РЕШЕНИЕ
№ ………, 12 юни
2018г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 2698 по описа за
2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени първоначални и насрещен искове по чл.266, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и по
чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.“ ООД твърди, че в
качеството си на изпълнител е сключил рамков договор с ответника като
възложител за физическа охрана на обекти
на ответника, уточнени в приложение към договора и в допълнителни споразумения
към него. Посочва общо 13 допълнителни споразумения за охрана на конкретни
обекти, сключени във времето между 1.11.2013г. и 10.05.2017г.: обект “Гара
Искър“, обект „Строеж на спортна зала“ гр.Мездра, обект асфалтова база с. Обидим, община
Банско, обект в с. Войняговци, обект „Женски пазар“ на ул. „Цар Симеон“ в
гр.София, обект в кв. „Бенковски“, гр.София, обект в ж.к. „Меден рудник“,
гр.Бургас, обект на ул. „Кукуш“ в гр. София, обект в кв.“Изгрев“,
гр.Бургас, обект в кв. „Аспарухово“,
гр.Варна, обект на бул. „Дондуков“ в гр.София и обект в с. Юндола. Твърди, че
от февруари 2016г. ответникът е спрял изплащането на дължимите възнаграждения,
въпреки издаваните фактури, поради което с писмена покана, връчена на
23.05.2017г. договорът е бил развален, считано от 23.06.2017г. Претендира, че
по посочените в исковата молба общо 20 фактури, издадени в периода от
8.02.2016г. да 30.06.2017г. ответникът не е изпълнил частично или изцяло
задължението си да плати възнаграждение в общ размер 47 249,89лв. Твърди също, че съгласно договора падежът на
задължението за възнаграждение е бил до 15-то число на месеца, следващ този на
извършваната услуга и че при забавено плащане на възнаграждението се е дължала
и неустойка в размер на 0,5% на ден, но не повече от 10% от задължението по
фактурата. Предявява искове за осъждане на ответника да заплати 47 249,89лв.
възнаграждение и 4 722,80лв.
неустойка за забава, уточнена по размери и периоди за всяка една от фактурите.
Претендира освен това законната лихва върху двете главници от 15.09.2017г. и
разноските.
Ответникът „Г.И.“ ЕООД
оспорва исковете изцяло, като поддържа, че по част от фактурите вземанията са
платени, а по по-голямата част от фактурите вземанията не са дължими, защото
липсват двустранни протоколи между страните, установяващи осъществената охрана
и действително отработените часове за охрана на обектите. Твърди освен това, че
фактурите не са подписани от негов представител, поради което не могат да
послужат като доказателства за права на ищеца. По отношение на иска за
неустойка поддържа, че след като не е възникнало задължение за главницата, няма
и задължение да заплаща неустойка за забава.
Ответникът „Г.И.“ ЕООД
предявява насрещен иск срещу „Ю.“ ООД за обезщетение за вреди от недобро
изпълнение на задължения на ищеца по договора. Твърди, че в рамковия договор
страните са постигнали съгласие изпълнителят да носи отговорност за щетите,
претърпени в резултат на неправомерни действия на трети лица. Поддържа, че са
констатирани липси на охранявани от „Ю.“ ООД *** и на един обект в гр.Банско. На
основание на тази клауза от договора твърди, че „Ю.“ ООД носи отговорност за
вреди, изразяващи се в констатираните липси. Посочва следните липсващи вещи в
резултат на твърдяното неизпълнение: от обект в кв.“Бенковски“ в гр.София – на
7.09.2016г. са липсвали два акумулатора на стойност съответно 199,99лв. и
223,99лв., а на 7.06.2017г. – си липсвали къртач, ъглошлайф и резачка на обща
стойност 3 170,80лв.; на обект на ул. „Кукуш“ в гр.София е установена липса на
дизелово гориво на стойност 256,32лв.; на обект „Водохващане Караманица“-
гр.Банско е установена липса на хидравличен чук за багер на стойност 17
999,11лв. и на обект „Гара Искър“ в гр.София е установена липса на хидравличен
чук за багер и на два броя акумулатори, на обща стойност 19 438,80лв. Предявява иск за осъждане на „Ю.“ ООД да
заплати обезщетение за вреди в размер 41 334,01лв. за установените липси,
заедно със законната лихва.
Ищецът и ответник по
насрещния иск „Ю.“ ООД го оспорва изцяло, като твърди, че е недоказано да са
били установени липси от охраняваните обекти и че твърденията по насрещния иск
се основават само на едностранно съставени от „Г.И.“ ЕООД документи. Поддържа
освен това, че за установяване на престъпни посегателства е необходимо да е налице съдебен акт.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, намира за установени следните факти от значение за
решавани на правния спор:
На 1.09.2013г. „Г.И.“ ООД и „Ю.“ ООД са сключили рамков
договор, по силата на който ответникът е възлагал, а ищецът е следвало да
осъществява физическа охрана на различни обекти. Страните са постигнали
съгласие, че дължимото възнаграждение се плаща до 10-то число на месеца,
следващ извършването на услугата, а при неплащането му до 15-то число се дължи
неустойка от 0,5% дневно върху дължимата сума, но не повече от 10%. Договорено
и също така ищецът да носи имуществена отговорност за щети, възникнали за
ответника в резултат на неправомерни посегателства от трети лица. В тази връзка
е било договорено и задължение за взаимно уведомяване за всяко посегателство в
срок до 2 часа от откриването му, а в извънредни случаи до 24 часа. В
приложение №1 към договора са посочени пет конкретни обекта за охрана, както и
цената за охрана на всеки от тях.
С последващи допълнителни
споразумения, сключвани в периода от ноември 2013г. до май 2017г., страните са
постигали съгласие за разпростиране на действието на договора за охрана и върху
следните обекти, както и за дължимото възнаграждение по отношение на всеки един
от тях: обект “Гара Искър“, обект „Строеж на спортна зала“ гр.Мездра, обект
„Спортен комплекс“ с. Главиница, обект
асфалтова база с. Обидим, община Банско, обект в с. Войняговци, обект „Женски
пазар“ на ул. „Цар Симеон“ в гр.София, обект в кв. „Бенковски“, гр.София, обект
в ж.к. „Меден рудник“, гр.Бургас, обект на ул. „Кукуш“ в гр. София, обект в
кв.“Изгрев“, гр.Бургас, обект в кв.
„Аспарухово“, гр.Варна, обект на бул. „Дондуков“ в гр.София и обект в с.
Юндола. За някои от посочените обекти с допълнителни споразумения са договаряни
и конкретни условия, периоди, дни и часове за предоставяне на охраната.
Заплащането за някои от обектите е било
договаряно като месечна сума, а за други – като заплащане на час. По отношение
на последните е предвидено и установяване на действително отработените часове
охрана на базата па двустранно подписани протоколи.
За осъществяване на охрана
на посочените обекти, както и за други дейности като ремонт, монтаж и демонтаж
на определени уреди, ищецът е издавал фактури срещу ответника. Предмет на предявения иск са фактури, издадени
на следните дати: 8.02.2016г., 25.02.2016г., 3.10.2016г., 7.12.2016г.,
22.12.2016г., 27.12.2016г. 2.03.2017г., 8.03.2017г.,6.04.2017г., 2.05.2017г.,
2бр. фактури от 1.06.2017г., 6.06.2017г. и 7бр. фактури от 30.06.2017г. Фактурите
са пращани по електронна поща и не носят подписи на представители на страните. Според представените извлечения от електронно банкиране от
ответника, на 19.07.2016г. е нареден превод в полза на ищеца на 7 500лв. за
охрана на обект в с.Обидим; на 9.03.2017г. на ищеца са преведени 8 780,64лв. за
охрана и на 10.04.2017г. са преведени
571,37лв. От посочените в преводните нареждания номера на фактури е
видно, че в по-голямата си част преводите се отнасят до фактури извън тези,
предмет на иска.
За извършваната охрана
страните са подписвали и двустранни протоколи за дадените дежурства и отработени часове.
Такива протоколи са подписвани за обект „Водохващане Караманица“ за м.ноември и
декември 2016г.; за обект на ул. „Цар
Симеон“ в София за м.декември 2016г.; за обект в ж.к. „Меден рудник“ през м.февруари 2017г.; за обект
кв.“Бенковсти“ в София за м.февруари 2017г.; за обект на ул. „Кукуш“ в София за
март 2017г.; за обект в с.Юндола за м.
май 2017г. Представители на „Г.И.“ ООД са отказали подписването на подобни
протоколи за м.юни.2017г.
С предизвестие, връчено на
23.05.2017г., „Ю.“ ООД е уведомило „Г.И.“ ООД, че след изтичане на 30-дневен
срок прекратява действието на рамковия
договор от 1.09.2013г. поради неплащане
на възнаграждение за четири месеца и редовно просрочване на дължимите
възнаграждения.
С приемо-предавателен протокол
за неустановен обект на охрана, представители на „Ю.“ ООД и на възложителя са
удостоверили предаването за охрана на различна техника на 6.06.-2017г. в 15,30
часа. Сред техниката фигурира и хидравличен чук за комбиниран багер. Според удостоверение
от VІІІ РПЩ-София, лицето И.И.е заявил, че на 5.09.2014г. от строителна база на
„Г.И.“ ООД на ул. „Димитър Пешев“ е откраднат хидравличен чук за багер и два
броя акумулатори. С постановление от 23.01.2017г. на Районна прокуратура
гр.Разлог е спряно образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за това, че на 17.11.2016г. е отнел с намерение да я присвои
чужда движима вещ – хидравличен чук с неустановена марка и модел от обект на „Г.И.“
ООД в местност „Караманица“, общ. Банско.
С писмо, изпратено по
електронна поща на 7.03.2017г. „Г.И.“ ООД е уведомило „Ю.“ ООД за установени
липси на обектите в кв.“Бенковски“, София и на ул. „Кукуш“, София, на обща
стойност 801,72лв. От приложения към писмото опис е видно, че става въпрос за
липса на 2 бр. акумулатори и на 120литра дизелово гориво. С протокол от
7.06.2017г. е установена липса на къртач, ъглошлайф и моторна резачка на обекта
в кв. „Бенковски“, гр.София. Протоколът е подписан от представител на ответника
и носи подпис от неизвестно лице за ищеца. По делото е представена проформа
фактура, издадена в полза на „Г.И.“ ООД от трето лице, според която общата
стойност на посочените три вещи е 3 170,80лв.
Със споразумителни протоколи
на основание даденото предизвестие от 23.05.2017г. страните са прекратили охраната на обекти в с.Добринище и в гр.Бургас, считано
от 23.06.2017г.
С нотариална покана, връчена
на „Ю.“ ООД на 16.10.2017г., „Г.И.“ ООД е поискало в 3-дневен срок да му бъдат
заплатени 37 437,91лв., представляващи стойността на откраднатите от охранявани
от ищеца обекти два броя хидравлични
чукове и два броя акумулатори. В отговор, с нотариална покана, връчена на
5.12.2017г. „Ю.“ ООД е оспорило изцяло всички твърдения и претенции на
ответника, в това число и твърденията за противозаконно отнемане и за претърпени
вреди.
Представените писма и
едностранни изявления на страните, за които не се доказва да са надлежно
връчени на насрещната страна, не следва да се обсъждат като релевантни
доказателства.
Представените от ответника
нареждане за покупка, съдържащо описание на
лизингова вещ, сключено между трети за спора лица, приложение към
договор за продажба, също подписано от трети лица, както и приложение към
оферта, също не установяват факти в предмета на доказване, защото от тях не
могат да се направят никакви изводи относно притежавани от ищеца движими вещи и
тяхната стойност.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ищеца са осчетоводени
всички описани в исковата молба общо 20 фактури за възнаграждение по договора
за охрана. Общата сума по тези фактури е 52 241,12лв. Неплатената част от тях е
47 249,89лв. Те са включени и в дневниците за продажби и в съответните
справки-декларации по ДДС. При ответника са получени и осчетоводени общо 10 от
същите фактури на обща стойност 25 019,14лв. те са включени в дневниците за
покупки и в справките-декларации по ДДС
и по тях е ползван данъчен кредит. Неплатената част от тях е 18
405,70лв. Извършените плащания по всички фактури са общо 4 991,23лв. и
представляват частични плащания по фактура от 8.02.2016г. и от 8.03.2017г.
според счетоводството на ищеца. Според счетоводството на ответника извършените
плащания по посочените две фактури са 6 613,44лв. При ответника не са осчетоводени 10-те
фактури, издадени през м.юни 2017г. Размерът на договорната неустойка е 4
725лв. според счетоводството на ищеца и 1 840,57лв. според счетоводството на
ответника.
Свидетелят Д.П.дава показания,
че като регионален представител на „Юсис“ знае за договора на дружеството с „Г.И.“
ООД. „Ю.“ ООД е извършвало денонощна физическа охрана на обект на гара Искър в
София в продължение на няколко години до прекратяване на договора през юни
2017г. Ищецът е осъществявал охрана и на обект „Женски пазар“ през зимата на
2016г., като охраната е била ежедневна, вечерно време, понякога се е налагало
да има охрана и през деня. Това е зависело от искането на техническия
ръководител на съответния обект. По същия начин е било организирана и охраната
на обект на бул. „Дондуков“ в София, която е продължила до прекратяване на
договора. На обект в кв.“Бенковски“ също е имало охрана, която е преустановена
с прекратяване на договора. Опраната е била с един нощен пост, а техническият
ръководител на обекта е подавал информация дали за събота и неделя ще е нужна и
дневна охрана. Същата организация е била и за обекта в с.Войнеговци, където
охраната е преустановена с прекратяване на договора. За обекта в кв.“Изгрев“,
Бургас, охраната е била осъществявана през 2017г. до прекратяване на договора.
За извършване на охраната са правени периодични проверки както от свидетеля,
така и от мобилна група. При застъпване на дежурство се е докладвало по телефон
за поемане на охраната, а обектът се е приемал и съответно предавал на
техническия ръководител или на упълномощен от него друг представител на
ответника. Осъществяването на охраната се
е установявала на базата на двустранен протокол, който се изготвя след
края на съответния месец. За последния месец, през който договорът е изтекъл,
протоколите за София и Бургас не са подписани
от представител на ответника. Техническите ръководители на ответника са
отказвали да сторят това, тъй като им е било забранено от техния шеф. За
периода на действие на договора са подавани сигнали от ответника за липси на
обектите в кв.“Бенковски“ и на Гара Искър.
Свидетелят Н.Г.дава показания,
че е организирал охранителните дейности на „Ю.“ ООД за района на гр.Банско. В
този район ищецът е охранявал асфалтова база на ответника от 2013-2014г. до
прекратяване на договора. Охраната е
била през нощта, а при искане от техника – и дневна охрана в събота и неделя.
Обектът се е намирал на кариера, а обектът „Караманица“ се е намирал на друго място, на 3 км. от обекта, където се
е осъществявала охраната. Освен това е осъществявана охрана и на техниката на „Г.И.“
ООД, с която е ремонтиран пътят от Разлог до Юндола. В края на месеца са
съставяни двустранни протоколи за часовете дневно и нощно дежурство, като
свидетелят потвърждава, че представените по делото протоколи за обектите в
Банско и Юндола са подписани и от него. Имало е претенции от страна на
ответника, че е бил изчезнал някакъв чук, но впоследствие се е оказало, че
чукът не се е намирал в района на охраняваната кариера пред фургона, а в района
на „Караманица“, където „Юсис“ не е имало задължение да охранява. При поемане
на нощното дежурство винаги е имало приемане-предаване на обекта, като
представители на двете дружества са се подписвали в тетрадка, държана от
техника.
Свидетелят В.В.дава показания,
че е работил за ищеца като охранител за периода от началото на април до 23 юни
2017г. на обект в кв.“Аспарухово“, Варна. Охраната е била нощна, а при желание
е имало и дневна охрана в съботна и неделя.
При така установените факти и
обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
По първоначалните искове:
Исковете са частично
основателни.
Обективните предели на иска за
заплащане на договореното възнаграждение са означени в исковата молба чрез
пояснението, че предмет на претенцията е само възнаграждението за предоставена охрана
и то само за обектите, изрично посочени в исковата молба. Предвид така
установените предели съдът не дължи произнасяне по претенции за заплащане на
други суми, които не представляват възнаграждение за предоставена охрана, а за
други видове услуги. По тази причина съдът не следва да се произнася по
дължимостта на сумите по фактурите от 25.02.2016г. и от 3.10.2016г., отнасящи
се посещения, ремонти, монтаж и демонтаж. На същото основание не се дължи произнасяне и
относно дължимостта на възнаграждение за
обект, който не е сред изрично посочените в исковата молба. Такъв е обектът
„Спортна база“ в с. Главиница. Затова дължимостта на сумата за охрана на този
обект, включена във фактурата от 8.02.2016г., не може да бъде изследвана в
настоящото производство. Обсъждането на дължимостта на такива вземания би
означавало произнасяне извън предмета на делото
Между страните е бил сключен
валиден договор за изработка, по силата на който „Ю.“ ООД е следвало да
извършва възложената му охранителна дейност, а основното задължение на „Г.И.“
ООД е било да заплаща договореното възнаграждение. Събраните доказателства
дават основание за извод, че ищецът е изпълнявал своите задължения частично, по
отношение на повечето от обектите, предмет на иска и за които страните са
постигнали съгласие. Съвместната преценка на представените двустранно подписани
протоколи и на свидетелските показания дава основание да се приеме, че ищецът е
изпълнявал своето основно задължение по договора, като е предоставял охрана на
следните обекти: обект “Гара Искър“, обект асфалтова база с. Обидим, община
Банско, обект в с. Войняговци, обект „Женски пазар“ на ул. „Цар Симеон“ в
гр.София, обект в кв. „Бенковски“, гр.София, обект в кв.“Изгрев“,
гр.Бургас, обект в кв. „Аспарухово“,
гр.Варна, обект на бул. „Дондуков“ в гр.София и обект в с. Юндола. За всички
тези обекти са събрани доказателства за извършвана охрана до момента на
прекратяване на рамковия договор между страните. При това положение в полза на
ищеца е възникнало вземане за договореното възнаграждение за извършваната
услуга за тези обекти и ответникът дължи да заплати това възнаграждение. Съответно,
липсват доказателства ищецът да е предоставял уговорените услуги на следните
обекти: обект „Строеж на спортна зала“ гр.Мездра, обект в ж.к. „Меден рудник“,
гр.Бургас и обект на ул. „Кукуш“ в гр. София. Ето защо за тези три обекта не се
доказва ищецът да притежава вземане за възнаграждение и в тази част претенцията
следва да бъде отхвърлена. При това положение ищецът не притежава вземане срещу
ответника за част от сумата по фактура от 8.02.2016г. в размер 2 800лв.
без ДДС
и за пълния размер на сумите по фактурите от 2.03.2017г. и от
6.04.2017г., доколкото тези фактури се отнасят за обектите „Строеж на спортна
зала“ гр.Мездра, обект в ж.к. „Меден рудник“, гр.Бургас и обект на ул. „Кукуш“
в гр. София.
От събраните доказателства се
установява, че ответникът е заплатил своите задължения само частично, като е
превел сумите 2 612,24лв. за фактурата от 8.02.2016г. и 2 378,99лв. за тази от
8.03.2017г. Не се доказва плащане на останалата част от вземането по
представените и описани в исковата молба фактури. Доказателствата от ответника
за извършени банкови преводи в полза на ищеца се отнасят само до тези две
фактури, но и до други фактури, които не са предмет на делото. Плащанията на
последните, доколкото не се отнасят до спорното вземане, не следва да се вземат
предвид.
За определяне на точния размер
на дължимото възнаграждение следва да се отчете обстоятелството, че във
фактурата от 8.02.2016г. са начислени възнаграждения за три обекта, един от
които не е предмет на иска, а възникване на вземането за възнаграждение за
втория – този в гр.Мездра – не е доказано. Затова от посочената фактура следва
да се отчита само начисленото възнаграждение за обекта база „Обидим“, гр.Банско
в размер 3 250лв. без ДДС или 3 900лв. с ДДС. По отношение на тази фактура
следва да се има предвид и направеното частично плащане по нея в размер 2
612,24лв. При липсата на указания и при двете страни каква част от това плащане
се отнася за всеки от трите обекта във фактурата, следва да се приеме, че то
покрива всяка от трите главници по фактурата пропорционално – чл.76, ал.1, изр.
последно от ЗЗД. Затова частта от плащането, която е погасила вземането за
възнаграждение за обекта база „Обидим“, гр.Банско, следва да се определи, като
пропорция между възнаграждението за този обект 3 250лв. и сбора от
възнагражденията за останалите два обекта 5 600лв. Така платената част от
възнаграждението за обекта в обекта база „Обидим“, гр.Банско по фактурата от
8.02.2106г. възлиза на 1 516,03лв. и съответно неплатената е 2 383,97лв. Общият
сбор на сумите по всички фактури, отнасящи се до обекти, за които полагането на
охрана е доказано по делото, включително и частта от фактурата от 8.02.2016г.,
е 36 946лв. До този размер искът за възнаграждение е основателен и следва да
бъде уважен, а в останалата част – отхвърлен като недоказан.
В рамковия договор страните са
уговорили и падеж за плащане на възнаграждението за предоставена охрана и
санкция за забавено плащане – до 10-то число на месеца, следващ този, през
който е предоставяна охраната. След като ответникът не е изпълнил изцяло
задължението си да плати договореното възнаграждение, в негова тежест е
възникнало и акцесорното задължение за неустойка. Това задължение е уговорено в
размер на 0,5% на ден за всеки ден забава, но не повече от 10% от дължимото
възнаграждение. Следователно, за достигане на максималния размер неустойка е
необходимо забавата на ответника да превиши 20 дни. От настъпването на падежа
за всяко от вземанията по фактурите до предявяване на иска на 15.09.2017г. спрямо всяка от главниците по фактурите,
включително и по двете фактури с частични плащания, е изминал период, по-дълъг
от 20дни, което означава, че за всяка от тези суми се дължи неустойка в пълен размер.
Като се вземе предвид дължимата неустойка по фактурата от 8.02.2016г. върху
неплатената част от възнаграждението за обекта база „Обидим“, гр.Банско в
размер 238,40лв., както и заявените в исковата молба размери на претендираните
неустойки, общият размер на задължението за неустойка възлиза на 3 692,50лв.
Искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен в останалата част.
По насрещния иск:
Насрещният иск е неоснователен
и недоказан. От събраните доказателства не се установява по несъмнен начин, че
при осъществяване на охраната на обектите, предмет на договора между страните,
служители на „Ю.“ ООД са допуснали посегателства върху имуществото на „Г.И.“
ООД, в резултат на което да е липсвало такова имущество. Представените
доказателства за подобни липси са негодни да установят безспорно тези факти,
защото представляват едностранни констатации на
„Г.И.“ ООД или на негови служители или техни изявления пред органи на
властта. Единствено протоколът от 7.06.2017г. за констатирана липса на къртач,
ъглошлайф и моторна резачка е двустранно подписан, но при положение, че в него
не е посочено името на лицето, подписало го за “Ю.“ ООД, не може да се приеме,
че изявлението в протокола е направено от лице, имащо правото да представлява
ищеца.
В допълнение, не се установява
„Г.И.“ ООД реално да е претърпяло вреди от твърдените посегателства, защото
липсват каквито и да било доказателства липсващите машини и инструменти да са
били негова собственост или в негово държане. Не се твърди и не се доказва „Г.И.“
ООД да е купило или придобило по някакъв друг начин тези вещи. Представената по
делото проформа фактура относно къртач, ъглошлайф и моторна резачка не може да
служи като доказателство за подобно придобиване, защото не удостоверява реално
извършена сделка по придобиване на вещите. Не на последно място следва да се
имат предвид и показанията на свидетеля Голев, съгласно които е било
установено, че липсващия на обект „Караманица“ хидравличен чук не се е намирал
на мястото, където е осъществявана охраната.
Липсват също така
доказателства каква е била стойността на твърдените липсващи инструменти и
машини към съответната дата на отнемането им, поради което не може да се
направи извод за това какви по размер биха били евентуалните вреди за „Г.И.“
ООД. Затова, при липсата на доказателства
за извършени посегателства, за настъпили за „Г.И.“ ООД реални вреди от
такива посегателства и за размера на тези вреди, предявеният насрещен иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора в
полза на ищеца „Ю.“ ООД следва да се присъдят разноски съобразно уважената част
от исковете. Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Това възражение
е неоснователно. Присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в
по-малък размер от реално направените по силата на чл.78, ал.5 от ГПК е правна
възможност, предоставена на свободната преценка на съда с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Съществена предпоставка за реализиране на тази
правна възможност е да е налице значително несъответствие, изразено в
цитираната норма с термина „прекомерно“, между заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. Предвид
цената на предявените искове, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер около два пъти по-висок от минималния. В случая не е налице значително
несъответствие между уговорения и платен от ищеца адвокатски хонорар и
фактическата и правна сложност на делото, като се има предвид естеството и
продължителността на правоотношението между страните и значителната фактическа
сложност на делото, дължаща се на необходимостта да се събират доказателства и
установяват обстоятелства за изпълнение
на договора за голям брой обекти,
намиращи се в различни части от страната. В допълнение, делото се отличава и с
по-голяма от обичайната фактическа и правна сложност и поради предявения
насрещен иск. При това положение платеният от ищеца адвокатски хонорар е
съответен на делото. Затова при определяне на дължимите в полза на ищеца разноски следва да се отчита заплатеното от него
адвокатско възнаграждение в пълен размер. Ищецът е изпълнил задължението си да
представи списък по чл.80 от ГПК, а документите по делото за платена държавна
такса и договорът за правна помощ доказват реалното извършване на
претендираните разноски. В разноските обаче не следва да се включва
претендираната сума от 40лв., платена по друго дело пред СГС, защото не се
установява каква е връзката между двете дела и че посочената сума е реално
платена.
В полза на ищеца следва да се
присъди и поисканата законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба.
Мотивиран от горното Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Г.И.“ ООД, ЕИК ********,
гр.София, ж.к. „********, бизнес сграда „Г.Х.“, да заплати на „Ю.“ ООД, ***, на основание чл. чл.266, ал.1 от ЗЗД
сумата 36 946лв. (тридесет и шест
хиляди деветстотин четиридесет и шест лева) възнаграждение за предоставена
охрана по силата на рамков договор от 1.09.2013г. и допълнителни споразумения
към него на следните обекти: обект “Гара Искър“, обект асфалтова база с.
Обидим, община Банско, обект в с. Войняговци, обект „Женски пазар“ на ул. „Цар
Симеон“ в гр.София, обект в кв. „Бенковски“, гр.София, обект в кв.“Изгрев“,
гр.Бургас, обект в кв. „Аспарухово“,
гр.Варна, обект на бул. „Дондуков“ в гр.София и обект в с. Юндола, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.09.2017г. до окончателното й изплащане; на основание чл.92 от ЗЗД сумата 3 692,50лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и два лева и 50ст.) неустойка
за забавено плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 5 283,44лв. (пет хиляди двеста
осемдесет и три лева и 44ст.) разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.“
ООД, *** против „Г.И.“ ООД, ЕИК ********, гр.София, ж.к. „********, бизнес
сграда „Г.Х.“, искове по чл.266, ал.1 и чл.92 от ЗЗД за възнаграждение и за
неустойка в останалите им части до пълните размери съответно от 47 249,89лв. и
4 722,80лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Г.И.“
ООД, ЕИК ********, гр.София, ж.к. „********, бизнес сграда „Г.Х.“, против „Ю.“ ООД, *** насрещен иск на основание
чл.79 от ЗЗД за присъждане на сумата 41 334,01лв. представляваща обезщетение за
вреди от неизпълнение на договор за охрана под формата на липсващо имущество.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: