№ 307
гр. София , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Атанаска Китипова
Величка Цанова
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201000601137 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение,2-ри
състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и
двадесета, в състав:
1
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:АТАНАСКА КИТИПОВА
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря Ирена Милкова и на прокурор Попколев, като се
запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 1137 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда от 21.07.2020 г.на СГС,НО,21 състав по НОХД № 1507/20
год.подс.Г. И. С. е признат за виновен в това,че на 04.02.2020 год.,около 00.05
ч.,в гр.София на ул.”Коста Лулчев” преди кръстовището с ул.”Галилео
Галилей”,в съучастие като извършител с Б. Г. М.-извършител,е отнел чужда
движима вещ-мобилен телефон „Самсунг Галакси А3” с ИМЕЙ
357654081523709 на стойност 191.81 лв. и черен протектор за телефон на
стойност 4 лв. или всичко на обща стойност 195.81 лв. от владението на М. А.
П., с намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила-
издърпал телефона от ръката на П., като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив - след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК - с присъда по НОХД № 3269/15
год. на СГС, влязла в законна сила на 03.12.2015 год., с която е осъден на пет
години лишаване от свобода за престъпление по чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 29,
ал. 1, б. ”а” и „б” от НК, изтърпяно на 30.08.2019 год., поради което и на
основание чл. 199, ал. 1,т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20,ал. 2 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” от НК и във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е
осъден на лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален
строг режим на изтърпяване, определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”б”
2
от ЗИНЗС.
Със същата присъда е признат за виновен и подс. Б. Г. М. за това, че
04.02.2020 год., около 00.05 ч., в гр.София на ул.”Коста Лулчев” преди
кръстовището с ул.”Галилео Галилей”, в съучастие като извършител с Г. И. С.
-извършител, е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Самсунг
Галакси А3” с ИМЕЙ 357654081523709 на стойност 191.81 лв. и черен
протектор за телефон на стойност 4 лв. или всичко на обща стойност 195.81
лв. от владението на М. А. П., с намерението противозаконно да го присвои,
като употребил за това сила-избутал и нанесъл два удара с ръка в лицето на
П., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив-след като е
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година,изпълнението на което не е отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК-с присъда по НОХД № 17907/18 год. на СРС,влязла в законна
сила на 07.05.2019 год.,с която е осъден на една година лишаване от свобода
за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1 от
НК, изтърпяно на 27.09.2019 год., поради което и на основание чл.199,ал.1,т.4
във вр. с чл.198,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”а”
от НК и във вр. с чл.58а,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок
от четири години при първоначален строг режим на изтърпяване, определен
на основание чл.57,ал.1,т.2,б.”б” от ЗИНЗС.
Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски в
полза на МВР по 45.75 лв. и по 5 лв.ДТ за служебното издаване на
изпълнителните листове.
Срещу така постановената присъда са постъпили жалби от
подсъдимите,чрез защитниците им,с които изразяват недоволството си от
размера на наложените им наказания.
Защитникът на подс.М. твърди, че първоинстанционния съд не е
съобразил обстоятелството, че последният за първи път извършва
престъпление в условията на опасен рецидив, на млада възраст е, съдействал
е на органите на разследването още от самото начало и е изразил съжаление
от стореното, а стойността на инкриминираната вещ е шесткратно по-ниска
от размера на две минимални заплати за страната, което обуславя по-ниска
степен на обществена опасност на деянието. Счита, че наказание от три
години и четири месеца би било най-справедливо и законосъобразно.
В допълнението към въззивната жалба защитникът поддържа, че съдът
неоснователно е третирал абсолютно еднакво фактите и обстоятелствата по
отношение на двамата подсъдими и необосновано е приел, че М. не е оказал
3
съдействие на разследващите органи и дори им бил попречил за разкриване
на обективната истина, като не е дал обяснения пред разследващия полицай.
Излага също така, че М. е със съдебно минало, което включва по-малък брой
осъждания и действително личността му се отличава с висока степен на
обществена опасност, но съдът не е взел предвид, че значителна част от
престъпната му дейност е извършвана като непълнолетен, което означава,че в
случая са налице и неблагоприятни социално-икономически причини, които
най-вероятно са го тласнали да осъществява престъпления, насочени
изключително срещу собствеността. Твърди, че не е отчетено личното му
участие в инкриминираната престъпна дейност, като от материалите по
делото е видно, че С. е действал като подбудител, а М. е бил само
съизвършител и това е неговото участие, като в настоящия казус се явява
помагач, тъй като главната идея за извършване на престъпление е именно на
подс.С..
Отделно от това държи да отбележи, че недаването на обяснения не
може да се тълкува в негова вреда и макар да не е дал такива, той е изразил
съжаление за стореното и е поискал сключване на споразумение, до каквото
не се е стигнало поради неразбирателство с прокурора.
Защитникът на подс.С. също акцентира на смекчаващите отговорността
обстоятелства, каквито са изразеното искрено съжаление за извършеното и
осъзнаване укоримостта на противоправното деяние, ниската стойност на
предмета на престъплението и обстоятелството, че конкретното деяние не се
отличава с някаква особена дързост при извършването му, т.е. осъществената
принуда се явява в ниска степен. Моли наказанието да бъде намалено до
законоустановения минимум, което да бъде намалено с 1/3 по реда на чл. 58а,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание защитниците поддържат подадените жалби по
изложените в тях съображения.
Представителят на САП счита жалбите за неоснователни, тъй като
наложените на подсъдимите наказания са съобразени с личността им, в
липсата на изградени у тях трудови навици, за които основното препитание се
осигурява единствено чрез престъпна дейност.
4
В последната си дума подс.С. иска присъдата му да бъде намалена.
Подс.М. изразява съжаление за постъпката и моли за по-леко наказание.
Съдът, като обсъди доводите в жалбите, както и изложеното в съдебно
заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда намира следното:
Производството пред СГС е протекло по диференцираната процедура на
чл.371,т.2 от гл.27 от НПК, като подсъдимите са признали фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и са се съгласили да не се
събират доказателства за тези факти, а да се ползват тези от досъдебното
производство. Съдът е преценил, че направените от М. и С. самопризнания се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията им
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Чрез надлежно събрани в предходната процесуална фаза доказателства
и доказателствени средства първостепенният съд е приел за установена
фактическа обстановка, която се споделя от настоящия съдебен състав и тя е
следната:
Подсъдимите са осъждани многократно-подс.С. 12 пъти, а подс.М.-8
пъти, преимуществено за кражби и грабежи, като е видно от справките им за
съдимост, че са започнали престъпната си дейност още като непълнолетни.
Относими в настоящия процес досежно квалификацията на деянието, за което
са предадени на съд, са осъжданията им по НОХД № 3269/15 год. на СРС, по
което с влязла в сила на 03.12.2015 год. присъда, подс.С. е осъден на пет
години лишаване от свобода за престъпление по чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 29,
ал. 1, б. ”а” и „б” от НК, а подс.М. е осъден с присъда, влязла в сила на
07.05.2019 год. по НОХД № 17907/18 год. на СРС, с която му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година. Подс.С. е изтърпял
наказанието си на 30.08.2019 год., а подс.М. на 27.09.2019 год.
На 04.02.2020 год., около 00.03 ч., пострадалият М. П. се прибирал към
дома си, находящ се в гр.София, ул. ”Едисон”. Вървял по ул. ”Коста Лулчев”
5
и чрез слушалки слушал музика от мобилния си телефон. Преди
кръстовището с ул. ”Галилео Галилей” го настигнали двамата подсъдими,
които П. не познавал. След като го видели, подс.С. и М. решили да вземат със
сила телефона му. В изпълнение на това подс.С. попитал П. колко е часът. П.
свалил слушалките, извадил мобилния си телефон „Самсунг Галакси А3” с
черен протектор, видял часа и отговорил, че е 00.05 ч. Веднага след това
подс.С. издърпал със сила и взел телефона от ръката на П., който посегнал да
си го вземе, но С. го бутнал с ръка и побягнал с телефона по ул. ”Коста
Лулчев” в посока бул. ”Шипченски проход”. П. тръгнал след него, но подс.М.
го избутал и му нанесъл два удара с ръка в лицето и побягнал след С.. При
така развилата се ситуация П. успял да види и да запомни лицата и облеклото
на нападателите си.
След случая, св.П. подал сигнал на тел.112, като се обадил от друг
телефон-служебен,който бил в джоба му. Този сигнал бил предаден до 01 РУ
СДВР, като свидетелят разказал за извършения грабеж и описал двете лица,
които са го осъществили. След това прозвънил номера на отнетия му телефон,
който давал свободно.
От проведените по случая незабавни оперативно-издирвателни
мероприятия, изпратените на сигнала св.Б. Б. и С. А., назначени като АП-71 в
01 РУ СДВР установили на ул.”Елисавета Багряна” подс.С.. От крачола на
дънките му се виждало, че стърчи нещо продълговато.Служителите го
попитали какво е това, на което С. отговорил,че е таблет, който е намерил в
кофа за боклук. По време на проверката от левия му джоб започнал да звъни
телефон, за който С. обяснил, че малко преди това заедно с братовчед му Б. го
взели от едно момче. Обяснил също, че Б. е тръгнал в обратна посока, след
като е видял полицаите. Подс.С. бил задържан веднага и отведен в 01 РУ
СДВР, а в 10.30 ч. на същата дата бил установен и задържан и подс.М..
В деня на инцидента пострадалият М. бил разпитан като свидетел и дал
подробно описание на извършителите, а след това ги разпознал категорично
при разпознаването.
При извършения обиск в подс.С. бил намерен и иззет инкриминираният
телефон, стойността на който заедно с протектора е установена на 195.81
лв.
6
За да приеме тази фактическа обстановка съдът е взел предвид
направените от подсъдимите самопризнания, показанията на св. М. П., Б. Б.,
С. А., Д. А. и К. Г., дадени в предходната процесуална фаза, протоколи за
разпознаване, обиск и изземване, оглед на веществени доказателства,
заключението на оценителната експертиза, справки за съдимост.
В основата на фактическите си изводи съдът е поставил показанията на
пострадалия П., които е ценил като обективни, детайлни, логични и в синхрон
с тези на полицейските служители Б. и А. и протоколите за процесуално-
следствени действия, между които не се наблюдават противоречия и са в
корелация със самопризнанията на подсъдимите. С оглед на посочените
доказателства и доказателствени средства е приел за установена по
категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка такава, каквато е
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивният съд счита за правилни и обосновани фактическите изводи на
първостепенния съд, тъй като същите са в резултат на правдив анализ на
доказателствата, събрани в предходната процесуална фаза - показанията на
пострадалия, от които се установяват времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението, както и неговите автори и които показания се
подкрепят от тези на полицейските служители и протоколите за процесуално-
следствени действия, които са съставени по правилата на НПК, поради което
и представляват годни доказателствени средства относно закрепените с тях
факти и обстоятелства. Съпоставени с направените от подсъдимите
самопризнания, същите са безпротиворечиви и от съдържанието им по
еднопосочен начин се установяват фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт.
С оглед на изложеното правилно и законосъобразно първостепенният съд
е приел, че двамата подсъдими, в съучастие, като съизвършители, са
осъществили състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.
198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” от
НК, като от обективна страна на инкриминираните дата и място са отнели
мобилен телефон с черен протектор на обща стойност 195.81 лв. от
владението на М. П., като са употребили за това принуда - подс.С. издърпал
със сила телефона от ръката на пострадалия, а подс.М. му нанесъл два удара с
ръка в лицето.
С употребената сила е прекъсната фактическата власт върху вещта,
упражнявана от пострадалия П. и двамата подсъдими са установили своя
фактическа власт върху нея.
От субективна страна деянието е извършено от двамата подсъдими при
пряк умисъл, тъй като всеки един от тях е съзнавал, че телефонът не е тяхна
собственост, че се намира във владението на М. П., че той не е съгласен да им
го даде и посредством използването на сила телефонът е преминал в тяхна
7
фактическа власт. Налице е и намерението на подсъдимите да своят вещта с
оглед отдалечаването на подс.С. с отнетата вещ.
Деянието е извършено при общност на умисъла между двамата, като
всеки един от тях е съзнавал участието на другия в изпълнителното деяние и
пряко го е целял.
По отношение формата на съучастие защитникът на подс.М., в
допълнението към въззивната жалба твърди, че последният е бил само
съизвършител и до това се свежда неговото участие, а след това заявява, че в
настоящия казус той се явява помагач. Макар и да е неясно какво всъщност
твърди защитникът, в отговор на това е необходимо да се изтъкне, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт е очертана ролята на подс.М. в
извършване на престъплението, като са описани действията му, с които е
участвал при отнемането на вещта и за запазване на владението върху нея,
които действия несъмнено сочат на съизвършителство като форма на
съучастие с подс.С. и тези факти и обстоятелства са признати от подс.М. в
хода на съдебното следствие, протекло по реда на гл.27 от НПК в хипотезата
на чл.371,т.2 от с.к.
Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив и за
двамата подсъдими по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.”а” от НК, обусловен от
цитираните им по-горе осъждания по НОХД № 3269/15 год. на СГС за
подс.С. и НОХД № 17907/18 год. на СРС за М..
При определяне на размера на наказанието за всеки един от подсъдимите,
съдът е отчел както общите за двамата обстоятелства, значими за
наказателната им отговорност, така и тези, касаещи личността на всеки един
от тях, като е отчел високата степен на обществена опасност на деянието,
свързана с динамиката на този род престъпления в страната, демонстрираното
чувство за безнаказаност и незачитане неприкосновеността на личността и
склонността на двамата подсъдими към извършване на деяния, насочени
срещу чуждата собственост, разкриваща една по-висока степен на обществена
опасност на същите.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е съобразил
своеобразието на обстоятелствата, при които е извършено престъплението-в
тъмната част на денонощието, от две лица и при отсъствие на други хора и
възможност за оказване на помощ, а като смекчаващо е оценил невисоката
стойност на отнетата вещ.
На плоскостта и на предходните осъждания на двамата подсъдими,
спрямо които очевидно наложените до този момент наказания не са
постигнали своята цел и независимо от младата възраст на подс.М. /22 год./
съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за
определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския размер,
8
предвиден в закона и е наложил за всеки един от тях лишаване от свобода за
срок от шест години, което е редуцирал с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК
или по четири години за всеки един от тях при първоначален строг режим на
изтърпяване, определен на основание чл. 57, ал. 2, б. ”б” от ЗИНЗС.
При отмерване на размера на наказанието първостепенният съд не е
ценил допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство за
двамата подсъдими направеното от тях самопризнание, още повече, че на
досъдебното производство и двамата за отказали да дават обяснения, като по
този начин не са оказали необходимото съдействие.
Въззивният съд счита така отмереното наказание за правилно и
законосъобразно, тъй като първостепенният съд е отчел всички значими за
индивидуализация на наказанието обстоятелства. Съобразени са както
високата степен на обществена опасност на деянието, така и завишената
такава на всеки един от подсъдимите, обусловена от предходните им
осъждания извън квалификацията на настоящото деяние, за деяния,
преимуществено насочени срещу собствеността.
Правилно съдът не е отчел допълнително като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното от тях самопризнание, тъй като същото е
необходимо условие за провеждане на диференцираната процедура по реда на
гл.27 от НПК, а данни да са съдействали за разкриване на обективната истина
по делото няма. Макар и първостепенният съд да не е бил прецизен в изказа
си, отбелязвайки, че като не са давали обяснения същите не са оказали
необходимото съдействие, /при условие, че даването или не на обяснения е
тяхно основно право, което не може да се тълкува в тяхна вреда/, очевидно
съдът е имал предвид, че същите по никакъв начин не са допринесли да
разкриване на обективната истина по делото, поради което и направеното от
тях самопризнание не следва да се цени допълнително и като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Във връзка с доводите на защитниците, че ниската стойност на отнетата
вещ и минималния интензитет на упражнената принуда спрямо пострадалия,
както и младата възраст на подс.М. обосновават налагане на наказание в
минималния предвиден от закона размер-5 години, е необходимо да се
отбележи, че стойността на вещта е взета предвид от първостепенния съд като
смекчаващо отговорността обстоятелство, а интензитета на упражнената
принуда не би могъл да се противопостави успешно на обстоятелствата, при
които е извършено престъплението, отбелязани по-горе-в полунощ,на пусто
място и осъществено от две лица. Младата възраст на подс.М. също не е от
естество да доведе до определяне на наказание в минимален размер предвид
предходните му осъждания, все за кражби и грабежи, наказанията по които не
са постигнали своята цел. Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че
в един кратък от период от време след освобождаването им от затвора по
9
изтърпяване на наложените от наказания лишаване от свобода- подс.С. на
30.08.2019 год., а подс.М. на 27.09.2019 год., двамата са извършили
настоящото деяние или очевидно изтърпените до този момент наказания не са
постигнали целите, заложени в чл. 36 от НК.
По изложените съображения атакуваната присъда като правилна и
законосъобразна, постановена без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон , следва да бъде
потвърдена.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.07.2020 г.на СГС, НО, 21 състав по
НОХД № 1507/20 год.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10