
покойният им син да се грижи за тях. Поради предстоящата му военна служба,
синът им не е заминал с тях за Т., а след това. В последните години К., С. и А.
живеят постоянно в Т., но си идват много често, всяка година. Свидетелят Д.
твърди, че е ходил на гости там за седмица, месец, от 20 години, повече от 100
пъти. Пребивавал е в дома им. Бил е посрещан много добре от семейството - от
свекъра и от свекървата на А. и от нея. От покойния съпруг на А., свидетелят
знае, че той и жена му не дават заплатите
си вкъщи, че баща му им е осигурявал средства. Съпругата на К., е ходила и
пазарувала, тя е готвила. Свидетелят установява, че е готвила и А.. Сметките за
ток, вода, телефон ищците са си плащали сами, като са оставяли пари на съседка
в блока в Т., когато отсъствали от там. Сами са си плащали и данъците. В Т. се
отоплявали на дърва. Веднъж свидетелят присъствал, когато са им закарали дърва
и ищецът е събрал приятели да ги пренесат. А. и Х. не са участвали в тази
дейност, но Х. е бил малък – ученик. Свидетелят установява, че здравословното
състояние на К. и С., вече не е много добро, пият по една шепа лекарства, които
сами си купуват. С. е получила скоро пареза, К. пие лекарства постоянно. Според
свидетеля ищците се оправят сами. Никой не се грижи за тях. Твърди, че е
виждал, когато А. тръгва на работа, свекър й да дава пари на вратата. Една зима
ищците са купили кола за нея, за да ходи на работа с нея. Свекър й я е карал
сутрин на работа, защото болницата, в която работи А. е отдалечена от
населеното място. От К. и С. не е чувал да имат финансова подкрепа от А.. След като
Х. починал, А. не е давала пари в домакинството. К. е купил апартамент в същата
кооперация, на името на внука Х., в който живеят ответниците От 3 години,
страните не живеят заедно. Първоначално са живели в едно голямо жилище. Сега
вече ответницата А. не живее при тях, не ги посещава, не иска да ги види, не
говори с тях. Отношенията между А., С. и К. са се влошили, когато ищците са я
повикали да се разберат. Когато е починал Х. - съпругът на А., К. я е питал какво ще правят от тук нататък.
Тя е казала, че иска да живее при тях и е останала да живее при тях. От К.
знае, че е станала някаква свада, когато са я поканили да се разберат и
страните са си разменили остри думи. Свидетелят Д. установява, че К. има фирма
за ремонтни работи. Синът му Н. е работил при него.
От показанията на свидетеля Ш.Ш.Д. – съсед на ищците в Т.,
се установява, че К. и С. имат имот в К., в България. От ищците разбрал, че е станал
проблем с този имот. Снахата е отишла с нотариален акт и е искала да ги изгони
от там. След това отношенията им са се влошили. Преди това са живеели много
добре. Свидетелят установява, че домакинството на С. и К., свекървата върши
къщната работа, готви, пазари, а свекъра работи и т.н А. е работила в болницата
и е разчитала за всичко на свекърва си. Вече 3 години, страните не си говорят. В
тези 3 години А. не ги посещава, не влиза вътре в дома им, не поддържа никаква
връзка с тях. В тези 3 години А. не поддържа никакви отношения с К. и С..
Сметките плаща К., никога на снахата не са били в тежест. Те имат здравословни
проблеми, имат болежки. Свекървата е получила парализа - лицева, свекъра е с
дископатия. Сами си вземат лекарства. К. и С.
живеят сами в Т., никой не им помага. Когато се разболеят, разчитат на
помощ от съседите – свидетелят и съпругата му. Свидетелят Д. установява, че
ищците всяка година няколко пъти годишно се връщат в България, когато имат
някаква работа, или заради здравословното им състояние. Според свидетеля Д.
ищците получават някакви пенсии, а К. продължава да работи. Финансово нямам
представа какво плащат. Средствата не мога да кажа дали стигат.
