по НОХД № 293 / 2016 година
Производството е по
реда на Глава двадесета от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимите:
1.
М.Д.К. за това, че на 24.04.2016 година в
град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл. 66 от НК – в съучастие като извършител с Д.А.А.***, чрез
използване на техническо средство – подбран ключ, отнема чужди движими вещи –
150 (сто и петдесет) литра домашна ракия на обща стойност 1005,00 (хиляда и
пет) лева, от владението на З.П.Д. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – – престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка
с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
2.
Д.А.А. за това, че на 24.04.2016 година в
град Първомай, област Пловдив, в съучастие като извършител с М.Д.К. *** чрез
използване на техническо средство – подбран ключ, отнема чужди движими вещи –
150 (сто и петдесет) литра домашна ракия на обща стойност 1005,00 (хиляда и
пет) лева, от владението на З.П.Д. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Граждански иск не е предявен.
Пострадалият свидетел З.П.Д. е конституиран в качеството на частен обвинител.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатите
спрямо всеки от подсъдимите обвинения и счита за безспорно установено от
доказателствата по делото двамата да са извършили престъплението, предмет на
делото, и фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт. Сочи,
че показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия К. на съдебното
следствие, приетите и надлежно приобщени писмените доказателства, както и
извършените по делото експертизи – съдебномедицински и оценъчна, са
последователни, логически свързани и безпротиворечиви, от тях се установява
механизмът на деянието и Съдът следва да ги кредитира изцяло при решаване на
делото. Дадените на досъдебното производство обяснения от подсъдимия А.,
прочетени и приобщени по делото на основание чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1,
т. 4 от НПК, намира за защитна позиция на лицето, тъй като в тях А. твърди, че не
участва непосредствено в извършването на кражбата, което обаче се опроверга от
останалите събрани по делото доказателства.
Изтъква, че осъщественото при
условията на пряк умисъл престъпление е с желани и настъпили обществено опасни
последици и при определяне на наказанията следва да се преценява: за подсъдимия
М.К. като смекчаващо вината му обстоятелство – самопризнанието и оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, а като отегчаващи – предишните
му осъждания и сравнително високата стойност на отнетото имущество; за
подсъдимия Д.А. като смекчаващо отговорността му обстоятелство – чистото
съдебно минало, поради настъпила реабилитация, а като отегчаващо – сравнително
високата стойност на отнетото имущество.
Изразява становище при преценка на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства на М.К. да бъде наложено
наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4,
предложение второ във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във
връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК и във с чл. 54, ал. 1
от НК – лишаване от свобода в размер около
минимума на предвиденото в посочения текст от НК, което да се изтърпи реално,
при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 59, ал.
1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК се приспадне времето, през което подсъдимия е
задържан със заповед по реда на Закона за МВР, с постановление на Районна
прокуратура – Първомай за срок от 72 часа и с определение на Районен съд –
Първомай по ЧНД № 97 / 2016 година, с което му е взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 27.04.2016
година, а на Д.А. да бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 4,
предложение второ във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК – лишаване от свобода, в размер около минимума на предвиденото в
посочения текст от НК, като намира, че няма пречка изпълнението на наказанието
да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок също в
размер около минимално предвидения.
Моли да бъдат осъдени подсъдимите да
заплатят и направените по делото разноски.
Частният обвинител З.П.Д. поддържа
обвинението по отношение и на двамата подсъдими и се присъединявам към
представителя на държавното обвинение.
Защитникът на Д.А.А. *** З.Н.Т. *** моля
за справедлива присъда при съобразяване с всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Изтъква, че подзащитният й не е бил идеологът на
кражбата, а най-вероятно е бил подведен от своя приятел и е решил да му помага,
което не омаловажава действията му, но моли за присъда, ориентирана около
минимума на наказанието, защото Д.А. е с чисто съдебно минало - към настоящия
момент той е реабилитиран, а с условно осъждане при отлагане на изтърпяване на
наказанието, ще бъдат постигнати целите на настоящия процес.
Подсъдимият Д.А.А. се
присъединява към казаното от защитника си. При последна дума заявява желание да
възстанови щетите от деянието си.
Защитникът на М.К.
адвокат С.Я.Я. *** моли за възможно минималното в случая и предвидено в закона
наказание, тъй като подзащитният му съдейства на разследването, а и защото го
намира не само престъпник по смисъла на закона, но и жертва на
социално-икономическа действителност и реалност, в която разпространението и
употребата на наркотици е ежедневие, безработицата е траен факт и при съчетание
на нещата много хора стават жертва на това да извършват престъпления, за да
употребяват наркотици. Изтъква, че не иска да оправдава действията на
подзащитния си, но счита, че донякъде той е принуден от ситуацията и
обстановката да извършва тези кражби. Смята, че проблемът е, че в страната
никой не се бори ефективно с разпространителите на наркотици, за да се стигне
до по-високо ниво във веригата и ако всяка институция си върши работата би се
постигнал резултат на противодействие с престъпността, а в противен случай за хора
като М.К. ще има само „влез-излез” от затвора и пак ще им се наложи да
извършват престъпления, за да могат да си купуват дрога. Отново изтъква, че
подзащитният му е престъпник по смисъла на закона, но той е и жертва и моли още
веднъж за налагане на справедливо, а в случая и минимално по закон наказание.
Подсъдимият М.Д.К. се присъединява
към защитника си. При последна дума моли уважаемия съд за справедливо
наказание.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият М.Д.К. е роден на *** ***, **, ЕГН **********,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неработещ, с
адресна регистрация: ***, понастоящем в Затвора – Пловдив.
Същият до момента е осъждан с влезли
в сила съдебни актове, както следва:
1. С Присъда № 77 / 07.09.1999 година по НОХД № 81 /
1999 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 08.10.1999 година, му е
наложено наказание от три години лишаване от свобода за престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 30.05.1999 година, като на основание чл. 66
от НК изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от четири години.
2. С Определение № 34 / 02.02.2001 година е одобрено
споразумение по НОХД № 923 / 2000 година на Районен съд - Пловдив, влязло в
сила на 02.02.2001 година, с което му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, извършено на 06-07.02.2000 година.
3. С Определение № 168 / 09.10.2002
година е одобрено споразумение по НОХД № 848 / 2000 година на Районен съд -
Пловдив, влязло в сила на 09.10.2002 година, с което му е наложено наказание от
три
месеца лишаване от свобода за
престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 25.02.1999 година, като на основание чл. 69,
ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното
наказание е отложено за срок от една
година, а на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан – от
26.03.2002 година до 16.05.2002 година.
Видно от
Справка рег. № И – 15903 / 07.12.2016 година на Началник-сектор „Режимна
дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на
правосъдието, М.К. *** на 26.03.2002 година (начало 20.03.2002 година) като
подсъдим по НОХД № 848 / 2000 година на Районен съд – Пловдив и е освободен на
16.05.2002 година, като мярката му за неотклонение е изменена в подписка.
С
Определение от 28.06.2005 година на Районен съд – Пловдив на осъдения са групирани
наказанията, наложени по НОХД № 81 / 1999 година и НОХД № 848 / 2000 година и
му е определено едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
за срок от четири години.
4. С Определение № 33 / 05.05.2005 година е одобрено
споразумение по НОХД № 788 / 2005 година на Районен съд - Пловдив, влязло в
сила на 05.05.2005 година, с което му е наложено наказание от три
месеца лишаване от свобода
при първоначален общ режим за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с
чл. 18, ал. 1, извършено на 30.04.2005 година.
Видно от Справка рег.
№ И – 15903 / 07.12.2016 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, М.К.
изтърпява това наказание в Затвора - Пловдив от 05.05.2005 година до 15.07.2005
година, когато е освободен по изтърпяване.
5.
Със Споразумение № 8 от 15.09.2005 година по НОХД № 267 / 2004 година на
Районен съд - Първомай, влязло в сила на 15.09.2005 година, на М.К. е
определено наказание пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от две години и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, за
престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с
чл. 194, ал. 1 от НК, извършено в началото на месец февруари 2004 година.
Видно от Справка рег.
№ И – 15903 / 07.12.2016 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, М.К.
изтърпява част от това наказание в периода 10.10.2005 година - 21.04.2006
година (3 месеца и 6 дни), когато изпълнението е спряно, тъй като на 09.05.2005
година.
6. С Присъда № 88 / 03.04.2006 година по НОХД № 1572 / 2005 година на
Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 19.04.2006 година, му е наложено
наказание от една година лишаване от
свобода при първоначален общ
режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 29.12.2004 година. Със същата присъда на основание чл. 25, ал.
1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани
наказанията му по НОХД № 788 / 2005 година и НОХД № 1572 / 2005 година и му е
определено едно общо, най-тежко
наказание от една година лишаване от
свобода при първоначален общ
режим.
7. Със Споразумение № 95 / 04.07.2006 година по НОХД № 128 / 2006 година на
Окръжен съд - Пловдив, влязло в сила на 04.07.2006 година, на М.К. е определено
наказание от една година и шест месеца лишаване
от свобода при първоначален общ
режим за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 5 във връзка с ал.1 във връзка с
чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 11.01.2005 година, като на основание чл. 59
от НК е приспаднато времето, през
което същият е задържан, считано от 25.04.2006 година до влизане на
споразумението в сила. Със споразумението още на основание чл. 25, ал. 1 във
връзка с чл. 23 от НК са групирани
наказанията на осъдения по НОХД № 788 / 2005 година, НОХД № 1572 / 2005 година
и НОХД № 128 / 2006 година и му е определено едно общо, най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, а на основание чл. 25, ал. 2
от НК е приспадната изтърпяната част
от наказанието по НОХД № 788 / 2005 година, както и времето, през което същият
е задържан по НОХД № 128 / 2006 година, считано от 25.04.2006 година.
8. С Присъда № 3 / 18.01.2007 година по НОХД № 263 / 2006 година на Районен
съд - Първомай, влязла в сила на 05.02.2007 година, му е наложено наказание от шест
месеца лишаване от свобода
при първоначален общ режим за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предложение първо и т. 5 във връзка
с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 26.09.2001 година.
С Протоколно определение № 66 / 23.01.2007
година по ЧНД № 3454 / 2006 година на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на
08.02.2007 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 788
/ 2005 година на Районен съд – Пловдив, НОХД № 267 / 2004 година на Районен съд
– Първомай, НОХД № 1572 / 2005 година на Районен съд – Пловдив, НОХД № 128 /
2006 година на Районен съд – Пловдив и НОХД № 263 / 2006 година на Районен съд
– Първомай и е определено едно общо
най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода, което на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 24 от НК е
увеличено с шест месеца, като е
постановено изтърпяване в размер на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим, а на основание
чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК са
приспаднати изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода по посочените дела, считано от 09.05.2006
година до влизане на Определението в сила, и изтърпяната част от наказанието пробация
от 6 месеца и 11 дни по НОХД № 267 / 2004 година на Районен съд - Първомай, считано
от 10.10.2005 година до 21.04.2006 година, като два дни пробация се считат за един
ден лишаване от свобода.
С Протоколно определение от 05.03.2007
година по ЧНД № 29 / 2007 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на
21.03.2007 година:
· на основание чл. 68, ал. 1 от НК е отменено условното осъждане по НОХД №
81 / 1999 година и е постановено наложеното по него
наказание в размер на три години лишаване от свобода да се изтърпи отделно и изцяло при
първоначален общ режим на основание чл. 46, буква Б от ЗИН от наказанието,
определено му по НОХД № 263 / 2006 година на Районен съд – Първомай в размер на
шест
месеца лишаване от свобода
при първоначален общ режим;
· на основание чл. 25, ал. 1 във
връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са
групирани наказанията по НОХД № 81 / 1999 година на Районен съд – Първомай
и по НОХД № 848 / 2000 година на Районен съд - Пловдив и е определено едно общо
най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на
основание чл. 25, ал. 2 от НК от определеното общо най-тежко наказание е
приспадната изтърпяната част по НОХД № 848 / 2000 година на Районен съд –
Пловдив, по което на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварително
задържане, считано от 26.03.2002 година до 16.05.2002 година;
· на основание чл. 25, ал. 1 във
връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са
групирани и наказанията по НОХД № 788 / 2005 година на Районен съд –
Пловдив, НОХД № 267 / 2004 година на Районен съд – Първомай, НОХД № 1572 / 2005
година на Районен съд – Пловдив, НОХД № 128 / 2006 година на Районен съд –
Пловдив и НОХД № 263 / 2006 година на Районен съд – Първомай и е определено едно общо най-тежко наказание в размер
на една
година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 25,
ал. 1 във връзка с чл. 24 от НК е увеличено с шест месеца, като е постановено изтърпяване в размер на две
години лишаване от свобода
при първоначален общ режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната
изтърпяната част по която и да е от горепосочените присъди, като два дни от наказанието пробация
се считат за един ден лишаване от свобода.
Видно от Справка рег.
№ И – 15903 / 07.12.2016 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, М.К. ***
на 09.05.2006 година с присъди по НОХД № 81 / 1999 година на Районен съд-
Първомай и НОХД № 848 / 2000 година на Районен съд – Пловдив за изтърпяване на
общо, най-тежко наказание три години лишаване от свобода със зачетен предварителен арест от 26.03.2002 година
до 16.05.2002 година (1 месец и 21 дни), което е изтърпяно на 23.12.2008 година
със зачетени от работа един месец и двадесет и пет дни. От същата дата търпи
общото наказание от две години лишаване от
свобода по НОХД № 1572 / 2005 година, НОХД № 128 / 2006 година, НОХД № 263
/ 2006 година, НОХД № 267 / 2004 година и НОХД № 788 / 2005 година със зачетено
наказание пробация от 3 месеца и 6
дни, като на 19.05.2010 година е освободен по изтърпяване със зачетени двадесет
и осем дни от работа.
9.
Със Споразумение от 19.03.2011 година по НОХД № 4657 / 2011 година на Районен
съд - София, влязло в сила на 19.03.2011 година, за престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК, извършено на 31.10.2010 година, на М.К. е определено наказание пробация,
както следва: задължителна регистрация по
настоящ адрес – явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година и безвъзмезден труд в
полза на обществото от 100 часа за
срок от една година, както и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от една
година, като е приспаднато времето, през което е лишен от това право по
административен ред, считано от 31.10.2010 година.
Наказанието е изтърпяно
от 10.05.2011 година до 10.05.2012 година в сектор „Пробация” при ОС
„Изпълнение на наказанията” – София.
10. Със Споразумение № 84 / 30.05.2013 година по НОХД № 1658 / 2013 година
на Софийски градски съд, влязло в сила на 30.05.2013 година, на М.К. е
определено наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в
размер на 10000 лева за престъпление
по чл. 354а, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 16.02.2011
година – 17.02.2011 година, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което същият е
задържан, считано от 17.02.2011 година до 21.02.2011 година.
С Протоколно определение № 2327 / 25.07.2013
година по НЧД № 2996 / 2013 година на Софийски градски съд, влязло в сила на 12.08.2013
година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 4657
/ 2011 година на Районен съд – София и НОХД № 1658 / 2013 година на Софийски
градски съд и е определено едно общо
най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с шест месеца, като е постановено изтърпяване в размер на три
години и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг
режим в затворническо общежитие от закрит
тип.
Със същото Определение към
определеното най-тежко наказание на М.К. са присъединени:
·
на
основание чл. 23, ал. 2 от НК наказанието лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от една
година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето,
през което е лишен от това право по административен ред, считано от 31.10.2010
година;
·
на
основание чл. 23, ал. 3 от НК наказанието глоба
в размер на 10000 лева.
С Определението на основание чл. 25,
ал. 2 от НК е приспадната
изтърпяната част от наказанията по НОХД № 4657 / 2011 година на Районен съд –
София и НОХД № 1658 / 2013 година на Софийски градски съд, а на основание чл.
59, ал. 1 от НК е зачетено времето
от 17.02.2011 година до 21.02.2011 година, през което К. е задържан по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за МВР и е търпял мярка
задържане под стража за срок до 72
часа по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК.
11. С Присъда № 24 / 29.10.2013 година по НОХД № 164 / 2013 година на
Районен съд - Първомай, влязла в сила на 14.11.2013 година, във връзка с чл.
58а от НК му е определено наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено за
времето от 15.04.2013 година до 27.04.2013 година.
С Постановление № Р –
90 / 13 от 03.12.2013 година на Районна прокуратура – Първомай на основание чл.
417 от НПК и чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което М.Д.К. е
задържан по ЗМВР от 11:00 часа на
22.05.2013 година до 10:50 часа на 23.05.2013 година.
12. Със Споразумение № 202 / 02.12.2013 година по НОХД № 5031 / 2013 година
на Софийски градски съд, влязло в сила на 02.12.2013 година, на М.К. е
определено наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изречение 2,
предложение последно, т. 4 във връзка с чл. 354а, ал.1, предложение 4,
алтернатива 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на
10.08.2012 година.
С Протоколно определение от 10.02.2014
година по НЧД № 5630 / 2013 година на Софийски градски съд, влязло в сила на
02.04.2014 година:
·
на
основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 164 / 2013 година на Районен съд
– Първомай и НОХД № 5031 / 2013 година на Софийски градски съд и е определено едно общо най-тежко
наказание в размер на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор;
·
на
основание чл. 24, ал. 2 от НК наказанието е увеличено с ½ – на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор;
·
на
основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НК е приспаднато
от определеното общо най-тежко наказание времето, през което подсъдимият М.К. е
с мярка за неотклонение задържане под
стража и домашен арест и е търпял
наказание по някоя от горепосочените присъди.
13. С Присъда № 3 / 20.02.2014 година по НОХД № 220 / 2013 година на Районен
съд – Първомай, влязла в сила на 08.03.2014 година, за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 29., ал. 1, буква А във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода от 02.04.2013 година до 22.05.2013 година, във
връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК подсъдимият е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Със същата присъда:
·
на
основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 1658 / 2013 година на Софийски
градски съд, НОХД № 164 / 2013 година на Районен съд – Първомай, НОХД № 5031 /
2013 година на Софийски градски съд и НОХД № 220 / 2013 година на Районен съд –
Първомай и е определено едно общо
най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор;
·
на
основание чл. 24 от НК наказанието е увеличено
с шест
месеца лишаване от свобода и
е определено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип;
·
основание
чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното общо
най-тежко и увеличено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода е присъединено наложеното по НОХД № 1658
/ 2013 година на Софийски градски съд наказание глоба в размер на 10000 лева;
·
на
основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо най-тежко и увеличено
наказание от три години и шест месеца
лишаване от свобода е приспадната
изтърпяната част от наказанието по:
× НОХД № 1658 / 2013 година на
Софийски градски съд, считано от 08.07.2013 година, със зачетено и приспаднато
предварително задържане от 07.02.2011 година до 21.02.2011 година;
× НОХД № 164 / 2013 година по описа на
Районен съд – Първомай, по което е приспаднато предварително задържане от 11:00
часа на 22.05.2013 година до 10:50 часа на 23.05.2013 година.
Видно от Справка рег.
№ И – 15903 / 07.12.2016 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, М.К. ***
на 10.07.2013 година (начало 08.07.2013 година) за изтърпяване на общото увеличено
наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода със зачетен
предварителен арест от 17 до 21 февруари 2011 година, от 22 до 23 май 2013
година, от 25.10.2012 година до 22.05.2013 година, от 23.05.2013 година до 08.07.2013
година и от 11.08.2012 година до 25.10.2012 година, като е освободен на 24.11.2015
година по изтърпяване с шест месеца и осемнадесет дни от работа в негова полза.
Подсъдимият Д.А.А.
е роден на *** ***,
ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
неработещ, с адрес: ***,
Същият до момента е осъждан с влезли
в сила съдебни актове, както следва:
1. Със Споразумение от 11.10.2000 година по НОХД № 296 / 2000 година на Районен
съд – Първомай, влязло в сила на 11.10.2000 година, му е определено наказание
от 100
лева глоба за престъпление по
чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 08.09.2000 година.
2. С Присъда № 114 / 27.05.2004 година по НОХД № 2062 / 2003 година на Окръжен
съд – Пловдив, влязла в сила на 14.06.2014 година, е осъден на три
месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок три години, за престъпление по чл.
354а, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, предложение 1 от НК, извършено на
22.08.2003 година, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето,
през което подсъдимият е задържан,
считано от 22.08.2003 година до 08.12.2003 година.
3. Със Споразумение № 14 / 22.05.2007 година по НОХД № 96 / 2007 година на
Районен съд – Първомай, влязло в сила на 22.05.2007 година, му е определено
наказание от шест месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок три години, за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено времето от 01.06.1997 година до 07.06.1997
година.
Видно от отбелязванията
върху бюлетините за съдимост, за първото осъждане Д.А. е реабилитиран по право,
а за другите две – по чл. 88а от НК и в съответствие с чл. 85 от НК следва да
се счита неосъждан.
Пострадалият свидетел З.П.Д. живее
със семейството си в кооперация в ***, собственост на съпругата му. В избеното
помещение към апартамента, което се заключва с китайски катинар със секретен
ключ, семейството държи свои вещи, между които 4 дамаджани от по 30 литра с
40-градусова домашна ракия, останала на пострадалия от покойния му тъст, и 30
литра 40-градусова домашна ракия в буре, собствено производство на З.П.Д..
Вечерта на 23.04.2016 година двамата
подсъдими са в дома на М.К. ***, и се разбират да отидат до блоковете на улица ***
в град Първомай, за да откраднат нещо, тъй като към онзи момент употребяват
наркотици, а нямат пари да си набавят, но се дрогират и заспиват.
Рано сутринта на 24.04.2016 година
свидетелят З.Д. отива на пчелина си в село ***, община ***, област ***.
Същия ден сутринта към 06:00 – 06:30
часа М.К. и Д.А. по уговорката им от предната вечер отиват с ползван от
последния син „Москвич 412” в град Първомай, като подсъдимият К. носи у себе си
секретен ключ, с който да пробва да отключва. Паркират автомобила на улица ***
в близост до № 35 и М.К. слиза в избените помещения на вход вход ***. Опитва и
успява да отключи катинара на вратата на мазето на З.Д., който последно е ходил
до помещението си около седмица преди инцидента и го е заключил след това. Като
вижда ракията, подсъдимият К. извиква Д.А. и двамата я изнасят – товарят
дамаджаните и ракията от бурето, прелята от тях в пластмасова туба, в багажника
на москвича, след което М.К. заключва мазето на пострадалия и с подсъдимия А. отиват
до град ***, където продават алкохола в квартал *** и си купуват дрога.
Докато извършват престъплението,
свидетелят Й.А.П., живущ ***, разхожда кучето си и вижда как Д.А. товари
дамаджани в автомобила си, спрян пред вход ***, но не се усъмнява за нещо
нередно, тъй като е светлата част на денонощието, рано сутрин.
Към 10:30-11:00 часа на
инкриминираната дата - 24.04.2016 година, тъщата на З.Д. му телефонира и му
казва, че някой е влизал в мазето и ракията я няма. Пострадалият се прибира и
установява, че дамаджаните липсват, бурето е празно, но по заключената врата
няма следи от взломяване; в общото пространство между избите усеща силна
миризма на ракия и вижда мокро петно на земята. Обажда се в полицията,
местопроизшествие е посетено от органите на река, които поглеждат обстановката
и съветват З.Д. да подаде сигнал за кражба, което той изпълнява.
Няколко дни по-късно
по организирани оперативно-издирвателни мероприятия извършителите на кражбата са
разкрити и двамата правят пълни самопризнания пред полицаите, като подробно
описват извършеното от тях деяние.
В хода на
разследването подсъдимият М.К. е задържан
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР и впоследствие му е взета
мярка за неотклонение задържане под
стража.
От назначената по
делото стоково-оценъчна експертиза (л. 47 от досъдебното производство), приобщена
по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК, се установява, че стойност на противозаконно
отнетото от владението на пострадалия З.Д. е в размер на 1005 (хиляда и пет)
лева.
В хода на разследването
на подсъдимите са назначени съдебно-психиатрични експертизи (л. 34 – л. 37, л.
40 – л. 44 от досъдебното производство), съгласно чиито заключения нито М.К.,
нито Д.А. страда от психично заболяване; никой от тях не се водят на диспансерен
учет и всеки от тях е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си към момента на извършване на инкриминираното
деяние.
В съдебно заседание
експертът психиатър поддържа всяко от изготвените от него заключения.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично
установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка
изх. № 560 / 2016 / 06.12.2016 година ( л. 37 от делото), Справки за съдимост,
преписи от бюлетини по предишните осъждания на подсъдимите, преписи от
протоколни определения (л. 43 – л. 95, л. 100 – л. 104 от делото), Справка рег. № И – 15903 / 07.12.2016
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието (л. 97 – л. 98 от делото), Писмо изх. № С160022-178-0020014
/ 28.11.2016 година на публичен изпълнител при Централно управление на
Национална агенция по приходите – София (л. 119 от делото), характеристични
справки (л. 13, л. 28 от дознанието), протоколни определения по чл. 64 и чл. 65 от НПК (л. 15
– л. 17, л. 63 – л. 67 от дознанието), Заповед № 325зз-64 / 27.04.2016 година (л.
60 от дознанието), от обясненията на подсъдимия
М.К. в съдебното следствие, частично
от обясненията на подсъдимия Д.А. на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК (л. 25 от дзнанието), от показанията на свидетелите, дадени на съдебното следствие.
При постановяване на
решението Съдът не кредитира обясненията на Д.А. в частта, в която заявява, че
на инкриминираната дата единствено стои в автомобила си, а само М.К. извършва
действия по противозаконното отнемане на инкриминираните вещи. Тези му думи са
в противоречие с другите гласни доказателства (обясненията на М.К. и
показанията на свидетеля очевидец Й.П.) и настоящата инстанция ги намира са
изказани с цел избягване на следващата се наказателна отговорност за осъщественото
деяние.
Останалите гласни и
писмени доказателства Съдът възприема като обективни, взаимнодопълващи се и
кореспондиращи помежду си, въз основа на което логическо единство се установява
в цялост гореизложената фактическа обстановка.
Всяко от експертизите настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена с необходимите професионални
познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на
събрания по делото доказателствен материал.
При обсъждането на
доказателствената съвкупност Съдът не констатира наличието на противоречия
досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване, годни да разколебаят
преценката на Съда за вината на М.К. и Д.А. и участието им в престъплението, за
което са привлечени под наказателна отговорност.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от
правна страна, че с деянието си всеки от подсъдимите осъществява обективните и
субективни признаци от състава на престъплението кражба със съответните
квалифициращи признаци,
а именно:
· подсъдимият М.Д.К. чл. 196, ал. 1, т. 2
във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1
във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал.
1 от НК, тъй като на 24.04.2016 година в град Първомай, област Пловдив, в
условията на опасен рецидив – след като е осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, в съучастие като извършител с Д.А.А. ***, чрез използване на техническо
средство – подбран ключ, отнема чужди движими вещи – 150 (сто и петдесет) литра
домашна ракия, на обща стойност 1005,00 (хиляда и пет) лева от владението на З.П.Д.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
· подсъдимият Д.А.А. по чл. 195, ал. 1, т.
4, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 24.04.2016 година в град Първомай, област
Пловдив, в съучастие като извършител с М.Д.К. ***, чрез използване на
техническо средство – подбран ключ, отнема чужди движими вещи – 150 (сто и петдесет)
литра домашна ракия на обща стойност 1005,00 (хиляда и пет) лева, от владението
на З.П.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От
обективна страна с
действията си с действията си всеки от подсъдимите реализира обективните
признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително
намерение отнема посочените движими вещи от пострадалия без негово съгласие,
като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя фактическа
власт.
От обективна страна кражбата и за
двамата се квалифицира с признаците на използване на техническо средство, тъй
като за осъществяване на престъпните си намерения проникват в помещението, в което
се намират инкриминираните вещи, чрез подбран ключ.
Същевременно при извършване на
деянието М.Д.К. и Д.А.А. активно участват в промяна на фактическото владение
върху отнетите вещи, т.е. съучастническият принос на всеки се квалифицира като
извършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна кражбата е
извършена от подсъдимия М.Д.К. и в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК. Влезлите
в сила горепосочени съдебни актове по последните четири осъждания на лицето са
за тежки умишлени престъпления, наказанията по тях са групирани и определеното
общо наказание е не по-малко от една
година лишаване от свобода, не е отлагано по чл. 66 от НК и не са изтекли 5
години от изтърпяването му по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, което квалифицира
престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК.
От
субективна страна.
Всеки от подсъдимите извършва престъплението, за което е ангажирана
отговорността му с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Всеки от тях съзнава общественоопасния характер на стореното от
него, предвижда и иска настъпването на общественоопасните последици, като знае,
че и другият с него действа за настъпването на целения общ обществено опасен
резултат.
С оглед на посочените
и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимите
престъпление, за което всеки е подведен под наказателна отговорност, за да
определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:
И за двамата подсъдими като
отегчаващи обстоятелства се отчита, че кражбата е извършена и чрез използване
на моторно превозно средство (квалифициращ белег по чл. 195, ал. 1, т. 4,
предложение 1 от НК, невключен в обвинението), както и че никаква част от
противозаконно отнетото на сравнително висока стойност инкриминирано имущество
не е възстановена, а за подсъдимия М.К. и предишните осъждания извън
квалифициращите деянието му по чл. 29 от НК (взето предвид от закона по смисъла
на чл. 56 от НК). Но се отчитат и смекчаващите отговорността обстоятелства – признаването
на вината и съдействието за разкриване на обективната истина (в съдебно
заседание за подсъдимия М.Д.К. и на досъдебното производство, макар и частично,
за подсъдимия Д.А.А., за когото се отчита и чистото му съдебно минало, предвид
настъпилата реабилитация към инкриминираната дата).
Оценени в цялост,
горните обстоятелства характеризират конкретното престъпление с висока степен
на обществена опасност, заради причинената щета и интензитета на този вид
престъпни посегателства, подсъдимият М.К. се характеризира като лице с висока
степен на обществена опасност, заради предишните си осъждания, а подсъдимият Д.А.
се хакатеризира като лице със средна към ниска степен на обществена опасност,
заради чистото си съдебно минало.
Оценени в цялост,
горните обстоятелства характеризират конкретното престъпление с висока степен
на обществена опасност, заради причинената щета и интензитета на този вид
престъпни посегателства, подсъдимият М.К. се характеризира като лице с висока
степен на обществена опасност, заради предишните си осъждания, а подсъдимият Д.А.
се хакатеризира като лице със средна към ниска степен на обществена опасност,
заради чистото си съдебно минало.
И въпреки отегчаващите
отговорността обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест със
смекчаващите, като се отчитат материалното и социалното положение на М.К. и Д.А.,
както и конкретиката на деянието, предмет на делото, Съдът е на мнение, че
предвиденото в закона наказание лишаване
от свобода за престъплението кражба със съответните квалифициращи
белези за всеки от подсъдимите следва да се определи при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, тъй като и в най-ниския си размер, това наказание би се
оказало несъразмерно тежко.
С оглед на горното
настоящият състав счита, че:
o на М.Д.К. за престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл. 20, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК следва да определи наказание от две години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно реално в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на
основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, предвид предишните
му осъждания на лишаване от свобода,
като на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК се приспадне времето, през което подсъдимият
е задържан, считано от 27.04.2016
година до влизане на присъдата в сила;
o на Д.А.А. за престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК следва да определи наказание от единадесет
месеца лишаване от свобода,
което не следва да бъде търпяно реално, тъй като лицето е неосъждано
(реабилитирано) преди датата на деянието и може да намери приложение институтът
на чл. 66, ал. 1 от НК, като наказанието бъде отложено за минималния срок от три години.
Тези наказания съответстват на
обществената опасност на виновните и на извършеното от всеки от тях деяние, на
семейното им и имотно състояние и биха постигнали своята поправяща и
превъзпитаваща роля спрямо същите.
Причини
за извършване на деянието
- незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата
собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди - користни.
На основание чл. 189,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК всеки от подсъдимите следва да заплати
направените във връзка с производството деловодни разноски, както следва:
o подсъдимият М.Д.К.:
· в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив
сумата от 115,92 лева за експертизи на досъдебното производство – 86,94 лева за
съдебнопсихиатрична и 28,98 лева (½ от 57,96 лева) за стоково-оценъчна;
· в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Първомай сумата от 25,00 лева (½ от 50,00 лева) за явяване
на експерт в съдебно заседание;
o подсъдимият Д.А.А.:
· в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив
сумата от 144,90 лева за експертизи на досъдебното производство – 115,92 лева
за съдебнопсихиатрична и 28,98 лева (½ от 57,96 лева) за стоково-оценъчна;
· в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Първомай сумата от 25,00 лева (½ от 50,00 лева) за явяване
на експерт в съдебно заседание.
По изложените
съображения Съдът постанови присъдата.
Председател:
(п)
СЗ / ВХ