От показанията на свидетеля Д.А.Ч.– съсед на страните в
гр.К., се установява, че е видял ответниците за първи път, при случката, когато
ищците не са ги допуснали в апартамента. Станал свидетел, като К. е отишъл и му
е казал, че една жена иска да влезе във владение на апартамента. Ответницата А.
го помолила да им съдейства, защото не и отварят апартамента, а тя има нотариален
акт за този имот. Свидетелят е отишъл и звъннал на апартамента, но никой не е
отворил. След малко е излязъл сина им и е казал, че няма да допуснат жената. Излязъл
е и К. е казал на жената и синът й да се махат, че този апартамент е негов. Жената
е тръгнала надолу по стълбите, а синът й се е разплакал. Тогава е бил около
17-18 годишен.
Свидетелката Н.Ю.И., втора братовчедка на С., установява,
че е поддържала връзка с починалия Н. и с А., които останали в България, след
като родителите на Н. са заминали за Т.. Били са близки. След това, когато са
заминали за Т., са им ходили на гости. Там са имали възрастна баба, за която А.
се е грижила, гледала я, водила я по болници, операции. В България са идвали на
гости. От Н. е чувала, че работи с баща си, имат фирма, работи много, а
финансово е зависим от баща си. Баща му не му дава никакви пари, никаква
заплата, а трябва да му иска пари за бензин, за всичко от баща си. Н. й е споделял,
че родителите са давали повече на брат му, който не е работил. Когато е казал
на баща си, че иска да се отдели, да живеят отделно, апартамент да купят и сам
да се грижи за семейството си, баща му е посочил вратата и му казал да се
оправя сам. Според свидетелката А. е вършила повечето домакинска работа. Не е
работила, гледала е детето вкъщи и бабата – майката на К.. Внукът Х. също
споделили, че е отишъл да работи при дядо си, но последният не му е давал пари
и заплата, а просто да си покрива нуждите. Свидетелката твърди, че Х. и А. не взимат никаква пенсия за починалия си
баща и съпруг, тъй като К. не й е дал документ, който да представи в
пенсионното, за да и отпуснат пенсия. Свидетелката И. установява, че откакто са
се оженили и заминали след първата година в България, докато почине Н.,
страните са живели заедно в един апартамент. А. и Х. са купили самостоятелен
апартамент, след смъртта на Н.. А. е теглила кредит и дядото е дал пари и имота
е на името на Х.. А. работи откакто съпругът и се е разболял. Според
свидетелката причината ответниците да си развалят отношенията със С. и К. е, че
имат дял от фирмата. Н. е бил ортак с баща си. След смъртта му половината фирма
е била на Х. и на А.. Тя е искала от тях дял от фирмата. Да вземат това, което
им се полага. Ищците са я заплашили и са я карали да подпише, че се отказва от
фирмата и от апартамента. Тя не се е съгласила и са започнали психически тормоз,
заплашвания.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като показанията им са логически
издържани, последователни и непротиворечиви помежду си.
При така установените факти и обстоятелства по делото,
могат да се направят следните правни изводи:
Договорът
за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане не е изрично уреден в ЗЗД, т.е. той е
ненаименован. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една
продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с
определяем такъв – моментът, в който лицето, следващо да получава грижи и
издръжка, почине. Задължението на прехвърлителя се изпълнява още със
сключването на договора, с оглед на транслативния му ефект, поради което
прехвърлителят може да отговаря за неизпълнение, само ако не е носител на
прехвърляните права. Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от
момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до
задължение с продължително изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. Безспорно е по делото, че
ищците са прехвърлили на сина си Н. К. 2/3 ид. части от собствените си недвижими
имоти, срещу задължението му за издръжка и гледане. След смъртта му на
28.12.2009г., неговите наследници – А.А. и Х.А. са станали собственици на
процесния недвижим имот и едновременно с това, са станали длъжници по договора,
за следващите от него задължения. От събраните по делото гласни доказателства
се установи по категоричен начин, че страните са живели заедно в едно домакинство
до смъртта на сина им Н. К.. Едва след смъртта му, ответниците са се отделили
да живеят в друго жилище, в същата жилищна сграда, в която живеят ищците. Н. К.
е работил във фирмата на баща си, без да получава заплата, а средствата за
семейството на ответниците са били осигурявани от К.К. при нужда и поискване.
Безспорно е установено по делото, че ответниците А. и Х. не поддържат отношения
с ищците, не си говорят, не се интересуват от здравословното им състояние от
около три – четири години. Нещо повече, отношенията им са се влошили по повод
на инцидент в България, при който ищците са пребивавали в апартамента,
прехвърлен срещу издръжка и гледане на сина им Н. /Х./ - съпруг на А. и баща на
Х., със запазено в тяхна полза право на пожизнено ползване, от който имот
ответницата и синът й са искали да ги отстранят, след като са се снабдили с
констативен нотариален акт № 194, том.І, рег. № 2757, дело № 142 от
19.03.2019г. на Казанлъшкия нотариус. Отношенията са се влошили и поради факта,
че след смъртта на Н., съпругата му – ответницата А. е предявила претенции да
получи дял от фирмата на К.К., а последният е отказал и е настоявал тя да се
откаже от деля си от фирмата и от собствеността си в гр.К. по отношение на
процесния апартамент. Прехвърлителите страдат от редица заболявания, характерни
за напредналата им възраст, заради което имат нужда от помощ и грижи. От
събраните по делото доказателства не се установи, ответниците да са посещавали
ищците С. и К., нито да са полагали някакви грижи за тях или да са давали
средства за издръжката им. Безспорно е, че към момента, предвид възрастта си и
здравословното си състояние, ищците се нуждаят от грижи и внимание. Установи
се, че ищците получават пенсии в България и Т., а К.К. продължава да развива
дейност с фирмата си Т., поради което не се установява същите са имат нужда от средства
за допълване на издръжката им.
Задължението
на ответниците за гледане и издръжка възниква по силата на наследственото
правоприемство и не е необходима нарочна покана от страна на прехвърлителите по
договора. Кредиторите еднократно и в пълен обем са изпълнили своето задължение
да престират – прехвърлят собствеността върху процесния имот, а длъжниците са
задължени пожизнено до смъртта на прехвърлителите да полагат необходимите грижи
и издръжка за тях ежедневно, в пълен обем.
Поетото задължение е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по
обем и на периоди. Престирането дори от време- навреме на грижи и храна,
включително и от трето лице, без изричното съгласие на прехвърлителя, не е
точно изпълнение на договора от страна на длъжника. Поради това частичното
неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и основание за разваляне на договора
за издръжка и гледане. В случая не се установява частично или непълно
изпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на наследниците на приобретателя
А.А. и Х.А.. Последните за продължителен прериод от време /3 -4 години/изцяло са
се дезинтерисирали от прехвърлителите, не поддържат никакви отношения и контакти
с тях. При този вид договор, приобретателите дължат изпълнение по начин, който
да съответства на всички нужди на прехвърлителите, като не е необходимо
кредиторите да ги уведомяват за промяната в нуждите си. Не е необходимо
кредиторите по договора да отправят искане или да уведомяват длъжниците за
своите нужди. Изпълнението се дължи лично от приобретателя, респективно
наследниците му, като не може без изричното съгласие на прехвърлителите, те да
изпълняват поетите по договора задължения за гледане и издръжка чрез трето
лице. В случая, безспорно се установи, че длъжниците по договора изцяло не са изпълнявали
задълженията си по договора. От свидетелските показания се установи, че ищците
разчитат на помощ и съдействие от съседи, при болест и нужда.
Видът
и обемът на дължимата престация на приобретателя се определят от уговореното в
договора. Поради това в производството по разваляне на договора следва да се
тълкува волята на страните относно обема на тази престация. Обемът и характерът
на грижите следва да отговарят на конкретните очаквания и нужди на кредитора,
при съобразяване възрастта му и здравословното му състояние в рамките на срока,
за който се поддържа, че е налице неизпълнение, но и да бъдат съобразени с
възможностите на длъжника. Обаче, възможностите на длъжника да предостави
договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на
прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това
длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави
обещаното по договора и липсата на парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност. В случая, по договора
наследниците на приобретателя дължат издръжка и гледане, които не са
конкретизирани в договора. Налице е общо посочване на
задълженията на приобретателя, поради което следва да се приеме, че
страните са се съгласили да се осигурява съответната необходима на
прехвърлителите издръжка и да бъдат полагани всички необходими за тях грижи, на
базата на действителните им конкретни нужди във всеки един момент, като се
отчитат промените в състоянието им. Изпълнението на задължението се дължи в
натура и кредиторът няма право да иска от изправния длъжник паричния еквивалент
на издръжката в натура. Натуралната престация включва извършване на всички
действия по осигуряване на нормални бит и домакинство, за здравословното
състояние на прехвърлителя, както и такива с нравствен елемент – уважение,
внимание, уют, чувство за семейна среда и принадлежност към семейството на
приобретателя, като последният е длъжен да има съответстващо поведение и да
осигури същото от останалите членове на домакинството си. В настоящия случай,
безспорно длъжниците не показват необходимото уважение, внимание, грижа, чувство
за семейна среда.
Стандартът,
който приобретателят следва да осигури на прехвърлителя в изпълнение на
задълженията си за издръжка, също зависи от уговорения в договора обем на
престацията на длъжника. В случая издръжката, която се дължи на прехвърлителите
не е конкретизирана в договора, поради което се определя според тяхната нужда и
възможностите им да се справят сами. Когато задължението е поето спрямо две или
повече лица, то е неделимо. Ако в договора не е уговорено разграничение, то
правоимащият прехвърлител може да иска разваляне на договора изцяло.
Задължението по договор за издръжка и гледане е неделимо, както по своя
характер, така и поради намерението на страните. Когато задължението е поето
към повече от едно лице без да има уговорено разграничение, волята на страните
е да се изпълнява общо, едновременно и неделимо. При неделимите задължения и по
силата на закона дължимата престация трябва да се даде на всички кредитори.
Неизпълнението по отношение на единия кредитор, когато е значително, е
основание за разваляне на целия договор. Безспорно се установи, че по отношение
на кредиторите е налице нужда от осигуряване на грижи, внимание и помощ, и
преди и към момента. И по отношение на двамата приобретатели липсва изпълнение
на това задължение.
Съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.3 от ЗЗД развалянето на договор, с който се
прехвърлят, признават или прекратяват вещни права върху недвижим имот може да
бъде извършено само по съдебен ред. По делото се установи, а и страните не
спорят, че прехвърлителите и ответниците, като семейство са имали добри, близки
и сърдечни отношения помежду си към момента на съвместното си съжителство и след
смъртта на сина на ищците Н. К. /Х. А. през 2009г., до преди 3-4 години. Със сключването
на договора прехвърлителите са разчитали на внимание, грижи и помощ от своя син.
След смъртта му и възникналите противоречия между страните по-късно, отношенията
между страните по делото са се променили, като за продължителен период от време,
ответниците А.А. и Х.А. не поддържат никакви отношения с ищците, не посещават
дома им, не се интересуват как са, имат ли нужда от помощ. Когато
прехвърлителите са имали нужда от допълнителни грижи и помощ, поради влошеното
си здравословно състояние, те не са получавали такива от страна на ответниците,
а от други лице – съседи и приятели. Не е налице уговорка с трето лице за
полагане на грижи към прехвърлителите от името на длъжника. Длъжниците по
договора не са осигурявали на прехвърлителите нужното уважение, внимание,
грижа, както от себе си, така и от страна на останалите членове на своето
семейство. По този начин е налице пълно неизпълнение на цялото задължение по
договора по отношение на кредиторите.
По
делото не са събрани доказателства, които да установяват някакво частично или
непълно изпълнение на задълженията от страна на длъжницата по сключения договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Неоснователни са твърденията на представителя на ответниците, че не била възникнала нужда за прехвърлителите, тъй като се
установило, че ищците сами се грижат за домакинството си, издържат се с получаваните пенсии и др.
доходи, без нужда от чужда помощ. Безспорно се установи, че прехвърлителите имат
обичайните на възрастта им заболявания. В случай на нужда и болест, разчитат
един на друг или на помощ и съдействие от съдеди и приятели, но не получават
такива от приобретателите. Към момента, прехвърлителите се нуждаят от специални
грижи, помощ и внимание при проявление на множеството заболявания, които имат
предвид възрастта им. Приобретателите по никакъв начин, нито лично, нито чрез
трети лица, нито чрез изпращане на финансови средства са помагали на
прехвърлителите през годините от поемането на задължението, след смъртта на Н. К.
до сега. Не на последно място, преобретателите нямат дължимото поведение
спрямо прехвърлителите – уважение, внимание, чувство за семейна среда и
принадлежност към семейството им, независимо от причините довели до това.
Липсата на нормални отношения между кредиторите и длъжниците в дългосрочен план
обуслява извода, че изпълнението на задълженията по алеаторния договор е пълно
и е станало невъзможно.
В
този смисъл, съдът намира, че искът за разваляне на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 03.08.1989г.,
с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
В
полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски за
държавна такса, разноски за превод на документи, вписване на исковата молба,
съдебни удостоверения и адв.
възнаграждение в общ размер 3336.81 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, сключения на 03.08.1989 г. между А.Л.М., К.Н.К., С.Н. К. от една страна и Н.К.К. от
друга договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 12, том IV, дело № 1142 /1989 г. на
Казанлъшки районен съдия, с предмет следния недвижим имот: Апартамент 16 на 3-ти етаж в
жилищна сграда ЖСК П.М., построена с отстъпено право на строеж върху държавна
земя в кв.152 по плана на гр.К. на ул."*********, състоящ се от две стаи,
дневна, столова с бокс, сервизни помещения със застроена площ 101.82 кв.м., с
изба № 10, таван № 3 със застроена площ 4.99кв.м. при граници на апартамента- Д.Д.Ц.,
на избата - Д.Д.Ц., и на тавана - Д.Д.Ц. и Д.П.Б., който по Кадастралната карта
и кадастрални регистри представлява самостоятелен обект с идентификатор 35167.502.8906.1.16, в сграда 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 35167.502.8906, в гр.К., ул."*********, с
предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта
1, с площ 101.82 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 10 и таванско
помещение № 3, ниво -1 , при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж 35167,502.8906.1.5, 35167.502.8906.1.15, под обекта 35167.502.8906.1.14,
над обекта -35167.502.8906.1.18, както и самостоятелен обект с идентификатор
35167.502,8906.1.21 с площ 15 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 35167.502.8906 в гр.К., ул."******и гараж № 8, с 0.76 идеални части и от
правото на строеж, при граници- Й.К.Д.и Д.Д.Ц., който
по Кадастралната карта и кадастрални регистри представлява самостоятелен обект
с идентификатор 35167.502.8906.1.21, в
сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.502.8906, в гр.К.,
ул."******, гараж 8, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в
сграда, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж
35167.502.8906.1.22, под обекта - няма, над обекта - 35167.502.8906.1.2, срещу задължението на Н.К.К., починал на
28.12.2009г., да поеме гледането и издръжката на К.Н.К. и С.Н.К., докато са
живи, като им осигури правото на обитаване и на ползване имота до тяхната
смърт, по отношение на А.К.А., ЕГН **********
и Х.А., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***
като наследници на Н.К.К., до размера на 2/3 ид.части от имота, поради
неизпълнение на задължението за грижи и издръжка по отношение на ищците.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН ********** и Х.А., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** да заплатят
на К.Н.К., ЕГН********** и С.Н.К., ЕГН**********, с адрес: *** сумата от 3336. 81 лв. /три хиляди, триста, тридесет и
шест лв. и 81 ст./, представляващи направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му му на страните, пред
Апелативен съд - П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: